Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
16.05.2012 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
14.12. 2011 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
Д.К.
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д.
№ 682 по описа за 2010 година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал.
1, вр. с чл. 99 от ЗЗД с цена 180 920 лв. и по чл.
86 от ЗЗД с цена 13 399, 34 лв.
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Е.” ООД със седалище и адрес на
управление град С.З., ул. „В.Л.” №
27, ет. 1, ап. 2,
ЕИК *** против Г.Х.Х., ЕГН **********
в качеството му на едноличен търговец с фирма
„Ь.Г.Х.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.З., ул. „Б.Ж.”
№ 3, ет. 5, ап. 22.
В исковата
молба ищецът твърди, че между ответника, в качеството му на едноличен търговец
и „С.” ООД град С.З. е сключен двустранен договор за производство и монтаж на PVC дограма, по силата на който „С.” ООД е следвало да
изработи и монтира уговореното, а ответникът – да заплати уговорената и дължима
цена с ДДС. След изпълнение на задълженията си по договора, „С.” ООД е издало
три броя фактури – фактура № 50/30.03.2009 год. за сумата от 46 956 лева с вкл.
ДДС, фактура № 53/31.03.2009 год. за сумата от 20 700 лева с вкл. ДДС и
фактура № 54/31.03.2009 год. за сумата от 8 100 лева с вкл. ДДС. Сочи, че общият размер на задължението
на ответника към „С.” ООД по посочените фактури е 75 756 лева с ДДС и
дължимите суми по фактурите не са заплатени от ответника ЕТ „Ь.Г.Х.”. Твърди,
че въз основа на двустранен договор и на същото основание са възникнали
договорни отношения между ответника, и „Д.” ЕООД град С.З.. За дължимите от
ответника суми, „Д.” ЕООД е издало два броя фактури - фактура № 760/28.08.2009 год. за сумата от
27 000 лева с вкл. ДДС и фактура № 792/02.01.2010 год. за сумата от
78 164 лева с вкл. ДДС. Общият
размер на задължението на ответника към „Д.” ЕООД по посочените фактури е
105 164 лева с вкл. ДДС, което парично задължение също не е платено от
ответника.
Ищецът посочва,
че с декларация от 10.02.2010 год., подписана от ответника, същият признава
задълженията си в посочените по-горе размери и към двете дружества. С два
договора за цесия от 29.03.2010 год. „С.” ООД и „Д.”
ЕООД са прехвърлили на „Е.” ООД вземанията си към
ответника. Със съобщение, получено лично от ответника на 29.03.2010 година и в
изпълнение на задълженията си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентите
са уведомили ответника за извършените цесии, като
ответникът е получил и договорите за цесия от
29.03.2010 год. Посочва, че основанието за сключването на договора за цесия от 29.03.2010 год. между „Д.” ЕООД и „Е.” ООД, видно
от чл. 3 на договора е заем, отпуснат на 01.03.2010г. от „Е.” ООД на „Д.” ЕООД
в размер на 200 000 лева, която сума до настоящия момент не е изплатена от
”Д.” ЕООД. Същото е и основанието за сключване на договора за цесия между „С.” ООД и ищеца.
Ищецът
твърди, че с нотариално заверена декларация рег. №
3633 от 19.08.2010 год. на Нотариус С.Ч. ответникът декларирал изрично, че
признава задълженията си към ищеца, произтичащи от двата договора за цесия от 29.03.2010 год. и от издадените от „С.” ООД и „Д.”
ЕООД общо пет броя фактури. Счита, че на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, вземанията на „С.” ООД в размер на 75 756
лева с ДДС и на „Д.” ЕООД в размер на 105 164 лева с ДДС към ответника са
прехвърлени изцяло на ищеца „Е.” ООД град С.З. и считано от датата на
подписване на двата договора - 29.03.2010 год. извършените цесии
имат действие по отношение на ответника, т. е. дружеството ищец притежава вземане към ответника в общ размер
от 180 920 лева с вкл. ДДС.
Ищецът
заявява, че видно от чл. 2 на договорите за цесия
прехвърлените от цедентите вземания преминават в патримониума на цесионера, ведно
с принадлежностите му, включително и изтекли лихви върху дължимите суми. В
предвид полученото от ответника съобщение за извършена цесия
– 29.03.2010 год. и възникналото за него задължение от тази дата да изпълни
паричното си задължение към ищеца, то за последния е налице правен интерес да
предяви иск и за обезщетение за забавеното от ответника плащане на сумата от
180 920 лева на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от 30.03.2010 год. до
датата на подаване на исковата молба, което обезщетение ищецът претендира в
размер на 13 399,34 лева.
Въпреки, че
вземането на ищеца „Е.” ООД било безспорно и изискуемо,
към датата на подаване на исковата молба, ответникът не е изпълнил задължението
да заплати на ищеца дължимата от него сума в общ размер на 180 920 лева с
вкл. ДДС.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
180 920 лева с ДДС, представляваща дължима от ответника сума по фактури №
50/30.03.2009 год. за сумата от 46 956 лева с ДДС, фактура № 53/31.03.2009 год.
за сумата от 20 700 лева с ДДС, фактура № 54/31.03.2009 год. за сумата от
8 100 лева с ДДС, фактура № 760/28.08.2009 год. за сумата от 27 000
лева с ДДС, фактура № 792/02.01.2010 год. за сумата от 78 164 лева с ДДС и
по два договора за цесия от 29.03.2009 год., сключени
между „Е.” ООД и „С.” ООД и между „Е.”
ООД и „Д.” ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и
обезщетение за забавено плащане на сумата от 180 920 лева в размер на 13 399,34 лева, считано от 30.03.2010
год. до 17.12.2010 год. Претендира за направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
Ответникът Г.Х.Х.
в качеството му на едноличен търговец с фирма
„Ь.Г.Х.” град С.З. в срока по чл.
367 от ГПК е представил писмен отговор, в който заявява, че не признава иска и
го оспорва по основание и размер. Твърди, че дължи на „Д.” ЕООД сумата от
65 000 лева на основание представени от дружеството документи за извършена
работа. Твърди, че от тази дължима сума е изплатил 27 500 лева по фактура
№ 760/28.08.2009г. и дължи сумата от 37 500 лева, като заявява, че не
дължи сумата от 78 164 лева по
фактура № 792/02.01.2010г., тъй като фактурата не била подписана от него и
представлявала документ с невярно съдържание. Ответникът твърди, че на „С.” ООД не дължи никакви суми, тъй като не е
имал взаимоотношения с това дружество. Посочва, че трите издадени от „С.” ООД
фактури са документи с невярно съдържание, тъй като не са подписани от него.
Твърди, че не е получавал съобщение от “Д.” ЕООД и от “С.”” ООД, че техните
вземания са прехвърлени изцяло на “Е.” ООД. Твърди, че не е подписвал и
съобщение от 30.03.2010г. пред Нотариус С.Ч., не е посещавал нотариалната й
кантора в град С.З. на 19.08.2010г. за заверка на декларация, от която да е
видно, че дължи суми на двете дружества и твърди, че в тази декларация е
отразено невярно, че дължи сумата от 180 920 лева на „Е.” ООД. Сочи, че по
делото съществува и друга декларация от 10.02.2010г., съгласно която е
декларирал, че дължи към „Д.” ЕООД и „С.” ООД посочените суми.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва горните документи, тъй като при
съставянето им било извършено престъпление. Излага обстоятелствата, че в офиса
му в град С.З., ул. „Захари Княжески” № 22, около обяд, на 10.02.2010г. дошъл Д.а
Д. от името на „Д.” ЕООД и в присъствието на двама свидетели обяснил на
ответника, че ще тегли кредит от банка и представил формуляр от тази банка,
като заявил, че за отпускане на кредита бил необходим документ, в който да е
отразено, че ответникът е длъжник на „Д.” ЕООД и представената бланка трябвало
да се подпише в няколко екземпляра. Тъй като ответникът дължал на „Д.” ЕООД
сумата от 37 500 лева, се съгласил да подпише, че е длъжник, като Д. Д. не
поискал дори да отразят размера на сумата, а само, че ответника е длъжник.
Присъствалата на тази среща между ответника и Д. Д. счетоводителка Р.В.Р.
поискала да види документа, но Д. заявил, че това е само формално и само ще
покаже в банката документа, че ответникът е длъжник. Твърди, че Д. му подал
няколко листа един под друг, като сами ги предвижвал и само на първия лист се
виждало, че е от банка, а останалите листове не се виждали. Ответникът твърди,
че е жертва на измама, извършена от Д. Д., която се преследва по наказателен
ред по чл. 212 и на престъпление по чл. 282 от НК, извършено от Нотариус С.Ч.,
за което сезирал Окръжна прокуратура С.З. с тъжба вх. № 109 от 13.01.2011г.
С
представената допълнителна искова молба ищецът заявява, че ответникът е възложил на двете дружества - „Д.” ЕООД и „С.”
ООД да произведат и монтират алуминиева и PVC дограма за обекти, за които обекти ответникът е поел задължение въз
основа на писмени договори да извърши СМР, включително и поставяне на
алуминиева и PVC дограма. Тези обекти били Детско
отделение на МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович” АД град С.З.,
ет. 5 на МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович”
АД град С.З., ет. 7 на МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович” АД град С.З., ет. 6 –
източно крило на МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович” АД
град С.З., Център за спешна медицинска помощ към МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович” АД град С.З., администрация на МБАЛ „Проф. Д-р
Стоян Киркович” АД град С.З., избеното помещение на
Тракийски университет – медицински факултет и Здравна служба град Мъглиж. През
периода 01.01.2009 год. – 30.12.2009 година за посочените обекти дружествата „Д.”
ЕООД и „С.” ООД са извършили в качеството си на подизпълнители на ЕТ „Ь.Г.Х.”
производство и монтаж на алуминиева и PVC
дограма въз основа на устни договори за изработка за посочените видове дограма
с възложител – ответника. Ищецът твърди, че двете дружества са подизпълнители
на ответника за извършването СМР – обстоятелство, което ответникът не само, че не отричал, но и
изрично признавал в представената с първоначалната искова молба нотариално
заверена декларация, изхождаща от ответника – рег. №
3633/19.08.2010 год. на Нотариус С.Ч. с район на действие РС С.З., като това
обстоятелство ответникът признавал и с предходната декларация от 10.02.2010
год., подписана от него. И в двата писмени документа, изходящи от ответника
същият изрично признавал задълженията си към дружествата по основание и размер,
качеството си на длъжник към тях и към „Е.” ООД град С.З.. В допълнителната искова молба ищецът твърди,
че „Д.” ЕООД и „С.” ООД са осъществили
работата си и са изпълнили задълженията си по сключените между тях и ответника
устни договори за изработка и монтаж на алуминиеви, и PVC изделия на посочените по-горе обекти. Като подизпълнители на ответника
са закупили всички необходими материали за изработването и монтажа на
алуминиевите и PVC изделия – врати, прозорци и шкафове,
прегради и др. в описаните по-горе обекти. И двете дружества, в качеството си
на наематели са ползвали под наем за изработването на алуминиевите и PVC изделия производствена база, находяща се в гр. С.З., кв. „Голеш”,
представляваща помещение в главен корпус със застроена площ от 273 кв.м, като
тези изделия са изработени със специализирани машини, част от които за били
ползвани от дружеството под наем, а
други са били негови собствени. Изработката и монтажа на алуминиевите и PVC изделия били извършени от работници и служители и на
двете търговски дружества, наети по трудови правоотношения. В същата
допълнителна искова молба ищецът заявява, че съобщението, отправено от „Д.”
ЕООД и „С.” ООД до ответника, с което последният е уведомен за извършените цесии, обективирани в два
договора за цесия от 29.03.2010 год. било подписано
лично от ответника на 29.03.2010 год, а изходящата от
ответника декларация с нотариална заверка на подписа му, извършена на
19.08.2010 год. от Нотариус С.Ч. с район на действие Районен съд С.З. е
подписана лично от него, въз основа на което е извършено и съответното
нотариално удостоверяване. Твърди, че това нотариално удостоверяване на подписа на ответника посочената дата -
19.08.2010 год, прави тази дата достоверна.
Изходящата от ответника декларация от 10.02.2010 год., в която той признава
задълженията си към „Д.” ЕООД и „С.” ООД като негови подизпълнители на СМР също
била подписана на посочената дата лично от ответника.
Относно
твърденията на ответника за начина на
подписване на оспорените от него документи и че бил „жертва” на измама,
извършена от Д. Д. и на престъпление по чл. 282 от НК, извършено от Нотариус С.Ч.,
то по повод подадената от ответника жалба до Окръжна прокуратура С.З. е
издадено постановление на ОП С.З., с което е отказано образуване на наказателно
производство.
Освен
това сочи, че с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишните кредитори
на ответника - „Д.” ЕООД и „С.” ООД са
представили намиращите се у тях документи, установяващи вземанията
им към ответника - пет броя фактури, подробно описани в първоначалната искова
молба, договори за цесия от 29.03.2010 год., получено
от ответника съобщение за извършените цесии,
нотариално заверена декларация, изходяща от ответника от 19.08.2010 год. и
декларация от 10.02.2010 год., изходяща от ответника, като при предявяване на
иска ищецът, в качеството си на цесионер и на
кредитор на ответника е представил тези
намиращите се у него документи, които установяват вземанията
към ответника. Заявява, че ще се ползва от всички представени с първоначалната
искова молба документи, като с допълнителната искова молба представя
доказателства - договор за пренаемане на недвижим имот от 01.06.2009 год., 5 броя трудови договори – трудови договори
за наети лица по трудово правоотношение
– трудови договори № 1, 2, 3, 4, 5 от 15.06.2009 год. с работодател „Д.” ЕООД,
5 бр. трудови договори за наети лица по
трудово правоотношение - трудов договор
№ 1 и 2 от 31.01.2008г., № 3/18.06.2008 год., № 4 от 05.08.2008 год. и №
5/13.02.2009 год. с работодател „С.” ООД.
Постъпил е
и допълнителен писмен отговор от ответника,
с който оспорва всички представени от ищеца фактури и твърди, че
представляват документи с невярно съдържание.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
възраженията и доводите на страните, взе в предвид всички факти от значение за
спорното право, намери за установено следното:
Предявените
искове против ответника за заплащане на сумата общо от 180 920 лева с ДДС,
представляваща дължима от ответника сума по два договора за цесия
– и двата от 29.03.2009 год., подписани
между „Е.” ООД и „С.” ООД, с който се прехвърля вземането на последното
дружество към ответника на стойност 75 756 лева, и между „Е.” ООД и „Д.”
ЕООД, с който се прехвърля вземането на
„Д.” ЕООД към ответника на стойност 105 164 лева, които вземания,
произтичат от извършено производство и монтаж на алуминиева и PVC дограма, за което са издадени фактури № 50/30.03.2009 год. за сумата от 46
956 лева с ДДС, фактура № 53/31.03.2009 год. за сумата от 20 700 лева с
ДДС, фактура № 54/31.03.2009 год. за сумата от 8 100 лева с ДДС фактура №
760/28.08.2009 год. за сумата от 27 000 лева с ДДС, фактура №
792/02.01.2010 год. за сумата от 78 164 лева с ДДС, ведно със законната
лихва върху сумата от 180 920 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и за заплащане на
обезщетение за забавено плащане на сумата от 180 920 лева в размер на
13 399,34 лева, считано от 30.03.2010 год. до 17.12.2010 год. са с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл. 86
от ЗЗД.
По силата
на сключени от ответника писмени договори, същият е поел задължения да извърши различни видове строително – монтажни
работи и да изработи, достави и монтира различни изделия от алуминиева и PVC дограма. Тези задължения на ответника са обективирани в приетите като доказателства по делото
договор за СМР от 21.05.2009г. сключен между ответника и МБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович” АД, ведно с писмо от проекта “Красива България”,
меморандум за разбирателство и допълнително споразумение от 22.12.2008г.
сключено между МБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович” АД и
Министерство на здравеопазването, договор между МБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович” АД и ответника от 07.05.2008г., ведно с протокол
№ 1/22.08.2008г. и оферта вх. № 7000268/24.04.2008г. подадена от ответника,
както и с приемо-предавателен протокол от
22.08.2008г., договор с дата 05.02.2008г. между ответника и МБАЛ “Проф. д-р Ст.
Киркович” АД, ведно с оферта, протокол №
1/30.06.2008г. и приемо-предавателен протокол с дата
30.06.2008г., договор от 06.02.2008г., ведно с протокол № 1/30.06.2008г.,
оферта от ответника и приемо-предавателен протокол с
дата 30.06.2008г., договор за извършване на спешни и неотложни СМР между
ответника и МБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович” АД от
02.06.2008г., ведно с ценово предложение, както и под опис документи с писмо от
29.11.2011г.
През
периода 2008 - 2010г. ответникът е възлагал част от работата - изработката на
различни по вид и размери изделия от алуминиева и PVC дограма на дружествата „Д.” ЕООД
и „С.” ООД, и двете със седалище град С.З. въз основа на устни договори за
изработката (св. Д. Д.). Размерите на тези изделия са били вземани на място в
посочените от ответника обекти и след формиране на цените им, са били
представени лично на ответника от работника в „С.” ООД – свидетеля Антон
Тодоров Тодоров, и след одобряването им от ответника
е започвала изработката им. Видно от представените по делото писмени
доказателства – договор за пренаемане на недвижим имот от 01.06.2009 год., трудови договори № 1, 2,3,4,5 от 15.06.2009
год. и трудови договори № 1 и 2 от 31.01.2008г., № 3/18.06.2008 год., № 4 от
05.08.2008 год. и № 5/13.02.2009 год. и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза и двете дружества през посочения период са разполагали с техническа,
кадрова и материална обезпеченост за производство и монтаж на алуминиева и PVC дограма - в двете дружества са били назначени
работници на длъжност „дограмажия”, на които са били
изплатени възнаграждения, дружеството „Д.” ЕООД е разполагало с производствено помещение под наем в град С.З.
и машини за изработката и монтажа на изделия от алуминиева и PVC дограма, като и двете дружества са разполагали с
материали за изработването и монтажа на алуминиева и PVC дограма. Готовите изделия са били транспортирани с превозни средства
под наем до съответните обекти и са били монтирани от работници в двете
дружества – част от които свидетели по делото.
Видно от
приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза и показанията
на разпитаните по делото свидетели, дружествата „Д.” ЕООД и „С.” ООД са
извършили производство, доставка и монтаж на общо 868,68 кв.м. алуминиева и РVC дограма на обща стойност 181 392, 75 лева, от
които на първи и втори етаж в първо и второ детско отделение на МБАЛ “Проф. д-р
Ст. Киркович” АД С.З. - 544,54 кв.м. PVC и алуминиева дограма на обща стойност 125 673,80 лева с вкл. ДДС,
във филиал на Центъра за спешна медицинска помощ – С.З. в град Мъглиж - 15,64 кв.м.
PVC и алуминиева дограма на стойност 5 072,40 лева с
вкл. ДДС, в първо вътрешно отделение на МБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович”
АД С.З. - 196 кв.м. PVC и алуминиева дограма на стойност 25 807,95 лева) и в МБАЛ “Проф. д-р
Ст. Киркович” АД С.З. - 112,50 кв.м.
PVC и алуминиева дограма на стойност 25684 лева. За
извършената работа „С.” ООД е издало към ответника фактури № 50/30.03.2009 год.
за сумата от 46 956 лева с ДДС, фактура № 53/31.03.2009 год. за сумата от
20 700 лева с ДДС, фактура № 54/31.03.2009 год. за сумата от 8 100
лева с ДДС или на обща стойност 75 756 лева с вкл. ДДС, а „Д.” ЕООД - фактура №
760/28.08.2009 год. за сумата от 27 000 лева с ДДС и фактура №
792/02.01.2010 год. за сумата от 78 164 лева с ДДС или обща стойност
105 164 лева с вкл. ДДС.
Видно от
заключението на съдебно –счетоводната експертиза всички фактури са включени в
справките декларации по ДДС за съответния период на „С.” ООД и „Д.” ЕООД и на
ответника, както и в дневниците за продажби на двете дружества и в дневника за
покупки на ответника, като по тези фактури не е извършено плащане от
ответника. Видно от същото заключение
представения от ответника фискален бон, издаден от „Д.” ЕООД на 14.09.2009г. на
обща стойност 27 000 лева не е осчетоводен като разход в счетоводството на
ответника, поради което вещото лице посочва, че не може да се определи за какво
е издаден този фискален бон, по какво плащане и на какво основание. Изводът на
вещото лице е, че задължението на ответника към доставчика “Д.” ЕООД по двете
фактури е в размер на 105 164 лева, а към доставчика “С.” ООД по трите
фактури е в размер на 75 756 лева.
С договор
за цесия от 29.03.2009г. „С.” ООД е прехвърлил на
ищеца „Е.” ООД град С.З. вземането си към ответника на стойност 75 756
лева с вкл. ДДС, произтичащо от извършени производство и монтаж на PVC и
алуминиева дограма, за което вземане цедента е издал
посочените три броя фактури. Като основание за сключване на договора за цесия се сочи получен от цедента,
но неизплатен на цесионера заем в размер на
200 000 лева. Съгласно договора вземането на цедента
се прехвърля, считано от датата на подписване на договора.
С договор
за цесия от същата дата „Д.” ЕООД е прехвърлил на
ищеца „Е.” ООД град С.З. вземането си към ответника на стойност 105 164
лева с вкл. ДДС, произтичащо от извършени производство и монтаж на PVC и
алуминиева дограма, за което вземане цедента е издал
фактури № 760/28.08.2009 год и № 792/02.01.2010 год.
Като основание за сключване на договора за цесия се
сочи получен от цедента, но неизплатен на цесионера заем в размер на 200 000 лева. Съгласно
договора вземането на цедента се прехвърля, считано
от датата на подписване на договора. Съгласно чл. 2 от двата договора,
прехвърлените от цедентите вземания преминават в патримониума на цесионера, ведно
с принадлежностите му, включително и изтекли лихви върху дължимите суми.
На
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентите са уведомили
ответника със съобщение, получено лично от него на 29.03.2010 година за
извършените цесии.
С нотариално заверена декларация рег. № 3633 от 19.08.2010 год. на Нотариус С.Ч. ответникът
декларира изрично, че признава задълженията си към двете дружества като негови
подизпълнители по посочените общо пет броя фактури и задължението си към ищеца
общо в размер 180 920 лева, произтичащо от двата договора за цесия от 29.03.2010 год., като в същата декларация заявява,
че задълженията му към двете дружества са прехвърлени изцяло на ищеца, за което
прехвърляне ответникът сочи, че е уведомен своевременно. С друга декларация от
10.02.2010г., изходяща от ответника същият признава задълженията си към „Д.”
ЕООД и „С.” ООД като негови подизпълнители по издадените от двете дружества
фактури.
Във връзка
с направеното от ответника оспорване на
представените от ищеца с исковите молби писмени документи, съдът е указал на
ответника, че част от тях (фактура № 50/30.03.2009 год. за сумата от 46 956
лева с вкл. ДДС, фактура № 53/31.03.2009 год. за сумата от 20 700 лева с
вкл. ДДС, фактура № 54/31.03.2009 год. за сумата от 8 100 лева с вкл. ДДС, фактура № 760/28.08.2009 год. за сумата от 27 000
лева с вкл. ДДС и фактура № 792/02.01.2010 год. за сумата от 78 164 лева с
вкл. ДДС) са частни свидетелстващи
документи, за които не важи приложението на оспорване на доказателства по
смисъла на чл. 193 от ГПК и на чиято материална доказателствена сила съдът не е
подчинен по смисъла на чл. 180 от ГПК, поради което същите съдът ще преценява
съобразно всички събрани данни по делото.
За доказване
на верността и истинността на оспорените от ответника документи, които не носят
неговия подпис – два договора за цесия от
29.03.2010г. и с оглед разпределението на доказателствената тежест, и
изявлението на ищеца, че ще се ползва от тях, по делото са събрани гласни
доказателства, изслушани и приети заключенията на две съдебни експертизи –
техническа и счетоводна. По делото са представени в оригинал двата договора за цесия и извлечение от общия регистър на Нотариус С.Ч. с
район на действие Районен съд С.З., под рег. № 381 в
Нотариалната камара на Р България за извършено нотариално удостоверяване на
подписа на ответника върху декларация от 19.08.2010г., както и писмени
доказателства – мемориален ордер № 30/10 от март 2010г., оборотна ведомост по
отчетни единици за месец март 2010г. и извлечение от въведена информация – стр.
3 от счетоводството на ищеца. При извършената проверка на оспорените документи
по чл. 194 от ГПК, съдът приема, че и двата договора за цесия
са валидни и същите не са неистински и/или неверни.
Изходящата
от ответника декларация с нотариална заверка на подписа на ответника, извършена
от Нотариус С.Ч. с район на действие РС С.З. на 19.08.2010г., представлява
частен документ относно изявлението на декларатора, съдържащо се в този
документ, а от друга страна и официален документ, в частта, обективираща
удостоверяването на нотариуса, че лицето се е явило пред него и е положило подписа си. Съдът приема, че
оспорената от ответника декларация с нотариална заверка на подписа му, като
официален свидетелстващ документ е издаден от нотариуса в кръга на службата му
по установените форма и ред и съставлява доказателство за изявленията пред него
и за извършените от него и пред него действия.
По
направеното от ответника искане за спиране на производството по делото на
основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК, съдът е се произнесъл с определението за
насрочване на делото. След това по делото са представени писмо изх. № 109/2011 от 17.01.2011г. на ОП С.З.
и писмо изх. № 263/2011 от 17.11.2011г. на РП С.З., от които е видно, че по
образуваната от ответника тъжба не са събрани достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер, поради същата е била архивирана в ОД на МВР С.З.,
под № 6092/11г.
С оглед на
изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
Ищцовото дружество е
претендирало присъждане на мораторни лихви върху
главните задължения на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
размер на 13 399, 34 лв. лева за периода 30.03.2010 г. до 17.12.2010 г.
Съгласно посочената разпоредба, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.,
поради което съдът намира, че този иск също е основателен,
тъй като е налице забава в плащането на дължимата главница. Съгласно
заключението на съдебно – счетоводната експертиза обезщетението за забава върху
сумата от 180 920 лева за периода от 30.03.2010г. до 17.12.2010г. е в
размер на 13 450.50 лева. Следователно
претенцията по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен в размера в който е
предявена.
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 13 687.77 лева, представляващи държавна такса,
възнаграждения за вещи лица и възнаграждение на един адвокат.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Х.Х.,
в качеството му на едноличен търговец с фирма
„Ь.Г.Х.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.З., ул. „Б.Ж.”
№ 3, ет. 5, ап. 22 ДА ЗАПЛАТИ на „Е.” ООД със
седалище и адрес на управление град С.З.,
ул. „В.Л.” № 27, ет. 1, ап. 2, ЕИК *** сумата от 180 920
лева с ДДС /сто и осемдесет хиляди лева деветстотин и двадесет лева/,
представляваща дължима сума по фактура № 50/30.03.2009 год., фактура №
53/31.03.2009 год., фактура № 54/31.03.2009 год., фактура
№ 760/28.08.2009 год. и фактура № 792/02.01.2010 год. и по два договора за цесия от
29.03.2009 г. , ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
17.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 13 399, 34 лв. /тринадесет
хиляди триста деветдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 30.03.2010г. до 17.12.2010 г., както и сумата от 13 687,
77 лв. /тринадесет хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: