№ 827
гр. Стара Загора, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20235530101089 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. чл. 422 ал.1 от ГПК.
Ищецът„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърдят в исковата си молба, че на
23.08.2021 г. - В. Ж. А. подала до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и
подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт, със
зададени параметри. Последната била получила разяснения, които са й дали възможност да
прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото
й състояние. Същата била декларирала, че е запозната и с Общите условия на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, видно от декларации. Получила е и преддоговорна информация
под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК №
********* клиентът можел да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към
договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за
сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да
сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Сочат, че след като одобрявали отпускането на заем съгласно исканите параметри, на
дата 23.08.2021 г. с ответника В. Ж. А. е сключен Договор за потребителски кредит №
1
*********, по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява
точно и в срок задължението си. Клиентът В. Ж. А. е получил одобрение да закупи и
поисканите от него услуги „Фаст“ и „Флекси“.
В. А. поемала задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски
кредит. Договорът за кредит е подписан при Общи условия /по-нататък наричани за
краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при
подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А“ и „Б“ от Декларации/, за което и
ги е подписал.
Договор №********* е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 600.00 лв.;Срок на кредита: 11 месеца;Размер на месечната вноска
по кредита: 66.18 лева;
Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то число на
месеца;Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.41;Годишен лихвен процент:
40.90;Лихвен процент на ден: 0.11;Общо дължима сума по кредита: 727.93 лв.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както
следва:Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 180.00
лева;Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 420.00 лева;Размер на
вноската по закупена допълнителна услуга: 54.54 лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена
допълнителна услуга е както следва:
Общо задължение: 1327.93 лева;
Общ размер на месечна вноска по договора: 120.72 лева;
Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Твърдят, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока
на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на
кредита.
Сочат, че изпълнявали точно и в срок задълженията си по договора. Сумата по
договора, в размер на 600.00 лева е преведена чрез паричен превод към EasyPay, видно от
приложеното преводно нареждане за кредитен превод от дата 23.08.2021 г. (заверено копие
по реда на чл.183 от ГПК). В. А. от своя страна поема задължение да погасява
предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план,
който е неразделна част от Договора за потребителски кредит.
Изготвен бил погасителен план с определени 11 вноски, всяка по 120.72 лв. с
падежна дата - всяко 25-то число на месеца. Погасителния план е получен от длъжника на
23.08.2021 г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация.
2
В. А. не е изпълнила задължението, което е поела по договора. Преустановила е
плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава, направила е само седем
плащания по заема на следните дати:
На дата 28.09.2021 г. са платени 121.00 лева;
На дата 08.11.2021 г. са платени 122.00 лева;
На дата 04.12.2021 г. са платени 121.00 лева;
На дата 07.12.2021 г. са платени 1.00 лева;
На дата 21.12.2021 г. са платени 120.16 лева;
На дата 23.03.2022 г. са платени 279.70 лева;
На дата 31.05.2022 г. са платени 165.00 лева;
Общата сума на направените плащания по ДПК ********* е в размер на 929.86 лева.
С нея е погасена сума в размер на 849.13 лева, съгласно задължението по погасителен план
(седем пълни вноски). Частично плащане в размер на 4.09 лева има по осмата вноска. В
общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 20.73 лв. Поради
плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на 35.13 лева,
които към момента са заплатени частично. Заплатени са и Разходи за събиране при забава,
т.н. Такси по тарифа, възникнали като задължение на 09.11.2021 г. в размер на 60.00 лв.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни
задължения, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК No ********* и е
изпаднал в забава, към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор е
изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер.
В съответствие с изложеното, считат, че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен. Сочат, че от представения по делото ДПК е видно, че същият е
сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане
за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Преди сключването на
процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с
отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и
веднъж преди сключването на самия ДПК. От него е видно, че дружеството в качеството си
на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в
Договора за потребителски кредит. В. Ж. А. е посочила, че е получил екземпляр от него,
изписал е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския
формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са
посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от
кредитоискателя и от кредитора. Изготвен е и връчен на ответника погасителния план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски
кредит.
3
Заявяват, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти
действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е
свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам
определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение.
Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат
обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която
се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на
договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № ********* „КЛ/СЛ може да изберат да не закупят
допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК.
Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КП/СД е поискал и
избрал да закупи допълнителна услуга“.
Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на длъжника. Тези
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните възможности:
- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит.
Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за
проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са
сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „Фаст“ е използвана от
длъжника.
Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява по
реда и при условията, посочени в т.15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, не
се е възползвал от същата..
Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника
намалее, той ще могже да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на определен
брой погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на
погасителни вноскикато длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от
него услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата.
Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника гаранцията,
че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да
променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ
„Промяна на дата на падеж“/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със
закупената от тях услуга „Флекси“, не се е възползвал от същата.
В процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е
възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да поиска
извършването на някоя или на всички останали услуги.
Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по
4
посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на
съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това
общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита
интереса на икономически слабата страна. Поради това сключеният договор за
потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа
всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски
кредит. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от
страна на ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и
данните на кредитополучателя.
Процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД била описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за потребителски
кредит. Съгласно уговореното, клиентът с помощта на кредитния експерт е длъжен
надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише
ДПК и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. В чл. 3.1.
от Общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от
Договора за потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на
потребителския кредит. Клиентът проверява коректността на данните и следва да следи
всички полетата да са попълнени. Кредиторът е уведомил ответника чрез общите условия,
които са неразделна част от самия договор и чрез документа „Ред и условия за отпускане на
потребителски кредит“, който е поставен на видно място във всеки офис, какъв е процесът
по сключване на договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на
кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в договора за потребителски кредит,
клиентът го подписва, след което се изпраща на кредитора, който също го подписва от своя
страна. Видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че още при
подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума
по ДПК. Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП
и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от страна на
потребителя за приемането им.
Следвало да се отбележи също, че ответникът в настоящото производство е имал
възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да
уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати
лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на
връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за
потребителския кредит. Ответникът е имал и възможност да измени договора чрез
предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това
право. В. Ж. А. е усвоила предоставената й в заем сума, поел е изпълнение на уговореното в
ДПК съгласно погасителния план към него, правила е плащания. От тези обстоятелства
може да се направи обоснован извод, че ответникът е запознат с условията на сключения с
ПРОФИ КРЕДИТ България Договор за потребителски кредит и се е съгласил с цената на
кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за
5
сравняване на различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и
със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, така и с
погасяването на вноски.
Молят съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника
ни В. Ж. А. с ЕГН: **********, възникало на основание неизпъление на Договор за
потребителски кредит № ********* в общ размер на 478.80 лв. /четиристотин седемдест и
осем лева и 0.80 ст./, от които: главница - 243.57 лева /двеста четиридесет и три лева и 0.57
ст./; непогасено падежирало договорно възнаграждение - 21.10 лева /двадесет и един лева и
0.10 ст./, дължимо за периода от 25.04.2022 г. до 25.07.2022 г.; Възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 61.39 лева /шестдесет и един лева и 0.39 ст./; Възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 152.74 лева /сто петдесет и два лева и 0.74 ст./;
Претендираме и законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда /22.12.2022 г./
до изплащане на вземането.
Претендират за направените разноски в заповедното производство и в исковото
производство.
Молят делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание в тяхно отсъствие,
като с настоящата молба дават изричното си съгласие за това.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.
Ж. А., в който заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан при следните
съображения:
В исковата си молба ищцовото дружество твърдяло, че поради неизпълнението на
договорното задължение претендира вземанията си срещу ответника по Договор да
потребителски кредит ********* със следните параметри: сума по кредита 600.00 лева при
срок на кредита 11 вноски по 66.18 лева.
Паралелно с това, съгласно цитирания договор, ищецът следвал да заплати и
възнаграждение за закупена допълнителна/ни услуга/ги в размер на 600.00 лева,
разпределени на 11 вноски по 54.54 лева, като по този начин общата сума, която следвала да
заплати била в размер на 1327.93 лева, разпределени на 11 вноски по 120.72. Уговорен е
ГЛП в размер на 40.90%, ГПР в размер на 48.41%.
Счита, че така сключеният договор бил неоснователен, съдържащ неравноправни
клаузи, предвидени в Глава Шеста на ЗЗП.
Ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 600 лева в полза
на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на §
13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП.
6
За отпуснатия от ищцовото дружество заем от 600,00 лева и срок на погасяване 11
месеца е договорена възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер на 40.90 % от
стойността на заема, лихвения процент на ден е 0.11. Лихвата по договора е
възнаградителна за ползване на дадената парична сума. Договорената между страните
годишна лихва в размер 40.90 % надхвърля значително размера на законната такава, при
определения от БНБ основен лихвен процент за 2021г. и 10 пункта надбавка, поради което
уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към
клаузата с уговорения ГПР от 48.41 %, също обосновават нейната нищожност. Посочените
клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ответника. В този смисъл заплащане на възнаградителна
лихва в размер на 40.90 % годишно, което е близо до 50%, противоречи на добрите нрави. В
процесния договор уговорените размери на фиксиран годишен лихвен процент по заема
/ГЛП/ и годишен процент на разходите /ГПР/ многократно и значително надвишават
трикратния размер на законната лихва. От исковата молба не се установява, не се и твърди
наличие на обстоятелства, които да дават основание за очакване на завишен размер на вреди
за заемодателя от неизпълнение задължения на заемателя. Следователно, уговарянето на
възнаградителна лихва в размер неколкократно над законната значително надхвърля
размера на действителните вреди. Предвид характера на предоставяната по договора услуга
/предполагащ недостиг на парични средства у едната от страните/, следва да се приеме, че
процесиите уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите. В тези
случаи се дължи само законната лихва. Уговореният ГПР по договора надвишава над 4 пъти
размера на най- високата законна лихва, действала за периода на договора, както и
уговореният годишен лихвен процент от 40.90 % надвишава над 4 пъти този размер на
законната лихва. Поради това неоснователна се явява претенцията на ищеца за договорна
лихва в размер на 21.10 лв. /така изцяло решение № 503/06.11.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.гр.д. № 1364/2019 г„ както и решение № 899/28.10.2019 г. на Бургаски
окръжен съд по в.гр.д. № 1157/2019 г„ решение № 896/28.10.2019 г. на Бургаски окръжен
съд по в. гр. д. № 1185/2019 г. постановени по дела на същия ищец и при абсолютно същите
параметри на договорната лихва/. Същото е прието и в решение № 338/06.11.2019 г. на
Врачански окръжен съд по в.гр.д. № 479/2019 г,. решение № 144/13.05.2019 г. на Врачански
окръжен съд по в. гр. д. № 138/2019 г., решение № 247/25.07.2019 г. на Врачански окръжен
съд по в.гр.д. № 348/2019 г. - в настоящия кредит уговорения лихвен процент е 40.90 % и
надхвърля с над 4 пъти законната, която е приета за периода на действие на договора, което
представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърлят драстично трикратния
размер на законната лихва. Освен това в договора кредиторът - настоящ ищец се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и
годишното му оскъпяване. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 48.41 %. Следва да се посочи още, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в случая остават неизвестни. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи/, доколкото
в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за
допълнителни услуги.
Ето защо клаузите на договора, с които е уговорен ГЛП в размер на 40.90 % и лихвен
процент на ден в размер на 0.11% накърняват договорното равноправие между страните,
противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
7
предл. трето от ЗЗД. Нищожните уговорки нямат правно действие.
По отношение на клаузите за предоставяне на пакет от допълнителни услуги следва
да се посочи, че възнаградителното задължение по този договор е изрично включено в
параметрите на договора за кредит при формиране на дължимата от длъжниците по него
сума - погасителната вноска по договора за кредит, освен главница и възнаградителна лихва,
включва и парична сума. От друга страна разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК
предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Тези клаузи се изразяват в: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, промяна на погасителния план. Въпросът, който се поставя, е дали
посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън
сумата по общите разходи по кредита /вж. легалната дефиниция по т. 1, § 1 от ДР на ЗПК/,
или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното
заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита. При
извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието на дължимото
поведение от страна на кредитора, без да се кредитира безрезервно декларираното в
договора за потребителски кредит, което гласи: „Профи Кредит България“ ЕООД не събира
никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет
от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит
или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните клаузи налага категоричния извод, че те
касаят именно усвояването /по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита и промяна на погасителния план. На следващо място потребителят
заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е
обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На „възможността“
длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението „услуги“ не
кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна -
чл. 143, т. 3 и чл. 146, an. 1 от ЗЗП. С тези клаузи на практика длъжникът е поел задължение
за заплащане на възнаграждение за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
което е забранено от закона, като с уговореното задължение за плащане на възнаграждение
се нарушава и разпоредбата на чл. 19 от ЗПК относно предвидения лимит на годишния
процент на разходите по кредита. Изводът, който се налага е, че услуга, за която да се дължи
такса не е предоставяна, липсва конкретно поето задължение в този смисъл от страна на
кредитора. По делото няма данни ответникът да се е възползвал от тази допълнителна
услуга. Следва да се приеме, че тази клауза е нищожна поради липса на основание и
съгласие на страните. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било
допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са
възнаграждения по самия договор за кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Договорено е предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение и без
значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е. да не бъдат предоставени, но
това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на
8
този пакет услуги и оттам следва извод, че така уговорени клаузите поставят изпълнението
на задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. На
практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по
силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една или повече
погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на страните, тъй като на практика
излиза, че потребителят, заплаща правото си да договоря е кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен
резултат, а той зависи от волята на кредитора. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава /така решение №
963/08.11.2019 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1180/2019 г., решение №
837/10.10.2019 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1192/2019 г., решение №
511/08.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1172/2019 г., решение №
503/06.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1364/2019 г., решение
№499/06.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1339/2019 г., решение №
475/29.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1247/2019 г., решение №
477/29.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1248/2019 г., с които е
прогласена нищожност на клаузите за предоставяне на пакет допълнителни услуги на същия
ищец по напълно идентични договори/.
Твърди, че отделно от всичко изложено в предходния абзац следва да се подчертае,
че по настоящото дело размерът на възнаграждението по пакета допълнителни услуги
/600.00 лв./ е равен на размера на главницата по договора за кредит /600,00 лв./ и само това е
достатъчно основание да се прогласи нищожността на това споразумение, чието
съществуване не отговаря нито на буквата на закона, нито на добрите нрави.
По изложените съображения счита, че претендираната сума от 600.00 лв.,
представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, също не се
дължала от ответника.
Тъй като съгласно чл. 22 ЗПК процесния договор за кредит се явявал недействителен
на основание чл. 23 ЗПК ответникът дължал връщане само на чистата стойност на кредита в
размер до размера на усвоената главница.
По отношение на претендираната главница в размер на 243.57 лева счита, че същата
не се дължала, тъй като тя била заплатена от ответника чрез внесените от него суми по
договора за кредит, които са в общ размер от 929.86 лв.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения от
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против В. Ж. А. че сключеният между тях Договор
за потребителски паричен кредит №*********, сключен на 23.08.2021г. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1,2 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК.
Претендира за разноските по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, обсъди
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че между тях е сключен Договор за потребителски
кредит № ********* /без дата/. По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на
ищцата А. в размер от 600 лв. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне
9
главницата в срок от 11 месеца при ГПР 48.41%, ГЛП – 40.90 % или общо дължимата сума
по кредита е 727.93 лв., на вноски от 66.18 лв. съгласно погасителния план. В договора е
посочено също, че ищцата е поискала да закупи допълнителна незадължителна услуга, която
е посочена в т. V от този договор и подробно описана в Общите условия на ответника към
договорите за потребителски кредит на физически лица. Уговорено е, че възнаграждението
за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е 180 лв., а възнаграждението за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ е 420 лв. Или размерът на вноската по закупена
допълнителна услуга е 54.54 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по
кредита. Или общия размер на вноската е 120.72 лв. при размер на общото задължение –
1327.93 лв.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ответницата е усвоила заетата сума. Ищецът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ответницата А. е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С отговора на исковата молба като предмет на процеса е въведена клауза от
договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- тази за допълнителни услуги,
която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в
противоречие със специалния ЗЗП.
В раздел V от договора "Допълнителни възможности за клиента" е посочено, че
ответницата е избрала пакет от допълнителни услуги, като в раздел VI "Параметри" е
фиксирано и възнаграждението за този пакет услуги. Самите допълнителни услуги са
описани в чл. 15 от ОУ към кредита и те са следните: приоритетно разглеждане и изплащане
на кредита, и право за промяна едностранно в погасителния план. Изрично нормата на чл.
10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и
такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Макар и оформени като
10
"допълнителни услуги" по договора, със самостоятелен характер, които не са задължителни,
тези услуги по естеството си са свързани с усвояването и управлението на кредита. Правото
на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита по своята същност е дейност на
финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- по- бързо разглеждане на
искането за кредита, по- бързото отпускане на исканата сума, по- бързото оформяне на
съответните документи и т. н., т. е. все действия, които са част от дейността по кредитиране
и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е
допълнителна услуга, както формално е посочено в договора, а представлява действия,
които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и
изплащане на съответната сума. По същия начин стоят нещата и с другата услуга, която пък
е свързана с управлението на кредита, доколкото всяка промяна на погасителния план
принципно касае промяна на условията по договора, за което се изисква съгласието и на
двете страни, като е без значение коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие
на другата, същата е невъзможна. В този смисъл, ако на клиента е предоставена възможност
да поиска промяна на погасителния план (отлагане, разсрочване на вноски и др. опции) с
оглед положението си (доходи, финансово състояние, конкретна нужда и т. н.), това са
именно действия, свързани с управление на кредита, изискващи съответно поведение и на
двете страни по договора, а не допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да
няма право да предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи вноските по
погасителния план. Напротив- законодателят не забранява на страните възможността да
предоговарят условията по договора или да променят по общо съгласие погасителния план,
поради което това е законово предвидена възможност, а не предоставена такава от
кредитора на длъжника, за която той да му дължи възнаграждение и то в размер,
надвишаващ стойността на отпуснатия заем. По този начин се плаща за права, които
потребителят има, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност
и справедливост, още повече, че възнаграждението е предвидено предварително, т. е. без да
е ползвана тази услуга, която може и въобще да не бъде използвана от клиента, но той с
подписването на договора си я платил и в случай на неползване за кредитора не възникват
никакви насрещни задължения, а той вече е получил цената на услугата.
Предвид горните съображения, таксите за допълнителните услуги, които реално са
такси по кредита предвид естеството си и представляват допълнително плащане, следва да
бъдат включени в ГПР, с оглед нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Като не е направено това, се
получава заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда лимит до
петкратния размер на законната лихва. Изрично е предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, че
клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са
нищожни. Именно поради нищожността им предвидените по тях суми се явяват недължими
и ответницата А. не дължи тяхното изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира за недействителна клаузата за закупуване на
пакет от допълнителни услуги. Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
11
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2
ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК за допълнителните
услуги е определено общо възнаграждение за няколко различни услуги. В чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. "
В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието,
за което се събират съответните такси. Освен това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето"
на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана
по време на действието на сключения между страните договор. Поради това съдът приема,
че уговарянето на подобно възнаграждение нарушава принципът на добросъвестност и
справедливост, тъй като потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следователно клаузата в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги се явява
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2
предл. второ и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Или от изложеното се налага извод, че
потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът може и
да не достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в ОУ.
В заключение се налага извода, че исковете са неоснователни, като по договора се
установи наличието на нищожни клаузи поради противоречието им със закона и добрите
нрави, а платеното по тях е недължимо и подлежи на връщане, което пък води като
последица до отхвърляне на предявените претенции.
По делото е представено едностранно съставено от ищеца извлечение по сметка по
договор за потребителски кредит № № ********* (л. 28 от делото), съгласно което
ответницата е заплатила на ищеца по този договор общо сумата от 929.86 лева, като е
отразено, че остатъчното й задължение възлиза на 478.80 лева. От извлечението е видно, че
ответницата А. е погасявала освен дължимата вноска, ведно с лихва /или общо 66.18 лв./,
така и вноски за допълнителни услуги в размер на 54.54 лв.
Основното възражение на ответницата е, че със заплатената от нея сума, са
погасявани недължими от нея суми за възнаграждения за допълнителни услуги и лихви за
забава. Видно от събраните по делото доказателства ответникът е заплатил на ищеца по
договора за потребителски кредит общо сумата от 929.86 лева – факт, признат от ищеца и в
исковата молба.
На основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита в размер до размера на усвоената главница. Съдът намира, че с извършените от
ответницата плащания общо в размер на 929.86 лева, същата е погасила изцяло 8 анюитетни
вноски за главница и договорна лихва, всяка от които в размер на 66.18 лева. Видно от
извлечението към договора ответницата е заплатила реално и допълнителния пакет услуги,
12
които погасяват размера на останалите 3 непогасени вноски.
Предвид горното, извършвайки необходимите математически изчисления,
изхождайки от посочените суми за главница и договорна лихва в представените от ищеца
погасителен план и извлечение по сметка, следва, че неплатената главница и лихва по
процесния договор за кредит възлиза на 198.49 лева, но съдът намира, че тази сума е
погасена от платените от ответницата недължими суми за допълнителен пакет услуги –
нищожна клауза в договора, съобразно изложеното по-горе.
По разноските:
При този изход на делото ответницата има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, като видно от представения списък по чл. 80 от ГПК същата
е направила разноски в размер на 400 лв. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати направените от ответницата разноски в размер на 400 лв., предвид отхвърлянето на
исковите претенции.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. "България"
№ 49, бл. 53Е, вх. В, от една страна и В. Ж. А., ЕГН ********** от г********** /чрез
пълномощника адв. Н. М. М. от АК Я., ул. „Бузлуджа“ № 17-партер/ от друга, че клаузата
съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 30040164791,
сключен между В. А. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, която предвижда заплащането
на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 61.39 лева и
клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № *********,
сключен между В. А. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, която предвижда заплащането
на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 152.74 лева, са
нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл.11, чл. 19 ЗПК, във вр. с
чл. 143, ал.1 от ЗЗП, поради противоречие със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Ж. А., ЕГН ********** от г**********
/чрез пълномощника адв. Н. М. М. от АК Я., ул. „Бузлуджа“ № 17-партер/ не дължи на
"Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 243.57 лв. главница и 21.10 лв. –
договорно възнаграждение, поради погасяването им поради плащане.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на В. Ж.
А., ЕГН ********** от г********** /чрез пълномощника адв. Н. М. М. от АК Я., ул.
„Бузлуджа“ № 17-партер/ сумата от 400 лв. представляваща адв. възнаграждение.
13
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Стара Загора в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14