Р Е Ш
Е Н И Е
гр. С., 25.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен
състав, в публично заседание на тридесет
и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия М.
Евтимов гр.дело № 2031 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.К.Ч. срещу
решението от 07.06.2016 г., поправено с решение от 10.11.2016 г., по гр.д. №
33089/2015 г. на СРС, 117 състав, в следните части: 1) в частта, в която са изменени мерките относно
упражняването на родителските права по решение № 24/06.02.2004 г. на СРС, 91
състав, по гр.д. № 1899/2003 г. и е определено местоживеене на детето К.А.Ч.при
майка й Т.А.Д. във Великобритания (Лондон и Нотингам) със задължение на майката
да уведоми бащата за точния адрес по местоживеене на детето и на училището му,
2) в частта, в която е изменен режимът на лични отношения на бащата А.К.Ч. с детето К.А.Ч.по решение №
24/06.02.2004 г. на СРС, 91 състав, по гр.д. № 1899/2003 г. по следния начин: бащата
има право да взема детето всеки последен уикенд от месеца от 9 ч. в събота до
19 ч. в неделя, а майката се задължава да води детето в дома на бащата в С.,***
Освободител 33 през първата половина на зимната, пролетната и лятната
ученически ваканции във Великобритания, като го взема от дома на бащата в края
на всеки от горепосочените периоди и поема за своя сметка разходите по
пътуването, 3) в частта, в която е разрешено на Т.А.Д. сама, без съгласието на А.К.Ч., да снабди детето К.А.Ч.с
паспорт и други документи за пътуване в чужбина, както и да води К.във
Великобритания по всяко време, с изключение на дните, определени по-горе за
личен контакт с баща й, и 4) в частта, в която е отхвърлен насрещният иск по
чл. 59, ал. 9 от СК на А.К.Ч. срещу Т.А.Д. – за изменение на упражняването на родителските права по отношение на детето К.А.Ч., предоставено
на ответницата с решение № 24/06.02.2004 г. на СРС, 91 състав, по гр.д. №
1899/2003 г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е
неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните части и да се
постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от Т.А.Д. искове по чл. 59, ал. 9 от СК и чл. 127а,
ал. 2 от СК по отношение на детето К.А.Ч., както и да му се предостави на него упражняването на родителските права по отношение на
детето К.А.Ч., да се определи местоживеенето на детето при него, на майката Т.А.Д. да се определи режим
на лични отношения с детето и майката да се осъди да заплаща на детето месечна
издръжка. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Т.А.Д. в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е подала отговор на въззивната жалба, с
който оспорва изцяло изложеното в последната и моли жалбата да се остави без
уважение. Подала е частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК,
инкорпорирано в решението от 10.11.2016 г. по гр.д. № 33089/2015 г. на СРС, 117
състав, с което е изменено първоинстанционното решение
от 07.06.2016 г. и разноските, които А.К.Ч. е осъден да й заплати, са намалени
от 1080 лева на 80 лева. В частната жалба са изложени съображения, че
първостепенният съд неправилно е изменил решението си в частта за разноските,
неприсъждайки в полза на частната жалбоподателка
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Въззиваемата
страна-частен жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение.
Претендира разноски.
Ответната страна по частната жалба и въззивник – А.К.Ч.,
оспорва частната жалба по съображения, изложени в молбата за изменение на
решението в частта му за разноските, съдържаща се във въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и
допустим в обжалваните му части.
С решение № 24/06.02.2004 г. на СРС, 91 състав, по
гр.д. № 1899/2003 г., е прекратен с развод гражданският брак между Т.А.Д. и А.К.Ч., като съдът е утвърдил постигнатото между страните споразумение по
чл. 99, ал. 3 от СК (отм.). Страните са се споразумели родителските права по
отношение на детето К.А.Ч., род. на *** г., да се упражняват от майката Т.А.Д., като бащата А.К.Ч. да има
право на лични контакти с детето всяка втора и четвърта неделя на месеца от
10.00 часа до 13.00 часа в присъствието на майката до навършване на една година
от детето, а след това – от 9 часа до 18 часа, като след навършване на
5-годишна възраст от детето тези контакти ще се осъществяват от 9 часа в събота
до 20 часа в неделя, както и тридесет дни през годината по време, което не
съвпада с годишния отпуск на майката. Бащата се е задължил да заплаща на детето
си К.месечна издръжка в размер на 10 лева, считано от влизане на решението в
сила, ведно със законната лихва за забава. Страните, също така, в
споразумението са уредили и отношенията си с другото им – А., род. на *** г.,
понастоящем пълнолетна.
Според чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия
от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или
служебно може да измени постановените по-рано мерки – тези по ал. 2, и да определи
нови. От друга страна, определянето на местоживеене на детето, вкл. в чужбина, е израз на висшия му
интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на
установяването. В случаите на определяне местоживеенето на детето в чужбина е
необходимо да се съобразят различните потребности на детето в различна възраст,
респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за
развитието му по най-благоприятния за него начин. Когато се иска определяне на
местоживеенето на детето в чужбина, съдът трябва да изследва задълбочено всички
условия за живот на детето, така, както прави това при определянето при кого ще
живее детето в страната. В такава именно ситуация промяната в живота на детето
е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му. Преместването
на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото детето не живее, но с
когото има определен режим на лични отношения. Този режим е необходимо да бъде
променен и съобразен, или преместването - отказано, ако се прецени, че не е в
интерес на детето. Решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия
интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с
оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на пътуването на
детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на
този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от
нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай не е настъпило
изменение на обстоятелствата, налагащо определяне на местоживеенето на детето К.А.Ч.във
Великобритания, и поради това – изменение на режима на лични отношения на
детето с бащата. Изслушани от настоящата инстанция, майката Т.Д. и детето К.са
заявили, че те двете, заедно с втория съпруг на майката – М.М.М.,
понастоящем живеят в гр. С.,***. Такава информация се съдържа и в актуалния
социален доклад на ДСП-Лозенец от 30.05.2018 г. При това положение съдът няма
как да изследва всички условия за живот на детето, които то би имало във Великобритания, с
оглед преценка интересите му (в който смисъл е ТР № 1/2016 от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС) – нито майката, нито вторият й съпруг живеят във
Великобритания, поради което е невъзможно да се изследват жизнената и социална среда,
в която детето би живяло там. Действително, непълнолетната К.при изслушването й
от въззивния съд е споделила, че иска да отиде във
Великобритания, където да живее и да учи. Детето е на възраст (близо
15-годишно), която по начало предполага да се вземе под внимание неговото
мнение, но по делото не са установени никакви специални нужди на детето от
обучението му в чужбина. К.Ч.е споделила, че успехът й в училището, в което учи
– 133 СУ „Ал. С. Пушкин“, е много добър, както и че няма проблеми в това
училище. Видно от показанията на разпитаната от първоинстанционния
съд свидетелка К.М., непълнолетната К.е отлична ученичка и разполага с чудесни
условия на живот в България. Между детето и неговия баща (както и между детето
и неговата майка) е налице изградена емоционална връзка – обстоятелство,
отразено и в двата социални доклада на ДСП-Лозенец – от 27.09.2017 г. и от
30.05.2018 г., представени във въззивното
производство. Пред настоящия съд детето е споделило също, че контактува редовно
с баща си, пътуват в чужбина, ходят на море. За тези контакти са събрани и
гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелката К.Г., дадени пред първата инстанция. При изслушването му от въззивния съд бащата е заявил, че не е съгласен детето да
отиде да живее в чужбина с майката, защото не знае то къде отива, какво ще
прави и че държи да вижда редно своята дъщеря, както е правил това досега, а на
3000 км разстояние това е невъзможно. Подобни притеснения на бащата са отразени
и в двата социални доклада на ДСП-Лозенец (от 27.09.2017 г. и от 30.05.2018
г.). Същевременно, в насрещната искова молба А.К.Ч. е посочил, че
сам е предложил да даде своето съгласие детето К.да замине с майката във
Великобритания през ваканцията за месец-два, за да намерят жилище и да проучат
възможностите за училище, и едва след това, като отговорни родители, да вземат
решение за преместването на детето в чужбина. Пред социалните работници,
изготвили двата социални доклада на ДСП-Лозенец (от 27.09.2017 г. и от
30.05.2018 г.), бащата е изразил становище, че според него е правилно
първоначално майката и настоящият й съпруг да се установят в чужбина и след
това детето К.да замине с тях. Подлагайки на преценка тези мотиви на въззивника, съдът намира, че те изцяло са в интерес на непълнолетната
К.Ч.и не произтичат от негативна нагласа на бащата към майката. Към настоящия
момент съществува пълна неизвестност относно това в кой град (в Лондон, в
Нотингам или в друг) във Великобритания ще живее детето, какво жилище ще обитава
(още повече че пред първата инстанция съпругът на майката, в качеството на
свидетел, е заявил, че в Лондон е обитавал къща под наем, съвместно с други
хора), в кое училище ще учи и каква ще бъде неговата социална среда там. Получаваните
от въззиваемата страна и нейния съпруг добри доходи
не могат да преодолеят посочената неизвестност, защото съдът следва да прецени
интересите на детето въз основа на конкретни, установени факти, а не на
предполагаеми такива.
Като съобрази
всичко изложено дотук, съдът намира, че на този етап не е в интерес на детето К.да
променя своето местоживеене от България във Великобритания. В нашата страна К.А.Ч.живее
и учи, разполага с добри условия на живот и редовно общува със своя баща.
Всичко това не следва да бъде променяно по начина, поискан от майката в нейната
искова молба. Ето защо, първоинстанционното решение,
с което е определено
местоживеене на детето К.при майката във Великобритания и с което е изменен
режимът на лични отношения на бащата с това дете, следва да бъде отменено, а предявените от майката
искове по чл. 59, ал. 9 от СК – да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съгласно чл. 127а, ал. 1 от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие
на родителите, а ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че когато родителите
не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето. Въззиваемата страна е заявила
пред настоящата инстанция, че детето К.има паспорт, с който да пътува в
чужбина, чийто срок на валидност е до 2019-2020 г., както и че не са имали
проблеми с бащата относно декларациите за пътуванията на детето в чужбина. Майката
е споделила и че всеки родител дава декларация на другия за пътувания на детето
в чужбина обикновено в средата на годината за пътувания до края на годината. Такова
становище и на двамата родители се съдържа в социалния доклад на ДСП-Лозенец от
27.09.2017 г. При това положение не се налага съдебната намеса за заместване
съгласието на въззивника по въпросите, уредени в чл.
127а, ал. 1 от СК. Ето защо, първоинстанционното решение, с което е разрешено на майката сама, без съгласието
на бащата, да снабди детето К.с паспорт
и други документи за пътуване в чужбина, както и да води К.във Великобритания, следва
да бъде отменено, а предявеният от майката иск по чл. 127а, ал. 2 от СК – да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай не е настъпило никакво
изменение на обстоятелствата, налагащо определяне на местоживеенето на детето К.А.Ч.при
неговия баща и предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
това дете на бащата. Детето живее заедно с майката в гр. С. при добри жилищни
условия, които не се оспорват от бащата (така социалният доклад на ДСП-Лозенец
от 30.05.2018 г.), желае да продължи да живее с майката, както е заявило по
време на изслушването му от въззивната инстанция, и
има изградена добра емоционална връзка с майката, както е отразено и в двата социални
доклада на ДСП-Лозенец, представени във въззивното
производство. Ето защо, първоинстанционното решение,
с което е отхвърлен насрещният
иск по чл. 59, ал. 9 от СК на А.К.Ч. срещу Т.А.Д. – за изменение на упражняването на родителските права по отношение на
детето К.А.Ч., е правилно и следва да бъде потвърдено.
Частната жалба на Т.А.Д. срещу определението от 10.11.2016 г. на СРС, 117 състав, постановено по
гр.д. № 33089/2015 г., с което е изменено първоинстанционното
решение от 07.06.2016 г. в частта му за разноските, е процесуално допустима, но
е неоснователна. Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно местоживеене, родителски права и пътуване на дете в
чужбина, предпоставен
от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на непълнолетното им
дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора (в този смисъл
Определение № 385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г., ГК, І ГО на ВКС), още повече че исковете и на двете страни, касаещи
детето Кристина, са неоснователни. Ето защо, първоинстанционното
определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид
характера и изхода на настоящия спор, всяка страна следва да понесе и
разноските, които е сторила във въззивното
производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 07.06.2016 г.,
поправено с решение от 10.11.2016 г., по гр.д. № 33089/2015 г. на СРС, 117
състав, в частта, в която са изменени мерките относно упражняването
на родителските права по решение № 24/06.02.2004 г. на СРС, 91 състав, по гр.д.
№ 1899/2003 г. и е определено местоживеене на детето К.А.Ч.при майка й Т.А.Д.
във Великобритания (Лондон и Нотингам) със задължение на майката да уведоми
бащата за точния адрес по местоживеене на детето и на училището му, в
частта, в която е изменен режимът на лични отношения на бащата А.К.Ч. с детето К.А.Ч.по решение №
24/06.02.2004 г. на СРС, 91 състав, по гр.д. № 1899/2003 г. по следния начин:
бащата има право да взема детето всеки последен уикенд от месеца от 9 ч. в
събота до 19 ч. в неделя, а майката се задължава да води детето в дома на
бащата в С.,*** Освободител 33 през първата половина на зимната, пролетната и
лятната ученически ваканции във Великобритания, като го взема от дома на бащата
в края на всеки от горепосочените периоди и поема за своя сметка разходите по
пътуването, и в частта, в която е разрешено на Т.А.Д. сама, без съгласието на
А.К.Ч., да
снабди детето К.А.Ч.с паспорт и други документи за пътуване в чужбина, както и
да води К.във Великобритания по всяко време, с изключение на дните, определени
по-горе за личен контакт с баща й, и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.Д., ЕГН **********, срещу А.К.Ч., ЕГН **********, иск с
правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК – за промяна на местоживеенето на
детето К.А.Ч., ЕГН **********, от
България във Великобритания, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.Д., ЕГН **********, срещу А.К.Ч., ЕГН **********, иск с
правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК – за изменение на режима на лични
отношения на бащата А.К.Ч. с детето К.А.Ч., ЕГН **********, определен с решение № 24 от 06.02.2004 г. по гр.д. № 1899/2003 г. по описа на
Софийския районен съд, 91 състав, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.Д., ЕГН **********, срещу А.К.Ч., ЕГН **********, иск с
правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК – за заместване съгласието на бащата А.К.Ч.
за пътувания на детето му К.А.Ч.,
ЕГН **********, от България до Великобритания и за издаване на паспорт по реда на ЗБЛД на детето К.А.Ч., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 07.06.2016 г.,
поправено с решение от 10.11.2016 г., по гр.д. № 33089/2015 г. на СРС, 117
състав, в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 10.11.2016 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, по
гр.д. № 33089/2015 г. на СРС, 117 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на А.К.Ч. и Т.А.Д. за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО в частта по иска по чл. 127а, ал.
2 от СК е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.