№ 406
гр. Варна, 21.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000275 по описа за 2022 година
Производство по чл.274, ал.2 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №1426/04.04.2022г. по описа на ШОС
на „Деко-бетз” ЕООД, ЕИК *********, седалище град София, подадена чрез
пълномощник адвокат К.Ц., ВАК, срещу определение №61/23.03.2022г. на
Шуменски окръжен съд, т.о., постановено по т.д. №81/2021г. по описа на
ШОС, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат подробно оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че макар да е
налице идентичност на страните по делото, търсената с предявените искове
защита е основана на неоснователно обогатяване - чл.55 и сл. от ЗЗД, което
основание е различно от основанието на исковете, разгледани и разрешени с
влязлото в сила решение по гр.д. №1517/2019г. по описа на PC - Нови Пазар -
за неизпълнение на договорни отношения, поради което не е налице
хипотезата на чл.299, ал.1 от ГПК. Иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното определение и да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Насрещната по частната жалба страна - ответника „КРИС НП” ООД,
ЕИК *********, седалище село Памукчи, общ. Нови пазар, в срока по чл.276
от ГПК чрез пълномощника си по делото адвокат С.К., ШАК, е подала
писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната
1
жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.
За да се произнесе по жалбата, съставът на Варненски апелативен съд
съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и е редовна. Разгледана по същество,
частната жалба се преценява като основателна.
Исковото производство по т.д. №81/2021г. по описа на ШОС е
образувано по исковата молба на „Деко-бетз” ЕООД, ЕИК *********,
седалище град София, с която като излага твърдения за развилите се между
страните отношения по повод собствено на дружеството дизелово гориво,
находящо се в бази в град Нови пазар и село Тополи, ищецът претендира
осъждане на ответника „Крис НП” ЕООД, ЕИК *********, седалище село
Памукчи, общ. Нови пазар, да му върне използваното в периода м. ноември
2018 - м. юли 2019 г. гориво в размера на 11 723,82 литра, представляващо
евродизел, без добавки, с което се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, или да му заплати левовата равностойност в общ размер на 25 792,40
лева.
За да прекрати производството по делото сезираният Шуменски
окръжен съд е приел, че предметът на делото съвпада напълно с предмета на
предходно воденото между страните гр.д. №1517/2019г. по описа на Районен
съд - Нови пазар, приключило с влязло в сила на 01.03. 2022г. решение, с
което предявеният иск е бил отхвърлен, поради което и с оглед разпоредбата
на чл.299, ал.1 от ГПК спорът не може да пререшаван.
В случая, съгласно и принципа за служебно начало, закрепен в чл.2
ГПК, и дадените указания с ТР №6/2017 на ВКС, ОСГТК относно въззивното
производство по чл.274 ГПК, въззивният съд дължи проверка за наличието на
предпоставките по чл.298 ГПК.
Фактическите и правни основания на предявения по гр.д. №1517/2019г.
на РС- Нови пазар иск се отнасят до предоставено от ищеца „Деко-бетз”
ЕООД на ответника „Крис НП” ЕООД в периода ноември 2018-юли 2019
година за ползване 10 536 литра дизелово гориво срещу задължението на
ответника да върне на ищеца това гориво до края на месец август 2019
година. Предмета на търсената искова защита е осъждането на ответника да
изпълни задълженията си към ищеца като върне процесното гориво. С
постановеното по делото решение №199 от 13.08.2020г. сезираният исков съд
е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан. За да постанови
този резултат, съдът е приел, че: - не е доказано твърдението на ищеца, че
между страните е имало сключен договор за ползване; - процесното гориво е
доставяно от „Хидрострой” АД; - същото е доставяно по силата на сключен
между тях договор за превоз; - недоказаност на теглене на гориво от
2
ответника въз основа на договора на ищеца с „Хидрострой” АД; - фактурите
за гориво са издавани от „Хидрострой” АД на ищеца, включително за
тегленото от ответника гориво. Приемайки за недоказани договорните
основания на иска, съдът стига до заключението, че “ищецът би могъл да
претендира неоснователно обогатяване на ответника, но не може да
претендира връщане на гориво на основание сключен договор”.
Първоинстанционното решение, обжалвано от ищеца, е потвърдено от
въззивния Шуменски окръжен съд. С постановеното решение № 260091 от
29.12.2020г. по в.гр.д. №395/2020г. по описа на ШОС е потвърден изводът на
първоинстанционния съд за недоказаност на договорно правоотношение
между ищеца и ответника, задължаващо ответника да върне на ищеца
процесното гориво.
Предприетото от ищеца касационно обжалване на въззивното решение
не е допуснато до разглеждане и с постановеното по чл.280 ГПК определение
№91/ 01.03.2021г. по т.д. № 888/2021г. на ВКС, I т.о., решението по делото е
влязло в сила с последиците, установени в чл.298 ГПК.
Фактическата и правна обосновка, изложена в предявената пред
Шуменски окръжен съд искова молба на ищеца „Деко-бетз” ЕООД, се отнася
до използването от ответника „Крис НП” ЕООД в периода м. ноември 2018 –
м. юли 2019 година на 11 723,82 литра дизелово гориво от база, находяща се
в гр. Нови пазар, ползвана под наем от ищеца, и от база в с. Тополи,
собственост на „Хидрострой” АД. Процесното дизелово гориво е собственост
на ищеца въз основа на договорните му отношения с „Хидрострой” АД за
превозни услуги, за което са издадени фактури със страни по сделките
именно „Хидрострой” АД и „Деко-бетз” ООД, от една страна, а от друга
страна по силата на договор за наем със собственика на базата в гр. Нови
пазар, по който ищцовото дружество е наемател. Процесното гориво е теглено
от ответника въз основа на издадени лимитни карти за отпускане на
материали, даващи възможност за получаване на дизелово гориво от базата в
с. Тополи в рамките на сключения между ищеца „Деко-бетз” ЕООД и
„Хидрострой” АД договор за превозни услуги, съответно в стопанисваната от
ищеца – наемател база в гр. Нови пазар. Предмета на исковата защита по т.д.
№ 81/2022г. е защита срещу неоснователното обогатяване на ответника като
се претендира неговото осъждане да върне на ищеца полученото и използвано
11 723,82 литра дизелово гориво или да заплати неговата стойност, посочена
в общ размер на 25 792,40 лева.
Основите на принципа за СПН и установената с него забрана за
пререшаване на вече решен правен спор се съдържат в принципа за правна
сигурност, които са основополагащи за правовата държава. Основната задача,
поставена пред СПН, е да гарантира стабилността на правото и на
правоотношенията, както и доброто правораздаване, което би могло да бъде
постигнато единствено като се осигури стабилност на съдебните решения, с
които се дава решение на даден правен спор, и които съдебни решения са
3
станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или
след изтичане на предвидените за тази защита срокове. Т.е. СПН се свързва с
невъзможността решеният правен спор да може повече да бъде подлаган на
разглеждане пред съд. Като всяка забрана, правилото за СПН не може да бъде
тълкувано и прилагано разширително и изисква стриктно съблюдаване на
правилата за идентичност на делата. Идентичността на делата се определя въз
основа на обективните предели на иска определени от основанието, предмета
и субективните предели на исковата защита. Обективните предели на иска са
определящи за СПН и не могат да надхвърлят неговите субективни предели.
Доколкото в случая идентичността на страните в гр.д. №1517/2019г. и в
т.д. №81/2022г. е несъмнена и безспорна, правилото за СПН следва да
подложено на проверка в контекста на понятията “основания” и “предмет” на
исковата защита.
Дадената в прекратителното определение на ШОС квалификация “един
и същ предмет” предполага идентичност както на основанията, така и на
предмета на исковата защита. Понятието “основание на иска” обхваща
обстоятелствата и правната норма, на които се основава иска. Предметът на
иска е неговата цел, т.е. желаният, търсеният от ищеца с решаване на делото
правен резултат. Идентичността на основанията и предмета на исковата
защита в повече от едно съдебно производство, с едни и същи страни, водени
успоредно (т.нар. паралелни дела) или последователно (където се проявяват
същинските последици на СПН), трябва да бъде разглеждана в светлината на
правните последици на съдебните решения, с които приключват тези съдебни
производства. Въпросът тук е дали съдебните решения произвеждат правни
последици, които се конкурират и взаимно изключват или правните
последици на едното съдебно решение ще бъдат допълнени от правните
последици на другото съдебно решение. От съществено значение за
правилността на приложението на правилото за СПН е да се съобрази, че
силата на пресъдено нещо се отнася само до фактическите и правни въпроси,
които действително или по необходимост са разрешени със съответното
съдебно решение, т.нар. обективни предели на СПН.
Въз основа на тези специфични характеристики на правилото на СПН и
на обективните предели на решението по спора, разгледан в гр.д.
№1517/2019г. РС-Нови пазар, съотнесени към обективните предели на
предявената по т.д. №81/2022г. ШОС искова защита, се налага извода, че тази
искова защита не е от категорията “искане за преразглеждане на вече
разрешен от съда с влязло в сила съдебно решение правен спор”. Първо,
съдът в гр.д. №1517/2019г., първоинстанционният и въззивният, са
ограничили обективните предели на постановените от тях съдебни актове по
същество на спора до липсата на договорно основание за задължаване на
ответника да върне на ищеца процесното количество дизелово гориво. Второ,
постановените решения по същество на спора, предмет на гр.д. № 1517/2019г.
(първоинстанционно и въззивно), не отхвърлят изобщо релевантността на
4
обстоятелствата, отнасящи се до ползваното от ответника гориво въз основа
на договорните отношения на ищеца с „Хидрострой” АД, а единствено
отхвърлят като недоказано твърдяното от ищеца в това дело договорно
основание, задължаващо ответника да му върне това гориво. В мотивите на
решението си, потвърдено от въззивния съд, първоинстанционният съд
посочва релевантността на тези обстоятелства за правилата, отнасящи се до
неоснователното обогатяване. Въззивният съд на свой ред отваря още по-
широка релевантност на тези обстоятелства, приемайки в мотивите на
въззивното решение, че тези обстоятелства могат да бъдат от значение за
всякакъв друг вид правоотношения, различни от “заемно правоотношение”.
Трето, разглеждането и произнасянето по упражнената в т.д. №81/2022г.
искова защита срещу неоснователното обогатяване, обосновано с получено от
ответника дизелово гориво въз основа на и в рамките на договорното
правоотношение на ищеца с „Хидрострой” АД, има за адресат съдебно
решение, чийто последици не се конкурират от отхвърления по гр.д. №
1517/2019 г. иск за връщане на това гориво. Прилагането на правилата на
неоснователното обогатяване по отношение на процесното гориво, получено
от ответника за сметка на ищеца, отговаря и съответства на липсата на
договорно основание, каквато липса сочат постановените по гр.д.
№1517/2019г. решения. Следователно, от гледна точка на основанията и
предмета, исковата защита по т.д. №81/2022г. на ШОС цели постигане на
правни последици, които биха могли да бъдат изпълнени едновременно със
зачитане на правните последици на СПН, формирана по разрешения спор по
гр.д. № 1517/2019г. на РС – Нови пазар. Prima facie основанията и предмета
на исковата защита по т.д. № 81/2022г. на ШОС сочат, че евентуалните
правни последици от произнасянето на предявения иск не се изключват от
правните последици на решението на спора, предмет на гр.д. № 1517/2019г.
Въз основа на горното настоящият въззивен съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл.298 и
чл.299 ГПК и е прекратил исковото производство. Обжалваното определение
следва да бъда отменено като незаконосъобразно като делото бъде върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По тези съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №61/23.03.2022г. на Шуменски окръжен съд,
т.о., постановено по т.д. №81/2021г. по описа на ШОС.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Шумен за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6