Р Е Ш Е Н И Е
1061/7.11.2019г.
07.11.2019
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
07 (седми) ноември Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Ана Пушевска,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3056
по описа за 2019 година,
на основание чл. 15, ал. 1 и чл. 16,
ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш
И :
ЗАДЪЛЖАВА О.М.Р. с ЕГН **********,***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо А.О.Р.
с ЕГН ********** и Л.И.Г. с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА О.М.Р.
с ЕГН **********,***, ОТ СЪВМЕСТНО ОБИТАВАНОТО с А.О.Р. с ЕГН ********** и Л.И.Г. с
ЕГН **********, ЖИЛИЩЕ, представляващо жилищна сграда, находяща се в гр. Шумен,
ул. „Първа” № 22,
ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ЗАБРАНЯВА на О.М.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ПРИБЛИЖАВА А.О.Р. с ЕГН ********** и Л.И.Г. с ЕГН **********;
и ЖИЛИЩАТА, находящи се в гр. Шумен, ул. „Първа” № 22 и ул. „Първа“
№ 36, ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, считано от 07.11.2019 година.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, НАЛАГА на О.М.Р. „ГЛОБА”
в размер на 400,00 лева.
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ на А.О.Р. и Л.И.Г. ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ.
В заповедта ДА СЕ ВПИШЕ предупреждение за последиците от
неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ОСЪЖДА О.М.Р. да
заплати държавна такса, включително за служебно издаване на изпълнителен лист и
на два броя заповеди в общ размер 40,00 лв.
ОСЪЖДА О.М.Р. да заплати на А.О.Р.
и Л.И.Г. направените разноски по делото в размер на 500,00 лева.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, преписи от решението
и заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и на РУ гр. Шумен.
Решението може да се обжалва в
7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд – Шумен.
Обжалването
на решението не спира изпълнението на заповедта.
Районен съдия:
МОТИВИ на решение № 1061/07.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3056/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен
Производство по чл. 7 и
сл. от ЗЗДН.
В молбата си с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН
пострадалите лица А.О.Р. и Л.И.Г. твърдят, че последната съжителствала на
съпружески начала с извършителя О.М.Р., а Р. е тяхно общо дете. През последните
години, ответникът станал много агресивен и към двете, като често предизвиквал
скандали и упражнявал физическо насилие. Последният случай бил на 08.10.2019
г., когато същият посетил къщата, която двете жени временно обитавали и около
22,00 часа предизвикал скандал, като веднага след вербалната агресия, Р.
започнал да нанася удари с ръце и крака върху дъщеря си А.. За да го спре, Г.
застанала между двамата, като и на нея били нанесени няколко удара, след което
извършителят взел намиращи се наблизо клещи и с тяхна помощ ударил дъщеря си по
главата. След удара, от главата на молителката започнала да тече кръв и
уплашена майка ѝ телефонирала на „Спешна помощ“. Едва тогава, Р. напуснал
мястото, а А. Р. *** и ѝ била оказана медицинска помощ. Молят съда да
бъде издадена заповед за защита срещу О.Р., като му бъдат наложени предвидените
в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН мерки
за закрила.
Извършителят, чрез пълномощника си – адвокат, отрича да е
упражнявал домашно насилие. Липсвали доказателства за упражнено такова. Освен
това, при налагане на мярката забрана да приближава собственото си жилище, щяло
да бъде накърнено правото му на собственост. Моли съда да отхвърли молбата като
неоснователна.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че Л.И.Г. и О.М.Р. съжителствали на съпружески начала около
тридесет години, като имали родено едно дете – молителката А.О.Р.. Семейството
обитавало съвместно къща, находяща се в гр. Шумен, ул. „Първа” № 22. През
последните години между съжителите често възниквали скандали. Тъй като в
семейното жилище се извършвали ремонтни дейности, към м. октомври 2019 г.
семейството живяло в жилище на роднини, намиращо се на ул. „Първа“ № 36. На
08.10.2019 г. вечерта, около 21-22 часа, двете молителки се намирали на
посочения адрес, като внезапно в къщата влязъл Р., който веднага се нахвърлил с
гневни думи спрямо двете. Веднага след това, същият започнал да нанася удари на
дъщеря си, като я изритал с крак в областта на гърдите, след което Г. застанала
между двамата. Извършителят ударил и нея, като след това взел намиращи се
наблизо клещи и с тях ударил по главата А. Р.. В резултат на удара, от главата
на пострадалата бликнала кръв и Р. преустановил агресивните си действия. Г.
телефонирала на „Спешна помощ“, а по това време извършителят напуснал къщата. Р.
***, където ѝ била оказана медицинска помощ. На мястото пристигнали и
полицейски служители, както и свидетелят Петко Атанасов, който бил уведомен за
случилото се по телефона от Р.. През следващите дни, а и понастоящем,
пострадалите не били допускани до семейното си жилище, където се намирали
всичките им вещи.
За
да приеме горната фактическа обстановка, съдът взе предвид съставените
официални документи от РУ гр. Шумен, лист за преглед на пациент, съст. от д-р
Данков, справка от Регистър НБД, както и декларациите на пострадалите лица по
чл. 9 , ал. 3 от ЗЗДН.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна
или родствена връзка. Установено е по делото, че пострадалото лице Г. и О.Р. се намирали във
фактическо съпружеско съжителство, а пострадалата Р. е негова низходяща. От
събраните по делото доказателства се установи, че на 08.10.2019 г.
ответникът извършил актове на домашно насилие спрямо двете пострадали, като
същите се изразяват във физическо, психическо и емоционално насилие,
принудително ограничаване на личните права. Безспорно, такъв акт е нанасянето
на удари с ръце, с крака и с метален предмет по тялото и главата на А.Р., както
и удари по тялото на пострадалата Г.. Агресивното поведение на Р. спрямо
единственото дете на същия и Г., в присъствието на последната, според съда
представлява и акт на психическо и емоционално насилие. Поведението на същия в
дните след описания скандал, изразяващо се в недопускане на Г. и Р. до
семейното жилище и непредоставяне на възможност да разполагат с личните си
вещи, представлява по същността си принудително ограничаване на правата на
двете пострадали жени.
Предвид
всичко изложено, съдът приема, че спрямо Л.Г. и А.Р. е извършено домашно насилие
по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, поради което същите следва да получат защита срещу
извършителя на насилието – О.Р. чрез издаване на заповед за защита от
домашно насилие
с вписано предупреждение за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН от
неизпълнението ѝ.
Защитата следва да се осъществи чрез следните мерки,
предвидени в закона, които настоящият състав намира за подходящи: задължаване
на извършителя Р. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л. Г.
и А. Р.; отстраняване от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Шумен,
ул. „Първа“ №22, забрана да приближава пострадалите, жилището им, описано по-горе и това,
находящо се в гр. Шумен, ул. „Първа“ № 36. При
определяне на подходящите мерки, съдът не е обвързан с поисканите в молбата, а
предвид засиленото служебно начало, предвидено в ЗЗДН, следва да вземе
най-подходящите такива. В случая, именно отстраняването на Р. от семейното
жилище се явява адекватната мярка на закрила спрямо двете пострадали.
Становището на пълномощника на извършителя, че това би ограничило правото на
собственост на Р. се явява неоснователно. Освен, че това право не е доказано по
делото, то е и ирелевантно, тъй като при налагане на мерките, предвидени в
закона, правото на собственост върху жилището, от което се отстранява
извършителя, е ирелевантно.
Относно
размера на наказанието „Глоба”, което съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, съдът е
длъжен да наложи на извършителя: съдът, като съобрази тежестта на извършеното
от Р., както и косвените данни за имущественото и здравословно му състояние,
определи размера ѝ на 400,00 лева.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, съдът осъди О.Р. да
заплати и държавна
такса по молбата за защита, включително за служебно издаване на изпълнителен
лист, и на заповеди в общ размер 40,00 лева.
По искането на ответника ищцата
с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК: съгласно
цитираната разпоредба, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за
адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на
възнаграждението възлиза на 300,00 лв. Според нормата на чл. 2, ал. 5 от
Наредбата, за процесуално представителство по граждански дела, възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Тоест, в случая, минималния размер на възнаграждението за
представителство по молби от две пострадали по ЗЗДН възлиза на 600,00 лв.
Уговореният и платен от молителките на пълномощника им адвокат възнаграждение
се равнява на 500,00 лева. Теост, в никакъв
случай не е налице превишение. Ето защо, при решаването на въпросите за
възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от
пострадалите възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в
пълния им уговорен и заплатен размер от 500,00 лева.
О.Р. бе осъден да заплати на Л.Г. и А.Р. направените
разноски в размер на 500,00 лева.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, съдът постанови
преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РУ гр. Шумен.
Воден от гореизложеното съдът постанови решението си.
Районен съдия: