гр. Силистра, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я
ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при
секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева
в.гр. дело № 157 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 90/27.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 660/2018г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил исковете с
правно основание чл. 127, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК за промяна в предоставяне
упражняването на родителските права, определяне на режим на лични отношения и
издръжка на децата К И Г. с ЕГН ********** и Т И Г. с ЕГН **********, предявени
от С.Д.Ф. против И.Т.Г.. Осъдил е С.Д.Ф. с ЕГН **********,*** да заплати на И.Т.Г.
с ЕГН ********** сумата от 480 лв. – разноски по производството.
Недоволна от решението на СРС, е
останала С.Д.Ф., която
чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита,
че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като
вместо това постанови друго, с което да бъдат уважени нейните претенциии с произтичащите от това последици.
Ответната страна И.Т.Г. изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Съдът, след като съобрази становищата
на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Предявени са исковете с правно
основание чл. 127, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК за промяна в
предоставяне упражняването на родителските права, определяне на режим на лични
отношения и издръжка на децата К и Т.
По иска за промяна в предоставяне
упражняването на родителските права:
Не се спори по делото, че страните са
били във фактическо съпружеско съжителство, по време на което са родени децата
им К Г. – на 16.09.07г. и Т Г. – на 03.05.09г. Не се спори също, че през 2015г.
отношенията между страните се влошават и ответникът напуска семейното жилище в
Лондон, където са живеели от 2011г. За децата продължава да се грижи тяхната
майка, която през м. август 2015 г. заболява от дискова херния и състоянието й се влошава, като това налага
през декември 2015г. бащата да поеме грижите за тях. Той е върнал децата в
България при неговата майка и от този момент насетне, по твърдения на ищцата,
тя не е могла вече да осъществи нормален контакт с тях. През м. март 2016г., след като й е направена
операция, С. се свързала с децата, но те вече не искали не само да живеят при
нея, но и въобще да разговарят с нея.
Стигнало се до завеждане на гр.д. №
358 / 2016 г. по описа на СРС, като страните се споразумели родителските права
да се упражняват от бащата и това е инкорпорирано в определение № 546 / 03. 11.
2016 г. по гр.д. № 358 / 2016 г.,
съгласно което родителските права по отношение на децата са предоставени на
бащата и е определен режим на лични отношения на същите с майката. Последната
твърди, че децата продължават да не желаят контакт с нея и режимът на лични
отношения с тях е труден за осъществяване. Видно от постановление за
прекратяване на наказателно производство от 26.02.18г. /стр.81/ още от
9.10.17г. започват да се наблюдават затруднения при осъществяване на режима на
лични отношения между децата и майката, вследствие на тяхното нежелание да
контактуват с нея. От представеното удостоверение от ДСИ № 9776/20.09.18г.
/стр.124/ е видно, че за периода 28.09.17г. – 6.08.18г. майката е правила 6
опита за осъществяване на среща с децата с връчване на призовки за принудително
изпълнение на бащата.
В хода на производството майката
първоначално сочи като нови обстоятелства това , че вече се е оперирала и
здравословният проблем при нея е отстранен, както и трайното установяване във
Великобритания. Впоследствие сочи, че след завеждане на делото трайно се е
установила в България – с. Бесарбово, което е в непосредствена близост до г.
Русе, в дома на баща си, където има достатъчно място и за децата и тя желае да
ги отглежда там.
Представя и трудов договор с
„Нетуоркс – България“ ЕООД, с място на работа в гр. Русе и продължителност 6 м.
срок за изпитване в полза на работодателя /стр.111/.
Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, ако
обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия родител или служебно може
да измени постановеното решение като предостави родителските права на другия
родител.
За да се приеме, че е налице
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 във връзка с чл.
51,ал.4 от СК, следва да се установи на първо място дали е налице промяна на
обстоятелства, които са съществували към момента на определянето на
родителските права, като тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна
форма /родителските, възпитателските или моралните качества на страните,
социалната среда, в която живее детето, жилищните или битовите условия и др. /.
На второ място следва да се установи
дали тази промяна се отразява на положението на детето и ако се отразява – в
каква посока. Към промените, засягащи положението на детето, спадат: влошаване
условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване
условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при
когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на
лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без
разрешение и други такива; загубване на родителския авторитет или фактическа
невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител
е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия
от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната
ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на
самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са
се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за
прилагане на мерките и други подобни случаи. Съществува и особена група от
изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения
на родителите по повод задължителното спазване на мерките като: отчуждаване на
детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки
на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с
другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от
родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или
пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение,
отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични
грижи по отношение на детето. Съзнателното задържане на детето не съставлява
основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител. В този
см. Решение № 151 от 27.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1479/2018 г., III г. о.,
Правилно СРС е приел в случая, че е
налице промяна в обстоятелствата, тъй като от ангажираните писмени
доказателства, свидетелски показания, а и от социалния доклад от ДСП-Русе се
установява, че майката е променила местоживеенето си и трайно се е установила
да живее в страната. Сключила е трудов договор, упражнява и допълнителни
дейности, живее в жилището на своя баща в с. Басарбово, обл. Русе, като е
предприела ремонтни дейности и устроила благоприятни условия за живеене и отглеждане
на децата.
При допустимост на исковата претенция,
предвид наличие на промяна в обстоятелствата, следва да се разгледат
възможностите и на двамата родители да отглеждат и възпитават децата, при това
съблюдавайки най – добрия техен интерес.
Във връзка с преценката на
родителските качества и на двете страни, по делото са събрани гласни и писмени
доказателства, представени са няколко социални доклада от социалните институции
и е назначена съдебно-психологическа експертиза.
Представени са по делото и служебни
бележки от ищцата от 17.08.18г./стр.119/ и от 19.02.19г. /стр.211/, от които е
видно, че от м. юни 2018г. ищцата ползва социална услуга в комплекса за
социални услуги за деца и семейства – Русе, предоставена й с направление за
ползване на социални услуги от ДСП Русе, поискано от нея, като същата е била на
11 консултации с екипа в КСУД гр. Русе в периода от 19.06.18г. до 13.02.19г.
Пред въззивната инстанция е представен доклад от екипа на КСУДС – Русе до
Директора на ДСП-Русе относно извършената работа със С.Ф. по услуга „Семейно
консултиране и подкрепа“ в периода 28.06.19г. – 12.09.19г. /стр.41-44/.
Заключението на екипа е, че майката полага усилия за подобряване на
комуникацията със синовете си и връзката – майка –дете, но работата на екипа е
изключително затруднена поради липса на данни за актуалните потребности на
децата. Отбелязано е, че моментните неуспехи в този процес не я демотивират и
тя продължава да прави опити за сближаване с децата.
В доклада по отношение на Кристофър е
посочено, че по време на срещите с майка си изглежда свит и притеснен, стои с
наведена глава и скръстени ръце, изглежда ядосан и дистанциран. Прави
впечатление на екипа, че на моменти отговорите му звучат като заучени фрази, като
включително дава отговори и на незададени въпроси като например: „Никой не ни
спира да се виждаме с нея.“, без реално да е питан за това. По време на
разговора на Кристофър с психолога прави впечатление, че всичко което той
споделя за майка си, е крайно негативно, като твърдо заявява, че няма
положителни спомени и че не помни нищо
хубаво от живота си с нея, а Теодор преповтаря отговорите на брат си без да
заявява лично мнение. Изрично е посочено в доклада, че бабата по бащина линия
съпровожда всяко посещение на децата и баща им, като остава неясна за екипа
потребността бабата по бащина линия да придружава момчетата на срещите.
Отбелязано е, че може да се интерпретира в различни смисли на пръв поглед
„необходимостта от нейното присъствие“.
От социалните доклади на АСП – ДСП –
“ОЗД” гр. Силистра и АСП – ДСП – “ОЗД” гр. Русе се установява, че и двамата
родители могат да осигурят на децата добра битова среда за живеене, като и
двамата могат да разчитат на помощ от своите близки. От представените по делото
грамоти на децата е видно, че се полагат грижи за тяхното образователно
развитие и те се справят добре както с училищните, така и с извънкласните
дейности.
Що се отнася до родителския капицитет
на всеки от родителите, то се налага изводът, че двамата родители имат желание
да упражняват родителските права върху децата, но всеки от тях има своите
дефицити в това отношение, видно от психологическата експертиза, а и от другите
доказателства по делото.
Майката в емоционално отношение е със
слаб контрол върху емоционално-волевите си импулси, склонна е да следва,
понякога късосъединително своите желания, емоции и чувства. Борбата на разумни
мотиви и противомотиви не е нейната силна страна.Заредена е с много емоции,
които когато са положителни могат да влияят добре на децата, но когато са
негативни – ги товарят с чувство за вина и малоценностни изживявания. Показва
слаба способност да разбира гледната точка на децата. Слабият емоционален
контрол се проявява и в личния живот на майката, тъй като по време на съдебното
производство заявява за няколко стабилни, според нея, нови връзки с партньори,
като и прави опити да ги представя на децата /в последното с.з. също заявява,
че е отишла на среща с децата с последния си партньор – французин, без въобще
да съобрази, че това ще отблъсне още по-силно децата/. Емоционалната
нестабилност е и пречка да овладее детските емоции на децата, като се стига и
до там да звъни на тел.112, защото детето я е боло с клечки за зъби по време на
съвместна тяхна среща. Не проявява съобразителност кое би обидило и накърнило
децата, като по думите на социалния работник Х при една от срещите майката е
казала на К да се погледне колко е отпуснат и е направила коментар за храната
му, без въобще да прояви такт и съобразителност, че това може да го обиди, а и
може да се дължи и на здравословен или психически проблем на детето, както и се
установява от психологическата експертиза. Не успява да овладее и поведението
си към бащата и прародителите му в моментите, когато се среща с тях по повод упражняване
режима на личните отношения. Не си дава сметка, че с това си поведение
продължава силно да отблъсква децата. В последното с.з. пред СОС Ф. заявява, че
винаги е била строга и взискателна към децата си, но не за да ограничава
правата им, а за да успее да ги възпита възможно най-добре, така че да се
справят с тежките ситуации в живота. Тя има желанието да е добрата майка на
децата, но не намира правилния подход за това, за което безспорно има нужда от
помощта на психологическа помощ, за да изгради едни нормални родителски
отношения със синовете си.
Резултатите от проведеното
психологическо изследване на бащата пък показват нисък резултат по скала
„симбиоза“, което е показател за недостатъчно емоционално съпровождане на
децата и разбиране на техните емоционални потребности и по-пасивно негово
поведение по отношение на пълноценното задоволяване на емоционалните
потребности и хипоопека, което затруднява установяването на оптималната граница
на психологическата дистанция между родителя и децата и това довежда до
емоционална несигурност у тях. Г. има затруднения в създаването на правила,
напътствия и въвеждането на ограничения, което създава у децата усещане за
недостатъчна опора и сигурност. На фона на тези негови характерови особености
се намества ролята на неговата майка, която е активната и основната фигура в
семейството, в което се отглеждат децата и безспорно тя оказва най-голямо
влияние върху възпитанието на децата и тяхното емоционално състояние, като това
не се отразява психологически по най-добрия начин на Кристофър и Теодор, видно
от психологическата експертиза.
В представения пред СОС доклад на екипа
на КСУДС – Русе до Директора на ДСП-Русе относно извършената работа със С.Ф. по
услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ изрично е посочено, че бабата по
бащина линия съпровожда всяко посещение на децата и баща им, като остава неясна
за екипа потребността бабата по бащина линия да придружава момчетата на
срещите. Отбелязано е, че може да се интерпретира в различни смисли на пръв поглед
„необходимостта от нейното присъствие“.
Неколкократно се посочва по делото от
страна на бащата, че той не пречи на срещите на майката с децата и ги насърчава
за това, но те категорично отказват такива. Децата заявяват същото. Въпросът обаче
опира да там, че децата са на възраст, в която възпитаващият ги човек формира
техния мироглед и отношение към света. Не би могъл да се очаква резултат от
неговото насърчаване на думи, след като през останалото време постоянно се
демонстрира в семейната среда негативно отношение към майката, което той не е в
състояние да предотврати, с цел осигуряване на децата на психическо равновесие
и конфорт.
Влиянието на бабата върху
възпитанието на децата и формиране на мирогледа им прозира ясно и от
свидетелските й показания. При споделяне от нейна страна за случката в училище
с К, когато учителката му казала „Крис, мама не знае ли, че трябва да имаш
тетрадка за домашно?“ и целият клас му се е изсмял, защото е знаел, че той я
мрази, баба му го съветва да не споделя в училище за семейните работи и му
казва, че нещата ще се оправят, че майка му ще поумнее и ще порасне. Тези нейни
думи пред детето съвсем тънко влияят на неговата психика и на възприятието му относно авторитета на
майката, която според бабата „тепърва ще поумнее и порасне“. Дори самата баба
не проумява или не иска да признае, че с това си поведение настройва децата
против майката, а заявява в с.з.: “ не съм им внушавала лошо отношение към
майка им, въздействам положително, доколкото мога.“
Това поведение на бабата прозира и в
отговора й, който тя дава на майката С., питайки я на какво се дължи промяната
в детето, което казва на майка си, че я обича и след два месеца е променено на
360 градуса в поведението си към нея – „сигурно са направили разлика в
отношенията в Англия, средата, в която са расли, и средата, в която са тука, и
са си направили извода...“ . От думите на бабата ясно прозира, че тя всячески
втълпява на децата, че всичко преди идването им да живеят при нея, е било лошо.
От СПЕ се установява, че на съзнателно
ниво и у двете деца са изградени негативни комуникативни нагласи и негативен
образ и отношение към своята майка, като на съзнателно ниво образът на майката
е само лош, а на бащата – само добър. На дълбинно подсъзнателно ниво проекциите
и на двете деца са показателни за наличието на травма на изоставянето от
майчиния образ. И двете деца на дълбинно ниво са в емоционален конфликт и в
дефицит на общуване със значима за тях фигура в семейството – женския образ. ВЛ
отбелязва, че постоянното присъствие на темата за храната при Кристофър показва
липсата на майчина любов и потребност от нея, както и желанието на детето
символично да я удовлетворява чрез храната. Кристофър показва на първо място
силна емоционална привързаност към прабаба си и баба си по бащина линия и на
второ място към бащата.Припознава мъжката фигура като авторитет, но авторитетът
не е бащата, а учителя. При детето Теодор пък се наблюдава приоритетна
привързаност към бащата и брат си. ВЛ сочи, че особено силно в неговите
проекции присъства фрустацията по отношение на майчината любов и силна
потребност от нея. Затова и то в проекциите си се идентифицира с персоножи,
които са в много по-ранна възраст, като по този начин задоволява емоционалните
си потребности по отношение на майката.
ВЛ сочи, че се наблюдава синдром на
родителско отчуждение при децата. При К на съзнателно ниво са избледнели хубавите
спомени и общи преживявания с майката, а е налице враждебно отблъскване,
критично и грубо отношение и омаловажаване на нейния образ, майка му е само
лоша, а бабите по бащина линия и бащата – само добри. Според ВЛ К изпитва
амбивалентни чувства към майка си единствено на несъзнавано /дълбинно/ ниво.
В психологическата експлорация на
детето Т също се наблюдава стремеж да представи майка си единствено в негативна
светлина, а бабите и бащата – само в положителна. Предвид възрастта му, обаче,
то има реални спомени и хубави преживявания с майката, но е необходимо повторно
да бъде питан, за да ги сподели. Наблюдава се тенденция от негова страна да
поддържа определен сценарий на хвърляне на вина единствено и само върху
майчиния образ, който наподобява и копира споделения от по-големия брат
сценарий. При Т също оказва негативно влияние продължително фрустрираната
потребност от майчина обич и грижи и „конфликтът на лоялност“, в който той се
намира твърде дълго време. Детето реагира с разгръщане на малоценни
преживявания като израз на вътрешна потиснатост, несигурност и невротична
симптоматика, като изразява своето напрежение предимно невербално и с
физиологически реакции от страна на тялото – моторна превъзбуденост, постоянно
премигване с очите.
Вещото лице е категорично, че
съществува синдрома на родителско отчуждение при децата, като в с.з. заявява,
че е наблюдавало признаците му още през 2017г., когато му се е наложило да
работи с децата по направление от ОЗД. Като причина за родителското отчуждение
от майката на двете деца, ВЛ сочи установеното сугестиране от репликите на
средата, в която се отглеждат и личното отношение на тази среда към майката, с
висококонфликно заредената стресогенна ситуация, продължаваща твърде дълго
време, в която се намират децата /продължителен конфликт между родителите,
между майката и прародителите по бащина линия, на които детето е ставало
свидетел и е било пряк участник, вербалната агресия и обиди и от страна на
майката, и от страна на средата – най-вече от прародителите по бащина линия, не
толкова от бащата, едни срещу други пред децата, вкл. и физически разпри,
продължителния период, в който между майката и детето контактите са били много
оскъдни и непостоянни, наличието на подсъзнателно ниво на травма на
изоставянето от майчиния образ.
От заключението на ВЛ става ясно, че
конфликтът между значимите за децата възрастни се отразява негативно върху тяхното
емоционално и личностно развитие. Контактите на децата с майка им и отпадането
на конфликта между нея и семейството на бащата, са важни и необходими за
доброто психическо развитие на децата. В интерес на децата е майката,
прародителите по бащина линия и бащата да постигнат нормални междуличностни
отношения и да дадат възможност на децата да се чувстват сигурни, спокойни и
защитени при контакт с майката.
ВЛ сочи, че бъдещото психоемоционално
състояние на децата при срещите с майката зависи от една страна от бащата и
прародителите по бащина линия, които към момента полагат грижи за тях,
като е необходимо те да преодолеят
негативизма си по отношение на майката и да покажат добро отношение към нея, за
да могат децата да се почувстват
спокойни и свободни да изразяват емоциите си и да осъществяват контакт с
майката, а от друга страна – от подхода на майката към децата по време на
срещите им и от уменията й да поддържа положителен емоционално зареден контакт
с тях и да не ги обременява от личното си отношение към бащата и конфликтните
си отношения с прародителите по бащина линия, като същевременно тя работи върху
контрола си върху емоционално-волевите импулси.
Според ВЛ е необходимо контактите между
майката и децата да бъдат постоянни и да не бъдат прекъсвани за дълги периоди
от време. В с.з. ВЛ заявява, че майката трябва да има по-продължителен контакт
с децата с един по-специален подход, като за целта е добре да ползва и
препоръките на психолог.
Съдът, съобразявайки настъпилото
тежко родителско отчуждение на децата, психологическото им състояние към
момента, родителския капацитет на двамата родители и тяхното поведение спрямо
децата, счита че на този етап родителските права следва да продължат да се
упражняват от бащата, като той засили своята роля в отглеждането и възпитанието
им, за сметка на своите майка и баба. На майката следва да бъде определен
съответен режим на лични отношения с тях, който в максимална степен да успее
да възвърне нормалното общуване помежду
им.
Вземайки своето решение, съдът се
ръководи и от становището на ВЛ, дадено в с.з. на 12.11.18г., според което
макар и по принцип упражняването на родителските права от стана на отчуждения
родител да е механизъм за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, в
момента състоянието, в което се намират децата, би създало много силен стрес,
предвид промените, които ще трябва да преживеят, за да се случи това. А и
отчужденият родител трябва да ползва психологическа помощ, за да е в състояние
да общува нормално с децата и същите да могат да преодолеят наранеността и
обидата от него и да се натрупат положителни емоции помежду си, за да се стигне
до осъзнаване на нормални чувства на обич и уважение между майка и деца.
Според ВЛ този процес също следва да
е продължителен и постепенен, за да не
се причини допълнителен стрес на децата, които и без друго години наред живеят
в такъв, вследствие на неадекватно психологическо поведение към тях от страна
на близките им.
В настоящия казус не може да не се
отчете проблемното осъществяване на режима на личните отношения на децата с
тяхната майка, което е сведено и до невъзможност на практика да се осъществи
такъв.
СРС е отчел, че в случая е необходимо
изменение на режима на лични отношения между майката и децата, с оглед
преодоляване на сугестията, но неправилно е приел, че след като искане в тази
връзка не е направено от страна на ищцата, то съдът не може да се произнесе
самостоятелно, без установяване на възможностите и желанията на ищцата в тази
връзка. Съгласно практиката на ВКС съдът в спора за режима на лични отношения с
детето не е обвързан от желанията и предложенията на родителите, а следва да
определи подходящ режим в интерес на детето.В този см. Решение № 36 от
20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4794/2014 г., III г. о., ГК. След като в
петитума на исковата молба, с която е сезиран съда, се съдържа искане за
промяна в режима на лични отношения, то съдът констатирайки нужда от такава
промяна, независимо в каква посока, следва да я постанови, с оглед защита
интересите на децата.
Видно от призовката за принудително
изпълнение на стр.13 от първоинстанционното дело, определеният режим на лични
отношения между майката и децата с определението по гр.д. № 358/16г. не е
съответен на интересите на децата към настоящия момент.
От данните по делото се налага извод, че осъществяването
на режима на личните отношения на децата с тяхната майка е много проблемен и на
практика е сведено до невъзможност да се осъществи такъв. Безспорно, за да се
възвърне психическото равновесие на децата и те да успеят да запълнят
емоционалната празнота от майчино присъствие, която се отразява тежко на
тяхната психика, видно от експертното заключение на ВЛ, следва да се определи
режим на лични отношения между тях, който да бъде изпълняем. Децата следва да общуват и с двамата
родители, за да могат да се формират като пълноценни личности, неносещи тежки
психологически травми в себе си. Особено е важно този факт да се приеме от
бащата, който се явява отглеждащият родител и е отговорен да въздейства така на
децата си, че всячески да улесни този процес, включително и ревизирайки
поведението на своята майка – св. И спрямо децата и отчитайки психическото й
въздействие върху отношението на К и Т към тяхната майка.
Съдът следва да определи подходящи защитни
мерки при изпълнение на решението за упражняване на родителските права и режима
на лични контакти на майката с децата, предвид горепосочените обстоятелства,
които налагат прилагането им. В интерес на реалното осъществяване на личните
отношения, съдът счита че за срок от една година те следва да се осъществяват
по местоживеене на майката, като бащата следва да води децата до гр. Русе.
При данните за сложни
взаимоотношения между родителите; дългият период на прекъсване на връзката
между майка и синове; заявеното от децата при изслушването им от съда, че не
желаят да виждат майка си; заключението на съдебно-психологическата експертиза,
че емоционалната връзка с майката е в е в критично състояние и в съзнанието на
децата ролята на този родител е негативна; че те стават ситуативно напрегнати и
тревожни при присъствието й, се обуславя необходимостта, с оглед охраняване на
най-добрия интерес на децата, режимът на лични контакти с майката да се
изпълнява за известен период от време със защитни мерки.
Съдът следва да определи за срок от
девет месеца режимът да се осъществява в присъствието на психолог, осигурен със
съдействието на дирекция "Социално подпомагане" – Русе, на място
посочено от психолога, а разноските за него се поемат от двамата родители по
равно, като постепенно времето за контакт се разширява, присъствието на психолога
- отпада, а на родителите се предоставя възможността да постигат съгласие за
контакти с децата в конкретни празнични или почивни дни.
През първия тримесечен период режимът
да е ограничен – майката да осъществява срещите си с двете деца два пъти
месечно в присъствието на психолог, като срещите й с децата да са с
продължителност 3 часа, а през следващият тримесечен период срещите да са с
продължителност 4 часа, като последните два от тях - без присъствието на психолог.
През третия тримесечен период срещите да са в присъствието на психолог само
през първия един час. През последните три месеца от едногодишния период срещите
да бъдат четири часа без присъствието на психолог
Постановяването на преходния период
има за цел най-вече постепенно да възстанови във възможно най-голяма степен
доверието и желанието у децата за осъществяване на пълноценни контакти с майката.
Именно с оглед постигането на тази цел, през този преходен период и двамата
родители следва да положат максимални усилия, за да загърбят миналото и да
изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно децата, като осъзнаят,
че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието им. За
това е необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда за
упражняване на родителските права и за личните отношения, като при разногласия
следва да търсят първо пътя на диалога помежду си, като ако е необходимо – да
търсят съдействието на социален служител или психолог, каквото те вече са получавали.
След изтичане на едногодишния период
режимът се определя без защитни мерки, както следва: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 11.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, с преспиване
при майката, като предвижването на децата е по уговорка между родителите, а при
липса на такава - бащата ги отвежда в гр. Русе, а майката ги връща в гр.
Силистра, както и две седмици през лятото по взаимно съгласие между родителите,
а ако такова не бъде постигнато - от двадесети юли до осми август включително
всяка година, както и по три дни от Коледните и Великденски празници по
уговорка между родителите, а ако такава не се постигне – всяка четна година
първите три дни от тези празници, а всяка нечетна година – последните три дни
от тези празници.
Предвид възрастта и психическата
травма у двете деца, бащата следва да осъзнае, че от изключителен интерес за синовете
му те да имат пълноценни контакти с майката, независимо от случилото се досега
и от това какви са личните отношения между двамата родители. С оглед на това, той
следва да направи необходимото и зависещо от него, за да преодолее във възможно
най-голяма степен всички негативи от миналото и полагайки именно бащинска грижа
и добронамереност, да мотивира не само на думи, но реално децата да продължат да
контактуват с майка си. Следва да се ангажира да потърси и психологическа помощ
за децата, за да могат те да възвърната психическото си равновесие и да
установят нормални контакти с тяхната майка. Не по-малки усилия следва да
положи майката по отношение на собственото си поведение спрямо децата и бащата.
Тя следва да осъзнае, че доверието на децата към нея може да бъде възстановено
единствено чрез личния й – именно майчински подход към тях при осъществяването
на срещите им. В тази връзка тя следва да преосмисли и промени отношението и поведението
си и спрямо децата, като зачита техните желания и интереси и не налага своето
мнение във всяка ситуация. Също така следва да преодолее силно негативното си
отношение към майката и бабата на И., а и към него, за да могат всички заедно
да вървят по пътя на диалога – поне относно собствените си деца, да продължат
да бъдат техни пълноценни родители, което е от изключителен интерес и за двете
деца. Същото важи и за преодоляване на силно
негативното отношение към майката от страна на майката и бабата на И., а и на
самия него. Само по този начин ще се достигне до пълен психоемоционален комфорт
на децата и ще се избегнат за в бъдеще нежелани психосоматични проблеми и
девиации в поведението им.
Предвид изхода на процеса пред
настоящата инстанция, разноските за страните следва да останат така, както са
ги направили.
МОТИВИРАН от гореизложеното,
Силистренският окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 90/27.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 660/2018г. по описа на СРС, в частта, в която съдът е
отхвърлил исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК за определяне на режим на лични отношения на децата К И Г. с ЕГН **********
и Т И Г. с ЕГН **********, с тяхната майка, предявен от С.Д.Ф. против И.Т.Г.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановеният режим на лични
отношения между майката С.Д.Ф. и децата с определение № 546 от 3.11.16г. по
гр.д. № 358/16г., както следва:
за срок от девет месеца, считано от
датата на издаване на изпълнителен лист по настоящото решение, режимът на лични
отношения да се осъществява по местоживеене на С.Ф. *** в присъствието на
психолог, на разноските на двамата родители поравно, осигурен със съдействието
на дирекция "Социално подпомагане" – Русе, на посочено от психолога
място по следния начин: през първия тримесечен период от деветте месеца майката
да осъществява срещите си с двете деца К и Т всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 ч. до 13.00ч. в присъствието на психолог, през втория тримесечен
период - всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 14.00ч., като
психолога присъства от 10.00ч. до 12.00ч., през третия тримесечен период - всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 14.00ч., в присъствието на психолога от 10.00ч. до 11.00ч.
След изтичане на деветмесечния
период, през последните три месеца от едногодишния период - всяка първа и трета
събота от месеца от 10.00 ч. до 14.00ч., без присъствието на психолог, при
довеждане на децата от баща им в гр. Русе.
След изтичане на едногодишния период,
режимът на лични отношения между С.Ф. и децата К и Т е:
всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 11.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспиване при
майката, като предвижването на децата е по уговорка между родителите, а при
липса на такава - бащата ги отвежда в гр. Русе, а майката ги връща в гр.
Силистра, както и две седмици през лятото по взаимно съгласие между родителите,
а ако такова не бъде постигнато - от двадесети юли до осми август включително
всяка година, както и по три дни от Коледните и Великденски празници по
уговорка между родителите, а ако такава не се постигне – всяка четна година
първите три дни от тези празници, а всяка нечетна година – последните три дни
от тези празници.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90/27.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 660/2018г. по описа на СРС , в останалата част.
КОПИЕ от решението да се изпрати на
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Русе.
УКАЗВА на С.Ф. и И.Г., както и на
техните близки, да оказват съдействие на служителите при Дирекция
"Социално подпомагане" – Русе, като последните при необходимост, ако
интересите на децата го налагат, да предприемат нужните мерки, включително да
сезират съда за промяна
на режима за лични контакти, с оглед невъзможността той да се изпълнява така,
както е постановен с решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: