№ 167
гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20211100508111 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 52911/31.05.2021 г., подадена от длъжника Р. Г.
Г., с ЕГН: **********, срещу разпореждане от 27.05.2021 г., с което ЧСИ М.П., с рег.
№ 851 от РКЧСИ, е отказал да прекрати по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
изпълнително дело № 20218510400639 по описа на ЧСИ М.П..
Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е неправилен и
незаконосъобразен. Позовава се на задължителните разяснения, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.05.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
според което, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, прекратяването на изпълнителното
производство става по право, новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнителното действие, а съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други изпълнителни
действия се обезсилват по право. Сочи, че е на 20.02.2020 г. е образувано т.д. № 3/2020
г. по описа на ВКС, ОСГТК, за приемане на тълкувателно решение по въпроса „От кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Сочи също, че
отстраняването на длъжника, или на трето лице, като изпълнително действие е налице
1
само при въвод на кредитора във владение при реализирано на правото на
принудително отнемане на вещи, по реда на чл. 522 ГПК (съгласно цитирано решение
на СГС). Поради това счита, че въводът по реда на чл. 522 ГПК е действие по
принудително изпълнение и не е законосъобразно дерогирането на процесуалния срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради това, че материалното право за въвод по реда на чл.
522 ГПК а лице, на което е присъден имота, не се погасява по давност. Сочи също, че е
недопустимо съдът да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като това е от изключителната компетентност на съдебния
изпълнител. Излага съображения, че в настоящия случай, изпълнителното
производство е било образувано на 18.04.2005 г. пред ДСИ при СРС, и че има няколко
периода, надхвърлящи 2 години, през които изпълнителни действия не са били
предприемани.Моли, да бъде прекратено изпълнително дело № 20218510400639 по
описа на ЧСИ М.П..
Взискателите считат, че жалбата е неоснователна и излагат съображения, че в
конкретния случай чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е неприложим, тъй като не се касае за
изпълнение на парични вземания.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният
изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че в конкретния
случай чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е неприложим, тъй като не се касае за изпълнение на
парични вземания.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи,
мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, намира
следното:
На 18.04.2005 г., по молба на П.А., Р.Т., Л.Я. и Ж.С. е било образувано
изпълнително дело № 820/2005г. по описа на ДСИ при СРС.
Изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 31.01.2005 г., на основание решение по гр.д. № 2931/1996 г. на СГС, с който
Р. Г. Г. е осъдена да предаде на П.Д.А., Е.Т.Г., М.Л.К., Е.Л.К., Р.И.Т., Л.И.Я. и Ж.К.С.,
владението на част от недвижим имот, представляваща подробно описаната мезонетна
част от апартамент. По силата на същия изпълнителен лист Р.З.М. е осъден да предаде
владението на недвижим имот, представляващ ателие, находящо се на адрес гр.
София, ул. ****, 6 етаж, на взискателите по изпълнителното дело.
На 05.05.2006 г., изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на
изпълнителните действия при ЧСИ Р.М. под номер 20067900400051 по описа на ЧСИ
Р.М..
2
С молба от 01.03.2021 г., взискателите (вкл. новоконституираните такива) са
направили искане, изпълнителното дело да бъде прехвърлено за продължаване на
изпълнителните действия при ЧСИ М.П., с peг. № 851, СГС и на 16.03.2021 г. същото
е продължило при ЧСИ М.П. под № 20218510400639.
Междувременно, на 25.05.2006 г. е извършен въвод във владение на
взискателите по изпълнителното дело в недвижимия имот, представляващ ателие.
По отношение на недвижимия имот, представляваща подробно описаната
мезонетна част от апартамент, въвод във владение не е бил извършен. С молба от
18.06.2009 г. на Р.Р.В. е представено разпореждане от 08.06.2009 г. по гр.д. №
10360/2009 г. по описа на СРС, 30 състав, с което е спряно изпълнението на решение от
05.02.2009 г. на ОС на Етажната собственост в сградата на ул. „**** в гр. София, както
и доказателства за образувано дело пред ВКС за отмяна на решение по гр.д. №
1613/2008 г. на СГС.
На 26.06.2014 г., взискателите са направили искане да бъде насрочена дата за
извършване на въвод в недвижимия имот.
С протокол от 26.06.2014 г., ЧСИ Р.М. е отказала да извърши въвод във
владение в процесния имот, тъй като с разпореждане по гр.д. № 10360/2009 г. по описа
на СРС, 30 състав е спряно изпълнението на репение на ОС на ЕС за осъществяване на
въвод във владение, чрез отваряне на врата към второ ниво на мезонета.
Впоследствие, по изпълнителното дело е представено решение от 15.01.2018 г.
по гр.д. № 5062/2016 г. на ВКС, с което са отхвърлени исковете на Р.В., но въвод в
имота не е осъществен.
На 27.05.2021 г., Р. Г. Г. е депозирала по изпълнителното дело молба, с която е
направила искане за прекратяването му, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 27.05.2021 г., ЧСИ
М.П., е приел, че не са налице основания за прекратяване и е отказал да прекрати
изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.
Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Жалбата въз основа на която е образувано настоящото производство е
подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок, от процесуално легитимирано лице
3
и е насочена е срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на инстанционен контрол
за законосъобразност. Поради това, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Смисълът на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която
бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство,
има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни
производства, при които взискателят не е изгубил интерес.
Разпоредбите на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 ГПК предвиждат, че длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, който иск може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
"д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
От така цитираните законови разпоредби и задължителни разяснения следва, че
прекратяването на изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до погасяване
на вземанията, за събирането на които е било образувано делото, нито е пречка за
започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. Ако
длъжникът счита, че вземанията обективирани в изпълнителния титул не съществуват,
той разполага с възможността да проведе исково производство по чл. 439 ГПК.
Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и не може да подлага на
преценка съществуването на вземането, докато титулът не бъде обезсилен или не бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е установено несъществуването на
вземането.
В настоящия случай, изобщо не става въпрос за събиране на парични вземания,
а принудителното изпълнение може да се реализира само с посочения в чл. 522 ГПК
способ, а именно – въвод във владение.
От друга страна, както беше посочено, прекратяването на изпълнителното дело
не води, само по себе си, до погасяване на правото, което се изпълнява принудително,
4
нито е пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите
вземания. Подаването на последваща молба, а на още по-голяма основание – искането
делото да продължи при друг ЧСИ, има именно такова значение и при липсата на
влязло в сила съдебно решение, което да отрича правото по изпълнителния титул,
съдебният изпълнител следва да пристъпи към изпълнение. Отделен е въпросът, че
съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, при
прекратяване на принудителното изпълнение всички изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права
(напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания, които хипотези в настоящия случай са немислими.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 52911/31.05.2021 г., подадена от
длъжника Р. Г. Г., с ЕГН: **********, срещу разпореждане от 27.05.2021 г., с което
ЧСИ М.П., с рег. № 851 от РКЧСИ, е отказал да прекрати по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, изпълнително дело № 20218510400639 по описа на ЧСИ М.П..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5