№ 12634
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:................
при участието на секретаря ..................
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20241110161280
по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът ..................... е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК срещу Х. П. Д. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от ...................... лева, представляваща цена на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот – ........................, находящ се в
............................., за периода от .................... г., ведно със законната лихва от
...................... г. до плащането, сумата от ......................, представляваща лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от .........................,
сумата от .................... лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от ...................... г.,
ведно със законната лихва от ...................... г. до плащането, и сумата от
........................, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от .........................., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7897/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Претендира ответника да е клиент на
топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството му на собственик
на топлоснабдения имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна
1
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в
рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се
намира топлоснабденият имот, се е извършвало от ...................... Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата
за доставена топлинна енергия за битови нужди, претендира заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Х. П. Д., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е
сключвал с ищеца договор за доставка на топлинна енергия. Прави
възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност.
Твърди, че в жилището му няма радиатори, вкл. лира в банята, като се
отоплява на ток. Счита, че е налице неизправност на вътрешната отоплителна
инсталация. В срока за отговор е подадено и допълнение към отговора с
цитирана практика на ВАС, като излага съображения, че наредбите за
топлоснабдяването от 2007 г. и 2020 г. са отменени. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски. В писмени бележки излага подробни
съображения за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.
150, чл. 153 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По
възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Не е спорно между страните, като с доклада по делото, приет за
окончателен без възражения на страните, съдът е обявил по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и с това ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че през процесния период ответникът е собственик на
процесния имот, находящ се в .....................
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
2
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. В качеството на титуляр на правото на собственост,
ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна
енергия до топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Следователно облигационната връзка между
страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе
посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда
и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата
на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за
това ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите
условия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно
регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ....................., одобрени с
решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба.
Възражението на ответника относно приложението на чл. 147а, ал. 1 ЗЗП
е неоснователно, тъй като както е прието с Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, редът за
сключване на договора за доставка на топлинна енергия е специален и се
подчинява на правилата на ЗЕ, които не нарушават ЗЗП.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че
през процесния период в имота не е имало отоплителни тела и не е начислена
топлинна енергия за отопление на имот и БГВ. Процесната консумация е
единствено за отделената от сградната инсталация топлинна енергия.
Според нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна
3
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. С оглед така
посочената разпоредба, качеството потребител (клиент) на топлинна енергия
възниква при придобиване на правата върху топлоснабден имот и не отпада
при прекратяване на топлоподаването към индивидуалния обект на
потребителя. Нормата не може да бъде дерогирана с оглед обстоятелството, че
сградната инсталация обективно отдава топлина – в този смисъл Решение № 5
от 22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на Република
България. Съобразявайки мотивите на цитираното решение на
Конституционния съд, задължителните за съдилищата указания, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС, и тълкуването, дадено с Решение от 05.12.2019г. на СЕС по
съединени дела С 708/17 и С 725/17, съдът приема, че отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не представлява непоискана доставка по
смисъла на чл. 62 ЗЗП. Също така релевираните от ответника възражения за
недължимост на сумите за сградна инсталация поради обстоятелството, че
инсталацията не отдавала топлинна енергия поради липса на поддръжка от
ищцовото дружество, са неоснователни. Вертикалните щрангове
представляват общи части на сградата съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, а
индивидуалните отклонения от тях са собственост на съответния потребител,
съгласно чл. 140, ал. 4 ЗЕ, поради което ищцовото дружество не отговаря за
тяхната поддръжка. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е
била изчислена по формула съгласно приложението към наредбата за
топлоснабдяването на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите за периода. Вещото лице е установило, че са
приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната
станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната
енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата
нормативна уредба на ЗЕ, наредбата за топлоснабдяването и Общите условия
на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че
общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки и
съответства на одобрения тип.
Неоснователно е възражението на ответника, че сумите за топлинна
енергия били определени въз основа на отменена методика, тъй като с
решения на ВАС част от разпоредбите на наредбата за топлоснабдяването от
2007 и от 2020 г. са обявени за нищожни или отменени. Това е така, тъй като
съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР №
2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява
нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт няма обратно действие,
поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС съдът приема,
че за исковия период наредбата и методиката представляват приложими
административни актове (решение № 8294/26.06.2020 г. по адм. дело №
14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав, е влязло в сила на 30.10.2020
г.).
4
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло
експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на
извършените отчети на показанията на обшия топломер и извършените
изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация. В тази
връзка възраженията на ответника, касаещи доставяната от трето за спора
лице вода, нейното отчитане, разливане и „кражба“ са неотносими към
настоящия спор.
Ответникът е упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7897/2024 г. по описа
на СРС, 119 състав – ...................... г. (арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД), от която дата се
счита, предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на ...................... г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца
за периода от ....................., вкл. са погасени по давност, поради което съдът
приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за
останалата част от исковия период – от ........................ Задължението за
........................ (първото от посочения период) е станало изискуемо на
...................... като тригодишната погасителната давност за него, започнала да
тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, депозирано на ...................... г., когато давността е
била прекъсната.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения
по давност период от ........................ размерът на реално потребеното
количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за
сумата от ....................., до която сума искът е основателен, като следва да се
отхвърли за сумата над ..................... до пълния предявен размер от
...................... лева и за периода от .....................
5
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства и СТЕ, от които се установява, че услугата
е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия
период от ...................... г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на .................... лв. По
отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на ищеца не
е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска
изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Следователно за всяка една от
претендираните от ищцовото дружество главници за ДР, касаещи процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който задълженията
са възникнали, т.е. след изтичане на съответния месец, през който услугата е
предоставяна. Ето защо, вземането за януари 2021 г. (най-старото) е станало
изискуемо на 01.02.2021 г. като тригодишната погасителната давност за него
изтича на 01.02.2024 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
...................... г., поради което вземането за този месец е погасено по давност. С
оглед на изложеното съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на
главно вземане само за останалата част от исковия период – от .......................
Задължението за м. 02.2021 г. (първото от посочения период) е станало
изискуемо на ...................., като тригодишната погасителната давност за него,
започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича след
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, депозирано на ...................... г., когато
давността е била прекъсната. За непогасения по давност период от
....................... вземането на ищеца е в размер .................... лева, до която сума
искът е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за сумата над
....................... до пълния предявен размер от .................... лева и за периода от
.....................
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
6
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г. и
2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
..................... не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът
може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Изискуемостта на
вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, предвид липсата на
определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът
би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от ......................
представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК. Дължимите разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
7897/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, са в размер на ...................... лв. – за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
7
съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер ......................, което възнаграждение е
уговорено и действително платено от ответника на адв. К., видно от
представения договор за правна защита и съдействие.
По своевременно направеното от процесуалния представител на ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на
договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този
пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер. Платеното в повече няма за причина
поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението
на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече
остава в нейна тежест (в този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по
ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че платеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 1000 лева се явява прекомерно. Съдът намира, че
обичайният и разумен размер на адвокатското възнаграждение по дела с
8
подобна фактическа и правна сложност е в размер 400 лева, която сума се
явява съразмерна, както на действителната сложност на делото, така и на
паричната оценка на предмета на делото. На ответника, съобразно с
отхвърлената част от исковете, следва да се присъдят разноски в размер
................................. лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Х. П.
Д., ЕГН ********** дължи на ....................., ЕИК ......................., сумите, както
следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ,
сумата от ....................., представляваща цена на потребена топлинна енергия
за топлоснабден имот – ........................, находящ се в ............................., за
периода от ........................, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7897/2024 г. по описа на СРС, 119
състав – ...................... г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
..................... до пълния предявен размер от ...................... лева и за периода от
..................... като погасен по давност;
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ
сумата от .................... лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от ......................., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7897/2024 г. по описа на
СРС, 119 състав – ...................... г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над ....................... до пълния предявен размер от .................... лева и за
периода от ..................... като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че Х. П. Д., ЕГН ********** дължи на
....................., ЕИК ....................... сумата от ......................, представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
........................., и сумата от ........................, представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от .........................., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7897/2024 г. по
описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. П. Д., ЕГН ********** да
заплати на ....................., ЕИК ....................... сумата от ...................... лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 7897/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от ................
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..........................., ЕИК
....................... да заплати на Х. П. Д., ЕГН ********** сумата от
................................. лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10