№ 5099
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110123341
по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 59 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД – за установяване съществуването на задълженията на ответниците за суми,
с които се е обогатила, поради неплащане на потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена
заповед за изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане
на разноски по настоящото дело.
Ищецът твърди, че е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия на ответницата за стопански нужди, като купувача не е изпълнил
задълженията си да сключи договор за доставка на ТЕ при ОУ и не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена, поради което последната се е обогатила за сметка на
топлофикационното дружество. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия за стопански нужди е длъжен да заплаща дължимата цена в 20-дневен срок след
издаване на данъчна фактура. Сочи, че до ответницата била изпратена и покана за
доброволно изпълнение на задълженията, с която е предоставен 7-дневен срок за погасяване.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответницата оспорват предявените искове по основание и размер по съображения,
изложени в отговора на ИМ. Излага твърдения, че не е собственик на процесния имот, както
и че не е извършвана реална доставка.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед
1
за изпълнение за техни задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за топлоснабден
имот, използван за стопански нужди.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Според нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), „небитов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови - стопански нужди. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при Общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя
на топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в Общите условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор
между страните, че договор между тях не е сключен. В този случай той разполага с иск по
чл. 59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по
описа на СГС, както и решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа
на СГС). Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът
обосновава задължението на ответниците с неоснователното обогатяване на последните с
доставената им и използвана от тях топлинна енергия, доколкото въпреки отправената от
ищеца покана, страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като
съсобственик на имота, ответницата е ползвала топлинна енергия, доставена от ищцовото
дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса
на валидно правно основание за това.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват
обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без правно основание,
т. е. разместването на блага е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат
на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му.
В случая ищецът основава претенцията си на липсата на договор като липса на
основание за получаването на топлинна енергия от ответниците, което обстоятелство е
безспорно между страните. Независимо от това обаче, предявените искове са неоснователни
– не са установени останалите елементи от фактическия състав – ползване на ТЕ от
ответницата, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени.
По делото не е установено ответницата да е съсобственик на процесния топлоснабден
имот, позлван за стопански нужди, респ. да имат някаква друга връзка с топлоснабдения
имот, която да придаде качеството „небитов клиент“ по смисъла на закона. Видно от
представените по делото писмени доказателства, топлоснабдения имот е придобит от
ответницата чрез наследствено правоприемство, но съгласно представената по делото
съдебна спогодба от 2006 г., процесният топлоснабден имот е възложен в дял на друго лице
2
съсобственик.
Предвид това, поради недоказаност на всички елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване, предявените искове /за главница и лихви/ следва да бъдат
отхвърлени само на това основание, без да се обсъждат останалите доводи на ответницата,
поддържани в отговора на ИМ и в съдебно заседание.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат нито в заповедното, нито в
исковото производства, като в негова тежест следва да бъдат възложени и сторените от
ответницата действителни разноски за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ********, с адрес **********, срещу Н.
Г. А. , ЕГН ********** и адрес в ***********, искове с правна квалификация чл. 422 ГПК,
вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от сумата от 123,27 лева - главница за доставена топлинна
енергия за периода от м.02.2020 г. до м.04.2021 г. за аб.№ 342627, ведно със законна лихва за
периода от 03.11.2022г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от
31.03.2020 г. до 21.10.2022 г. в размер на 33,34 лева, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 28.11.2022 г. по ч.гр.д. № 59837/2022 г. на СРС, 138 с-в.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
************ да заплати на Н. Г. А., ЕГН ********** и адрес в *********** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 480 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ************, за присъждане на разноски както в исковото, така и в
заповедното производства.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на /фирма/ като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3