Р Е Ш Е Н И Е
№….
Гр. София, 20.11.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова Галя Вълкова
като разгледа докладваното гр.д. № 14301 по описа за 2018год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 ГПК –
чл. 438 ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „Б.Д.“ЕАД срещу постановление на частен съдебен
изпълнител Л.М., обективирано в призовка за доброволно изпълнение от
13,07,2018год. по изп. д. №20187850400203,
за дължимост на разноски по изпълнителното дело, от които 350,00лв.- разноски
по изпълнителното дело и 242,16лв.-такси
по Тарифата към ЗЧСИ. Жалбоподателят излага доводи начислените в рамките
на изпълнителното производство суми да са изцяло недължими поради
недобросъвестно поведение и забава да
получи изпълнение от страна на
взискателя. Поддържа да е извършено доброволно плащане на дължимата сума преди образуване
на изпълнителното дело, отправена е покана от 27,06,2018год., с която длъжникът
е заявил сумата предмет на изпълнителен лист да е заплатена за взискателя по депозитна сметка на „С.ЕООД. Поддържа
да е налице кредиторова забава по смисъла на чл.96 от ЗЗД, поради което по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК начислените такси и разноски следва да
останат в тежест на взискателя. Липсва изпълняемо право на дружеството -взискател,
доколкото изпълнителното производство е
следвало да бъде прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Излага доводи за
недължимост на разноските на осн.чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ, тъй като от ЧСИ
Минков не е изготвена сметка.
Съобразно изложеното излага
становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ и приемане недължимост
на такси и разноски от длъжника в изпълнителното производство.
Взискателят –„С.“ЕООД оспорва
жалбата. Поддържа, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, предприети
са изпълнителни действия за удовлетворяване на паричното вземане, поради което неоснователно
е възражението за недължимост на разноски. Поддържа да не е налице кредиторова
забава, тъй като кредиторът не е уведомен за банковата сметка, по която
процесната сума е вложена. По изпълнителното дело са налични доказателства за
реално заплатено адв.възнаграждение. Претендира разноски в настоящото
производство.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, а по същество неоснователна,
тъй като няма данни за реално плащане
извършено от длъжникът, а разноските за адвокатско възнаграждение и такси по
Тарифата към ЗЧСИ са в минимален размер.
*** депозираната жалба по чл. 435
от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на жалбоподателя –
длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител – постановление за разноските по изпълнителното дело,
обективирано в призовка за доброволно изпълнение от 13.07.2018г., Жалбата срещу
постановлението за определяне на разноските в изпълнителния процес е подадена в
преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК предвид липса на
удостоверяване датата на изпращането по
пощата и като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество.
Същата е основателна.
Видно от преписката
по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя –„С.“ЕООД
от 11,07,2018год. въз основа на издаден ИЛ от 20,03,2018год. срещу Б.Д. ЕАД,
към която е приложен договор за прехвърляне
на вземания от 06,06,2018год. /за сумите по ИЛ от 20,03,2018год., издаден по
ч.гр.д.№81693/2012год. по описа на РС Монтана/ сключен между взискателя-С.ЕООД
/ цесионер/ и К.И.Б./цедент/ –кредитор по издадения изпълнителен лист. С
изпълнителен лист от 20,03,2018год. Б.Д. ЕАД е осъдена да заплати на К.И.Б.сума в размер на 468,00лв.-
представляваща адвокатски хонорар за предоставена безплатна адвокатска помощ на
И.Т.Б..
От представените по
делото доказателства се установява, че още преди издаването на изпълнителен
лист Б.ДСК ЕАС е отправила покана изх.№199/02,02,2018год. до адв.К.Б.за предоставяне
на банкова сметка ***азмер на 468,00лв. Същата е връчена на 05,02,2018год. С
писмо получено от жалбоподателят на
11,06,2018год., адв.Б.е уведомила длъжника за цедиране на вземането в размер на 468лв. на С.ЕООД. На 27,06,2018год. Б.Д. ЕАД е изпратила
уведомление до взискателя за изпълнение на задължението, чрез откриване на
депозитна сметка на името на
дружеството. Уведомлението е върнато на 29,06,2018год. с отбелязване-
получателят се е преместил на друг адрес.
Приложена е операционна за заверяване на сметка с титуляр С.ЕООД на 27,06,2018год. със сумата от
468,00лв. и посочено основание г.д.
№81693/2012 РС Монтана.
Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на
длъжника по изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за адвокатски
хонорар. Длъжникът се освобождава от задължението за разноски само в
хипотезата, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Т.е. дори при плащане извършено в срока за доброволно изпълнение
длъжникът не е освободен от задължението за разноски. Сочената норма е израз на
принципа за отговорност на страната за недобросъвестно процесуално поведение
залегнал в нормата на чл.78 от ГПК, безспорно приложима и в изпълнителното
производство базирана на тезата страната да е дала повод за иницииране на съдебно производство. Съгласно чл. 433, ал.(1) от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато: 1.
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка,
от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът
представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е
длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен
случай тя се приема за истинска; Т.е тълкуването на сочената норма сочи, че изпълнителното
производство подлежи на прекратяване, когато
е образувано макар и преди това да е била готовност от страна на
длъжника за изпълнение. В тази хипотеза и по арг. от чл.78, ал.2 от ГПК длъжникът
не следва да понесе отговорността за разноски извършени от взискателя. В конкретния случай са представени
доказателства от страна на жалбоподателя за внасяне на сумата предмет на ИЛ в
размер на 468,00лв., предмет и на молбата за образуване на изпълнителното дело по
банкова сметка ***,06,2018год. като същата не е спорно да не получена от С.ЕООД. Относно
уведомлението на кредитора за депозиране на сумата по банкова сметка съдът
намира, че невъзможността за връчване на съобщението поради преместване на
получателя, по аргумент на чл.50, ал.2от ГПК не може да се вмени в тежест на
добросъвестната страна. Вписването на адрес по седалище на дружеството има за
цел именно възможността за контакт с трети лица. От друга страна готовността за
доброволно изпълнение и приемане от страна на
длъжникът да изпълни, чрез откриване на сметка на взискателя се
обосновава и по аргумент на чл.14, ал.2 от ЗЗД. Ето защо единствено и само
поведението на взискателя е причина за неполучаване на сумата. Посоченото
поведение съдът намира да съставлява кредиторова забава съгласно чл.95 от ЗЗД, тъй като кредиторът неоправдано не е приел
предложеното му от длъжника изпълнение. В случая следва да се отбележи, че не е необходимо
съдействие от страна на кредитора, тъй като се касае до парично задължение,
което е носимо, а не търсимо от кредитора. Т.е. с предоставянето на сумата за
получаване по местоизпълнението задължението е изпълнено. Този извод на съда
следва и от тълкуването на чл.433, ал.1 ,т.1 от ГПК сочещ на основание за
прекратяване на изпълнението, когато длъжника представи квитанция
от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена
за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; Т.е. право на длъжника е да избере
подходящ начин било, чрез пощенски запис или чрез депозиране на сумата в банка
като условието на чл.433 ГПК не предпоставя реално получаване на сумата от
взискателя. Ето защо и доколкото категорично се установи готовност за
изпълнение от длъжника преди образуване на изпълнителното дело на 11,07,2018год.
настоящия състав намира, че извършените разноски от взискателя за иницииране на
изпълнителното производство по арг. от чл.78, ал.2 от ГПК следва да останат в
негова тежест. В този смисъл неоснователни са възраженията на взискателя, че не
е уведомен за депозита по банкова сметка, ***.433, т.1 ГПК е приложима само при
получено плащане от взискателя преди образуването на изп.дело.
С оглед горните
мотиви начисляването на каквито и да
било такси и разноски е незаконосъобразно и атакуваното постановление от 13,07,2018год.
следва да бъде отменено.
Съобразно изложеното жалбата е
основателна.
Мотивиран от горното, Софийски
граД.и съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх.№1392/26,07,2018год.
на „Б. ДСК“ЕАД постановление на ЧСИ Л.М. от 13,07,2018год., постановено по
изп.д.№ №20187850400203 по описа на ЧСИ Л.М., обективирано в призовка за
доброволно изпълнение изх.№1829/13,07,2018год., с което на жалбоподателя са
възложени разноски за сума в размер на 350,00лв-разноски по изпълнителното дело
и 242,16лв.-такси по Тарифата към ЗЧСИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.