Присъда по дело №792/2020 на Окръжен съд - Варна

М О Т И В И
към присъдата, постановена на 21.01.2021г. по НОХД №792/2020г. от Варненски
окръжен съд - наказателно отделение
Варненската окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд обвинителен
акт по досъдебно производство №251/2016г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР-
Варна, срещу:
П. Ц. Й. – ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."В", вр.
чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 29.08.2016г. на път III-902 на км 8,7 от гр.Аксаково в
посока Аксаково - Албена, на 1200 метра преди „Чатал чешма“ при управление на МПС -
л.а. „Тойота Ярис" с peг. № хх хххх хх, нарушил правилата за движение, а именно чл.20,
ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.", изгубил контрола върху управлението на автомобила и се
блъснал странично в крайпътно дърво с което причинил смърт по непредпазливост на
пътничката М.П.Й. ЕГН хххххххххх.
Делото е разгледано при прилагането на диференцираната процедура за приключване
на наказателното производство, а именно - съкратено съдебно следствие в производството
пред първа инстанция, предвидена в Глава XXVII от НПК, предвид изразеното от
подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на посочените в списъка към обвинителния
акт свидетели, както и вещите лица изготвили СМЕ и СХЕ, съгласно чл.371, т.1 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Варна, сочи, че
събраните в рамките на наказателния процес доказателства са еднозначни и безспорни и
подкрепят изнесеното в обвинителния акт. Намира, че по несъмнен начин се установява
вината на подсъдимия по обвинението. Моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“, между минималния и средния предвиден в специалната норма размер, и
съответното кумулативно предвидено „Лишаване от право“ да управлява моторно превозно
средство. Намира, че не се налага подсъдимият да изтърпява ефективно наказанието,
лишаване от свобода, което следва да се отложи с подходящ изпитателен срок.
Адв.А. - защитник на подс.Й., пледира, че същия не е извършил престъплението, за
което му е възведено обвинение. Намира, че е налице случайно деяние, като подсъдимият не
е бил длъжен, и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.
Моли Й. да бъде признат за невиновен по възведеното обвинение.
Подсъдимият Й. не се ползва от правото си на лична защита, като в последната си
дума заявява, че не чувства вина, и моли да бъде оправдан.
Настоящият състав на съда, като прецени доводите на страните, събраните по делото
доказателства, поотделно, и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
В процесния ден 29.08.2016г, около 15.00 часа подс.Й., заедно със съпругата си –
пострадалата М.Й., пътували в посока КК „Албена" на почивка с л.а.„Тойота Ярис" с peг. №
............ Автомобила бил управляван от подсъдимия. Времето било слънчево, с добра
видимост, като асфалта бил влажен, поради скорошно преваляване. Подсъдимият се движил
по път III-902. На около 1200 метра преди „Чатал чешма" имало дълъг ляв по посоката на
движение на автомобила завой. Й. управлявал автомобила със скорост 64,65 км/ч..Пътят бил
двупосочен с три ленти за движение, като лентата, по която се движил процесният
автомобил била разделена от двете други с непрекъсната линия. Видимостта била не по-
малко от 100 метра. При навлизане в завоя, подсъдимият не преценил правилно
необходимия ъгъл на завъртане на волана вляво, при което се получило „презавиване“.
Впоследствие се опитал да компенсира това със завъртане на волана в дясно положение, но
загубил контрол върху управлението. Автомобилът пресякъл лентите за насрещно
движещите се превозни средства, излязъл от платното, като предната му дясна част се
ударила в дърво, намиращо се на 1202,40 м. от „Чатал чешма". Движението на автомобила
1

било възприето от намиращите се в насрещно движещ се автомобил „Пежо Партнер"
свидетели Николов и Илиев. С оглед траекторията на движение и ниската/според тях/
скорост решили, че целта на водача е да направи обратен завой. След удар в дървото те
слезли от автомобила и отишли на мястото на произшествието. Николов се обадил на
Единен телефонен номер 112 и съобщил за произшествието, а св.Илиев отишъл до
автомобила. Помогнал на Й. да излезе от автомобила, но не успял да помогне на стоящата
на предна дясна седалка М.Й.. Успял само да откопчее колана, с който била обезопасена,
проверил за пулс. Видял, че изтича кръв от носа и ушите на пострадалата.
На място пристигнали екипи на РСПБЗН, ЦСНМ и на МВР. Служителите на
РСПБЗН вързали с въже автомобила и го изтеглили на пътя. След като разрязали вратата с
помощта на медицинския екип извадили пострадалата Й.. Поради причинените травматични
увреждания тя починала по време на транспортирането до МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД.
Съгласно заключението на СМЕ назначена в хода на досъдебното производство са
установени - контузия на мозъчния ствол, контузия на мозъка, кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки, счупване на черепната основа в областта на средна лява черепна ямка,
счупване на всички ребра по задна и средна мишични линии с разместване на фрагментите,
счупване на гръдната кост, контузия на белите дробове, кръв и квърнисгъстаци в двете
плеврални кухини, кръвонасядания по меките тъкани на средностението, кръвонасядания в
областта на гръдния кош и крайниците. Причината за настъпилата смърт е контузията на
мозъчния ствол. Травматичните увреждания са получени в резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети или детайли на МПС, реализирани в посока отпред назад в областта
на гръдния кош, лявата теменнослепоочна област, крайниците.Налице е пряка причинно-
следствена връзка между ПТП и уврежданията, станали причина за смъртта на пострадалата.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза назначена в хода на ДП,
автомобилът се е движил със 64, 65 км/час. Видимостта е била не по-малка от 100 метра.
Необходимото разстояние за спиране при тази скорост е било 51,30 метра. Не е била налице
внезапно възникнала екстрена ситуация, т.е. внезапно възникнала опасност, следователно,
не може да се приеме, че е налице опасна зона за спиране. Процесното дърво е било видимо
на разстояние от поне 100 метра, което значително надвишава необходимото разстояние за
спиране, следователно, водача е имал техническа възможност да избегне удара чрез спиране.
Й. е управлявал автомобила в рамките на разрешената скорост. Същата е била и съобразена,
доколкото видимостта е надхвърляла 100 метра, а необходимото за спиране разстояние е
било 51,30 метра. Й. не е контролирал управляваното от него МПС „Тойота Ярис", тъй като
без причина е предприел по-остър завой наляво от необходимото, както и не е избегнал
удара чрез спиране.

При извършения оглед на автомобила след ПТП и изследване на всички системи,
вещите лица са дали заключение, че кормилния механизъм, окачването на предния и задния
мост, и спирачната система нямат повреди, а констатираните при огледа са вследствие на
ПТП, и не са настъпили преди произшествието, следователно, автомобилът е бил
технически изправен.
Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
химическа експертиза подс.Й. не е управлявал превозното средство след употреба на
алкохол или наркотични вещества.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, като се позова на
доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото, а именно:
показанията на св.Н.,И.,Н., Х., С., И., Г., Б. и Г., С.М Експертиза , С.Х. експертиза, протокол
2

за оглед на местопроизшествие, САТ експертиза, справка съдимост и др..
При преценката на събраните доказателствени средства, съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите, тъй като не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират
помежду си и на другите данни по делото. Съдът възприема изцяло заключенията на
назначените по досъдебното производство експертизи, тъй като тези заключения в пълнота
са отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на останалите
доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и
правдивост.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подс.Й. на 29.08.2016г. на път III-
902 на км 8,7 от гр.Аксаково в посока Аксаково-Албена, на 1200 метра преди „Чатал чешма“
при управление на МПС - л.а. „Тойота Ярис" с peг. № хх хххх хх, нарушил правилата за
движение, а именно чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.", изгубил контрола върху
управлението на автомобила и се блъснал странично в крайпътно дърво, с което причинил
смърт по непредпазливост на пътничката М.П.Й. ЕГН хххххххххх.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление чл.343, ал.1, б."В", вр. чл. 342, ал.1 от НК.
От обективна страна, са засегнати обществени отношения, свързани с правилата за
движение при управление на превозни средства и машини, правилата за експлоатация или
изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, пътя или съоръженията,
като нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП е в причинна връзка с настъпилите
общественоопасни последици, предвидени в чл.342, респективно чл.343 НК.
Престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост при форма на вината -
небрежност. При допускане на посоченото нарушение на ЗДвП подсъдимият не е
предвиждал настъпването на ПТП с причиняване на смърт на пострадалата, но е бил длъжен
да спазва правилата за движение и е могъл да избегне сблъсъка, ако ги е спазвал. Същият не
е искал настъпването на общественоопасните последици и причиняването на смърт на
пострадалата.
За да стори горния извод съдът прие от правна страна следното.
Фокусът на настоящото производство е поставен върху установяване на конкретната
обстановка при възникналото произшествие, съответно налице ли е виновно поведение на
водача, и дали то е съставомерно, с оглед възведеното обвинение.
При взимане на решението си, съставът на съда даде вяра на заключението на
изготвената автотехническа експертиза, защитена от трите вещи лица в съдебна фаза.
Подробно е даден отговор/ вкл. схематично/ на главните поставени и релевантни в казуса
въпроси. Установено е, че движението на автомобила след напускане платното за движение
е вследствие презавиване от страна на водача, следвано от завъртане на волана в обратна
посока/вдясно/. Липсва обаче задействане на спирачната уредба на автомобила, което би
дало възможност за довеждане на същия в покой и избягване на фаталния удар в дървото.
Липсват, при направения оглед, каквито и да е повреди в процесния автомобил, и в частност
в системите, които са ангажирани основно в инцидента - кормилна и спирачна.
Категоричното заключение на експертите е, че не е била налице внезапно възникнала
екстрена ситуация/внезапно възникнала опасност/, следователно, не може да се приеме, че е
налице опасна зона за спиране. Дървото е било видимо за водача на разстояние от поне 100
метра, което значително надвишава необходимото разстояние за спиране. Изложеното води
и до извода, че Й. е имал техническа възможност да избегне удара чрез спиране. Изнесеното
от вещите лица е в унисон с показанията на двамата очевидци на инцидента - св.Николов и
Илиев. Последните са възприели непрекъснат завой на ляво със сравнително ниска/ от тяхна
гледна точка/скорост, поради което са решили, че водача предприема обратен завой.
3

Като контрапункт на тези доказателства се явява твърдението на подсъдимия и
защитата, за наличие на евентуална повреда в кормилното управление, вследствие на която
автомобила станал неуправляем и се стигнало до фаталния инцидент. В хода на съдебното
следствие, с оглед задължението на съда да разкрие обективната истина, бе сторен опит за
събиране на техническа експертиза по отношение компютърната система на процесния
автомобил, с цел елиминиране, и на най-малкото съмнение по отношение фактическата
обстановка. Видно от заключението на вещото лице с оглед състоянието на автомобила и
атмосферните условия, подобно изследване е невъзможно. Дори обаче да бе събрано
подобно заключение, то не би могло да промени крайния извод на съда, с оглед останалите
събрани доказателства и в частност АТЕ. За да се констатира отчет на грешка в
компютърната система на автомобила, следва да е налице повреда в някой от физическите
компоненти. Видно от сторения оглед, подобна повреда не е констатирана. Нещо повече,
съгласно заключението и анализа на доказателствата, се изяснява, че правомерното
поведение на водача е предполагало задействане на спирачния механизъм на автомобила.
Налице е била обективна възможност за спиране, било то и в платното за насрещно
движение. При това положение, дори да се приемат и ценят в цялост обясненията на
подсъдимия, макар да няма други доказателства в тяхна подкрепа, за проблем/затягане/ във
волана вследствие моментен дефект на кормилната уредба, то той е бил в състояние да
преустанови движението посредством спирачната система, действие, което не е предприел,
както се установява безспорно от всички доказателства по делото. В противовес на
обясненията са и обективните находки, и в частност обстоятелството, че волана е намерен в
положение - 180' вдясно от равновесното положение/л.15 АТЕ/, което обстоятелство е
застъпено в заключението, и което е невъзможно, ако се приеме, че е било налице блокиране
и самозавиване на автомобила наляво. Действително хипотезата на чл.15 от НК може да
намери приложение при всички пътни обстановки, посочени в Закона за движение по
пътищата и в Правилника за неговото прилагане, ако са налице условия за това. Условието
обаче е водачът на пътното превозно средство да е направил всичко зависещо от него, и да е
изпълнил изискванията на закона и правилника, и въпреки това да са настъпили
общественоопасни последици / ТР№28/28.11.1984г. Н.Д. №10/1984г., ОС НА ВС/. В
конкретния случай съставът на съда прие, че е изключена хипотезата на чл.15 от НК,
доколкото е налице нарушение на нормата на чл.20, ал.1 ЗДП. Тя е обща и възлага на
водачите задължение да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Под контрол се разбира внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната
обстановка, нейното изменение, както и всяко действие с органите на управление. Налице е
с оглед на СМЕ и причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на
пострадалата Й..
По отношение вида и размера на наложените наказания:
При установената фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна
квалификация на деянието, след като се съобрази с целите на генералната и специалната
превенция, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Й.
трябва да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради
което му наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер под средния към минималния,
предвиден за престъплението, а именно - за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Изпълнението на така
наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи с изпитателен срок от
четири години, като наложи и кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право“ да
управлява МПС за срок от две години.
Определяйки вида и размера на всяко едно от наказанията, съдът съобрази всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация. Всяко от наложените
наказания е съответно на целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност на
извършеното деяние и на подсъдимия.
4

Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по правилата на която съдът определи
наложените наказани, при индивидуализацията на същите следва да се вземе предвид на
първо място обществената опасност на конкретното деяние. В тази връзка следва да се
разгледат всички обективно проявени признаци на извършеното деяние, което в конкретния
случай е със завишена степен на обществена опасност, определяща се както от
непосредствения обект на засягане, а именно – свързани с правилата за движение при
управление на превозни средства, така и с престъпния резултат –причиняване смърт на
пострадалата Й..
На следващо място, за индивидуализацията на наказанието следва да се отчете и
степента на обществената опасност на дееца, която се определя при съвкупен анализ на
данни свързани с личността на подсъдимия, неговото съдебно минало, противообществени
прояви, възраст, характеристични данни, трудова заетост. В конкретния случай, като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се приемат предходните нарушения на
ЗДвП. От приложената по делото справка за нарушител в периода 1998г.- 2017г. подс.Й. има
издадени 24 наказателни постановления, 22 АУАН и е глобяван 5 пъти с фиш за извършени
нарушения по ЗДвП. От друга страна - предвид процесуалното поведение на подс.Й.,
неговата възраст, трудова заетост, чистото съдебно минало, съдът счита, че същите
обуславят смекчаващи отговорността обстоятелства, при превес на които и определи
наложените наказания.
Предвид гореизложеното и с оглед конкретиката на обстоятелства по настоящото дело,
в случая не са налице многобройни или изключителни по характера си смекчаващи вината
обстоятелства, при отчитането на които и най-лекото предвидено от закона наказание да се
окаже несъразмерно тежко спрямо извършеното, и които да обосноват прилагане на чл. 55
от НК, каквото искане не е направила и защитата на подсъдимия.
Определеното наред с основното и кумулативно наказание се явява оправдано и
изпълнимо от подсъдимия, като съдът счита, че чрез него ще се постигнат заложените от
закона цели. Лишаването от право, има самостоятелно значение да повлияе на процеса на
поправяне и превъзпитаване на подсъдимия.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, не се налага подсъдимият да
изтърпява ефективно наложеното му наказание "Лишаване от свобода" и да се откъсва от
естествената му социална и професионална среда, като спрямо него успешно може да бъде
приложен института на условното осъждане, чийто законово изискуеми предпоставки са
налице. За прилагането на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на три
кумулативно дадени предпоставки - да е наложено от съда наказание лишаване от свобода
в размер на три години включително, деецът да не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, както и преценка на съда, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи
наказанието. Налице са и трите предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК свързани с
липсата на наложителност за изтърпяване ефективно на наложеното наказание, с оглед
поправянето на осъдения и за постигане на основните цели по чл.36 от НК. Докато първите
две предпоставки са обективни такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с
особеностите на дееца. Предвид това, законодателят е поставил акцент върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на
неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност
да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. По отношение на подс.Й., за постигане целта на
индивидуалната превенция спрямо същия и преимуществено за неговото поправяне, не е
наложително наказанието "Лишаване от свобода" да бъде изтърпяно. Изолирането му от
обществото и поставянето му в затворническа среда не би имало поправителния и
5

превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото конкретната характеристика на
подсъдимия сочи на възможност за постигане на тези цели и докато той е на свобода.
Ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с отлагането на
изтърпяването на определеното наказание "лишаване от свобода" за минимално допустимия
от закона срок. Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимия
да коригира поведението си и да насочи същото към спазване на нарушения закон,
доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и
наложеното наказание. Съдът счита, че доколкото за да въздейства предупредително и
възпиращо върху останалите членове на обществото, една санкция трябва преди всичко да
превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото се налага, то в конкретния случай
именно, чрез прилагането на условното осъждане по отношение на подс.Й. ще се постигнат
в максимална степен целите на наложеното му наказание.
Настоящият съд счита, че наложените на подсъдимия наказания в максимална степен
биха изпълнили целите на наказанието визирани в чл.36 от НК. Посредством същите се
осигурява възможност на подсъдимият да не се изолира от естествената му социална среда.
Спрямо обществото се обезпечава стабилност чрез санкционните последици, като
наложеното на подсъдимия наказание има самостоятелно значение, при отчитане на
конкретната тежест на неговата проява, на превъзпитаващ и възпиращ останалите членове
на обществото.
ВОС осъди подсъдимия да заплати разноските по делото
Водим от горното, съдът постанови присъдата.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

6

Номер на акта:	5
Дата:	22 януари 2021 г. (в сила от 27 юни 2022 г.)
Съдия:	Асен Владимиров Попов

Дело:	20203100200792
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 юли 2020 г.

Присъда по дело №792/2020 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите