Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №16021
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №205001 от 29.08.2019год., СРС, 54-ти състав, постановено по гр.дело №18100/2018год. е признал за
установено по искове с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ
и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу ответника В.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
че същия дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес и седалище на управление:***,
сумата от 2909,06 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, бул. „*******, аб № 206949, сумата от 42,84 лв., представляваща такси за
дялово разпределение за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 26.02.2016г. до окончателното изплащане на
вземанията, сумата от 299,66 лв., представляваща обезщетение за забава
погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 04.03.2013г. до
18.02.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 10840/2016г. по описа на СРС, 54 състав, като е отхвърлил исковете за
цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 2909,06 лв. до пълния
предявен размер от 2956,66 лв. и за такси за дялово разпределение за разликата
над сумата от 42,84 лв. до пълния предявен размер от 79,92 лв., както и
исковете е правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 299,66 лв. до пълния предявен размер от 455,66 лв. и за
периода от 28.02.2013г. до 03.03.2013г. и за сумата от 15,59 лв.,
представляваща обезщетение за забава погасяване на таксите за дялово
разпределение за периода от 28.02.2013г. до 18.02.2016г. Осъдил е В.Г.М. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 111,38
лв. - разноски за заповедното производство и сумата от 482,15 лв. - разноски за
исковото производство.
Решението е обжалвано от ответника В.Г.М. с основни доводи, че решението е неправилно и моли да се отмени и
постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва, че
първоинстанционният съд в решението си е
обсъдил, че е установено, че страните са в облигационна връзка, въпреки че
доказване за това не е проведено и след като по делото липсват доказателства за
собственост или вещно право върху имота, както и липсват доказателства ищецът
да е извършвал дялово разпределение или такова е водено от фирма за дялово
разпределение. След като ищецът не е представил оригинали на посочените
документи като отчетен картон за показанията на общия топломер в АС, протоколи
за въвеждане в експлоатация отчети за дялово разпределение не могат да бъдат
приети за доказани размера на ТЕ и изправност на уредите. Смята, че нарушение
е, че съдът приема безрезервно СТЕ, която е направила отчет по документи, които
не са представени по делото. Също така смята, че до подаване на молба
декларация за откриване на партида за абоната следва да отговаря предишния
собственик на имота. Представено е писмено становище по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. Подадена е молба с възражение за прекомерност
на разноските на въззивника. Претендира за разноски за юрисконсултско
възнаграждение
Третото лице
помагач „М.Е.“ ООД не заявило становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3013511/26.02.2016г. срещу В.Г.М. за посочените суми и по което е
образувано гр.д. №10840/2016г. по описа на СРС, 54-ти състав. Посочено е, че
претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода
от месец 01.2013г. до месец 04.2015г. в размер на 2956,66лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул.“*******, с аб. №206949 и 455,66лв.-законна лихва за забава за
периода от 31.08.2012год. до 30.04.2014год., както и законната лихва върху
главницата от 28.02.2013год. до 18.02.2016год., сумата от 79,92лв. главница за
дялово разпределение и 15,59лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение,
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното им
изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е
предявила положителен установителен иск спрямо него по издадената заповед за
изпълнение и е образувано гр.д. №18100/2018г. СРС, 54-ти състав.
В отговора на
исковата молба ответникът е оспорили исковете като неоснователни. Оспорва да има договор с
ищеца, както и смята, че не може да докаже начина на формиране на сметките и
прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел
за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ЕАД от сумата от 2909,06лв.- главница,
представляваща стойността на доставена и неплатена топлинна енергия за периода
м. 01.2013г. – м.04.2015 г. и сумата от 299,66лв. лихва за забава за периода 04.03.2013г.
–18.02.2016г., сумата от 42,84лв.-такси за дялово разпределение за същия период
след като е приел, че страните са в облигационни отношения, след като ответникът
е собственик на процесния топлоснабден
имот на посочения адрес и с аб.номер с оглед на приложения на имено на
наследодателя му нотариален акт, а от приетата СТЕ се установява количеството и
стойността на доставената топлинна енергия в имота, за което има и представени протоколи
за неосигурен достъп за отчет и главен отчет за 2015год., които не са оспорени.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предмет на настоящото производство са
исковете в уважената част, като решението в отхвърлителните части не е
обжалвано от ищеца.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявеният иск, че
ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена
топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника има
монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Независимо, че ответникът в отговора на
исковата молба е оспорил, че е потребител
и има договорни отношения с ищеца за доставяне на ТЕ за процесния имот с
оглед на приложените към исковата молба нот. акт №123/10.07.1969год., че Г.Г.М. е придобил чрез покупко-продажба от
СГНС - СУ „Строителство“ собствеността на апартамент № 14, находящ се в гр.
София, бл. № 7*******, ж.к. „Иван Вазов“, удостоверение от ГИС с оглед на което апартаментът, находящ се на
посочения адрес е идентичен с настоящ адрес:*** и съвпадащ с адреса на
топлоснабдения имот, както и удостоверение за наследници на Г.Г.М., от който е
видно, че е починал 1984год. и е оставил единствен наследник В.Г.М. и също така
молба декларация от ответника В.Г.М. до
ищец от 02.20.1998год./стр.18 по делото на СРС/, че иска да се открие партида
за процесния имот при семейство от трима члена и топла вода, която ще се
заплаща на брой ползватели се установява, че В.Г.М. е
собственик на процесното жилище, топлоснабдения имот с аб. № 206949 и след като
се установява, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана и ищецът
е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетена от общия топломер и ответникът, като собственик върху
процесния апартамент, в същата сграда- етажна собственост има качеството на
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между
страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно
пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/ потребител е физическо или юридическо лице,
което получава електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и
ги ползва за собствени нужди. Съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право
на ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 153, ал.1 и пар.1, т.42 от
ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В смисъла на горните
легални определения, ответникът, като собственик на имота, има качеството на
потребител на топлинна енергия, поради което е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск и е без
значение по делото дали е подал молба-декларация за откриване на партида на негово
име при ищеца, но и такава в случая е и приложена по делото с исковата молба.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника
право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба
на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за
продажба, които са съответно одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014год.
и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност
за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок
от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Неоснователно е възражението на ответника, че не се дължи
стойност на топлинна енергия, тъй като
при закупуване на жилище в топлоснабдена сграда -етажна собственост купувачът е
длъжен да понесе разноските за общите инсталации, включително
топлоснабдителната, доколкото не е било упражнено правото на отказ от услугите
на ищеца при спазване на определена процедура. Право на отказ е уреден в чл.
153, ал. 2 ЗЕ, която предвижда, че когато собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са
длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В случая обаче
ответникът не твърди и не е доказал, че е спазил законовите предпоставки за
отказ предвидени в чл. 153, ал.2 ЗЕ, още
повече, че има потребление и отчет и на водомера в имота.
Неоснователно се явява оплакването, че не е
съобразено от първоинстанционният съд, че не е доказана стойността на
доставената ТЕ, след като от приета СТЕ,
се установява, че топломера в АС е годно
средство за търговско измерване след метрологична проверка от оправомощена от
ДАМНТ лаборатория, технологичните
разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязла в АС и са за сметка на
топлофикационното дружество и при дяловото разпределение за процесния период,
извършвано от третото лице помагач по делото М.Е. ООД са спазени изискванията
на ЗЕ, Наредба №160334/06.04.2007год. относно методиката за дяловото
разпределение на ТЕ в сгради ЕС, както и съобразно главните отчети и
изравнителните сметки за процесния имот, предоставени от ФДР има три броя
радиатори с ИРРО. Вещото лице изрично е посочило, че за първия период
2012/2013год. абонатът е осигурил достъп до отчет на уредите и водомера,
независимо, че не са представени по делото отчетите, за втория период 2013/2014год.
абонатът не е осигурил достъп до уредите за отчет и на водомера, за което са
приложени протоколи за неосигурен достъп и за двете дати на отчет, които не са
оспорени и за отоплението е начислена служебна ТЕ по МСРС и съгласно чл.6.5 от
приложение към чл.61 от Наредба №16-334. За периода 2014/2015год. е осигурен
достъп за отчет на ИРРО и водомера и главния отчет от 30.05.2015год. е подписан
от потребителя, приложен е по делото и също
не е оспорен от ответника. Експертизата
е изготвена след проверка на документите за главен отчет за процесната
партида с абонатен номер, при отчитане на общия топломер в абонатната станция
по електронен път в началото на всеки месец, който е преминал метрологична
проверка и е годен измервателен уред, при приспаднати технологични разходи в
абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разлика, която се разпределя между
потребителите в сградата етажна собственост и при спазване на методиката, формулите и цените, действали към
процесния период. Също така вещото лице
по СТЕ е посочило, че сумата за ТЕ след
изравнителните сметки за сградна
инсталация за целия период 01.2013год. до 04.2015год. е от 395,39лв., за имота
е от 1318,11лв. и за БГВ от 1195,56лв.
или общо за 2909,06лв. за процесния период, при сума от 387,96лв. за връщане и
суми по фактури от 3297,02лв. В тази връзка неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, не следва да се кредитира СТЕ, след като не са представени по
делото оригиналите на посочените документи-отчетен картон в АС, протокол за
въвеждане на АС в експлоатация и отчети за дялово разпределение и каквото
искане от ответника за представянето им не е обективирано нито в отговора на
исковата молба нито в становище по СТЕ от ответника, но също така следва да се
има в предвид, че вещото лице е работило и е взело в предвид показанията на
общия топломер в АС за целия процесен период и в тях не се съдържат
разминавания в показанията в стари и нови данни, като са отразени
и извършените метрологични проверки на топломера в АС, който е годно
средство за търговско измерване. Настоящия състав на съда кредитира
заключението на СТЕ, като обективно и компетентно изготвено от специалист в областта
на топлоснабяването, като вещото лице е работило по приложените по делото от
третото лице помагач протоколи за неосигурен достъп на апартаменти на двете
дати за отчет 25.05.2014год. и от 03.06.2014год., което е основание за
начисляване на служебна ТЕ по МСРС, за която изрично вещото лице след направена
проверка е посочило, че правилно е изчислена, и приложен главен отчет с подпис
на потребител от 30.05.2015год. с нанесени показания и на трите уреда за отчет
на радиаторите и на водомера за процесния топлоснабден имот. Независимо, че за
първите три месеца на процесния период м.01.-03.2013год. не е представен
главния отчет за процесния апартамент, поради това, че не се съхранява повече
от пет години назад, следва да се има в предвид, че и за този период вещото
лице е съобразило наличието на отчет на общия топломер в АС за периода и това,
че във всички случаи се дължи ТЕ за сградна инсталация, като и делът за
отопление на имота и за БГВ за този период не се различава от този за
аналогичен период за предхождащ отоплителен период, послужил като прогнозен при
посочване във фактурите, така и от процесните отоплителни периоди. Поради което
правилно първоинстанционният съд при определяне на дължимата сума за ТЕ е взел
в предвид СТЕ и също така е приел, че не е налице и погасяване по давност на
вземанията за процесния период. Също така не се установява и за трите отоплителни периода ответникът при
направеното отчитане и изготвените отчети и изравнителни сметки да е имал
оплаквания или да е подал рекламация за отчет на показанията на уредите и
разпределение на енергията и да е оспорил изравнителните сметки, да е поискал
допълнителен отчет и корекция на сметките, за което няма и твърдения не само
доказателства по делото.
Основателна е претенцията и за заплащане на
лихва за забава върху главницата за посочения период само относно главницата за
ТЕ за периода както посочено в първоинстанционното решение от 05.2013г. до 01.2014год. през който са
действали ОУ от 2008год. В чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2008год. е уговорено, че
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. След
като ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и
дължи обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху незаплатените
месечни сметки от 01.01.2013год. до 01.2014год. и определени, правилно при
условията на чл.162 ГПК общо за
299,66лв. за периода от 04.03.2013год. до 18.02.2016год., както се претендират.
Неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба, че неправилно е уважен установителният иск за вземането за
услугата „дялово разпределение“ за процесния период 01.2013-04.2015год. от общо
42,84лв., която безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че
за процесния имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от
третото лице-помагач отчет на уредите, като сумата за извършената услуга се
дължи от потребителя на топлофикационното дружество на основание чл. 36 от ОУ
на договора за продажба на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
- етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано
в публичния регистър по чл. 139а. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда -
етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване
на услугата дялово разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 149 б, ал. 3 ЗЕ
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика
самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, а на основание чл. 22 от общите условия на „Т.С.“ ЕАД, клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“ извършвана
от избрания от тях търговец. С оглед на което и при представените доказателства
за възложено извършване на услугата дялово разпределение от третото лице
помагач по делото, чиито служители
реално са осъществявали годишните
отчети на уредите за дялово разпределение и изравнителните сметки, които са и
приложени по делото и с оглед чл.162 ГПК съдът правилно е определил размера й.
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи решението, в обжалваната част като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивника както и на въззиваемата страна, която не е направила
разноски за въззивното производство.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във
вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№205001 от 29.08.2019год., СРС, 54-ти състав, постановено по гр.дело
№18100/2018год. в обжалваната част.
Решението
в отхвърлителната част не е обжалвано и
е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на М.Е. ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.