РЕШЕНИЕ
№97
19.02.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря
Йорданка Попова и в присъствието на прокурор.....................................................................................,
като разгледа докладваното от съдия Д. адм. дело № 164 по описа на АдмС-Хасково за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/,.
с чл. 27а от Закона за
закрила на детето, вр.с чл. 27, ал.1 от Закона за
закрила на детето.
Образувано е по жалба подадена от Д.К.Ж. ***, против
Заповед № ЗД/Д-Х-Х-018/29.01.2021г. издадена от Директора на Дирекция“Социално
подпомагане“, гр.Харманли.
В жалбата и писменото уточнение към
нея жалбоподателят излага несъгласие с действия на служители на
Дирекция“Социално подпомагане“, гр.Харманли. В тази връзка се твърди, че без да
бъде запознат с обстоятелствата за подготвяне на настойничество и причините за това му е била поднесена вече
готова заповед, със стара дата, за настаняване у настойници
на които даже не му били съобщени имената. Твърди се, че под натиск и шантаж
майката била принудена да подпише някакъв документ. Настоява се детето да се отглежда от майката,
която имала работа и имала предоставено
голямо жилище. Жалбоподателя сочи
също, че с изненада установил , че в
протокол № СЛ-Д-Х-Х/1018 от 18.01.2021г.
било вписано като присъстващ и неговото име. Твърди, че никога не бил канен или
присъствал на събиране на което присъствала и дъщеря му.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от оспорващия, който моли съда
да отмени обжалвана заповед.
Ответната страна – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” –Харманли,
чрез процесуален представител в съдебно заседание, ангажира становище за
неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна - В. И.Р., лично и чрез процесуален представител в
съдебно заседание изразява
становище за основателност на жалбата.
Заинтересованата страна - И.Д.Ж., чрез назначен процесуален представител, изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
С решение №146/11.04.2014г. постановено по гр.д.№ 765 по описа на Окръжен
съд, гр.Хасково за 2013г. е било признато за установено по отношение на Д.К.Ж., че същият е баща на
детето И.Р., родено на ***г. от майка В.И.Р.. Със същото решение упражняването
на родителските права е предоставено на майката, при която е
постановено детето да живее, като е допусната и промяна в имената му.
Видно от Удостоверение за раждане от
***г., съставено въз основа на Акт за раждане № ** от ***., детето И.Д.Ж.
е дъщеря на В.И.Р. и Д.К.Ж..
В ОЗД-Харманли при ДСП-Харманли, е работено с детето Й.
считано от 2018г., след подаване на сигнал за
евентуално ***.
На 04.01.2021г. от страна на А. И. К. – братовчед по майчина линия на
детето И. Ж. бил подаден устен
сигнал до Отдел „Закрила на детето“ при
Д“СП“, гр.Харманли. За приемането на
сигнала бил изготвен Формуляр № СИГ/Д-Х-Х/1 от дата 04.01.2021г.(л.85), в който като повод за подаване на
сигнала е отразено,че майката неглижира детето си по отношение на основните
грижи-хигиена, осигуряване на храна, дрехи, здравословно състояние, право на
образование, както и упражнява физическо и психическо насилие над детето.
По повод така полученият сигнал служители в Отдел „Закрила на детето“ при
Д“СП“, гр.Харманли провели срещи с класният ръководител на детето.(л.86), подателят на сигнала(л.87, л.90 л.97),личният лекар на детето(л.89).На 06.01.2021г. е проведена среща и с майката на детето (л.95), както и със лелята на детето по майчина линия и нейният съпруг.(л.97). На 07.01.2021г. е проведена и среща с детето, в присъствието на психолог от ЦОП-Харманли(л.100), а на 08.01.2021г. и с бащата на детето(л.102).
Въз основа на установените обстоятелства,
на 11.01.2021г. до Директора на Дирекция“Социално подпомагане“,
гр.Харманли бил изготвен социален доклад
за оценка на подадения сигнал. Със същия е направена констатация, че малолетното дете е такова в риск по смисъла на
пар.1, т.11, б.“б“ и „в“ от ДР на ЗЗД, и е предложено да се отвори работата по случая на детето.
След отваряне на случая отново са проведени разговори с майката на детето,
и нейните близки и роднини.
С вх.№ СЛ/Д-Х-Х/1018-002 на 14.01.2021г.(л.73), в Дирекция“Социално подпомагане“,
гр.Харманли постъпило писмо от Д.Ж., в което същият изложил, данни за доходите и имуществото си, като поискал да не се променя режима на виждане с детето, като
посочил че не желае да му дава лъжливи надежди и очаквания, които няма да може да изпълни.
На 15.01.2021г. под вх. №
СЛ/Д-Х-Х/1018-003 от 15.01.2021г. в
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Харманли е постъпило заявление от В.И.Р..(л.69 гръб), с което поискала детето й да бъде настанено при семейството на сестра й - Ж. Г.и нейният
съпруг - И. Г..
С вх. № СЛ/Д-Х-Х/1018-004 от 15.01.2021г. Ж. и И. Г.и също представили заявление, в което заявили че желаят да полагат грижи за малолетната
И. Ж.. На същата дата двамата са представили и декларации по чл. 24, ал.3 от ЗЗД. Отново на 15.01.2021г. с бащата на
детето е проведен телефонен разговор, обективиран в
съответен протокол от същата дата.
По повод открития случай, на 18.01.2021г.
в ДСП-Харманли била проведена работна среща на Междуведомствен мултидисциплинарен
екип на местно ниво по прилагане на Координационният механизъм за
взаимодействие при работа по случаи на
деца, жертва на насилие или в риск от насилие и взаимодействие при кризисна
интервенция, в състав – секретар на МКБППМН, ИДПС към РУ-Харманли и Началник на
ОЗД при ДСП-Харманли.
Изготвени са били социален доклад по отношение на детето Й.К.с №
СЛ/Д-Х-Х/1018-011 от 20.01.2021г., социален доклад по отношение възможността на
семейството на Ж. и И. Г.и да полагат грижи за дете от
21.01.2021г., като на същата дата е била изготвена и индивидуална оценка на потребностите на
детето.
Със Заповед №
ЗД/Д-Х-Х-018/29.01.2021г. на Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“,
гр.Харманли и на основание чл. 4, ал.1, т.2, вр. с
чл. 25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДет. детето И.Д.Ж. е
настанена временно в семейството на
роднини, а именно в семейството на Ж. И.
Г. и нейният съпруг И.К. Г., със срок - до произнасяне на съда с решение по чл.
28 от ЗЗДет.
На 01.02.2021г. Д.К.Ж. е подал адресирана до Директора на Дирекция“Социално
подпомагане“, гр.Харманли жалба с вх. № 2605-94Д-00-0144 от 01.02.2021г., в
което е изразил несъгласие с действия на служители на същата дирекция. С писмо вх.№ 1019 от 09.02.2021г. при АдмС-Хасково, същият е посочил че подава жалба срещу
Заповед № ЗД/Д-Х-Х-018/29.01.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Харманли.
В хода на съдебното производство е представен социален доклад от проучване
на детето И.Д.Ж..
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок,
срещу годен за обжалване административен
акт, от надлежна
страна, по смисъла на 27а, ал.1 от ЗЗДет. Не е спорно,
че до настоящият момент липсва окончателно произнасяне на съд по реда на чл. 28 от ЗЗДет., поради
което пред настоящия съд жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на
всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава
само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице, в тяхната съвкупност, всички изисквания за валидност
на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила,
да не противоречи
на материално - правните разпоредби и да съответства на целта на закона.
Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 27, ал.1 от Закона за закрила на детето, според която
норма настаняването на дете в семейство на
роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със
заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане"
по настоящия адрес на
детето. Не е спорно по делото, че лицето
издало оспорената заповед заема именно
тази длъжност, както и че настоящият адрес на детето е в гр. Харманли. Следователно, проверяваната в
настоящото производство заповед изхожда от материално и териториално компетентен орган.
Съдът
намира и че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма предвидени в
чл. 59, ал.2 от АПК- издадена е в писмен вид и съдържа всички предвидени в тази норма реквизити, вкл. фактически
и правни основания за издаването й.
При издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените
правила, довели до неизясняване на всички релевантни за случая факти и
обстоятелства или накърняване правата на страните в настоящото производство.
Оспорената заповед е издадена в хода на производство по постъпил по реда на чл.10, ал.1 от ППЗЗДет. устен сигнал за дете в риск, подаден на 04.01.2021г.
и извършена оценка на същия по реда на чл.9, ал.1 от ЗЗдет.
Извършено е проучване и оценка на сигнала по начините визирани в чл. 14, ал.1
от ППЗЗДет.,въз основа на което и по реда на чл. 15 от ППЗЗдет
е открит случая. Изготвени
са множество социални доклади, както и е спазено изискването на чл.23, ал.3 от ППЗЗдет., вр. с чл.27, ал.3 от ЗЗДет. да бъде взето съгласието на роднините при които се
настанява детето, като е проучена тяхната годност. Доводите на жалбоподателя,
че не е бил уведомяван надлежно от служителите на Д“СП“, гр.Харманли за
предприеманите спрямо детето действия и на заинтересованата
страна, че Д.К.Ж. не е уведомен
за производството и не е взето предвид и неговото становище изцяло се
опровергават от приобщеният доказателствен материал. По повод откритият случай по работа на дете в
риск, с жалбоподателя е била проведена
среща на 08.01.2021г., което е видно от
надлежно съставен от служители на
Д“СП“, гр.Харманли,
отдел“ОЗД“ и неоспорен в съдебното производство протокол от същата дата. Бащата на детето е бил уведомен и в телефонен разговор проведен на 15.01.2021г., че спрямо детето ще бъдат предприети действия. Видно от удостовереното в надлежно
съставения протокол от 15.01.2021г., обективиращ съдържанието на процесният разговор и който също не
е оспорен в хода на съдебното производство, жалбоподателят е изразил нежелае да посети ОДЗ, гр.Харманли и да се занимава със
случая.
Съдът
намира оспорената заповед и за съответна на материалният закон, при следните
съображения:
Преценката
за съответствие на решението с материалния закон се извършва само въз основа на
фактите, посочени като основание за издаване на административния акт и съдът
няма право да ги изменя,
замества или допълва, като
съгласно чл. 170, ал.1 от
АПК установяването на съществуването на фактическите основания изложени в
оспорения акт, е в тежест на
административният орган.
В конкретният случай,
видно от мотивите на заповедта органът е приел че родителските права върху
детето са предоставени на майката, а емоционалната връзка на детето с баща му е
прекъсната от 2018г. Посочено е че основни грижи за детето е
полагала майката на детето В.Р., подпомагана
от сестра си – Ж. Г.и нейното
семейство. Прието, че
майката на детето упражнява физическо и психическо насилие на детето,
като са описани установените в хода на
работата по случая обстоятелства. Същевременно,
изложени са и съображения, че майката не разполага с възможност да се грижи за детето
си, като е заявила желание И. да бъде
настанена в семейството на нейната сестра. Въз основа на установените факти,
административният орган е приел, че се
касае за дете в риск по смисъла на § 1,
т.11,б.“б“ и б.“в“ от ЗЗДет., поради което същото се
нуждае от сигурна семейна среда и на основание чл. 4, ал.1, т.2 , вр . с чл.35, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДет.
е предприел мярка за закрила, като е
наредил до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. детето Й. Д.Ж. да бъде настанено временно в семейството на негови роднини, а именно семейството на Ж. и И. Г.и.
Предприетата мярка за закрила „Настаняване на дете в
семейство на роднини и близки“ е предвидена в чл. 4, ал.1, т.2 от ЗЗДет. Основанията
за прилагане на тази мярка са посочени в чл. 25, ал.1, т.1-т.6 от ЗЗДет., като в конкретният случай са изложени съображения за наличие на основанията на т. 3 и т.4 от същата
разпоредба, предвиждащи настаняване извън семейството, в случаите когато родителите, се намират в трайна невъзможност
да го отглеждат(т.3) и детето е жертва на насилие в семейството и съществува
сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие(т.4).
Самото
настаняване се осъществява с решение на компетентният районен съд, до
постановяване на което директорът на
дирекция“Социално подпомагане“ издава заповед за настаняване
по административен ред. Тази заповед е временна и тя поражда действие
само от издаването й до произнасяне на сезирания компетентен районен съд по реда на чл. 28, ал.4 от ЗЗДет,
с влязло в сила съдебно решение. Целта на процесната
мярка за закрила, не е прекъсването на връзката между детето и родителите му, а
постигането на максимална защита на интересите на детето, които са поставени и
от националното и международното законодателство над тези на родителите му.
Предмет
на обжалване в настоящия случай е именно такава временна заповед на Директора
на Дирекция“Социално подпомагане“, гр.Харманли.
В
случая събраните по делото писмени доказателства установяват, че майката на детето не разполага с достатъчно средства
и възможности, да полага грижи за
детето И.. Материалната затрудненост на майката да полага сама грижи за детето си, дори при заплащане
от страна на бащата на дължимата издръжка, не е спорно между страните по
делото. От приетата като доказателство по делото служебно изготвена справка
№2/2021г. е видно, че майката не работи
считано от 01.10.2019г., като същата обитава общинско жилище. Безспорно се установява от протоколите за срещи с близки и роднини на детето, че от
самото раждане на детето майката е била изцяло подпомагана в грижите по отглеждане на детето от
нейните близки. Самата заповед е
издадена след постъпило писмено искане от страна на майката
на детето В.Р. за
настаняване на детето й в семейството на нейната сестра и съпруг, в
което собственоръчно е декларирала, че
изпитва затруднения в отглеждането на детето си, дълго време е без
работа и не може да полага необходимите грижи за малолетното си дете. Безспорно се установява също от приобщените по
преписката социални доклади, и протоколи за срещи с майката и бащата на детето,
че до издаване на оспорената заповед, последният не е виждал детето си от 2018г.
Видно от саморъчно написаното от него писмо до Д“СП“,
гр.Харманли, същият живее в една стая със съпругата си, не притежава собствено
жилище, единствените му доходи са в размер на 186 лева и представляват
инвалидна пенсия, 140, лв. от която са запорирани от
ЧСИ, с оглед заплащане издръжка на детето И.. В същото писмо жалбоподателят е заявил и че не иска да се
променя режима на виждане с детето му. От така изложеното
в писмото на Д.К.Ж. *** може да се
направи единственият възможен извод, че
същият не само няма обективната
възможност да полага адекватни грижи, но и не желае да отглежда детето. Предвид това, към датата на заповедта правилно
от страна на административният орган е преценено, че налице хипотезата на чл.
25, ал.1, т.3 от ЗЗДет.- трайна
невъзможност на родителите да отглежда малолетното си дете. Обстоятелството, че видно от социален доклад №
СЛ/Д-Х-Х/1018-026/11.02.2021г. няколко дни след издаване на оспорената заповед,
майката е написала ново заявление с вх.№ 2605-94В-00-0147 от 01.02.2021г., в
което е посочила , че не поддържа предишното й заявление, не обосновава
незаконосъобразност на издадената заповед и не е основание за нейната отмяна. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. Към момента на издаването на заповедта,
тя е в съответствие
с установените обстоятелства и събраните доказателства обосноваващи хипотезата
на чл. 25, ал.1, т.3 от ЗЗДет. Новото заявление не
е факт който с обратна сила да променя
установените обстоятелства по делото. Това е така, по причината, че заявлението
на родител за настаняване на детето му в семейство на
роднини и близки не е задължителен елемент за издаване на съответна заповед по
чл. 27, ал.1 от ЗЗДет., а е само писмено доказателство удостоверяващо
възможност, респ. невъзможност родителя
да полага грижи за дете
към определен времеви момент и което подлежи на преценка в
съвкупност с всички останали събрани по случая доказателства.
Съдът намира също, че
от приобщените по делото писмени доказателства се установява и наличието на хипотезата на чл. 25, ал.1,т.4
от ЗЗДЕт.
От протоколите от проведени срещи
с роднините на детето - Ж. и И. Г.и, и А.К. и от изготвения по делото
социален доклад от 11.02.2021г., в
който е обективиран и проведен от социалните
работници в отдел “Закрила на детето“ при Д“СП“, гр.Харманли телефонен разговор
с бабата на детето по майчина линия е
видно, че майката трайно неглижира грижите за детето,
използва неприлични думи обръщайки се към него, упражнява физическо насилие, както и го е заплашвала с думите“ще те
изпратя в детски дом“. Последната заплаха е възприета и от самото дете, което е
видно от протокола за проведена среща с
него, в присъствието на психолог. Видно от същия протокол е и че детето
е споделило, че понякога е оставяно вкъщи само, че спрямо него често е употребявано физическо насилие, поради което
и изпитва страх от майка си. От съдържанието на цитираните доказателства съдът достига до извода, че в случая се
касае за системно поведение от страна на
майката. Употребеното физическо насилие спрямо детето и заплахи за настаняване в детски дом се признават и от самата В.Р. в
протокол от проведена среща от 11.01.2021г.(л.78-79).
Неизгодното признание на факти за страната съставлява годно доказателствено
средство, което следва да бъде взето при решаване на спора по същество. Безспорно в случая събраните доказателства показват дефицит в родителските грижи на майката, като
в съответствие с представените по делото доказателства
е констатацията на административният орган, че към момента на издаване на оспорената
заповед И.Ж. е била "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11 ,б.“б“
и б. „в“ от ДР на ЗЗДет.
Доказателства оборващи така установяващото се от цитираните по-горе писмени документи физическо и психическо насилие спрямо детето не са
ангажирани от страна на жалбоподателя. Ето защо, в рамките на настоящото бързо
производство по чл.
27а от ЗЗДет. съдът счита, че
предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на
заповедта са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за
необходимостта от предприемане на тази крайна мярка.
Същевременно
не е спорно по делото,
че Ж. Г.е сестра на заинтересованата страна В.Р., т.е. детето е настанено в семейство на роднини, от
най-близкия му семеен кръг. Обстоятелството, че между семейството на Ж.
Г.и детето Й. е налице силна емоционална
връзка и детето се чувства спокойно и обгрижвано
в техният дом, безспорно се установява от всички изготвени социални доклади по
делото, и от обективираното в протоколите от срещите
с Ж. Г., А.И.К., И.К. и малолетното дете
в присъствие на психолог.
От последният протокол е видно и че детето е най – привързано към семейството на своята леля по майчина линия, чувства се добре живеейки с тях и
желае да живее при тях. Видно е от социалните доклади, че същото семейство често отглежда детето в дома
си, като му осигуряват всички необходими
дрехи, храна и учебни материали.
От приложените писмени доказателства се
установява и че семейството на Ж. и И. Г.и е подкрепяло, както морално така и
материално семейството на В.Р. в отглеждането на И.Ж. още от раждането му.
Видно от изготвеният социален доклад
относно възможността им да полагат грижи
за детето, е че същите се отнасят отговорно към възпитанието на детето и
разполагат с необходимия материален и морален ресурс за задоволяване на
всички нужди на детето в стабилна семейна среда, в която
същото може да получи необходимите
за възрастта и потребностите му внимание и грижа .
Не се твърди от страна на
жалбоподателя, респ. и от майката на детето, нито се представят доказателства,
че са налице други роднини и/или близки
които да желаят и могат да полагат грижи
за детето и при които да може същото да бъде настанено. В изготвения в хода на съдебното производство
социален доклад е удостоверено, че бабата по майчина линия е декларирала с декларация по реда на чл. 24, ал.3 от ППЗДет. от 03.02.2021г., несъгласие детето да бъде настанено за
отглеждане и възпитание в семейството й, поради напредналата й възраст и
здравословни проблеми. Видно е от приобщения доказателствен
материал, че отношенията между В.Р. и нейният баща са били влошени от 2018г., във
връзка забелязано от нейна страна неподходящо
негово поведение спрямо дъщеря й, по повод на което и от
страна на клиничен и детски психолог при
ЦПЗ-Пловдив е бил подаден сигнал до
Д“СП“, гр.Харманли по реда на чл.7, ал.1 от ЗЗДет.
По делото от страна на заинтересованата страна В.Р. е представено постановление
за прекратяване на досъдебно производство водено срещу дядото на детето от
14.10.2020г. Прекратяването на воденото ДП срещу дядото на детето не е
релевантно за настоящия случай. Същото е обстоятелство относимо
към откритият през 2018г. случай за
работа на детето в О“ЗД“ при Д“СП“, гр.Харманли, във връзка с цитирания сигнал
на клиничен психолог, поради което и не е необходимо това писмено доказателство
да бъде обсъждано, но следва да се отбележи, че в самото постановление не е удостоверено
че същото е влязло в законна сила.
Ето защо обоснована и
законосъобразна се явява преценката на административният орган, че в интерес на детето е то да бъде
настанено в семейството на своите роднини по майчина линия, а именно в
семейството на Ж. и И. Г.и.
Следва също да се посочи, че от
доказателствата съдържащи се в административната преписка се установява, че считано от 2018г. от страна на Д“СП“, гр.Харманли многократно е оказвано съдействие и консултиране на майката и детето, осигурявана
е психологическа помощ, с оглед осигуряване най-добрият интерес на детето и
осигуряване възможност за отглеждането му от майката, вкл. и след подаване на
сигнала по повод, който като краен резултат е издадена оспорената в настоящото
производство заповед.
С
оглед материалната законосъобразност на заповедта, същата се явява и съответна
на целта на закона, а именно: предприемане на мярка за закрила настаняване в
семейство на роднини и близки да се осъществява с оглед осигуряване най-добрия интерес за
детето съблюдавайки нормата на пар.1 т.5 от Закона за закрила на детето.
По
изложените съображения съда намира, че
оспорената заповед е постановена от компетентен
орган, при спазване на установената форма, при липса на допуснати
съществени нарушения на административно
процесуални нарушения, в съответствие с материално правните разпоредби и целта
на закона, поради което и подадената срещу нея жалба ще следва да бъде
отхвърлена.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.К.Ж. ***, против Заповед №ЗД/Д-Х-Х-018/29.01.2021г., издадена
от Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, гр.Харманли.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :