№ 1925
гр. Бургас, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. С.
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502075 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана
частна жалба от П. Г. П. против Разпореждане, с което се уважава молбата за
незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 548 от 15.04.2021г.,
постановена по частно гр. дело № 2586/2021г. по описа на Районен съд –
Бургас, по силата на което е постановено незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение, с която е разпоредено СТ. Д. СТ. и П. Г. П. солидарно да заплатят
на „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми – 7 422, 50 лева,
представляваща главница, сума в размер от 3 316, 30 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 17.10.2016г. до 07.04.2021г., сума в размер от
1 522, 41 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.08.2016г.
до 12.03.202г., сума в размер на 98, 43 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., сума в размер от 1 057, 77 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 07.04.2021г.,
сума в размер на 12, 37 лева, представляваща законна лихва за периода от
08.04.2021г. до 13.04.2021г., както и сума в размер от 48 лева, представляваща
разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на
14.04.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 319, 56 лева,
представляваща направените по делото разноски.
В жалбата се посочва, че кредитът е станал предсрочно изискуем
1
с обявяването му на длъжника за такъв в периода от 2016г. до 2019г.,
евентуално предсрочната изискуемост е настъпила по отношение на
поръчителя на 01.08.2019г. с изричното изявление на Банката до поръчителя,
че ще счита кредита за предсрочно изискуем при неплащане в седмодневен
срок от получаване на уведомлението. В жалбата се посочва, че в опита си да
прикрие факта, че не е упражнила правото си на иск в законоустановения 6-
месечен срок, Банката повторно е изпратила на длъжника покана за
доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост на
кредита, връчени по преписка с вх. № 2208/15.02.2021г. по описа на ЧСИ
Станимира Николова. В жалбата се посочва, че е изтекъл и срока по чл. 147,
ал. 1 от ГПК, тъй като следва да се приеме, че шестмесечния срок тече от
датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства и не предяви
иск против главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се
прекратява задължението на поръчителя за заплащане на тази вноска. В
жалбата се посочва и обстоятелството, че вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Посочено е, че в
договора е предвидена клауза, която дава право на Банката да начислява
лихви по договора изцяло по нейно усмотрение, по абсолютно произволен
начин и без зададени рамкови параметри. Посочва се и обстоятелството, че в
договора е поето задължение поръчителят да заплаща лихва за забава в
размер на договорената годишна лихва плюс надбавка в размер на 10 пункта
и това не отговаря на изискването за добросъвестност, тъй като определената
надбавка от 10 пункта над договорения лихвен процент е необосновано
висока.
Претендира се да бъде отменено атакуваното разпореждане за
незабавно изпълнение.
Ответната страна по жалбата – „Първа инвестиционна банка“ АД
депозира по делото писмен отговор на частната жалба, в който посочва, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В отговора се посочва,
че е невярно твърдението, че представените от Банката доказателства за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането са нарочно съставени,
за да въведат съда в заблуждение относно датата на настъпване на
предсрочната изискуемост. В отговора се посочва, че поканата, отправена до
П. П. е била надлежно връчена на датата, посочена и от нея в жалбата и за
2
това няма спор, но изявлението за предсрочна изискуемост, адресирано до
длъжника С.С. не е било връчено през 2019г., тъй като при опит да бъде
извършено връчването, лицето не е било открито нито на постоянния си
адрес, нито на настоящия си адрес. В отговора се твърди, че Банката е
продължила със своите опити да открие длъжника и да го уведоми, но това е
сторено едва на 31.03.2021г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и именно на тази
дата на длъжника е връчено изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Твърди се, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
не е спазен срока по чл. 147 от ЗЗД, както и обстоятелството, че вземането се
основава на неравноправна клауза.
Депозираната частна жалба е подадена в срок (покана за
доброволно изпълнение е връчена на лицето на 04.10.2021г., а частната жалба
е депозирана на 28.10.2021г.), от лице с правен интерес пред надлежния съд,
осъществяващ инстанционния контрол на атакуваното разпореждане.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията на страните,
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпило
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Първа
инвестиционна банка“ АД против СТ. Д. СТ. и П.Г. П. и въз основа на
заявлението, съдът е постановил Заповед № 548 от 15.04.2021г., постановена
по частно гр. дело № 2586/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата
на която е постановено незабавно изпълнение на заповед за изпълнение, с
която е разпоредено СТ. Д. СТ. и П. Г. П. солидарно да заплатят на „Първа
инвестиционна банка“ АД следните суми:
– 7 422, 50 лева, представляваща главница,
- сума в размер от 3 316, 30 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 17.10.2016г. до 07.04.2021г.,
- сума в размер от 1 522, 41 лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 15.08.2016г. до 12.03.202г.,
- сума в размер на 98, 43 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.,
- сума в размер от 1 057, 77 лева, представляваща наказателна
3
лихва за периода от 14.05.2020г. до 07.04.2021г.,
- сума в размер на 12, 37 лева, представляваща законна лихва за
периода от 08.04.2021г. до 13.04.2021г., както и
- сума в размер от 48 лева, представляваща разноски за връчване
на покани за предсрочна изискуемост,
- ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението на 14.04.2021г. до окончателното плащане, както и
- сумата от 319, 56 лева, представляваща направените по делото
разноски.
Видно от представеното заявление се претендира парично
вземане, основано на извлечение от счетоводните книги на Банката - заявител,
което е от категорията на посочените в чл. 417, т. 2 от ГПК документи и
удостоверява задълженията на кредитополучателя и солидарния поръчител по
Договор за потребителски кредит № 347- 61/22.05.2021г.
След връчване на заповедта за незабавно изпълнение на П.П.
същата е предявила възражение по чл. 414 от ГПК, искане за спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 20218050400918 на ЧСИ Станимира
Николова, както и е депозирала настоящата частна жалба.
По въведените с частната жалба доводи, настоящият съдебен
състав намира следното:
Видно от представения Договор за потребителски кредит от
22.05.2012г. „МКБ Юнионбанк“ АД е предоставила на СТ. Д. СТ.
потребителски кредит в размер на 10 000 лева с краен срок за издължаване на
кредита на 15.05.2022г. Кредитополучателят се е задължил да изплати своето
задължение на 120 броя месечни вноски съгласно погасителен план.
По делото е представен и Договор за поръчителство от
22.05.2012г., от който е видно, че „МКБ Юнионбанк“ АД е приела, а П.Г. П.
се е задължила да отговаря за изпълнение на задълженията на главния
длъжник СТ. Д. СТ. и за цялото задължение на главния длъжник.
По делото се установява, че Банката в заповедното производство
претендира паричното вземане по договора за кредит от кредитополучателя и
солидарно-отговорния поръчител поради неговата предсрочна изискуемост.
4
Когато с договора за кредит е договорена между страните клауза за
предсрочна изискуемост на целия кредит поради неплащането на една и/или
повече погасителни вноски, вземането става изискуемо изцяло не само с
настъпването на обективния факт на неплащането на вноските на падежа, а и
след като банката е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост
и е уведомила длъжника за това. Съгласно мотивите в т. 18 от ТР № 4 от
18.0.2014 г. на ВКС, ОСГТК, по т. д. № 4/2013 г. - обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящия
случай с оглед настъпило просрочие банката е изпратила до поръчителя П.
покана, в която са отразени задълженията на кредитополучателя СТ. Д. СТ.
към дата 15.07.2019г., с която покана на поръчителя П. е предоставен 7 –
дневен срок за погасяване на всички просрочени задължения по договора за
кредит, като изрично е указано, че при неплащане на просрочените суми и без
да бъде изпращана нова покана, банката ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем.
От частния жалбоподател е представен нейния отговор-
възражение на тази покана, входиран в „ПИБ“ АД - офис „Кирил и Методий“
– Бургас с вх.№ 10-4423 от 01.08.2019г., от който отговор става ясно, че
сочената по-горе покана е била получена от П. на 24.07.2019г. В отговора на
частната жалба на ответната „ПИБ“ АД признава, че такава покана през
2019г. е била изпратена и на кредитополучателя С., но същата не му е била
връчена.
Действително – с молба от 23.12.2021г., жалбоподателят П.П. е
представила копие от Уведомление, отправено до СТ. Д. СТ., от което е
видно, че ЧСИ Станимира Николова е връчила съобщение на лицето,
изразяващо се в покана да изпълни задълженията си по Договор от
14.11.2012г. Върху самото уведомление е поставено отбелязване, че лицето е
търсено за периода от 19.07.2019г. до 05.08.2019г. три пъти и лицето не е
5
могло да бъде открито на посочения адрес. Съдебният изпълнител е
направила извод, че връчването е редовно и на основание чл. 47 от ГПК
лицето следва да се счита редовно уведомено. В конкретния случай обаче,
съдът намира, че изводът относно редовното връчване на лицето, направен от
съдебния изпълнител е неправилен, тъй като периода, за който лицето е
търсено да му бъде връчено съобщението е по-кратък от един месец и не
може да се приеме, че са изпълнени предвидените в чл. 47 от ГПК
предпоставки, за да се приеме, че съобщението е редовно връчено на лицето.
При това положение, настоящата инстанция намира, че остават недоказани
твърденията, че на С.С. е връчено съобщение за предсрочна изискуемост през
2019г.
Безспорно е, че предсрочната изискуемост настъпва от датата, на
която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем,
е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице
обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по
отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. С
договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на
друго лица да отговаря за изпълнение на негово задължение (чл. 138 ЗЗД). От
акцесорния характер на поръчителството следва, че е правнорелевантно само
дали вземането е изискуемо по отношение на главния длъжник,тъй като с
настъпване на падежа по отношение на главния длъжник вземането става
изискуемо и дължимо и от поръчителя. С оглед на гореизложените
съображения и тъй като по настоящето дело липсват други писмени
доказателства за това, че през 2019г. „ПИБ“ АД е отправила писмено
волеизявление до кредитополучателя С., че счита кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление по предвидения в ГПК процесуален ред да е
надлежно достигнало до длъжника-кредитополучател, съдът намира за
неоснователно възражението на частния жалбоподател П. П.-П. за това, че
кредитът е станал предсрочно изискуем още през 2019г. и срокът по чл. 147
от ГПК е изтекъл много преди подаване на заявлението на Банката по чл. 417
от ГПК в БРС. В този смисъл представените от частния жалбоподател
писмени доказателства категорично не обосновават извод, че вземането не се
дължи от солидарния поръчител, за да може само въз основа на писмени
доказателства да се отмени постановеното разпореждане за незабавно
6
изпълнение.
По отношение на въведеното възражение за наличие на
неравноправна клауза по т. 18 от Стандартни условия относно предоставяне и
ползване на кредита, която уреждала възможността банката да изменя
едностранно лихвения процент, договорен от страните съдът съобрази
следното: Видно от чл. 18 от Договор за потребителски кредит от
22.05.2012г., че Банката е предвидила възможност при посочени в цитирания
по-горе текст хипотези, да променя едностранно лихвения процент по същия
Договор за кредит. В настоящия случай и с оглед характера на заповедното
производство съдът не може да установи с категоричност дали е налице
парично вземане по извлечението от счетоводната сметка, което да е основано
именно на клаузата по чл.18 от Договора за потребителски кредит от
22.05.2012г. - т.е. да е начислено при едностранно променен от Банката
лихвен процент и Банката да се е възползвала от така уговорената клауза.
Искането на ответника по частната жалба - за присъждане на
разноски в настоящето производство въззивният състав намира,че следва да
се уважи на основание разпоредбата на чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал.
8 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК до размера от 50 лева,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №
22085/28.10.2021г. по описа на Районен съд - Бургас от П. Г. П., ЕГН
********** от гр. Б., ул. „Е. Й.“ № **, ет. *, със съдебен адрес – гр. Бургас,
ул. „Македония“ № 61-63, офис 1, партер – адвокат Венелина Фотева против
Разпореждане за незабавно изпълнение от 15.04.2021г. на парично
задължение, съдържащо се в Заповед № 548 от 15.04.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена
по частно гр. дело № 2586/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата
на което е разпоредено СТ. Д. СТ. в качеството му на длъжник и П. Г. П. в
качеството й на поръчител солидарно да заплатят на „Първа инвестиционна
банка“ АД следните суми – 7 422, 50 лева, представляваща главница, сума в
размер от 3 316, 30 лева, представляваща договорна лихва за периода от
7
17.10.2016г. до 07.04.2021г., сума в размер от 1 522, 41 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 15.08.2016г. до 12.03.202г., сума в размер на
98, 43 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., сума в размер от 1 057, 77 лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 14.05.2020г. до 07.04.2021г., сума в размер на 12, 37 лева,
представляваща законна лихва за периода от 08.04.2021г. до 13.04.2021г.,
дължими по Договор за потребителски кредит № 347-61/22.05.2012г., както и
сума в размер от 48 лева, представляваща разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението на 14.04.2021г. до окончателното
плащане, както и сумата от 319, 56 лева, представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Е. Й.“ № **,
ет. *, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Македония“ № 61-63, офис 1, партер
– адвокат Венелина Фотева да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД
със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София,
бул. „Драган Цанков“ № 37, със съдебен адрес – ул. „Александровска“ № 58
сума в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8