Р Е Ш Е Н И Е

 

  №

гр.София, 01.06.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14782 по описа за 2013 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./.

Ищецът Г.З.Г. твърди, че на 17.12.2008 г., на главен път Е-80, км. 253,5, до с. Поповица, обл. Пловдив, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес 190“, с per. **********АС, водачът А.С.А., е нарушил правилата за движение по пътищата, при което е предизвикал ПТП, между управляваното от него МПС и управлявания от ищеца лек автомобил „Мерцедес CLS 500“, с рег № **********. Поддържа, че вследствие на инцидента е получил травматични увреждания изразяващи се в: счупване на осмо и девето ребро в дясната гръдна половина; контузия на черен дроб; контузия на гръден кош и корем; охлузвания и кръвонасядания в областта на корема. Сочи, че известен период след ПТП е започнал да изпитва болки в областта на шийните прешлени и гърба, както и в дясната ръка. Поддържа, че предвид поставената му диагноза „Дисков проланс С6/С7 вдясно“, се е наложила последваща хирургическа интервенция в болница във Виена. Твърди, че до операцията е изпитвал силни болки във врата, гърба и дясната ръка, които не му позволявали да се движи, като и до момента изпитвал дискомфорт от травматичните увреждания. Излага, че за управлявания от А.С.А. лек автомобил марка „Мерцедес 190“, с per. **********АС, не е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е отправил молба с вх. № 24-01-374/03.09.2012 г. до Г. Ф., но не е съгласен с одобрения му общ размер на обезщетение от 44 910.41 лв. Предвид изложеното, моли съда да осъди ответника Г. Ф. да му заплати, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./, сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, както и сумата от 29 921.46 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени от ищеца разходи във връзка с лечението му, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 03.12.2012 г. до окончателното им изплащане.

Ответникът Г. Ф. оспорва иска за неимуществени вреди по основание и по размер за сумата над 7500 лв., до който размер управителният съвет на Ф.а е определил дължмото обезщетение, отчитайки 50 % съвина на ищеца. Поддържа, че така претендираното обезщетение е завишено с оглед травматичните увреждания и пълното възстановяване на здравословното състояние. Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като счита, че същата следва да се намали наполовина. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, който изрично е бил отчетен в постановлението за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 7/2009 г. на ОСС – гр. Пловдив, тъй като ищецът е шофирал с превишена скорост, въпреки наличието на ограничителен пътен знак. Възразява срещу претенцията за лихва върху обезщетението за имуществени вреди, тъй като Ф.ът е предложили да заплати половината от претендираната сума, но пострадалият не е предоставил банкова сметка.  ***.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника водачът на лек автомобил марка „Мерцедес 190“, с per. **********АС, А.С.А., който поддържа, че към момента на ПТП е била налице валидно сключена застраховка гражданска отговорност за неговия автомобил и като надлежен ответник следва да  бъде конституиран „ДЗИ – Общо застраховане“ АД. В съдебно заседание оспорва исковете по основание и размер, като счита, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, както и че липсва причинна връзка между ПТП и получената дискова херния.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./, Г. Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, и е причинено от моторно превозно средство, чийто виновен водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, за което не е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като фактическият състав на деликта включва виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли твърдените имуществени и неимуществени вреди.

В констативен протокол от 18.12.2008 г. на дежурен ПТП, е посочено, че на 17.12.2008 г., в 19,45 ч., на път I-8 (Е-80), км. 253,50, е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Мерцедес 190“, с per. **********АС с водач А.С.А. и лек автомобил „Мерцедес CLS 500“, с рег № **********, управляван от Г.З.Г.. В протокола е отбелязано, че водачът А. А. извършва маневра наляво за навлизане в бензиностанция при наличие на непрекъсната осева линия и отнема предимството на л.а. „Мерцедес CLS 500“, с рег № **********.

От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че „Мерцедес 190“, с per. **********АС  се движи по главен път Е-80 в посока от гр. Пловдив към гр. Първомай, при тъмно, дъждовно и леко мъгливо време, като при достигане на км. 253+400, в близост до бензиностанция, която се намира вляво от пътното платно, предприема маневра завой наляво и навлиза в насрещната лента със скорост от около 18 км/ч. В резултат от тази маневра настъпва удар между него и срещуположно движещия се със скорост от около 71 км/ч. л.а. „Мерцедес CLS 500“, с рег № **********. Ударът е настъпил изцяло в лента за движение на л.а. „Мерцедес CLS“. Предвид пътните знаци се установява, че в този пътен участък ограничението на скоростта за ищцовия автомобил е 40 км/ч. Според вещото лице водачът на л.а. „Мерцедес 190“ е могъл да предотврати ПТП, като не е предприемал маневра завой наляво при наличието на непрекъсната осева линия, а от друга страна, при скоростта на движение на л.а. „Мерцедес CLS 500“, водачът му не е имал техническа възможност да избегне удара.

По делото е изслушана и приета съдебномедицинската експертиза, от която се установява, че вследствие на пътния инцидент от 17.12.2008 г. ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на гръден кош със счупване на осмо и девето ребро вдясно под предната мишнична линия (типична коланна травма), предизвикали болки и страдания и ограничение в движенията за срок от 30-40 дни; контузия на черен дроб с контузно огнище на десния дял с размери 24/56 мм.; шийна травма от тип „камшичен удар“, първоначално протекла безсимптомно и довела впоследствие до развитие на дискова херния на ниво С6-С7. Според вещото лице това по-късно появило се увреждане е в причинна връзка с ПТП и е от характер да причини болки, които са довели и до оперативна интервенция на 16.05.2011 г. в болница във гр. Виена, Австрия. Оздравителният период за получената гръдно-коремна контузия е около два-три месеца, а относно шийната травма, прераснала в дискова херния, вещото лице не дава заключение за хода и протичането на увредата предвид липсата на медицинска документация до диагностицирането му през м. април 2011 г., като прогнозата за възстановяването на пострадалия е благоприятна. Съгласно експертизата описаните в исковата молба разходи за лечение са в причинна-връзка с полученото травматично увреждане – дискова херния на ниво С6-С7.

Свидетелят Тодор Михайлов Запрянов, семеен приятел на Г. Г., сочи, че след ПТП ищецът бързо се е възстановил от травмите и е бил във видимо добро състояние. Излага, че около една година след инцидента е започнал да се оплаква, от схващания в областта на дясната ръка и гърба, което е прераснало в остри болки, а обема на движение на дясната му ръка силно се е ограничил. Твърди, че ищецът е изпитвал болки до момента на операцията в Австрия, след която болките са преминали и към момента се чувствал добре. Сочи, че преди катастрофата ищецът не е имал никакви здравословни проблеми.

По делото е представена молба-претенция от 07.11.2014 г. от Г.З.Г., с която претендира от Г. Ф. обезщетение в размер на 75 000 лв. неимуществени вреди и 29 909,96 лв. – имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болнично лечение, във връзка с процесното ПТП. С  писмо от 05.09.2012 г. ответникът е поискал документи в оригинал и превод на български език, а предвид непредставянето им, с писмо от 30.11.2012 г. е уведомил ищеца, че по образуваната щета №210189/03.09.2012 г., не може да определи обезщетение. С писмо от 20.02.2013 г. Г. Ф. е уведомил ищеца, че с Решение № 4-2/14.02.2013 г. е одобрил общо обезщетение в размер на 22 455,21 лв., което е получено след намаляване с 50 % на определените обезщетения за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 29 910,41 лв., предвид отчетеното в постановление за прекратяване на наказателното производство сл.д. №7/2009 г. на ОСС-гр. Пловдив наличие на съвина у Г. Г..

Поначало между страните не съществува противоречие, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес 190“, с per. **********АС - А.С.А. и че в резултат от него са причинени травматични увреждания на ищеца. Това се потвърждава и от изслушаната САТЕ, според която А. А.  е извършил маневра завиване наляво в участък на пътното платно обозначен с непрекъсната осева линия и без да пропусне движещия се в насрещното платно автомобил на ищеца, с което е нарушил разпоредбите на чл. 25 ЗДвП и на чл. 6, т. 1 от ЗДвП вр. чл. 63, ал. 2, т.1 от ППЗДвП. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесния автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП, поради което представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.

Безпротиворечиво между ищеца и ответника е и обстоятелството, че към датата на ПТП (17.12.2008 г.), за л.а. „Мерцедес 190“, с per. **********АС не е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като същата е прекратена на 25.10.2008 г., видно от електронната справка от Г. Ф.. Недоказано остава възражението на третото лице помагач на страната на ответника А.С.А. в обратен смисъл, а и същото се опровергава от решение №1899 по гр. д. 2353/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на Гаранционния Ф..

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания: контузия на гръден кош със счупване на осмо и девето ребро, предизвикали болки и ограничение в движенията за срок от 30-40 дни, както и получените шийна травма от тип „камшичен удар“ и контузия на черен дроб; общия възстановителен период от тези травми (около три месеца). Предвид заключението на СМЕ, съдът намира, че настъпилата впоследствие дискова херния, е в причинна връзка с получената при ПТП шийна травма. Макар ищецът да не сочи конкретен период, в който е търпял болки от тази последваща травма, настоящият състав, кредитирайки свидетелските показания, отчита, че и преди операцията във Виена от 16.05.2011 г., Г. Г. е изпитвал болки и страдания, както и че самата хирургическа интервенция неминуемо е довела до емоционален дискомфорт. Релевантно за определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в страната към момента на настъпването на увреждането (м. декември 2008 г.). По изложените съображения, съдът приема, че сумата от 35 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД  за репариране на неимуществените вреди от ПТП.

Относно претендираните имуществени вреди, съдът намира следното: По делото са представени заверено копие от изследване изх. №8313/28.04.2011 г. от Университетска болница МБАЛ **********ЕАД – гр. София, както и фискален бон за сумата от 350 лв. от същата дата, поради което съдът приема, че претендирания в същия размер разход е доказан. Представени са, издадени от болница „Рудолфинерхаус“, Виена, заверени копия, на доклад за извършена операция от 17.05.2011 г., окончателен доклад от 19.05.2011 г., фактура за болнични разходи № *********/20.05.2011 г. на стойност 9717.65 евро и фактура (хонорарна нота) № *********/20.05.2011 г. на стойност 5400 евро, както и банкови преводни нареждания до Rudolfinerhaus Betriebs Gmbh от 16.05.2011 г. за сумата от 13 610 евро и от 19.05.2011 г. за сумата от 1504 евро Предвид така представените документи съдът намира, че претендираните  разходи за медицински консумативи, болничен престой и хонорар за лекарски екип в болница „Рудолфинерхаус“, са доказани до размера на 29 560.41 лв. (15 114 евро), а за разликата над него до претендираните 29 571.47 лв. (15 119.65 евро), исковата претенция се явява неосноватeлна, предвид липсата на документи, доказващи реалното им заплащане.

Ответникът и третото лице помагач са релевирали възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който с поведението си е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като се движил с несъобразена скорост, които обаче съдът намира за неоснователни поради следните обстоятелства:

В съдебната практика константно се приема, че твърдяното съпричиняване от пострадалия следва да бъде доказано по категоричен начин от страната, която е направила такова възражение, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да се основава на предполагаем принос, а следва да е установен при условията на пълно и главно доказване (в този смисъл решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ІІ Т.О. на ВКС). Според приетата по делото без възражения САТЕ се установява, че процесното ПТП е причинено по вина на водача на л.а. „Мерцедес 190“, както и че ищецът не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка между автомобилите. По аргумент от обратното на чл. 300 ГПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 7/2009 г. на ОСС – гр. Пловдив, не обвързва настоящия състав. По делото от страна на ответника и третото лице не са ангажирани доказателства, които категорично да сочат, че скоростта на л.а. „Мерцедес CLS 500“, е в причинна връзка с настъпването на ПТП и травматичните увреждания, поради което съдът, както се посочи по-горе, не може да намали обезщетението само въз основа на предполагаем принос.

С оглед на изложеното, ищцовата претенция за неимуществени вреди следва да бъде уважена до размера на 35 000 лв., като за разликата над този размер, до пълния претендиран от 75 000 лв., следва да бъде отхвърлена. Искът за имуществени вреди се явява доказан до размера на 29 910.41 лв., а за разликата над него до претендираните 29 921.46 лв., следва да бъде отхвърлен. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.) върху така посочените обезщетения се дължи лихвата за забава от датата, на която изтича срока за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице, който не може да е по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на молбата. В случая обаче, видно от писмо от 05.09.2012 г. ответникът е поискал представените от Г. Г. документи в оригинал и превод на български език, което задължение последният е изпълнил на 29.01.2013 г. (л.46), като Ф.ът е постановил отказ с решение на управителния съвет на 14.02.2013 г. Предвид, че произнасянето на ответника е обусловено от представянето на документи, които е следвало да се предоставят от ищеца, то и компенсаторният орган не е изпаднал в забава от датата на изтичането на тримесечния срок 03.12.2012 г., в който е бил сезиран, а от момента на отказа, т.е. 14.02.2013 г. Следователно, в частта, в която мораторната лихва се претендира от 03.12.2012 г. до 13.02.2013 г., претенцията на ищеца се явява неоснователна.

Неоснователен е доводът на ответника за недължимост на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, тъй като е имал готовност да изплати определения от него размер, но ищецът не е предоставил банкова сметка. ***.02.2013 г. до Г. Г., изрично е посочено, че определеното обезщетение не представлява частична претенция и при съгласие с неговия размер, пострадалият следва да представи банкова сметка, ***ията си пред съда. С оглед на така посоченото съдържание на писмото, следва, че ответникът е поставил като условие за изплащане на обезщетението, съгласие от страна на пострадалия с неговия размер, поради което непредставянето на банкова сметка *** дължимо съдействие от ищеца

Относно разноските: На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от иска следва да бъдат присъдени разноски, както следва: общо 216.53 лв. за автотехническа и съдебномедицинска експертизи; 2 596.42 лв. – държавна такса; 1 917.84 – адвокатско възнаграждение. На ответника, на основание чл.78, ал.3, вр. ал. 8 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени направените разходи в размер на 34.32 лв. - разноски за автотехническа експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 403.34 лв., което съдът не намира за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г. Ф., *** да заплати на Г.З.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ф.С., на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.12.2008 г., на главен път Е-80, км. 253.5, до с. Поповица, обл. Пловдив, причинено от управлявания от А.С.А. лек автомобил марка „Мерцедес 190“, с per. **********АС, за който не е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2013 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от  75 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Г. Ф., *** да заплати на Г.З.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ф.С., на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), сумата от 29 910.41 лв. (двадесет и девет  хиляди деветстотин и десет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разходи за болнично лечение, лекарства и медицински консумативи на травматично увреждане (дискова херния), причинено в резултат на гореописаното пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.12.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2013 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от  29 921.46 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.З.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ф.С., да заплати на Г. Ф., Булстат ********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 34.32 лв. - разноски за експертиза, както и 1403.34 лв. - юрисконсулстско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г. Ф., Булстат ********, да заплати на Г.З.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ф.С., на основание чл. 78, ал. 1 разноски пред настоящата инстанция, от които 216.53 лв. за експертизи; 2 596.42 лв. – държавна такса; 1 917.84 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника, А.С.А., ЕГН **********,***.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: