№ 36656
гр. София, 02.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110139386 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В. Б. П. срещу „Би Енд Джи Кредит“
ООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Предявен по делото е единствено иск за установяване недействителност на
процесния договор за кредит, а не и иск за връщане на недължимо платени суми по
него, поради което не са относими направените от ищеца доказателствени искания по
чл. 190 ГПК, чл. 192 ГПК и искане за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, които искания са направени за установяване на платените от ищеца суми
по договора и тяхното осчетоводяване от ответника. Единствено относима е
последната поставена задача към ССчЕ относно таксата за бързо разглеждане и
таксата за динамично плащане и тяхното отражение към ГПР, но ответникът не
оспорва факта, че същите не са включени при изчисляване на ГПР по договора, а за
въпроса дали с включването им ГПР би надхвърлил допустимия по закон размер, не са
необходими специални знания. Искането следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
ОТХВЪРЛЯ направените от ищеца искания по чл. 190, ГПК, чл. 192 ГПК, както и
искането за допускане изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 23.10.2025 г.
от 10:15 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за кредит №
1
******** от 18.04.2023 г. поради противоречието му със закона. В условията на
евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен установителен иск
по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността поради противоречие с добрите нрави на уговорените в
договора клаузи , предвиждащи заплащането на такса за бързо разглеждане и
динамично плащане.
Ищецът В. Б. П. твърди, че на 18.04.2023 г. сключил с ответното дружество „Би
Енд Джи Кредит“ ООД договор за кредит № ********. По силата на договора му била
предоставена в заем парична сума в размер на 1500 лв., срещу задължение да върне на
кредитодателя предоставената в заем сума, заедно с договорна възнаградителна лихва
и уговорена такса за допълнителни услуги /бързо разглеждане и динамично плащане
по чл. 9, ал. 2 към договора за кредит в размер на 732,06 лева за таксата за бързо
разглеждане и 1098,16 лева за таксата за динамично плащане. ГПР в договора бил
посочен в размер на 45,90 %, а размерът на погасителната вноска – в размер на 134,95
лева. Сочи, че върнал главницата по договора в пълен размер. Намира, че договорът е
нищожен на първо място поради противоречието му със закона. Твърди, че не е
получил необходимата преддоговорна информация. Счита, че са нарушени
разпоредбите на ЗПК, кредиторът е начислил недопустимо допълнителните такси,
които са свързани с действия по усвояване и управление на кредита, което намира за
портиворечащо на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излага, че годишният процент на разходите
надхвърлял предвидения в закона максимален размер, след като към него бъдат
прибавени и допълнително начислените такси. Същевременно в договора не бил
отразен действителният размер на ГПР. В условията на евентуалност моли да бъде
прогласена нищожността на клаузите, предвиждащи заплащането на допълнителните
такси като противоречащи на добрите нрави. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че
договорът бил подписан от ищеца с обикновен електронен подпис, поради което е
налице валидно възникнало правоотношение. Счита, че таксата за бързо разглеждане и
динамично плащане не следва да се калкулират като част от ГПР. Сочи, че същите не
представляват общи разходи по кредита, поради което ГПР в договора е посочен
правилно. Сочи, че ищецът сам е пожелал допълнителните действия, като те не са
били предпоставка за отпускане на кредита. Не оспорва факта, че допълнителните
такси не са включени при изчисляване на ГПР, както и че ищецът е направил
твърдените от него плащания по договора. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
По установителня иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за кредит № ******** от 18.04.2023 г., който противоречи на
закона.
По установителните евентуални искове с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване нищожността на
отделни клауза от договора поради противоречието им със закона, евентуално поради
накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно че:
между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за кредит
№ ******** от 18.04.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
2
клаузите от процесния договор, касаещи заплащането на таксата за бързо разглеждане
и динамично плащане, противоречат на закона, респективно – накърняват добрите
нрави.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че оспорените
клаузи са индивидуално уговорени, за което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между ищеца и „Би Енд Джи Кредит“ ООД е
сключен договор за кредит № ******** от 18.04.2023 г., по силата на който ищецът е
получил в заем сумата от 1500 лв.; 2) в договора за кредит са уговорени такса за
допълнителни услуги „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ в посочения
размер, които не са включена в изчисления размер на ГПР.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3