Решение по дело №4162/2016 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 януари 2017 г. (в сила от 11 февруари 2019 г.)
Съдия: Наталия Петкова Петкова
Дело: 20162230104162
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 45

Гр. Сливен, 18.01.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание проведено на шести януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4162 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е образувано по иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Ищцата Е.С.Т. *** твърди, че с ответника Е. Весков В. живели на съпружески начала от 2008 г. до м.март 2016 г., като по време на това съжителство им се родило дете – Виктория Евгениева Великова, родена на *** г. След раздялата им през м. март 2016 г. ищцата и детето заживели на адреса й в кв. „Клуцохор”, като до момента, когато ответникът изразявал желание да види детето, ищцата му го давала и по никакъв начин не му пречила да поддържа връзка с детето. Първоначално ответника също бил коректен и връщал детето в уговорения ден и час. На 29.09.2016 г. обаче ответникът взел детето с уговорката да го върне след два дни, но не го върнал. Освен това, в деня, в който трябвало да върне детето ответникът отправил към ищцата множество обидни квалификации, казал й, че няма да й  върне детето и тя да изтрие телефонния му номер. Многократно ищцата се опитвала да се свърже с ответника, но той се криел и не се обаждал. Ищцата преживявала много тежко факта, че втора седмица детето не е при нея, тя не знаела къде се намира и как се чувства. Ищцата твърди, че поведението на ответника е такова, че е невъзможно да постигнат споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, което обуславяло правния й интерес от завеждане на настоящия иск по чл. 127, ал. 2 СК.

От съда се иска да постанови решение с което: местоживеенето на малолетното дете да бъде на адреса на ищцата; упражняването на родителските права над малолетното дете да се предоставят на ищцата, като на бащата се определи режим на лични отношения с детето; да се определи месечна издръжка за детето в размер на 150 лв, платима от бащата на майката Е.Т., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете.

С исковата молба е направено и искане на основание чл. 127, ал. 3 СК да се определят привременни мерки до приключване на производството по делото с влязла в сила присъда, относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични контакти и издръжката на детето, както следва: детето да живее при майката, родителските права да се предоставят на майката, а на бащата да се определи режим на лични отношения, бащата да бъде осъден да плаща издръжка за детето в размер на 150 лв месечно.

Претендира направените по делото разноски.  

В срока за отговор на исковата молба, отговор от ответника не е постъпил.

Д”СП” – гр.Сливен представя по делото писмен социален доклад за детето Виктория Евгениева Великова, но не взема становище по основателността на предявения иск.

         Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно, а и видно от представеното удостоверение за раждане,  издадено въз основа на акт за раждане № 2003/18.08.2014 г., страните по делото са родители на детето Виктория Евгениева Великова, родена на *** г. Не се спори също, че родителите на детето нямат сключен граждански брак, като са съжителствали на семейни начала от 2008 година до месец март 2016 година.

Разпоредбата на чл.127, ал.1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Алинея 2 на същата разпоредба гласи, че когато родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. В настоящия случай, страните по делото не са постигнали съгласие относно местоживеенето на детето им, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката. Ето защо приложима се явява хипотезата на ал.2 от чл. 127 от СК. При решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да живее детето, респ. кой родител следва да упражнява родителските права, съдът трябва да се ръководи изключително от интересите на детето, преценени с оглед на редица обстоятелства – родителски качества; полагане грижи и умение за възпитание; морални качества на родителя; привързаност на детето, възможността за осигуряване на по-добри условия за неговото отглеждане и възпитание и др. В тази насока трябва да се изхожда преди всичко от възрастта и пола на детето.

В настоящия случай се касае за едно дете – Виктория Евгениева Великова, на 2 години и 5 месеца.  

В представения по делото социален доклад на Д”СП” гр. Сливен, е посочено, че страните са съжителствали на семейни начала от 2008 година, като са живели в апартамент, собственост на родителите на ответника на адрес: гр. Сливен, кв. Дружба, бл. 11, вх. В, ап. 23. По време на време на съжителството им, на 14.08.2014 г. се родило детето им Виктория Евгениева. Ответникът В. споделил пред социалния работник, че почти през цялото време на съвместното им съжителство е работил само той и осигурявал издръжката на семейството. След като ищцата Е.Т. забременяла, леля му Янка Георгиева я назначила на работа в земеделско сдружение и след навършване на две години на детето Виктория, я освободила от работа. Причината раздялата между страните били конфликти, породени от склонността на Е. да злоупотребява с алкохол и да не се грижи за детето. Според В. към момента Е.Т. живеела с по-възрастен от нея мъж, който бил криминално проявен и не полагал грижи за собственото си непълнолетно дете.

Пред социалния работник ищцата Е.Т. е споделила, че раздялата й с ответника била продиктувана от несходство в характерите им, което с времето се задълбочило. Твърди че, Е. работи от месец март 2016 година, а преди това е работил за кратко на автомивка и семейният бюджет се формирал от нейното обезщетение за гледане на дете до две годишна възраст и помощ от неговите родители. Т. отрича към момента да съжителства с друг мъж. Получавала обезщетение от НОИ в размер на 7,20 лева на ден, а също така получавала помощ и подкрепа основно от баща си и сестра си.  

В социалния доклад е отразено, че при посещение на адреса на бащата в гр. Сливен, кв. „Дружба” бл. 11, вх. В, ап. 23, където в момента се отглежда, детето е във видимо добро състояние. Облечена е в чисти дрехи,  съобразени с пола, възрастта и сезона. Осигурено е всичко необходимо за нейното нормално развитие. Задоволяват се базовите и емоционалните й потребности. Виктория има вид на добре гледано и обгрижвано дете. Наблюдава се силна привързаност на детето към бащата, то непрекъснато се гушка в него, целува и прегръща, пее му песнички. В грижите за детето ответникът Е.В. е подкрепен от своите родители и от брат си. Към момента работи само нощни смени, за да може през деня да се грижи за Виктория. През нощта неговите родители поемат грижите за детето.

По данни на ищцата Е.Т., в грижите за детето тя ще бъде подкрепена от баща си, макар че той има ново семейство и живее на друг адрес, и от сестра си, която към момента е безработна и живее в същото жилище. По нейна информация сестра й работи в чужбина и лятото по морето.

При извършване на социалното проучване се установява, че към момента грижи за детето полага ответника Е.В.. Той е осигурил сигурна и безопасна среда за отглеждането, развитието и възпитанието му. По данни на бащата, от края на м.август 2016 година основно той полага  грижи за детето. Изразява желание и занапред да продължава да полага грижи за Виктория.

В проведен разговор с Е.Т., тя е заявила пред социалния работник че до 29.09.2016 г. тя се е грижила за детето и изразява желание и занапред да продължи да прави това. Изразява безпокойство относно безопасността на детето, тъй като когато бащата управлявал лекия си автомобил, вземал детето в скута си.

При посещение на адреса на бащата на детето в гр. Сливен, кв. „Дружба” бл. 11, вх. В, ап. 23, собственост на родителите му, се установява че жилището се обитава от него и детето Виктория. Представлява апартамент, състоящ се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения. Обзаведено е с вещи за обичайно потребление в домакинството. В жилището се поддържа добра хигиена. Има условия за отглеждане на детето. Жилището, в което детето пребивава най-вече през нощта е на адрес гр. Сливен, кв. „Дружба”, бл. 14, вх. Б, ап. 19. В него живеят семейство Великови и по-малкия им син. Обзаведено е с всичко необходимо за едно семейство. Поддържа се добра хигиена. Отоплението и в двете жилища е с климатик.

Жилището, в което живее ищцата Е.Т. е наследствена собственост. Представлява апартамент, състоящ се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения. Обзаведено е според предназначението си. По време на посещението на социалния работник, е било констатирано, че в жилището е студено и липсвало осветление. По данни на Т. това се дължало на авария. Отоплението се осъществявало с печка на твърдо гориво.

Относно трудовата заетост и доходи на страните, в социалния доклад е констатирано следното: Е.В. работи във фирма „Глобекс”/бензиностанция/, само нощни смени и основното му трудово възнаграждение е в размер на 500,00 лева, като по негова информация получавал и бонуси от порядъка на 100 до 200 лева месечно. Е.Т. не  работи, като по нейни данни получава обезщетение за безработица в размер на 7,20 лева на ден и разчита на финансова помощ от баща си.

По делото са събрани гласни доказателства.

От показанията на свид. Лидия С. се установя, че познава  Е., а Е. познава задочно. Главно се сближили покрай децата, защото били на една възраст. Присъствала на разговор по телефона между двамата, в който Е. отказал да върне детето на Е.. Ходила с нея до детската ясла, но там не намерили детето. Е. всеки ден правела опити да се  свърже по телефона с Е., но той или не отговарял, или казвал, че  детето го няма. Е. се чувствала зле, плачела. Била отговорна майка, детето винаги се гушкало в нея, държало я за ръката. Е. не употребявала алкохол, освен в компания, но не повече от 50  грама. Е. нямала психически проблеми. Не живеела на семейни начала с друг мъж.

От показанията на свид. Балабанова се установява, че познава страните от доста време и са приятели. Живеели заедно, но през месец март 2016 година се разделили. Постоянните обиди и караниците им били причината да се разделят.  След раздялата Е. отишла в апартамента на баща си  и заживяла там с детето. Първоначално Е. и Е. се разбирали относно виждането на детето, но от м.  септември миналата година възникнал проблем и Е. взел детето и повече не го върнал.  Е. страдала постоянно, плачела, че детето не е при нея. Е. била много добра и всеотдайна майка, не употребявала алкохол. Ако употребявала, то било по поводи и в малки количества. Е. не живеела с друг мъж в момента. С лице на име Антон Милинков Е. била в приятелски отношения. Виждала била снимки във „Фейсбук” на Е. и Антон Милинков, но те изглеждали нормални, приятелски.  Не била виждала в мрежата по-провокативни снимки на Е. и Антон.

От показанията на свид. Ваня С., сестра на ищцата, се установява, че агресивното поведение на Е. било повод да се раздели със сестра й. Присъствала била на скандали. Е. третирал Е. като домашна прислужница, обвинявал я, че била боклук, че била курва,  че целият им род не ставал, че всички били боклуци, включително и тя.  Когато се употребявало алкохол, се случвали такива изблици. 

От показанията на свид. Райков се установява, че с Е. били израснали от деца, а с Е. се познавал чрез него, откакто заживели на семейни начала. Ходил бил на гости у тях и забелязал , че Е. се грижи за детето. Виждал го да го храни, да го къпе. Е. също се грижела за детето, но обичала да пийва алкохол и тогава се получавали раздразнения. Виждал я в домашни условия да пие ракия. През повечето му посещения се било случвало Е. да употребява алкохол.  Виждал я във видимо  нетрезво състояние, когато отивал на гости. Виждал я изнервена, да блъска вратите и да вика на детето. Известно му било, че Е. живеела на съпружески начала с друг мъж. Виждал бил снимки от заведения и компании, в които присъства Е.. Антон Милинков се казва мъжът, с който Е. имала връзка.

От показанията на свид. Койчев се установява, че познава и двамата. Присъствал на спорове между тях.  До преди да се роди детето, Е. сменила няколко работи за периода от 2008-2014 година. В една от работите я уредила да работи неговата кръстница. Тя му казала, че Е. просто не работела и се стигнало до там, че влезли в конфликт и кръстницата му напуснала работа, а след това и Е..  Доколкото знаел се разделили заради друг мъж. Това му го споделил Е., а в последствие и той самият я виждал с друг мъж. Във „Фейсбук” виждал снимки на Е. с този мъж. Казвал се Антон Милинков. Лично не го познавал, но имал впечатления за него понеже бил служител в полицията  и можел да каже, лицето било криминално проявено.

От показанията на свид. Станкова се установява, че познава страните от лятото на 2015 година. Запознали се чрез друго тяхно приятелско семейство и започнали да излизат съвместно да разхождат децата си. Когато се застудило времето, започнали да се събират по домовете си.  На Е. й тежало гледането на детето, тя изпадала в истерии, когато излизали на разходка, тя непрекъснато щипела и хапела детето.  Говорела му през зъби със злоба. Една вечер Е. и нейния съпруг решили да отидат да купят топъл хляб от пекарна, детето Виктория се разплало за баща си и Е. подивяла, като започнала да я стиска, щипе и блъска. Започнала да блъска и шкафовете в дома на свидетелката. Това било след употреба на алкохол. Когато се събирали, тя употребявала алкохол, предимно ракия и бира, по около половин литър ракия и  задължително 2 литра бира. Известно й било, че Е. живее с мъж на име Антон Милинков,  виждала била снимки във „Фейсбук” - бутилки с алкохол, голи до кръста мъже, омотани  с чаршафи. Визуално мъжът бил доста по-възрастен от  Е.. Знаела, че е криминално проявен. В жилището на Е. било топло, уютно и чисто.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, базирани са на преките им и непосредствени наблюдения.

Искът по чл. 127, ал.2 от СК се предявява при наличието на спор при кого от родителите си да живее детето. След като съдът определи при кой от двамата родители ще живее детето, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.

От събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители притежават необходимия родителски потенциал, но в по-голяма степен той се притежава от ответника. Установи се, че по време на съвместното им съжителство и след раждането на детето, страните често са имали неразбирателства и скандали, породени от честата употреба на алкохол от страна на ищцата. Установи се от социалния доклад, че с по-добри финансови, жилищни и битови условия за отглеждане на детето разполага бащата Е.В.. От свидетелските показания, а също и от социалния доклад и преките наблюдения на социалния работник се установява, че между детето и бащата е налице силна емоционална привързаност.

При спор за местоживеенето на дете, предпоставящ и разрешаване въпроса за упражняване на родителските права, както е в настоящия случай, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, но винаги с оглед интересите на детето, за да се осигури неговото правилно отглеждане и развитие във физически, емоционален и интелектуален аспект. Целта е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно да отговаря на интересите на детето. В настоящия случай, съдът е поставен пред трудната дилема да направи избор между двама родители, неживеещи заедно и неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им, като счита, че основен критерий за това решение, свързано с текущото осъществяване на родителските функции /материални грижи, възпитание и надзор/ са интересите на детето Виктория. В случая става въпрос за малко момиченце на две години и пет месеца, което се нуждае от спокойна семейна среда, пълноценно общуване с двамата си родители и техните близки и с деца на неговата възраст. В средата, в която се отглежда в момента детето не са констатирани рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху цялостното й развитие. В жилището, в което детето се отглежда от бащата, са осигурени необходимите условия съобразно възрастта на детето и нуждите му. Осигурена е безопасна жилищно-битова среда. От друга страна се установи, че майката в момента е безработна, поддържа връзка с криминално проявено лице и жилището, което обитава е студено и без осветление. Ето защо, съдът намира, че следва да бъде постановено малолетното дете Виктория да живее при своя баща, като на същия ще бъде предоставено и упражняването на родителските права.

         С оглед възрастта на детето следва да бъде определен режим на лични отношения с майката, както следва:  всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17,00 ч. – в петък до 17,00 ч. в неделя - с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения отпуск на бащата.

При решаване въпроса относно предоставяне на родителските права, съдът задължително следва да определи размер на издръжка, която следва да се заплаща на детето.

 Видно от служебна бележка, изх. № 60-02-5/03.01.2017 г. на Агенция по заетостта, Е.С.Т. считано от 04.11.2016 г. е регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда”, гр. Сливен.

   Разпоредбата на чл. 143,ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. В случая съдът счита, че майката макар и безработна, следва да заплаща за детето Виктория издръжка в размер на 150 лв., като останалите средства да са в тежест на бащата, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.

     Следва да бъде осъдена ищцата да заплати ДТ върху размера на присъдената издръжка за детето в размер на 216,00 лева.

     Водим от горните мотиви, съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.С.Т., ЕГН: ********** *** , против Е. Весков В., ЕГН: ********** ***, иск с правно основание чл. 127, ал.2 от СК - да се постанови местоживеенето на детето Виктория Евгениева Великова, ЕГН: да бъде при майката Е.С.Т., ведно с предоставяне упражняването на родителските права върху детето, определяне режим на лични отношения с бащата и присъждане на издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.    

ПОСТАНОВЯВА малолетното дете Виктория Евгениева Великова, ЕГН: ********** да живее при бащата Е. Весков В., ЕГН: ********** на адрес ***,  като му ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Виктория Евгениева Великова, ЕГН: **********.

       ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Е.С.Т., ЕГН: ********** *** с детето Виктория Евгениева Великова, ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17,00 ч. – в петък до 17,00 ч. в неделя - с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения отпуск на бащата.

ОСЪЖДА Е.С.Т., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на детето Виктория Евгениева Великова, ЕГН: **********, със съгласието на неговия баща и законен представител Е. Весков В., ЕГН: **********, ежемесечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет лева/ лева, считано от влизане в сила на решението, до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Е.С.Т., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Сливенски районен съд сумата 216,00 лева /двеста и  шестнадесет лева/, представляваща държавна върху размера на издръжката.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Сливенски окръжен съд.

                                        

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: