Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 02.06.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, IV-ти състав, в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия Райчева административно дело № 796 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ (Закон за устройство на
територията), вр. с
чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба от етажната собственост на сградата с административен адрес пл.“Д-р
Мустаков“№3, вх.1 в гр. Русе, представлявана от председателя на Управителния
съвет П. Л. И., против Разрешение за строеж № 505/20.11.2019 г., издадено от
Главния архитект на Община Русе, с което на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и
ал. 4 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ на Г.И.Н. е разрешено да извърши строителство на
обект „Преустройство и промяна предназначението на част(33 кв.м) от самостоятелен обект с посочен идентификатор в салон за красота.
Оспорващата
страна, собственици на самостоятелни обекти (апартаменти) в етажната
собственост в същата сграда и вход, считат издаденото разрешение за строеж за
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение изискванията на ЗУТ, непълно
и при съществено несъответствие с одобрения архитектурен проект. В подробните писмени
бележки по съществото на спора се твърди, че разрешението не е за целия обект и
не съответства на одобрения проект, че се засягат общи части на сградата, тъй
като се променя предназначението на входа към сутеренната част от имота на
третото лице и тази промяна, свързана с търговската дейност, ще има за
последствие масов достъп на външни лица до жилищния вход. Поддържат се
оплаквания и за значително замърсяване, тъй като предвидения обект „салон за
красота“ не разполага с отваряеми прозорци, отвеждането на всички миризми от
козметичните продукти ще се осъществява чрез коминното тяло на сградата, което
е обща част и не е извършено обследване на замърсяването на общата
канализационна мрежа.
Направено е
искане оспореното разрешение за строеж да бъде отменено като незаконосъобразен
акт. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски.
Ответникът по
жалбата – главният архитект на Община Русе, чрез своя процесуален представител,
оспорва жалбата и я счита за неоснователна, тъй като в случая не е налице
хипотеза по чл.185, ал.2 ЗУТ. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованото лице, чрез упълномощени адвокати оспорва жалбата. Счита,
че издаденото разрешение за строеж е съобразено с всички изисквания на закона и
подзаконовите актове, тъй като при съдебния контрол не са доказани твърдяните
нарушения. Иска от съда да отхвърли жалбата както ида присъди направените по
делото разноски, за което представя списък.
След като прецени представените с преписката доказателства,
както и събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, при направената проверка съобразно изискванията на чл.168 АПК,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимост на производството
Оспорването е от заинтересована
страна, посочена в чл.149, ал.2, т.3 ЗУТ, жалбата е срещу индивидуален
административен акт, посочен в чл.214, т.3 от с.з. и в срока по чл.215, ал.4,
предл.1 ЗУТ, тъй като съобщението за издаденото строително разрешение е връчено
на председателя на УС на етажната собственост на 02.12.2019 г. чрез известие за
доставяне – л.2 от преписката. Същото лице е депозирало и жалбата след решение
на Общото събрание на етажната собственост – л.11 от делото.
По фактите
Не се спори, че през
2004 г. е въведена в експлоатация сграда със смесено предназначение – блок с 6
апартамента, две ателиета, 2 гаража, 3 магазина и интернет клуб, с административен
адрес в гр.Русе, пл. „Иван Вазов“(старо наименование) №3 -л.9 от делото.
По силата на
постановление за възлагане на недвижим имот №3955 от 01.08.2019 г., третото
лице придобива собствеността върху търговски обект на 2 нива, състоящ се от
партерен етаж от 33 кв.м и сутерен – самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.599.11,
изнесен на публична продан – л.38-43 от преписката. Постановлението, издадено
във връзка с изпълнително дело от 2011 г. (№20118330400102 на ЧСИ №833) е
вписано в Служба по вписванията-Русе на 16.09.2019 г. В официалните документи,
издадени от частен съдебен изпълнител и схемите от Службата по геодезия,
картография и кадастър-Русе е посочено новото наименование на площада – „д-р
Мустаков“, както и идентификатора на сградата, в която се намира търговския
обект (63427.2.599.1).
Със заявление вх.№
УТ-55-24/13.11.2019 г. по описа на община Русе (л. 6 от преписката), третото
лице Г.Н. е поискал от гл. архитект на общината да одобри проект за обект „Преустройство
и промяна предназначението на част от самостоятелен обект в салон за красота“ в
УПИ XII-599, кв.93 по плана на града на пл. „д-р Мустаков“ № 3 в гр. Русе. Към
заявлението били приложени изискуемите по закон документи- за собственост, част
архитектурна, с приложени конструктивно становище, становища по част
електрическа, В и К, пожарна безопасност, част „Технология“ и комплексен доклад
относно оценката за съответствие,
л.7-л.37 от преписката. В тези документи е посочена първоначалната функция на
имота, предмет на индивидуална собственост – игротека с барче, л.8 от
преписката, първи абз. от част Архитектурна. Ясно е записано местоположението и
площта на частта, предмет на преустройството – помещение на партерен етаж от 33
кв.м. с директен вход към дворното пространство. Посочени са предвидените
работи за преустройството на помещението – основното е затваряне с дървена
конструкция на вътрешното стълбище от помещението на партерен етаж към ниво
сутерен с дървена конструкция и премахване
на втора тоалетна с обособяване на склад, без промени в съществуващите
инсталации, като това са минимални изменения в конструктивно и архитектурно
отношение. Изследвани са обстоятелствата за ниво на шум и наличие на вредности
в обекта – л. 28 от преписката. По новото му функциониране е отразено, че в
салона за красота са обособени 2 фризьорски работни места и кът за маникюр и
педикюр – л.8 от преписката.
На 20.11.2019 г.
третото заинтересовано лице подава заявление и за издаване на разрешение за
строеж, вх.№УТ-41-444 (л. 5 от преписката), след като проектът бил одобрен на 19.11.2019 г. Въз основа на
представените документи в т.ч. комплексния доклад по проекта, изготвен от 5-ма
специалисти с извършената оценка на съответствие, съгласно чл. 142, ал. 6, т. 2
от ЗУТ и предложеното с него одобряване и издаване на разрешение за строеж,
като преценил приложимите в случая норми, главният архитект на Община Русе, на
основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, вр. с чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, издал
оспореното пред настоящия съд разрешение за строеж № 505/20.11.2019 г. (л. 1 от
преписката).
Тезата на
оспорващата страна е, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 38,
ал. 5 от ЗУТ, тъй като би бил невъзможен достъпа до общия водомер и главен
спирателен кран по мнението, изразено на 03.12.2019 год. Позова се на приети
решения от Общото събрание на етажната собственост на цитираната дата за
несъгласие третото лице да използва аварийния изход за сутеренната част на
имота му като вход за тази част.
По делото е
изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Изготвена е от
специалист-архитект, която след преглед на представените доказателства,
запознаване с преписката в Община Русе и оглед на място, изготвя заключението
си като е отговорила подробно на всички поставени от страните въпроси. Вещото
лице сочи, че безспорно имотът на третото заинтересовано лице представлява
обект в сграда-етажна собственост, предвид изписването на идентификаторите за
сградата и индивидуалния обект, както и описанието на сградата при издаване на
документа за въвеждане в експлоатация. Към момента на огледа не е започнало
осъществяване на предвидената с обжалваното решения промяна, поради което ясно
личи съществуващото в момента положение на В и К инсталацията – общия водомер и
главен спирателен кран, достъп до които може да бъде осъществен на ниво
сутерен, от врата на тази част от обекта на третата страна, разположена в
общото стълбище на сградата – л.52-53 от делото. Експертът установява, че това
положение е установено още с проекта за сградата от 2001 г., така е изградено,
като общия водомер, макар и в частен имот, е разположен веднага след влизане на
водопроводното отклонение в обема на сградата – л.55 от делото. Вещото лице
сочи, че сградната В и К инсталация се ползва по този начин вече 16 год. без
данни за възникнали проблеми. Посочено е, че поради липсата на поне два входа
към сутеренната част от имота на третото лице, тя не може да функционира като
интернет-клуб и ще бъде складово помещение. Направените от експерта проверки и
преглед и положителното становище за съответствие на надзорната фирма, му дават
основание да заключи, че разрешеното преустройство и промяна на
предназначението не предвижда никакво изменение на съществуващото положение в
сутерена, отнася се за обект с нежилищно предназначение на първи етаж, със самостоятелен
вход, не се отнемат общи помещения и площи или части от тях, не се променя
предназначението им, не се изменят съществено общи части на сградата,
вътрешните инсталации се свързват с общи мрежи преминаващи през или до
делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос, не се
допуска наднормено шумово и друго замърсяване. При тези данни вещото лице
счита, че са налице хипотезите по чл.38, ал.5 и чл.185, ал.1, т.2-т.4 ЗУТ,
регламентиращи случаите, когато не се изисква съгласие на собствениците в
етажната собственост.
По правото
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Обжалваното
разрешение за строеж от четвърта категория е издадено от компетентен орган – главния
архитект на Община Русе, на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Спазено е
изискването за писмена форма, като разрешението за строеж съдържа всички
необходими реквизити съобразно изискването на чл. 148, ал. 9, т. 1 от ЗУТ. В
хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Разрешението за строеж е издадено след одобряване на инвестиционен
технически проект, послужил като предпоставка за издаване на оспорения
административен акт, станал неразделна част от него и след положително
становище за съответствие от регистрирана фирма-консултант.
Неоснователно е
възражението на оспорващата страна, че разрешението за строеж не съответства на
одобрения архитектурен проект. С нормата на чл.152, ал.2 ЗУТ законодателят ясно
посочва изключения от правилото да се издава разрешение за целия строеж.
Предвиденото с проекта затваряне на стълбището към подземната част на имота и
оформянето му на две нива в отделни помещения, сочат на самостоятелното им
използване, за които обстоятелства са налице несъмнени данни в становищата към
проекта, комплексния доклад за съответствие и заключение на експертизата. Това
обосновава наличието на хипотеза по чл.152, ал.2, предл.1 ЗУТ и разрешението да
бъде издадено за отделната част от преустройство и промяна в предназначението.
Във връзка с
горните съображения, съдът счита наведените доводи за входа към сутеренното
ниво на имота на третото лице като такъв с неограничен достъп на външни лица,
като преждевременно заявени, тъй като към настоящия момент не е издавано
разрешение за строеж за промяна в предназначението на тази част.
Не е налице и
твърдяното от жалбоподателите нарушение на материалния закон.
Разпоредбата
на чл. 185, ал. 1, т. 7 от ЗУТ не се иска съгласието на останалите собственици
на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или
части от тях, когато преустройството
се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6. Нормата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ
пък сочи, че помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена
жилищна сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по
общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната
собственост, в случай че се спазват изискванията на чл.
185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване.
Следователно, за да се издаде разрешение за преустройство на такъв обект,
какъвто е и процесния –обект за нежилищни нужди, изграден в заварена жилищна
сграда, без да се иска съгласие на собствениците в етажната собственост, защото
първото ниво от интернет-клуба (игротека с барче), чието преустройство в салон
за красота е разрешено, се намира именно в такъв режим – на етажна собственост,
съобразно цитираните разпоредби е необходимо като условие да се изследва
въпросът с шумовото и друго замърсяване, както и изпълнението на изискванията на
чл. 185, ал. 1, т. 2-4 от ЗУТ. Достъпът до общ водомер и главен спирателен кран
е възможен и по сега съществуващото положение за преминаване през врата на
сутеренното ниво, от общото стълбище на сградата. Съгласно данните от ангажираните по делото писмени
доказателства и заключение на експертиза, настоящият случай съответства на
цитираните изисквания.
Видно от събраните по делото доказателства, както от гл. архитект на община Русе, така в хода на настоящото съдебно производство, са съобразени и преценени всички обстоятелства, за да бъде достигнато до извод за издаване на разрешение за строеж.По делото липсват каквито и да е данни за неспазване на изискванията на закона за разрешаване на преустройство и промяна в предназначение, в смисъл начин на ползване. Всъщност липсват и такива твърдения от страна на оспорващата страна при провеждане на Общото събрание на етажната собственост на 03.12.2019 г. (л.11 от делото) и в депозираната жалба срещу индивидуалния административен акт. Едва в писмените си бележки по съществото на спора навежда доводи за замърсяване на въздуха и околната среда, обосновани с това, че вредните емисии от използвани козметични продукти ще бъдат отвеждани (аспирирани) чрез коминно тяло на сградата, негова обща част и ще се ползва общата за етажната собственост канализационна мрежа. Така формулираните доводи сочат, че възраженията на оспорващата страна касаят наличието на наднормено друго замърсяване по смисъла на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ. Те не са обосновани с нормативните изисквания за хигиенни норми към фризьорските салони - новопредвиденото ползване на процесното помещение (Наредба №15/1987 год.), нито с наличието на показател от изброените в чл.4, ал.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, характеризиращ качеството на въздуха в приземния слой. Не са ангажирани и доказателства в подкрепа на възраженията и оборващи становищата на специалистите с пълна проектантска правоспособност, изготвили становищата си по част „Технология“ за чистотата на въздуха и В и К. От друга страна не е оборено и положителното становище в комплексният доклад за съответствие, което е послужило на ответния административен орган при преценката за издаване на оспореното сега разрешение.Освен това, не става ясно защо аспирираните чрез коминно тяло миризми, които ще бъдат отведени във височина над сградата, биха причинили по-голямо замърсяване и неудобство за живущите в сравнение с аспирация чрез от отваряеми прозорци на първи етаж, под горните жилищни етажи. От всичко изложено до тук, съдът счита, че се налага извод за липса на доказателства, оборващи констатациите на вещото лице и на специалистите, изготвили изискуемата по случая документация, че разрешеното преустройство и промяна на предназначението на нежилищния обект е от естество, което ще доведе до наднормено шумово или друго замърсяване, както и промяна в общи помещения на сградата или съществено изменение на нейни общи части. Липсата на данни за горните обстоятелства, обосновава правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган, че такава промяна на предназначението на обекта може да бъде разрешена без на е необходимо съгласието на останалите собственици в етажната собственост на сградата, т.е. че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, която е и приложена от административния орган.
В обобщение на всичко казано до тук съдът намира, че разрешение за строеж №
505/20.11.2019 г., издадено от гл. архитект на община Русе се явява правилен и
законосъобразен административен акт, издаден в съответствие и при спазване на
приложимите в случая норми на чл. 148 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, а подадената
срещу него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.
143, ал. 3 и ал.4 от АПК, жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по
жалбата Главния архитект на Община Русе разноски в размер на 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за изготвяне на експертизата,
определено от съда по реда на чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, както и направените от
заинтересованата страна разноски в размер на 400 лева съгласно представен
списък за депозит за вещо лице и за адвокатски хонорар, заплатен в брой по
договор за правна защита и съдействие № 0172880 от 17.01.2020 г. (л. 25 от
делото).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на етажната
собственост на сградата с административен адрес пл.“Д-р Мустаков“№3, вх.1 в гр.
Русе, представлявана от председателя на Управителния съвет П.Л.И., против Разрешение
за строеж № 505/20.11.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Русе,
което на основание чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ на Г.И.Н.
е разрешено да извърши строителство на обект „Преустройство и промяна
предназначението на част от самостоятелен обект с идентификатор
63427.2.599.1.11 в салон за красота“.
ОСЪЖДА етажната собственост с административен адрес пл.“Д-р Мустаков“ №3, вх.1 в
гр. Русе, представлявана от председателя на Управителния съвет П.Л.И. *** направени
по делото разноски в общ размер на 200 (двеста) лева - за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лева и платен депозит за изготвяне на експертиза.
ОСЪЖДА етажната собственост с административен адрес пл.“Д-р Мустаков“№3, вх.1 в
гр. Русе, представлявана от председателя на Управителния съвет П.Л.И. да заплати
на Г.И.Н. *** сумата от 400 (четиристотин) лева деловодни разноски – 300 лв. за
адвокатско възнаграждение и 100 лв. платен депозит за изготвяне на експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в срок от
14 дни от съобщаването му.
Съдия: