РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 27.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3122 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”Проф. д-р Петър Дертлиев” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу М.С.В. с ЕГН ********** ***
по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал.
1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите за признаването за установена
дължимостта на следните суми: 1) 536.63
лева, представляваща неизплатено задължение по договор за стоков кредит №3467495 от
26.11.2018 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, вземането по който
е прехвърлено с договор за цесия от 07.08.2019 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. на ищеца, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (20.08.2020 г.)
до окончателното плащане. 2) 48.36 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.01.2019 г. до 21.09.2019
г. 3) 51.91 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.01.2019 г. до
12.03.2020 г., а също и за сторените в заповедното и настоящото производство
разноски. В исковата
си молба ищцовото дружество е посочило, че на 26.11.2018 г. е сключен договор
за стоков кредит между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и
ответника, по силата на който е предоставена сума в размер на 569 лева и е
уговорено заплащането на договорна възнаградителна лихва; общата сума, която е
следвало да бъде върната на 10 месечни погасителни вноски в размер на по 65.75
лева, е 657.50 лева; извършени са няколко плащания по договора, като към
настоящия момент дължимата главница е в размер на 536.63 лева, дължимата възнаградителна лихва
е в размер на 48.36
лева и дължимата законна лихва е в размер
на 51.91 лева; преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК са
изтекли всички падежи; настоява за признаването за установена дължимостта на
процесните суми, както и за присъждането на сторените разноски.
В законоустановения
едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея е
получен отговор, в който се сочи, че предявените искове са допустими, но
неоснователни; длъжникът не е уведомен за цесията и тя не е валидна спрямо него;
прави възражение за погасяването на задълженията по давност; в съдебното
заседание е посочил, че не оспорва размерите на главницата, възнаградителната
лихва и лихвата за забава с оглед спестяването на значителни разноски за
експертизи; настоява за отхвърлянето на
исковете на посочените по-горе основания и присъждането на направените разноски.
В писмената си молба от 21.04.2021 г. ищцовото
дружество е посочило, че изцяло поддържа предявените искове; надлежно с
приложените към исковата молба доказателства на ответника са връчени
документите във връзка с цесията, която е произвела своето действие; по
отношение на договора не е обявявана предсрочна изискуемост, като на 21.09.2019
г. е настъпил падежът на последната погасителна вноска; не е изтекла погасителната
давност относно процесните суми; настоява за уважаването на исковете.
В
съдебното заседание ответникът чрез своя процесуален представител е заявил, че не оспорва размерите на
главницата, възнаградителната и законната лихви; оспорва исковете единствено с оглед на обстоятелствата, че е изтекла
погасителната давност за вземанията, както и че цесията не е надлежно съобщена
на ответника; не
е необходимо да се назначава съдебно-счетоводна експертиза с оглед спестяването
на разноски на страните и поради неоспорването на размерите на вземанията;
прави възражение за претендираното юрисконсултско възнаграждение; желае отхвърлянето
на исковете.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
Съгласно представените (на лист 6-32 от делото)
договор за стоков кредит с общи условия към него, касов бон, рамков договор за
прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 07.08.2019 г. с приложение №1 към него,
потвърждение за сключена цесия, уведомление с обратна разписка към него и
пълномощно, на 26.11.2018 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и
М.С.В. са сключили договор за стоков кредит; размерът на
уговореното задължение на ответника към ищеца е бил 657.50 лева (в това число
569 лева главница, 21.57 лева застрахователна премия (която не се претендира) и
66.93 лева възнаградителна лихва), платими на 10 месечни вноски по 65.75 лева;
фиксираният лихвен процент по заема (договорна лихва) е в размер на 24 %. Според
неоспорените твърдения на ищцовото дружество неплатените остатъци са в размер
на 536.63 лева главница, възнаградителна лихва
от 48.36 лева и 51.91 лева законна лихва.
Ищцовото дружество е ангажирало доказателства
за валидното съобщаване на договора за цесия на длъжника. В постановеното по
реда на чл.290 от ГПК Решение №3/16.04.2014 г. по търговско дело №1711/2013 г.
по описа на І т.о. на ВКС относно поставения въпрос за значението на
уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с
предявяването на исковата молба от цесионера като настъпил в хода на
производството по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на
цедираното вземане факт, е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
представлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99 ал.3 пр.1-во от
Закона за задълженията и договорите, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание на чл.99 ал.4 от Закона за задълженията и
договорите; то следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл.235 ал.3 от ГПК
(в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело №12/2009 г. на
ІІ т.о. на ВКС). Такава е настоящата хипотеза, като към исковата молба са
представени рамков договор за прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г.,
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
07.08.2019 г. с приложение №1 към него, потвърждение за сключена цесия,
уведомление с обратна разписка към него и пълномощно. В този случай според
съдебната практика на Окръжен съд – Добрич, обективирана в Решение
№16/17.02.2016 г. по въззивно търговско дело №6/2016 г. и Решение
№115/12.10.2016 г. по въззивно търговско дело №177/2016 г., депозирането на
исковата молба, която е придружена с документите, обективиращи цесията, следва
да се счита за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника и трябва
да бъде съобразено от съда. Ищцовото дружество с приложените към исковата молба
документи е представило доказателство (служебен бон) за реалното заплащане на
ответника на посочената в договора за стоков кредит сума. „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД - гр. София е доказало наличието на валидно сключен договор за стоков
кредит; ответникът въпреки дадените с
доклада по делото указания не е доказал наличието на каквито и да е плащания по
договора освен признатите от ищеца. Затова остатъкът от задължението по
процесния договор за стоков кредит в неоспорения размер от 536.63 лева главница се дължи от
ответника; предявеният установителен иск за главницата е изцяло основателен и
трябва да бъде уважен. Неоснователно е направеното от М.С.В. възражение за
настъпила погасителна давност относно вземанията, като от датата на сключването
на договора на 26.11.2018 г. до настоящия момент не е изтекла дори кратката
3-годишна погасителна давност относно дължимите лихви.
Клаузата
за заплащане на възнаградителна (договорна) лихва в размер на 24 % годишно не е
нищожна. Според трайната съдебна практика (Решение №906/30.12.2004 г. по гр.
дело №1106/2003 г. на II г.о. на ВКС; Решение
№378/18.05.2006 г. по гр. дело №315/2005 г. на II г.о. на ВКС) възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Към момента на сключването на
договора за потребителски кредит законната лихва е била 10.00 %, а уговорената
между страните в настоящото производство договорна лихва от 24 % е в значително
по-малък от трикратния размер на законната лихва. Следователно договореното
възнаграждение не противоречи на добрите нрави и не е нищожно. Затова
предявеният установителен иск за неоспорената като размер от ответника сума от 48.36 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.01.2019 г. до 21.09.2019 г., е изцяло основателен и също трябва да бъде уважен.
Претенцията
за дължимостта на сумата от 51.91 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.01.2019 г.
до 12.03.2020 г., също е основателна,
доколкото е в значително по-нисък размер от изчислената с помощта на лихвения
калкулатор за изчисляване на законна лихва на интернет – сайта на Националната
агенция по приходите законна лихва върху сумата от 536.63 лева, която е 62.16 лева.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати поисканите разноски по
частно гр. дело №2074/2020 г. по описа на ДРС в размер на 75 лева (в това число
50 лева внесена държавна такса и 25 лева юрисконсултско възнаграждение). На
основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по
настоящото производство в размер на 225 лева (в това число 125 лева внесена държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240
ал.1 и ал.2 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че М.С.В. с ЕГН ********** *** има
следните неплатени парични задължения към „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Проф. д-р Петър
Дертлиев” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор ***, (за които е издадена Заповед
за изпълнение №852/24.08.2020 г. по частно гр. дело №2074/2020 г. по описа на
ДРС): 1)
536.63 лева (петстотин тридесет и шест лева и шестдесет и три
стотинки), представляваща неизплатено задължение по
договор за стоков кредит №3467495 от 26.11.2018 г., сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от
07.08.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.2018 г. на ищеца, заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението (20.08.2020 г.) до окончателното
плащане. 2)
48.36 лева (четиридесет и осем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.01.2019 г. до 21.09.2019 г. 3) 51.91
лева (петдесет и един лева и деветдесет и една стотинки), представляваща лихва
за забава за периода от 21.01.2019 г. до 12.03.2020 г.
ОСЪЖДА
М.С.В. с ЕГН **********
*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Проф. д-р Петър Дертлиев” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от
225 (двеста двадесет и пет) лева, представляваща направените разноски по гр.
дело №3122/2020 г. по описа на ДРС, както и сумата от 75 (седемдесет и пет)
лева, представляваща направените разноски по частно гр. дело №2074/2020 г. по
описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: