Решение по дело №84/2019 на Окръжен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 69

гр. Силистра, 12.06.2019 год.

 

  Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Василева

Кремена Краева                 

При секретаря М. Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кремена Краева въззивно търговско дело № 84/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД обжалва решение №484/07.01.2019г., постановено по гр.д.№ 936/2018г. по описа на  РС Силистра, в частта, в която са отхвърлени  исковете му срещу длъжника по Договор за потребителски кредит №********** - Р. К. К..

Искането е да се отмени в обжалваната част решението, като се установи съществуването на вземане в полза на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу длъжника Р. К. К., относно възнаграждение по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 841, 08 лв.; неустойка в размер на 455 лв.; претенцията за главница над присъдените с решението 667,72лв., до пълния и претендиран размер от 1499,82лв.

Ответникът по жалбата -  Р. К. К.  депозира становище за неоснователност на  жалбата.

Претендира разноски за производството.

 

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Оплакването във въззивната жалба на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД е за неправилност изводите на СРС относно недействителността на клаузите от договора за потребителски кредит, в частта по уговорената неустойка и споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги.

Това оплакване въззивният съд преценява за неоснователно, тъй като РС Силистра е постановил решението си, като обсъдил всички доказателства, относими към спора, при адекватно извършен доказателствен анализ.  Констатираното противоречие с императивните правни норми на на чл.10, ал.2 ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и добрите нрави - относно клаузите, определящи задължението за заплащане на пакет от допълнителни услуги, респ. противоречие със закона – относно клаузата за неустойка е основание тези клаузи да бъдат игнорирани, както правилно е процедирал първоинстанционният съд. Подадената от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД въззивна жалба не налага промяна в мотивите на първоинстанционното решение, към които на осн. чл.272 ГПК въззивният съд препраща, като се има предвид и следното: Жалбоподателят не спори по изводите на съда, че стойността на допълнителните услуги представлява 64,7 % от отпуснатия кредит и тя самостоятелно надхвърля максимално допустимия размер на ГПР – чл.19, ал.5 ЗПК.  Поради това дори и да бъдат споделени доводите в жалбата, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР - при такова договаряне се постига несъвместим с обществения морал резултат. В съдебната практика принципно се приема, че изключително голямата разлика в престациите при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. С оглед на това и съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД сделки, сключени при значителна липса на еквивалентност на престациите, включително и при необосновано висок размер на възнаграждение за услуга са нищожни - Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК.  Освен това визираната клауза покрива и фактическия състав на чл.143, т.11 от ЗЗП, доколкото е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения договор. Посоченото се отчита от въззивния съд като допълнителен аргумент, в подкрепа горните изводи.

Относно претенцията на ищеца, касаеща начислената неустойка по чл.12.4 от ОУ към договора за кредит в размер на 455 лв.:  Според ал.2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия случай, неустойката по чл.12.4 от ОУ е уговорена паралелно с неустойка за забава в размер на законната лихва, поради което и клаузата за начисляването на неустойка за предсрочно прекратяване на кредита се явява нищожна като противоречаща на императивна правна норма.  Всички доводи в жалбата за дължимост на посочената сума не отчитат ясното правило на чл.33 ЗПК. Поради това е излишно да се коментират.

В заключение и въззивният съд достига до извод за нищожност на тези разпоредби, налагащ отчитане на всички плащания на ответника като вноски за връщане на главница и лихви.

Решението в обжалваните части следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно. 

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС Силистра

 

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА  в обжалваната част решение №484/07.01.2019г., постановено по гр.д.№ 936/2018г. по описа на  РС Силистра.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1:                          2: