№
69
гр. Силистра, 12.06.2019 год.
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
проведено на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пламен
Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора
Василева
Кремена
Краева
При
секретаря М. Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кремена Краева
въззивно търговско дело № 84/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК.
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД обжалва решение
№484/07.01.2019г., постановено по гр.д.№ 936/2018г. по описа на РС Силистра, в частта, в която са
отхвърлени исковете му срещу длъжника по
Договор за потребителски кредит №********** - Р. К. К..
Искането е да се отмени в обжалваната част решението,
като се установи съществуването на вземане в полза на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД срещу длъжника Р. К. К., относно
възнаграждение по сключено между страните споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги в размер на 841, 08 лв.; неустойка в размер на 455 лв.; претенцията за главница над присъдените с решението
667,72лв., до пълния и претендиран размер от 1499,82лв.
Ответникът по жалбата - Р. К. К.
депозира становище за неоснователност на
жалбата.
Претендира разноски за производството.
Съдът
– след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадени от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба
за неоснователна, по следните съображения:
Оплакването във въззивната жалба на
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД е за неправилност изводите
на СРС относно недействителността на клаузите от договора за потребителски
кредит, в частта по уговорената неустойка и споразумението за предоставяне на
пакет допълнителни услуги.
Това оплакване въззивният съд преценява
за неоснователно, тъй като РС Силистра е постановил решението си, като обсъдил
всички доказателства, относими към спора, при адекватно извършен доказателствен
анализ. Констатираното противоречие с
императивните правни норми на на чл.10, ал.2 ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и
добрите нрави - относно клаузите, определящи задължението за заплащане на пакет
от допълнителни услуги, респ. противоречие със закона – относно клаузата за
неустойка е основание тези клаузи да бъдат игнорирани, както правилно е
процедирал първоинстанционният съд. Подадената от ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД въззивна жалба не налага промяна в мотивите на
първоинстанционното решение, към които на осн. чл.272 ГПК въззивният съд
препраща, като се има предвид и следното: Жалбоподателят не спори
по изводите на съда, че стойността на допълнителните услуги представлява 64,7 %
от отпуснатия кредит и тя самостоятелно надхвърля максимално допустимия размер
на ГПР – чл.19, ал.5 ЗПК. Поради това
дори и да бъдат споделени доводите в жалбата, че разходите на потребителя за
въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по
кредита и не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР - при такова
договаряне се постига несъвместим с обществения морал резултат. В съдебната
практика принципно се приема, че изключително голямата разлика в престациите
при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави,
доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. С оглед на това и съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД сделки,
сключени при значителна липса на еквивалентност на престациите, включително и
при необосновано висок размер на възнаграждение за услуга са нищожни - Решение
№ 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК. Освен това визираната клауза
покрива и фактическия състав на чл.143, т.11 от ЗЗП, доколкото е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения
договор. Посоченото се отчита от въззивния съд като
допълнителен аргумент, в подкрепа горните изводи.
Относно
претенцията на ищеца, касаеща начислената неустойка по чл.12.4 от ОУ към
договора за кредит в размер на 455 лв.: Според ал.2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. В настоящия случай, неустойката по чл.12.4 от ОУ
е уговорена паралелно с неустойка за забава в размер на законната лихва, поради
което и клаузата за начисляването на неустойка за предсрочно прекратяване на
кредита се явява нищожна като противоречаща на императивна правна норма. Всички доводи в жалбата за
дължимост на посочената сума не отчитат ясното правило на чл.33 ЗПК. Поради
това е излишно да се коментират.
В
заключение и въззивният съд достига до извод за нищожност на тези разпоредби, налагащ
отчитане на всички плащания на ответника като вноски за връщане на главница и
лихви.
Решението
в обжалваните части следва да се потвърди изцяло като правилно и
законосъобразно.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС Силистра
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение №484/07.01.2019г.,
постановено по гр.д.№ 936/2018г. по описа на
РС Силистра.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: