Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 1054 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение 48624/15.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 79958/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу А.В.А. искове с правно основание
чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД - за заплащане
на сумата от 564, 20 лв. - доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с
адрес гр. София, бул. „*********, код на платеца Т 096125 за периода м.06.2014
г. - м.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2017 г. до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. Ищецът е осъден
да заплати на ответника сумата от 400 лв., представляваща сторени по делото
разноски.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД,
с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно § 1, т.33а
от ДР на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатицзация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. С оглед на това по силата на закона ответниците
са клиенти на топлинна енергия. Между страните не е подписан договор за
продажба на електрическа енергия въпреки отправената от ищеца покана за това. Между
страните по делото не е подписан договор за продажба на топлинна енергия,
въпреки отправената от ищеца покана за това. Като е ползвал доставената до
имота топлинна енергия ответника се е обогатил неоснователно за негова сметка,
поради което дължи заплащане на стойността на консумираната топлинна енергия. Твърди,
че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, за което е представен
нотариален акт по делото. За придобиване на качеството потребител на топлинна
енергия е без значение фактът дали лицето е обитавало имота или не, дали лично
е консумирало топлинната енергия, както и на чие име се води партидата по
абонатен номер. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че при учредено
вещно право на ползване лицето, носител на качеството ползвател, е лицето,
обитавало имота и съответно консумирало топлинната енергия. Всеки етажен
собственик е потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Освен
заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения му имот,
потребителите са длъжни да заплащат и тази за отопление на общите части. Излага
съображения относно понятието потребител на топлинна енергия и съдържанието на
облигационното правоотношение с ищеца. Моли съда за постанови решение, с което
да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника А.В.А.,
с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено,
че ищецът не се е обогатил за негова сметка без правно основание за това.
Топлинната енергия през исковия период е била ползвана от дружеството „О.Л.“ -
наемател. Именно с това дружество е бил сключен договор да доставка на топлинна
енергия и на негово име е била открита партида при ищеца, на негово име са и
съставените фактури за исковия период. Още с депозирания по делото писмен
отговор на исковата молба е заявил, че не е собственик, нито ползвател на
имота, а само негов държател. Представеният по делото нотариален акт се отнася
за различен от процесния недвижим имот. Моли съда да потвърди обжалваното
решение като му присъди сторените във въззивното производство разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице
– помагач на ищеца - „Б.“ ЕООД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание
чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че с ответника не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия, поради което последният се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството и е длъжен да върне онова, с което се е
обогатил неоснователно до размера на обедняването. Ответникът е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. София, бул. „*********, код на платеца Т096125. На основание
чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява на основание писмени договори при
общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 546, 20 лв. -
стойност на доставената топлинна енергия за периода м.06.2014 г. - м.04.2015
г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, както и
сумата от 140, 21 лв. - лихва за забава за периода 30.07.2014 г. - 30.06.2017
г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
Първоначално искът е предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК - за
установяване съществуване на вземаненията на ищеца спрямо ответника, за които е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
18.07.2017 г. по ч. гр. д. № 46967/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав. С
определение № 39409/23.04.2018г., постановено по гр. д. № 79958/2017 г. по
описа на СРС, I ГО,
125 състав, допуснато изменение на предявените искове от установителни в
осъдителни при основание на иска - неоснователно обогатяване на ответника за
сметка на ищеца. Постановената заповед за изпълнение е обезсилена. Определение
е влязло в сила като необжалвано.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че между страните не е
налице облигационно правоотношение. Представеният по делото нотариален акт няма
отношение за правния спор, тъй като не се отнася до процесния имот. Твърди, че
не е собственик или ползвател на процесния имот, а само негов държател, тъй
като упражнява фактическата власт за другиго. Отдал е имота на трето за процеса
лице. Оспорва претенцията и по размер. Твърди, че наемателят на имота на
07.11.2017 г. е внесъл сумата от 200 лв. - главница. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове и да му присъди сторените по
делото разноски.
Представен е протокол от проведено Общо събрание на собствениците на
адрес гр. София, бул. „********от 02.09.2002 г., на което те са взели решение
да се сключи договор с „В.Е.С.“ ЕООД, за въвеждане на топлинно счетоводство на
разходите за отопление и топла вода от отоплителен сезон 2002/2003 г., като
услугата се възложи на посоченото дружество. Към него е приложен списък на
абонатите от етажната собственост. За ап.5 е посочен ЗК „Ю.“ АД- Агенция 4.
С договор № У 312/08.07.2011 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.193в, ал.2 ЗЕ ищецът
е възложил на „Б.“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече
от един потребител в гр. София, при спазване изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
На 10.03.2006 г. между А.В.А. - наемодател и „О.Л.“ ЕООД - наемател, е
сключен договор за наем, по силата на който наемодателят се е задължил да
предостави за временно възмездно ползване на наемателя следния недвижим имот:
апартамент, находящ се на бул. „**********, срещу заплащане на месечен наем от
750 лв. Страните са уговорили, че имотът се предава на наемателя необзаведен и
ще се ползва за офис. Договорът е сключен за срок от 2 години, считано от
15.03.2006 г.
„О.Л.“ ЕООД е депозирал при ищеца молба рег. № 876/24.03.2006 г. за
откриване на партида за заплащане на ползваната топлинна енергия на помещение
на бул. „**********, с отопляем обем от 196 куб. м. Върху молбата е посочен код
96 125.
Съставените фактури за процесния топлоснабден имот за исковия период са
на името на „О.Л.“ ЕООД.
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „**********. Същият няма отношение към предмета
на делото, поради което не следва да се обсъжда.
Ищецът е ангажирал списък на живущите в жилищната сграда на ул. „**********е
посочена А..С.К..
Съгласно удостоверение за наследници № 618/17.01.2011 г. А. С.К.е
починала на 06.09.1999 г., като е оставила за свой наследник по закон А.В.А. -
син.
Видно от представения по делото фискален бон се установява, че на 07.11.2017 г. за процесния топлоснабден имот е платена
сумата от 200 лв.
От заключението на вещото лице И.У.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническа експертиза се установява че в процесния имот отоплителните тела са
били демонтирани. за исковия период няма начислена топлинна енергия за
отопление на имота. В същия има монтиран един водомер за топла вода. Вещото
лице приема, че изравнителните сметки са изчислени в съответствие с действащата
Наредба № 16-334 от 01.06.2014 г. Стойността на потребената топлинна енергия
през исковия период за отопление - сградна инсталация и имот, както и битово
горещо водоснабдяване, възлиза на 412, 97 лв., формирана като разлика между
начислената сума от 453, 59 лв. и сумата за връщане от изравнителните сметки в
размер на 40, 62 лв. В тези суми не са включени предишни неплатени суми и
просрочени суми, както и лихви. На вещото лице са предоставени документите
относно извършените метрологични проверки на абонатната станция до м.05.2018
г., съгласно които топломерът е преминал метрологични проверки през 2 години и
при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза. От заключението
на вещото лице И.Г.се установява, че на 07.11.2017 г. е извършено плащане на сумата
от 200 лв., с която претендираната главница в размер на 564, 20 лв. е намалена
на 364, 20 лв. Изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни
сметки са въвеждани в информационната система на ищеца по месеци и суми:
м.08.2014 г. - за доплащане 83, 38 лв. за периода м.05.2013 г. - м.04.2014 г.;
м.08.2015 г. - за връщане 38, 68 лв. за периода м.05.2014 г. - м.04.2015 г. За
исковия период м.06.2014 г. - м.04.2015 г. начислената топлинна енергия е на
стойност от 564, 20 лв., от която: 245, 91 лв. - за отопление и 208, 67 лв. -
за топла вода. Лихвата за забава върху сумата от 564, 20 лв. от датите на
изпадане на ответника в забава до 30.06.2017 г. възлиза на 141, 80 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за
стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване
и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на
издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ
(нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия
период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди.
Липсва спор между страните, че писмен договор между ищеца и ответника за исковия
период не е подписан, както и че не са обвързани от договорно правоотношение, в
каквато насока са и ангажираните по делото доказателства. Ищецът обосновава
задължението на ответника с неоснователното му обогатяване с доставената и
използвана от него топлинна енергия, доколкото за исковия период страните не са
сключили писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственик на имота ответникът
е ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща,
поради което е налице неоснователно обогатяване на ответниците, обедняване на
ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно
основание за това.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват
се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на
неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе
е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.
Неоснователен е релевирания от жалбоподателя довод, че от представения по
делото нотариален акт се установява, че ответникът е собственик на процесния
имот. Представеният с исковата молба нотариален акт не се отнася за
топлоснабдения имот. Ищецът не е ангажирал по делото доказателства в подкрепа
на фактическото си твърдение, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот
и като такъв го е ползвал през исковия период, в каквато насока е и съставения
от СРС доклад на делото по реда на чл.146 ГПК. Следва да се посочи също така,
че в справките за отопление и топла вода за исковия период, съставени от
топлинния счетоводител, както и в съставените фактури като клиент за процесния
имот също е посочен „О.Л.“ ЕООД. Това от своя страна се явява пречка за
обосноваване на извода, че с доставяната топлинна енергия се е обогатил ответника.
По изложените съображения обоснован е изводът на решаващия съд, че по
делото не е установено наличието на обогатяване от страна на ответника за
сметка на ищеца. Това от своя страна води до неоснователност на предявения иск
относно претендираната главница.
Релевираните от жалбоподателя доводи относно предпоставките за
придобиване на качеството клиент на топлинна енергия не следва да се обсъждат,
тъй като нямат отношение към заявеното основание на предявения иск.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Предвид
обстоятелството, че ответникът по жалбата не е ангажирал по делото
доказателства относно размера на сторените разноски в настоящото производство,
такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение 48624/15.10.2018 г., постановено по гр. д. № 79958/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 125 състав.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес гр. София, бул. „*******
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.