№ 51533
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско
дело № 20241110132287 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на „(ФИРМА),
ЕИК *****, седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), представлявано от управителя
М.Г.Н, чрез пълномощника му адв. Г. Д.. Процесуалният представител на заявителя иска да
бъде издадена заповед за изпълнение против „(ФИРМА), ЕИК *****, , седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС) представлявано от управителя Х.Й.Г за сумата от 11 651 лв.
(единадесет хиляди шестстотин петдесет и един лева), ведно със законната лихва от
09.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Заявлението е уважено и със заповед № 21591 от 11.07.2024 г. е разпоредено
длъжникът „(ФИРМА), ЕИК *****, , седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС)
представлявано от управителя Х.Й.Г да заплати на кредитора „(ФИРМА), ЕИК *****,
седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), представлявано от управителя М.Г.Н 1)
сумата от 11 651 лв. (единадесет хиляди шестстотин петдесет и един лева), ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда 29.05.2024 г., 2) сумата от
633,74 лв. (шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки) - законна лихва
за периода от 09.01.2024 г. до 29.05.2024 г., 3) 248,86 лв. (двеста четиридесет и осем лева и
осемдесет и шест стотинки) и 4) 800 лв. (осемстотин лева) - адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 05.09.2024 г. На 11.09.2024 г. процесуалният
представител на „(ФИРМА) депозира възражение против дължимостта на сумите по
заповедта за изпълнение. С възражението прави и искане да му бъдат присъдени
направените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Предвид депозирането на възражение, с разпореждане № 129736 от 12.09.2024 г. е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена
заповед за изпълнение в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК. Разпореждането е връчено на
„(ФИРМА) на 07.10.2024 г. На 01.11.2024 г. пълномощникът на заявителя депозира молба с
искане за продължаване на срока за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, тъй като се налага
инспекция на двигателя. Във връзка с дадените от съда указания за конкретизиране на
обстоятелствата, на които основава молбата по чл. 63 от ГПК, заявителят отново излага
съображения, че е автомобилът Фиат Докато с рег. № СВ81021МС е в сервиз и ремонтът му
не е финализиран.
Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Искането за продължаване на срока за предявяване на иск за установяване на
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, е неоснователно. Съгласно чл. 63 ал.
1 от ГПК, „законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда
по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на
1
уважителни причини“. Според утвърдената съдебна практика понятието „уважителна
причина“ по смисъла на закона представлява обективно препятствие, преодоляването на
което не зависи от волята на страната. Сочените от заявителя обстоятелства, мотивиращи
искането му за продължаване на срока за предявяване на иск, нямат характер на обективна
пречка, която заявителят да не може да преодолее. Инспекцията на двигателя и неговото
отремонтиране биха могли да са свързани с размера на претендирано обезщетение, но
същият вече е заявен със заявлението по чл. 410 от ГПК. Освен това, определянето на
размера на евентуалната имуществена вреда, не е обективна пречка, респ. уважителна
причина, поради която страната да не можи да спази определения законов срок.
Предвид тези съображения, съдът намира, че искането на „(ФИРМА) за
продължаване на срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
С оглед обстоятелството, че заявителят не е предявил иск в законовия едномесечен
срок и неоснователността на молбата му по чл. 63 ал. 1 от ГПК, заповедта за изпълнение
следва да бъде обезсилена на основание чл. 415 ал. 5 от ГПК. .
С възражението длъжникът прави искане за присъждане на направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение и представя доказателства за заплащането на такова.
Съдът намира, че това възнаграждение е дължимо, тъй като делото е решено в полза на
длъжника с обезсилването на заповедта за изпълнение.
Водим от горното и на основание чл. 63, чл. 415 ал. 4 и ал. 5 и чл. 78 ал. 3 от ГПК, и чл.
129 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 01.11.2024 г. г. за продължаване на срока за
предявяване на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 21591 от 11.07.2024 г., издадена по частно гражданско дело №
32287 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично изпълнение № 21591 от 11.07.2024 г.,
издадена по частно гражданско дело № 32287 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд,
162-ри състав.
ОСЪЖДА „(ФИРМА), ЕИК *****, седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
представлявано от управителя М.Г.Н да заплати на „(ФИРМА), ЕИК *****, , седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС) представлявано от управителя Х.Й.Г сумата от 800 лв.
(осемстотин лева), представлява направени от длъжника разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд, в едноседмичен срок, считано от датата на
връчването му на заявителя и на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2