Р Е Ш Е Н И Е № 321
гр. Видин, 16.07.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седемнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
при секретаря Оля Велизарова и в присъствието на прокурора .................
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ гражданско дело № 1148 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба с правно основание чл. 127 ал. 2 и чл. 143
от СК, вр.чл. 59, ал. 9 от СК, подадена
на 16.07.2020 година от Ф.Р.К. с ЕГН **********
с адрес: ***, против Н.В.Ч. с
ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. Видин, обл.
Видин, ж.к. „Строител“ бл. 3, вх. В, ет. 4, ап. 67.
Твърди се от ищеца, че до 2020 г.
родителските права по отглеждане и възпитание на общото им дете с ответницата -
С. Ф. К. с ЕГН **********, били упражнявани фактически от майката Н.В.Ч..
Ищецът посочва, че дал съгласие за
извеждането на дъщеря им в чужбина и ответницата заминала за Кипър с дъщеря им С.
преди около 6 години, като излага, че през месец февруари 2020 г. ответницата
се върнала с дъщеря им в България
Подържа, че почти ежедневно се виждал и комуникирал със С.
след идването й в България и бил шокиран от редица факти и обстоятелства, които
сочели, че отглеждането на дъщеря им от ответницата съставлява риск за
нормалното физическо, морално и устойчиво израстване на детето.
Излага, че в средата на месец май
2020 г. детето трайно и окончателно се преместило при него, като в момента
ищецът упражнява фактическите права по отглеждането и възпитанието му.
Посочва, че когато е на работа
грижите за С. се поемат от майка му.
Подържа, че детето има огромни
пропуски в образованието си като тепърва учели с нея таблицата за умножение, а С.
следва да запише 7-ми клас.
Излага, че към момента ежедневно учи
със С. по математика, български и всякакви други разказвателни предмети, като
сочи, че детето само в първи клас е учило в България и понастоящем ежедневно й
се правят диктовки за възстановяване на правописа и уменията на български език.
Твърди, че на 21.06.2020 г. ответницата
заминала за Кипър без дъщеря им.
Излага, че преди детето трайно да се
премести при него, когато се интересувал къде и с кого излиза и кога ще се
прибере, С. естествено и спокойно му обяснявала, че майка й я оставяла сама и
дни, и нощи в Кипър, като детето му споделило, че повече от година ответницата
живее с арабин.
Ищецът поддържа, че имало опасност и
риск детето да израсне в среда на аморално поведение, като оставането й в
България било наложително в защита на здравето и нормалното й израстване и
преместването й от средата, в която я била поставила ответницата.
Ищецът твърди, че преди ответницата
да замине й изпратил нотариално заверена декларация на адреса в ж.к „Строител“,
която тя получила лично, с която я уведомил, че е оттеглил пълномощното си и
съгласието си дъщеря им С. да замине за чужбина.
Сочи, че живее в жилище в гр. Видин
на посочения в исковата молба адрес, което жилище е собственост на родителите
му, които живеят на друго място.
Излага, че е в състояние да
подсигури на С. нормални жилищни условия, като сочи, че работи в БДЖ и получава
редовно месечно възнаграждение.
Поддържа, че преди заминаването на
детето с ответницата за чужбина е виждал редовно с дъщеря си, а през всяко
лято, ваканция и празници тя е била изключително при него и родителите му.
Иска се от съда да постановите
решение, с което:
-да се предостави упражняването на
родителските права върху детето С. Ф. К. с ЕГН ********** на бащата Ф.Р.К..
-да се осъди ответницата Н.В.Ч. да заплаща месечна
издръжка на детето С. Ф. К., чрез нейния баща и законен представител Ф.Р.К., в
размер между на 200.00 лева, считано от предявяване на иска, ведно с лихвата за
забавата, до изменение на обстоятелствата за това.
В едномесечния срок от назначеният
особен представител на ответницата е представен писмен отговор, с който се
оспорва иска за предоставяне упражняването на родителските права на бащата,
като се иска, в случай на уважаване на претенцията,да бъде
постановен режим на лични отношения на детето с майката, като същата има право
да вижда и взема при себе си детето минимум два пъти в месеца за съботите и
неделите, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата. В случай, че бъде предоставено упражняването на родителските
права на бащата, майката да заплаща месечна издръжка на детето в минимален
размер на 162.50 лева.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и с процесуален представител като поддържа исковата молба.
Ответницата се представлява от
особен представител, който поддържа депозирания отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, Съдът намира за
установено следното:от представеното удостоверение за раждане е видно,че
родители на детето С. са страните по делото.
Приложено е съдебно Решение № 624/22.12.2014
г. по гр. д. № 1533/2014 г. по описа на ВдРС, отменено частично досежно размера
на издръжката с Решение № 24/24.02.2015 г. по описа на ВдОС, от което е видно,
че бащата Ф.Р.К. е осъден да заплаща месечна издръжка за детето С. Ф. К. в размер на по 120.00 лева месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2014 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа й до окончателното й
изплащане.
От
показанията на разпитаната по делото в съдебно заседание свидетелка П. И. К. /майка
на ищеца/,както и от изслушаното в
съдебно заседание дете се установява, че от май месец 2020 г. детето живее при баща си Ф.К. и се отглежда от
него. Свидетелката, както и детето сочат, че майката не участва в издръжката на
детето, а тя е поета изцяло от бащата. Детето излага, че от година и няколко месеца живее при баща си, като той
се грижи за нея и има създадени условия за това, както и че е доволна от
грижите. Сочи, че майка й е в Кипър, но се чува с нея всеки ден по телефона.
От изготвения и приет в съдебно заседание
социален доклад на Д „СП“ – Видин, се установява, че към момента детето С. Ф. К.
се отглежда основно от бащата, подпомаган от бабата по бащина линия. Майката
поддържа връзка с детето по телефона, не е идвала да го посещава или взима,
като същата пребивава в чужбина. Към момента са задоволени базовите и
индивидуалните потребности на детето. Същото живее в сигурна и безопасна среда.
Подсигурена му е разнообразна храна, обич, подкрепа и закрила. В доклада се
сочи, че от наблюдението на С. в присъствието на бащата прави впечатление, че
детето е привързано към родителя, който полага грижи за него, като същото се
чувства спокойно в присъствието на последния, прегръщат се, говорят си и детето
не се притеснява от присъствието на непознато лице.
По делото за изслушване на основание
чл. 56, ал. 6 СК се е явил единствено бащата.
Същият желае да упражнява родителските права върху детето си. Посочва, че
първоначално С. се отглеждала от майка си, като двете живели около шест години
в Кипър, но от февруари 2020 г. се завърнали в България. Излага, че от
20.05.2020 г. детето С. е при него и той фактически упражнява родителските
права, като е поел грижите по отглеждането, издръжката и обучението на детето.
Сочи, че има създадени условия за живот, детска стая, компютър, телевизор и
т.н., като твърди, че майка му го подпомага в отглеждането на детето.
При така установената фактическа
обстановка Съдът приема, че исковата претенция е основателна, по следните
съображения:
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато
родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от районния съд.
В процесния случай е безспорно, че
родителите на детето С. са се разделили и
не живеят заедно.
От ангажираните доказателства се
установява, че грижите за детето по отглеждането и възпитанието му от месец май 2020 г. са полагани от бащата,
подпомаган в това от свой родител,както и че майката на детето не участва в отглеждането
и издръжката му.
Във връзка с данните по делото
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата, като
местоживеенето на детето С. се съобрази с този факт.
Съдът намира, че упражняването на
родителските права от единия родител не означава прекъсване на връзката с
другия родител. Връзката с майката е много важна, с оглед израстването му и
оформянето му като личност. Прекъсването на тази връзка, с който и да е от
родителите във всички случаи не би било
в интерес на детето, ще наруши правата му и ще се отрази негативно на
развитието му. Предоставянето на упражняването на родителските права на единия
родител не означава прекъсване на грижата на другия към детето. Полагането на
грижи над обема, предвиден с решението е
не само желателно, но и силно препоръчително, защото по този начин се посрещат
не просто физическите, а и емоционалните нужди на детето от присъствието и на
двамата родители в неговия живот.
С исковата молба не е поискан от
ищеца режим на лични контакти на детето с ответницата, но съгласно чл. 127, ал.
2 от СК ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 СК. В отговора на исковата молба
процесуалния представител на ответницата е поискал да бъде постановен режим на
лични отношения на детето с майката, като същата има право да вижда и взема при
себе си детето минимум два пъти в месеца за съботите и неделите, както и един
месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Съдът
намира, че претендирания такъв от страна на ответницата е в интерес на детето,
поради което счита, че майката следва да има право да вижда и взима при себе си
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния
ден до 18:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата, след което да го връща по
местоживеенето му, което съвпада с местоживеенето на бащата.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението за издръжка спрямо
ненавършилите пълнолетие деца е неотменимо, безусловно задължение на
родителите, независимо от това дали живеят заедно или поотделно.
При определяне размера на дължимата
месечна издръжка Съдът следва да вземе предвид от една страна възможностите на
дължащия издръжка, а от друга страна нуждите на лицето, на което се дължи
издръжка.
В случая е безспорно, че страните по
делото са родители на детето С., както и че грижите по отглеждането и
възпитанието му се поети от бащата,
докато майката не участва в издръжката.
По отношение доходите на бащата са
представени писмени доказателства, а по отношение на майката не са ангажирани
такива.
Съдът приема, че ответницата е в
активна трудоспособна възраст, работи
и реализира доходи с оглед
данните, че същата живее и работи в Кипър.
С оглед изложеното и факта, че и тя
е родител на детето, то по отношение на нея също се поражда задължение за
осигуряването на издръжката му, като
следва да се посочи, че дори и при липса на доходи, за каквато обаче няма
данни, за ответницата съществува не само морално, но и законово задължение да
осигурява част от издръжката на ненавършилото пълнолетие свое дете.
Във връзка с горното и с
обстоятелството, че по делото не се ангажирани доказателства относно
невъзможност за даване издръжка, Съдът приема, че такава се дължи, като
определената издръжка следва да е съобразена с възрастта и ежедневните нужди
/храна, облекло/ на детето.
В хода на производството ищеца подържа издръжка в диапазона от 160.00 лева до 200.00 лева.
Съгласно СК, чл. 142, ал. 1 размерът
на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка,
и възможностите на лицето, което я дължи, т.е. съдът следва да цени както
нуждите на детето – физически и духовни потребности, така и възможностите на
родителя, който я дължи.
Съгласно ал. 2 на чл. 142 СК
минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, която се определя с постановление на
министерския съвет и от 01.01.2021 г. /ПМС №
331/26.11.2020 г./ е 650.00
лв. Издръжката не може да бъде определяна или намалявана под минималния размер,
съгласно чл. 142, ал. 2 на СК – т.е. не може да е по-малко от 162.50 лева,
защото нормата е императивна. С оглед изложеното майката следва да осигури на
детето 162.50 лева месечна издръжка, считано от влизане на решението в сила, а
останалите необходими за детето средства, както и непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието му, следва да се осигуряват от бащата.
Съдът отчете също и обстоятелството,
че ответницата не участва в издръжката на детето си, както и че не съществуват
данни за други алиментни задължения.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца пълният размер на направените
по делото съдебни и деловодни разноски, а именно сумата в общ
размер от 1230.00 лева /30.00 лв. - внесена държавна такса, 600.00 лв. -
адвокатско възнаграждение и сумата от 600.00 лева – внесен депозит за особен
представител/.
Във връзка
с изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса
върху размера на присъдената издръжка, а именно сумата в размер от 234.00 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на детето С. Ф. К., ЕГН ********** на бащата
Ф.Р.К. с ЕГН ********** с адрес: *** и
определя местоживеене на детето при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим за
лични контакти между майката Н.В.Ч. с
ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и адрес за призоваване: гр. Видин, ж.к.
„Строител“ бл. 3, вх. В, ет. 4, ап. 67 и детето С. Ф. К., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на
съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, след което да го връща
по местоживеенето му, което съвпада с местоживеенето на бащата.
ОСЪЖДА майката Н.В.Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и
адрес за призоваване: гр. Видин, ж.к. „Строител“ бл. 3, вх. В, ет. 4, ап. 67 да
заплаща месечна издръжка за детето С. Ф. К., ЕГН **********, чрез неговият баща
и законен представител Ф.Р.К. с ЕГН **********
в размер на 162.50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.07.2020 г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други
законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска,като отхвърля иска в останалата
му част до пълния размер.
ПРЕКРАТЯВА дължимата
по силата на Решение № 624/22.12.2014 г. по гр. д. № 1533/2014 г. по описа на
ВдРС, отменено частично с Решение № 24/24.02.2015 г. по описа на ВдОС, влязло в
сила на 17.04.2015 година издръжка, която бащата Ф.Р.К. с ЕГН ********** е осъден да заплаща
на детето С. Ф. К., ЕГН ********** чрез неговата майка Н.В.Ч. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н.В.Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и адрес за призоваване: гр.
Видин, ж.к. „Строител“ бл. 3, вх. В, ет. 4, ап. 67 ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Р.К. с ЕГН ********** с адрес: *** направените по
делото съдебни и деловодни разноски,
а именно сумата в общ размер от 1230.00 лева /30.00 лв. - внесена държавна
такса, 600.00 лв. - адвокатско възнаграждение и сумата от 600.00 лева – внесен
депозит за особен представител/
ОСЪЖДА Н.В.Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и
адрес за призоваване: гр. Видин, ж.к. „Строител“ бл. 3, вх. В, ет. 4, ап. 67 да
заплати по сметка на РС - Видин сумата в размер от 234.00 лева, представляваща
държавна такса върху размера на присъдената издръжка, както и 5.00 лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: