№ 385
гр. Велико Търново , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20214110200656 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД гр. София против Наказателно постановление
№ НП-ПБЗН-ВТО-1 от 24.03.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр. Велико Търново, с което за нарушение чл. 140, т. 2
от ЗМВР и на основание чл. 260, ал. 2 от с.з. на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 900.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за
незаконосъобразност и присъждане на разноски.
Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат
становище по жалбата.
Въззиваемата страна е депозирала писмено токова.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано с Акт за установяване на
административно нарушение № АУАН-ПБЗН-ВТ6-1-1 от 23.02.2021 г. срещу дружеството-
жалбоподател, затова, че при извършена проверка на 22.02.2021 г., около 13:30 часа, на
1
основание чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 15, т. 3 от Наредба № 81213-882 от 25.11.2014 г. за реда за
осъществяване па държавен противопожарен контрол, във връзка с чл. 125, ал. 1, т. 1 от
Закона за Министерството па вътрешните работи /Обн., ДВ. бр. 53 от 27.6.2014 г., ЗМВР/ в
обект: сграда с основно предназначение „Склад за земеделски инвентар", намираща се в
УПИ I, кв. 4 по ПУП на с. Петко Каравелово, общ. Полски Тръмбеш, собственост на
дружеството, било установено, че юридическото лице, в качеството си на собственик и
ръководител на обекта не било изпълнило т. 1 от писмено разпореждане № ПР-ПБЗН-ВТ6-1-
1 от 21.10.2020 г., издадено съгласно чл. 125, ал. 1 т. 4 от ЗМВР, с което му било
разпоредено в срок до 31.11.2020 г. да извърши отстраняване на зърното, съхранявано в
склада за земеделски инвентар и към 22.02.2021 г. продължавало да експлоатира сградата с
основно предназначение „Склад за земеделски инвентар" не но предназначение, като склад
за зърно в насипно състояние, в нарушение на чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-647 от
01.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите,
е което било осъществило състава на чл. 140, т. 2 от ЗМВР.
Актът за установяване на административно нарушение е надлежно връчен на
представляващия дружеството и е подписан от него без възражения. Не са последвали и
писмени възражения срещу АУАН в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 260, ал. 2 от ЗМВР,
налагайки на дружеството имуществена санкция в размер на 900.00 лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен начин от
приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
частично основателна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които
е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото
нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
Правилна е и правната квалификация на нарушението, поради което изложеното в жалбата
2
твърдение за нарушения на материалния закон също е несъстоятелно.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, следва правният извод, че
дружеството-жалбоподател е осъществило състава на чл. 260, ал. 2 от ЗМВР.
С процесното разпореждане служители на РСПБЗН гр. Полски Тръмбеш,
притежаващи необходимата компетентност, са констатирал несъответствия с изискванията
за пожарна безопасност в обект, стопанисван от търговското дружество. Контролният орган
на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е разпоредил отстраняване на констатираното
несъответствие, като е разпоредил да се отстрани зърното от склада за земеделски инвентар,
в изпълнение на нормативните изисквания за безопасност при пожар, съгласно чл. 34, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна
безопасност при експлоатация на обектите. Предписанието има характер на отделно
разпореждане по смисъла на чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и съдържа посочване на
конкретната правна норма, чието изискване следва да бъде изпълнено. Определен е и срок
за изпълнение на предписанието. При последвалата проверка е установено несъмнено, че
същото не е изпълнено.
Така постановеното разпореждане представлява индивидуален административен акт,
който подлежи на самостоятелно обжалване по реда на АПК. Разпореждането не е
обжалвано и е влязло в сила. Веднъж добило стабилитет, разпореждането поражда
задължения за неговия адресат и законосъобразността му не подлежи на обсъждане. Същото
е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. В
настоящото производство стои единствено въпроса дали е изпълнено даденото и влязло в
сила писмено предписание, без да е възможно да се обсъжда доколко то е обосновано и
законосъобразно. Това е било възможно в друг процес.
Съгласно санкционната норма на чл. 260, ал .2 от ЗМВР, на която правилно се е
позовал административнонаказващият орган, за неизпълнение на писмените разпореждания
по чл. 125, ал. 1, т. 4 и на заповедите по чл. 255 на юридически лица или на еднолични
търговци се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
Доколкото в настоящият случай е санкционирано дружеството за неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на неговата дейност, в хипотезата на чл. 83
от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице,
а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване
на неговата дейност, т.е. да се установи фактът на извършване на нарушението. В този
смисъл ирелевантни са и причините довели до допускане на нарушението.
В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предпоставяща отмяна
на наказателното постановление, защото характерът на засегнатите обществени отношения
и неизпълнение на законово въздигнато задължение от страна на жалбоподателя, не може и
няма как да бъде подведено под нормата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално и
3
законът не поставя изискване да са настъпили други вредни последици от нарушението.
Същото с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде
преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.
Това, че нарушението е за първи път следва да бъде отчетено единствено като
смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и да обуслови неговата маловажност.
В този смисъл обаче, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
изменено в частта му за размера на наложеното наказание. В наказателното постановление
липсват мотиви, на които се е позовал административно наказващият орган, за да определи
размера на наложената имуществена санкция. Това от своя страна представлява
процесуално нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който текст при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Поради това, настоящият състав приема, че ревизираното наказателно
постановление следва да се измени. Предвид констатираното от настоящата съдебна
инстанция, с оглед липса на данни за друго нарушение от същия вид, както и предвид
характера на нарушението, следва да се приеме, че за постигане на целения ефект от
налагането на наказанието е уместно да се определи имуществена санкция в предвидения от
закона минимум. В този смисъл наказателното постановление следва да се измени.
По делото не са представени доказателства за реално направени от жалбоподателя
разноски във връзка с производството, поради което претенцията за присъждане на такива
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ВТО-1 от 24.03.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Велико Търново,
с което на „***” ЕООД гр. София на основание чл. 260, ал .2 от ЗМВР е наложена
имуществена санкция в размер на 900.00 лева, като намалява същата на 500.00 /петстотин/
лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски като
неоснователна и недоказана.
4
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд гр. Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5