№ 165
гр. Варна, 01.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Доника Здр. ХР.ва
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501557 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 17:05 часа се явиха:
Въззивницата Д. ХР. Д. , редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява; представлява се от адв. Д.К., редовно упълномощена и
приета от съда отпреди.
Въззиваемият Д. Ц. Д., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, не се явява; представлява се от адв. Ани Г..
Контролираща страна Дирекция ,,Социално подпомагане“ – Варна,
редовно призована; не се явява представител.
Свидетелят Андр. р., редовно призована, не се явява.
Свидетелят Ст. Ст., редовно призована, не се явява.
Вещо лица Н. Ив. Ст., редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ докладва постъпила по и-мейл молба вх.рег. №
23026/11.11.2021г. от в.л. Н.С., в която посочва, че поради късното
уведомяване е в невъзможност да представи писмено заключение в срока по
чл.199 от ГПК и моли производството по делото да бъде отложено за друга
дата и час.
1
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, преди пристъпване към разпита на, НАСОЧВА, на осн.чл.140
ГПК вр.чл.11 ал.2 ЗМ, страните към разрешаване на спора си чрез медиация,
като им разяснява, че чрез използването на този алтернативен способ за
разрешаване на спорове могат да уредят и други свои конфликтни отношения,
стоящи извън предмета на съдебния спор.
В-ем Д.: Какво имам да говоря с нея, вече 7г. слушам обвинения.
Адв. К.: При предходно съдебно заседание, което се отложи поради
заболяване на член от съдебния състав, колегата ме попита пред съда, дали
моята доверителка има желание да се явят страните на медиация, като тя
потвърди, че би се съгласила. След това от страна на въззиваемия не е
предприета стъпка за започване на производство по медиация. За мен е
безпредметно аз да подавам заявление, при положение, че той и сега
потвърждава, че не желае да разговаря с нея.
В-цата Д.: Имаме дело за сексуално насилие. За мен сексуално насилие
е, когато едно дете каже къде я е пипал баща и как, когато детето е било с
баща си на 500км. от мен при баба си, че баща я е карал да се къпят заедно и
как я боли, когато я къпе, както и казаното от майка ми как заварва бащата да
се самозадоволява, гушнал детето, за мен това е сексуално насилие. Преди да
заведа каквото и да е било дело аз съм говорила с психолог в София и след
това тук също. Психологът, с който разговарях в София се казва ИР.ДР., а тук
водих детето при вече покойния д-р К.К., който като специалист изрази
становище, и аз не пожелавам на никоя майка да чуе това, което той ми каза,
2
че не се е стигнало до проникване, а само до пипане.
Това е било преди 6г., майка ми ми го казваше всичко това на части, не
ми го е казала на един път. Казваше ми, че не е съгласна с това негово
поведение и аз не можех да разбера какво точно става въпрос, докато не ми
каза какво е ставало и какво е казало детето.
Ние с детето сме говорили много и детето ми е споделяло. Детето се
казва ИЛ. и сега е на 14г., а тези събития се случват, когато е била на 8г.
Когато имахме срещи с д-р К., които срещи бяха непосредствено, след като
майка ми ми сподели, да, тогава сме имали разговори с ИЛ. и детето разказа
какво е било, какво се е случило. Срещите ни с д-р К. бяха на три, като
първият път тя беше сама при него, втория също и на третата среща той ме
повика и детето пред мен разказа за какво става въпрос. Конкретно ИЛ. каза
къде баща я е пипал, аз виждах нейните очи, те бяха пълни с вина, виждах
начинът, по който детето ме гледаше – виновно. В края на първи клас, преди
да завърши училище ИЛ. на няколко пъти се опитваше да ми каже нещо, но
не можеше, след което започваше да плаче. Аз не съм допускала, че
биологичен баща може да посегне на собственото си дете.
ИЛ. в неделя ме попита дали баща е пратил подарък за рождения ден.
ИЛ. не търси баща си, последно го видя месец август 2021г. Определените
дати за срещите им бяха през месец - юни, юли и август, но има отчуждаване
с времето.
ИЛ. има по-голям брат, двете деца говорят за баща си като страничен
човек. Аз им говоря за него, казвам им – баща ви. Синът ми се казва ХР. и е
на 20г. Той знае за всички тези неща, дори вече, когато започна да навързва
нещата ме пита дали затова ИЛ. толкова често е имала възпаления на дупето.
На мен всичко това ми коства много усилия, защото Д. се обажда на
социалните за провеждане на срещите, а те на мен, т.к. има още 4г. докато ИЛ.
стане на 18г. и това аз много пъти съм го казвала на социалните. Когато синът
ми искаше да ходи при него, изпратих го в София, трябваше да пътува със
самолет, като всичко това трябваше да бъде пак чрез социалните. Звъняла съм
му многократно, но той ми затваряше телефона. За да стигнем до тук, да
преодолея това да разкажа, съм работила с много специалисти, защото това е
една много голяма травма и всичко това рефлектира и над мен като майка, и
като родител, наясно съм, че детето трябва да общува с баща си. ИЛ. казва, че
3
иска да има баща, но да е нормален. Мисля, че трябва и двамата да работим
със специалисти.
Мога да кажа, че не мога да се поставя на негово място. Как може нещо
да не е вярно, ако е минало през съдебна инстанция, имаше представени
доказателства, за да минем на първа и втора инстанция.
Самият факт, че един мъж се самозадоволява държейки детето си или да
го докосва, или то да казва, че са играли на котки, които си ближат
дупетата…, за мен това е сексуално насилие. Детето е споделяло за болки в
интимните части пред д-р К..
В-ем Д.: През всичките тези години и по всички дела съм казал много
неща, днес чувам много нови работи. Д-р К. никъде не е написал тези работи,
няма такова нещо. Има протоколи, които са от 2006г., можете да ги видите,
там, не пише нищо такова.
Адв. Г.: Всички доказателства и протоколи ги към присъединеното
дело. Това, за което се говори днес е едно извънсъдебно заключение и го има
в бракоразводното дело. Моля да се изиска от съда гр.д. №8449/2016г. по
описа на Районен съд – Варна.
В-ем Д.: Самият аз подадох сигнали в прокуратурата, минах полиграф,
като резултати от полиграфа са отрицателни. Твърдя, че бабата излъга пред
съда в Провадия. Аз подадох сигнал, че тя ме обвинява, след което
прокуратурата излезе със становище, че бабата е излъгала, но съдията ме
осъди на база вътрешно убеждение.
Адв. К.: Съдът не уважи искането за приемане на резултатите от
полиграфа, защото е от частна организация.
В-ем Д.: Готов съм и сега да отида на полиграф.
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение
вх.рег. № 605/11.01.2022г. по допуснатата съдебно-психологична експертиза.
Вещо лице Н. Ив. Ст.: 68г., българка, българска гражданка, без
родство и дела със страните по делото. Предупредена съм за наказателната
отговорност по чл.291 НК; поддържам изготвеното от мен писмено
заключение.
4
В.л.Н.С.
на въпроси на адв.К.
Заключението, което съм изготвила казва много различни неща от
последните възложени такива, като аз съм се придържала към начина на
задаване на въпросите, които са ми поставени от съда.
Не съм имала поставена задача да освидетелствам майката и бащата,
което е било предмет на скорошната последна експертиза.
на въпроси на съда
Сексуално насилие е понятие, което е в обсега на правната наука, но
касае психологията и медицината. Дефинирайки понятието ,,сексуално
насилие“ не мога да изляза като рамка от това, което е прието от науката и
литературата. В литературата пише - ,,Обект на сексуално насилие могат да
бъдат всички, независимо от пол, раса и възраст“. Сексуалното насилието
засяга свободата на жертвата. Считам, че понятие ,,сексуално насилие“ не е
съвсем съотносимо към казуса на това дело, защото ако го разглеждаме в
частност като такова, че има такова посегателство, това е по-точният термин
за в момента, то тук се касае за инцес. Говорим за сексуално отношение на
бащата към детето. Инцесът касае това, в частност е пак сексуално насилие,
но ако има доказано такова. Проследявайки всички експертни заключения,
които са много близо до периода, който касае обвинението на майката към
бащата, никъде не се открива, нито в корективната методика, нито в
изследванията, нито в интервюто на детето, някакви нагласи. Детето не
споделя нищо, нито проектира в изследванията на рисувателните действия,
които са подходящи за тази възраст, да има такова насилие. Много ми е
трудно да приема, че тук става въпрос за сексуално насилие.
Аз гледам ИЛ. към момента, когато тя вече е на 14 г., от интервюто е
видно какъв е нейният личен профил, приложила съм към заключението
интервюто с нея, което е изключително подробно и от него е става ясно и е
видно, както представлява нейният личностен профил към момента,
съотносим към бащата и към майката. ИЛ. пред мен сподели, че не е наясно
какви са конфликтните отношения между родителите, защо мама и тате са се
разделили. Казва, че не знае защо са се разделили, и казва, че вече писва
5
много. Детето пред мен категорично заяви, че не иска да общува с баща си,
ако се спрем на нейното интервю, то е твърде крайно, агресивно, много
декларатовно. Нямала съм за задача да определя дали при ИЛ. има
посттравматично стресово разстройство, но промяна на детето в контекста на
такова посттравматично стресово разстройство можем да намерим, но ще
изисква едно по-задълбочено изследване в тази насока. ИЛ. е невротична,
агресивна, вербално агресивна, що касае темата на родителите, иначе ми
направи впечатление, че профилът на ИЛ. в момента е много стабилен, тя е
излязла от конфликта в семейството и го е принесла този свой проблем, който
струва много години непреодоляване конфликта на лоялност на вътрешния
конфликт, пренесла е всичко в собствената си среда. В момента тя е с високо
самочувствие, за това какво предстои, има известна ценностна ориентация,
оптимистична е. Казва, че от тук нататък нищо не я интересува. Това
представлява нейният личностен профил в момента.
Аз се учудвам, като чувам сега примери, че тя иска да се връща към
баща си, да има срещи с него, виждате от интервюто пред мен с какви
реплики се обръща. Просто затваря темата за баща си.
Безспорно има синдром на родителско отчуждение. Посттравматичното
стресово разстройство трябва да го търсим след 6-7 месеца от събитието, ако
трябва да се върна назад и да кажа какво е било травмиращото събитие на
ИЛ., това е било, че детето страда от раздялата на родителите си. Това, което
се говори, че ИЛ. е проектирала някакви сексуални нагласи, това не по нейни
думи, необобщавано от страна на баща си, в тази възраст 7-8г. тя би тогава
към този момент да има много ярък спомен. Когато колегите са правили
експертизите, в близост до събитието, тя спонтанно щеше да ги каже тези
неща, тя спонтанно в тестовете споделя това, че тати е сам и страда. В
началото са имало добър емоционален контакт, изведнъж след това тя казва:
,,Аз нямам нищо против да се виждам с баща ми, не разбирам защо не трябва
да го виждам“. Това са преходите, в които започват постепенно да действат
тези техники и силният емоционален контакт с майката, който е безспорен и
до момента.
Степента на синдром на отчуждението е тежка.
Към момента смятам, че изходът от тази ситуация не може да тръгне от
родителите към детето, говоря и за двамата родители, защото тук чувам, че
6
биха могли да се споразумеят. Това, което може да се опита, те не са
преработили своя конфликт, техният конфликт още минава през емоциите на
ИЛ., но тя като, че ли с тези реплики, които аз чух по време на изследването, е
готова да приключи, само да не я занимават повече с техните неща. Тя не е
наясно защо са се разделили, но едва ли не, не я и интересува. Единственият
начин, който може да се опита, аз не познавам брата на ИЛ., е чрез него. Чрез
брата да се контактува, който има готовност да разбере какво се е случило,
това е моето мнение и препоръка. Той има контакт с баща си, ако може да
приобщи ИЛ. към това. Това се е отразило малко или много и в
характеровото структуриране на детето. Моето мнение е, че това може да
стане чрез нейния брат. Да се подложат на някакво консултиране, за да може
братът да помогне. Към момента не виждам нейните родители да могат да се
справят с този проблем.
ИЛ. не знае за какво нейните родители спорят. Тя не е насяно за
обвиненията за сексуален тормоз, никъде в предходните експертизи не може
да се стигне до такива изводи. Сексуалното посегателство, ако го има в
нейното съзнание, тя ще го сподели и ще отхвърли баща си тотално. Има
враждебно отношение, но не вербализира нищо от сферата на сексуалната
тематика. Тези протести, които тя прави, дори и когато не приема неговия
подарък, това нейно разплакване, не е от това, че тя не желае баща си, а че не
се справя с конфликта на лоялност. Дълги години ИЛ. не се е справяла с
конфликта на лоялност, искала е да остане лоялна към двамата родители в
началото и го е правила, но след това запазва до крайна степен лоялността
към майка си, но отхвърля тотално баща си, тези емоции в голяма степен
можем да ги са интерпретираме като нейното несправяне със собствените си
емоции.
Сексуалното посегателство, ако е между много близки по кръг хора,
това в психологията, ако е осъзнато, всяка личност реагира по различен
начин, това е много индивидуално и зависи как във времето е преработвано.
Инцеста се наказва много тежко, защото психичните травми са много високи,
може да пострада и собствената сексуалност в бъдеще, може да развие
невротични и депресивни реакции, суициди и т.н., това са вариантите на
психологичния отговор. Дали това може да се отрази и как на детето, зависи
от неговата годност, но поне да го квалифицира като такова, би трябвало да
му бъде помогнато малко. Едно дете може да сподели, че се случва нещо
7
нередно, но тогава реакцията на детето ще бъде друга. В тези много години
успоредно с израстването на ИЛ. тя щеше да го коментира, но на детето
наистина не е споделено защо се водят тези дела.
на въпроси на адв. К.:
Отдавна е разкъсана връзката между баща и дъщеря, това има значение.
Адв. К.: Въпросите са поставени от съда, но е интересно защо вещото
лице анализира връзката на майката с детето, без да има такава задача, а не на
бащата. Преформулираната от съда задача няма нищо общо с поставената от
нас допълнителна задача. Интересно ми е защо вещото лице анализира
поведението на майката към детето, а на бащата не.
В.л. С.: На мен ми е поставена задача за синдрома на родителско
отчуждение. За да отговоря, аз съм стремила да обясня как се е стигнало до
този синдром, въпреки че в предходните експертизи също е обсъдено това.
Образът на майката, личността на майката намират повече място в
експертизата, без да съм изследвала конкретно нейния профил, въпросът е
нейното поведение и връзката с ИЛ., за да се стигне до този синдром на
родителско отчуждение.
Адв.К.: В.л.Ц. в заключението си е определил СРО като неоправдан по
отношение на детето срещу единия родител в резултат от програмиране от
другия. Вие споделяте ли този извод? Какви са обективните данни, въз основа
на които потвърждавате заключението на в.л. Ц., за наличието на
симбиотична връзка между майка и дете, каквато не е констатирана до този
момент?
СЪДЪТ отклонява така поставения въпрос, т.к. същият предполага
анализ и преценка заключението на друго вещо лице.
В.л. С.: Има много дефиниции на синдрома на родителско отчуждение.
Ясно е, че има отчуждаващ родител, има дете, над което има психичен натиск
в по продължителен период от време, създаване на една тясна връзка между
отчуждаващия родител и детето, по този начин детето се дистанцира трайно
от другия родител.
Враждебността и отчуждението при ИЛ. е следствие на психичен
8
натиск; тя е коментирана и при други експертизи, потвърждавам я и аз.
Споделя отношението на баща си в най-близкото обкръжение, където е
израснала. Отразила съм интервюто с детето и съм описала всички методики,
които съм използвала.
Състоянието на отношението на баща и дете може да е обратимо, не
изключвам участието на бащата. Пасивността на майката има отношение към
СРО, защото тя не е направила нищо, за да подпомогне детето да преодолее
страха и дистанцията от баща си. Пасивността на бащата също може да
участва в този процес, защото той напуска контакта с детето с
добронамереността да не я тревожи и да не я поставя в условията на
фрустрация, каквато тя има.
Адв. К.: Какви конкретни мерки биха помогнали това да се случи, да се
постигне обрат? Каква е причината работата на детето ИЛ. с психолозите от
Отдел ,,Закрила на детето“ да не дава абсолютно никакъв резултат?
СЪДЪТ отклонява така поставения въпрос, тъй като не е по
поставената към вещото лице задача, а предполага преценка работата на друга
институция.
Адв. К.: Нямам повече въпроси.
В.л. Н.С.
на въпроси на адв. Г.
Оттук нататък считам, че не е желателно и не е добре детето да знае
истината защо се водят тези процеси; това не би оказало положително
влияние на самото развитие на детето. Не следва да бъде узнато от детето, че
делата са по повод твърдението за наличие на сексуално насилие от страна на
бащата.
Експертизата не може да се намеси в отношенията на социалните
служби към случая. ИЛ. отхвърля вече всякакви вмешателства на социалните
служби, тя вече е голяма и това я фустрира допълнително и създава
напрежение. Работата на детето с психолози с различни институции му
9
създава напрежение.
на въпроси на съда
Най-продуктивна е работата с психолог, когато има вътрешна
мотивация затова, ИЛ. е към момента негативно настроена.
на въпроси на адв. Г.
Симбиотична връзка майка-дете има, записала съм я в заключението.
Мисля, че може да се преодолее, от това, което виждам в детето, че
постепенно това ще стане във времето с възрастта, тя пак обича майка си, но
тази емоционална свързаност и това мислене на детето, чрез реалността на
майката и нейните близки, ще се преодолее и тя ще гради собствено мнение
вече.
на въпроси на съда
Всичко е възможно, но в този казус, ако някой не помогне, трудно може
да се получи ефекта на бумеранга към майката. Трябва да се моделират
отношенията с майката, да се моделират и отношенията с бащата. Защото
един синдром на отчуждение на този етап, в тази тежка степен, иска много
труд от двете страни на родителите, ако те не решат как да се отнасят към
нея, не по отношение на собствения си конфликт, а по отношение на детето,
това няма да се получи. Другият вариант е ако детето порасне и някой му
помогне и насочи към психотерапевт, който да работи с нейното изграждане.
Тази постепенност, на този етап чрез социалните служби не може да
стане. При ИЛ. конфликтът на лоялност е към майката, не може изведнъж да я
остави и да отиде при бащата, всичко е постепенно, затова намесих личността
на брата. Тя сега е негативна към всякакви психолози.
Адв. Г.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Адв. К.: Считам, че следва да се раздели депозита за вещо лице.
Задачите са поставени по преценка на съда и следва да се разделят
разноските, ако съдът ни задължи да довнесем депозит.
Адв. Г.: Задачата е само по тяхно искане.
В.л. С.: Не съм представила справка-декларация, ще представя
допълнителна.
10
СЪДЪТ счита, че заключението на вещото лице Н. Ив. Ст. следва да
бъде прието, като на същото да се изплати възнаграждение от внесения
депозит и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото писменото
заключение с вх.рег. № 605/11.01.2022г. на вещото лице Н. Ив. Ст..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Н. Ив. Ст. в размер на
300.00 лв., които да се платят от внесения за целта депозит.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице, че следва да представи
справка-декларация за окончателно определяне на възнаграждението.
Адв. К.: Момчето търси контакт с баща си. Детето общува с бащата.
В-ем Д.: От няколко месеца си говоря с ХР.. Той дойде при мен в
София, но не остана да спи при мен, дойде да се видим в офиса ми, с един
негов приятел, но не искаше да се види баба си и дядо си, защото майката не
дава, но си говорим с него все повече и повече.
В нашите разговори с ХР., той ми отказваше много години да говорим с
него за ИЛ.. ИЛ. ме обожаваше и аз също нея. Имам документи от психолози,
но като ходя при социалните тя ясно казва, че не иска да идва при
социалните. Майката крие всичко от мен, купих три телефона с карти, но
майката всички криеше, затова вече 7г. го протакаме всичко това. Харча маса
пари за глупости. Вече сме големи и зрели хора, но не можем да се разберем.
Адв. К.: Моля да се направи забележка на ответника, за начинът му на
говорене. ХР. живее с майка си, между него и баща му беше водено дело за
издръжка, в това дело в отговора на исковата молба по отношение на детето
бяха използвани обидни квалификации. Детето търси път към баща си и иска
да има комуникация, но все още живее при майка си.
В-ем Д.: Майка му води делата за ХР., защото ХР. не може да ми се
обади и да иска пари. Говорим си с него за делата срещу мен, които се водят
11
от него чрез майка му.
СЪДЪТ като взе предвид, че е допуснал изслушване на свидетели
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание СТ.Б. С. и АНДР.Ц.
р..
СЪДЪТ покани в съдебната зала свидетеля СТ.Б. С.. Снема
самоличността на същата:
СТ.Б. С.: 47г., българка, българска гражданка, неосъждана.
Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.290 НК, обещавам да
говоря истината.
на въпроси на адв. Г.
Аз наблюдавах случая на ИЛ., като декември месец 2020г. при нас
случаят се закри. Но в момента имат издадено направление към контактен
център. Това е социална услуга за осъществяване на контакти на деца и
родители, когато се налага да присъства трети човек. Решението беше с
опосредяване на контакта, бащата отказа ползването на тази услуга в
началото, но през лятото на 2021г. той сам дойде и пожела ползване на тази
услуга. Лицата от този контактен център са социални работници и психолози,
като Андр. р., другия свидетел, е управител на този център и ни връща
обратна информация за случая.
Случаят е закрит при нас поради изчерпване на ресурса, т.к. по случая
се работи 3г. и нямаше развитие.
Детето ИЛ. съм го виждала. Последно я видях много отдавна, не мога
да се сетя кога, може би преди около 2г., от тогава не съм я виждала.
През 2021г. работих по случая, когато дойде бащата и поиска да ползват
опосредяване на срещите, като аз организирах срещите в контактния център.
Май месец бащата дойде при мен със заявление, че иска да започне
12
използване на тази услуга, след което аз осъществих контакт с началника на
нашия отдел и г-жа р.. Тогава не можаха родителите на детето да постигнат
съгласие кога да е срещата, т.е. дали да е в събота или четвъртък, трябваше да
уговорим дали да има среща. Майката дава вид, че съдейства, но когато се
стигне до момента на осъществяване на срещите, не е склонна на
компромиси, с бащата си правят напук. Тогава се стигна до решение срещата
да е месец юни, беше една събота, бащата направи компромис срещата да е в
съботен ден. Бащата е той е по склонен на компромиси, докато майката не
прави такива, тя държи срещите да са точно в събота, както е по режима,
определен от съда.
Аз не съм присъствала на тази среща, А. е присъствала, но от обратната
връзка, която имаме от нея става ясно, че срещата не е била пълноценна. При
сключване на договора за ползване на тази услуга, същият се подписва от
двамата родители. Г-жа Д. не ме е търсила, защото след това вече те като
страни започват комуникация с центъра. Доколкото знаем двете проведени
срещи между бащата и детето не са били непълноценни, т.к. детето се е
държало с бащата пренебрежително. След това ние предложихме, че трябва
да се работи с детето и майката, знам, че специалисти от този център са
говорили да се започне работа в тази насока. Тогава не срещнахме съдействие
от страна на майката, за да може към бащата да има отваряне от страна на
детето. Не съм била на тези срещи. Знам, че майката не съдейства, получих
едно писмо, в което ми беше заявено, че ще контактува с мен само чрез
адвоката си, но на мен не ми е работа да контактувам с адвокатите.
От 5-6г. работя по този случай, работя със страните от началото. Пред
мен не е правено изявление, че е имало сексуално насилие и над момчето.
Това беше по един социален доклад изготвен пред ВРС, където служителката
написала, нещо такова, т.е. че майката предполагала, но пред мен майката
никога не е споделяла такива неща. Има изготвени доклади за проведените
срещи, докладите са от месец декември, за проведени три срещи между
бащата и детето, но те не са били пълноценни и последната е била месец
август 2021г. В тези доклади се препоръчва дългосрочна работа. Колегите са
готови да работят с майката и детето, но бащата в София също трябва да
ползва работа с колеги. Не срещаме съдействие от страна на майката.
Службата е работила с майката, работено е с детето, но детето е било
13
негативно настроено, с нежелание говореше за баща си като цяло. Детето е
травмирано, може би това не е правилната дума. Знам за един случай, че
бащата ги взел в София за Коледа, тогава децата много се наостриха срещу
него, не помня коя година беше това, мисля че 2018г. някъде. Г-жа Д. не е
изявявал желание да се вижда с бащата.
на въпроси на адв. К.
Този случай не помня кога е отворен при нас, но не е по искане на
родителите, а по повод на сигнали от бащата, като не помня дали до нас беше
сигналът или до Дирекция ,,Закрила на детето“. Бащата отказа да се явява на
асестираните срещи, веднага след влизане в сила на решението за развод на
ВКС през 2019г., тогава майката дойде с решението при нас. Бащата отказа да
провежда срещи, отказа да работи със социални работници в София. Май
месец 2021г бащата ни потърси. Бащата заявява, че е обиден на децата, но не е
заявявал, че не желае да ги вижда. Заявявал е, че не му е по материалните и
финансови възможности да пътува често до Варна.
Колегите, които работят в ЦОП определят графиците на провеждане на
срещите. Знам, че бащата искаше да е през седмицата, в четвъртък, защото
тогава е имал пътуване до Варна, но майката отказва срещите, които са в
дните, определени от съда по режима. Детето е водено в съботните дни, трите
срещи са били в съботни дни, както е определено от съда.
на въпроси на съда
Има изготвени протоколи за тези срещи.
на въпроси на адв. Г.:
След излизане на решението на ВКС бащата не се е обръщал към нас,
имаше изведено писмо от нас към него, защото той искаше срещи в свободен
режим, които ние няма как да организираме. Бащата искаше свободен режим
на срещи с детето.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля СТ.Б. С..
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля СТ.Б. С..
14
В-емият Д.: Да, исках свободен режим на срещите, защото решението
на ВКС беше такова, със свободен режим.
СЪДЪТ покани в съдебната зала свидетеля АНДР.Ц. р.. Снема
самоличността на същата:
АНДР.Ц. р.: 49г., разведена, българка, българска гражданка,
неосъждана. Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.290 НК,
обещавам да говоря истината.
на въпроси на адв. Г.
Познавам ИЛ. и родителите , насочени са към ЦОП, който аз
управлявам. Познавам страните от лятото на 2021г. Юни месец бяха насочени
към нас да ползват услуга ,,Контактен център“. При започване на услугата,
преди да се насочат бяхме покани в Отдел ,,Закрила на детето“, мисля че
беше май месец, на която среща беше обсъдена работата, беше ни дадена
информация. Страните са насочени към нас с документи.
на въпроси на съда
Така се процедира по принцип, чрез документи се насочват за ползване
на услугата.
на въпроси на адв. Г.
Страните се насочват към нас с пакет документи – направление и
доклади. Случаят на ИЛ. ни беше представен като тежък случай, беше ни
представено, че има наличие на синдром на родителско отчуждение, но не
беше определен в каква степен, ние констатирахме, според нас, може би е в
средна степен. Прекалено малко сме работили със случая.
В центъра работим с психолози, с детето работят психолози, както и аз.
Ключовият специалист в случая е ИВ.АТ.. Нямаме получен резултат от
работата, т.к. те са насочени към нас като контактен център, да
осъществяваме срещите дете и баща, които са само три до момента, а тези
които са проведени са крайно неефективни. Насочени са към нас за период от
1г., а е имало проведени до сега само три срещи. Към момента срокът на тази
15
услуга не е изтекъл. Все още работим, но работим е много силно казано.
Нашата работа е в това да осъществим контакта баща-дете, но това не се
случва. Инициирахме да се започне работа с майката и детето, но не срещаме
разбиране от страна на майката. Предложихме на дирекцията да издадат ново
направление, като започнем и консултации и с майката и детето. Но майката
отказа и няма проведени консултации. Майката трябва да подаде заявление,
за да се случи това, но тя не го е направила към момента.
Според нас следва да се работи с майката и детето, за да се преодолее
този конфликт. При нашата услуга – втората среща се договори в края на
първата, а третата беше договорена допълнително по телефона с г-н Д..
Инициатор за срещите е г-н Д.. Ние правим организацията по срещите,
срещите се случват събота и неделя, като се осъществяват при нас в центъра.
С г-жа Д. колежката АТ. се чува с нея по телефона, за да разбере ако има
причини евентуално здравословни, за да знаем дали ще дойдат или не, по-
скоро да потвърди. Това е чуването с г-жа Д., по други поводи с нея не са
водени разговори. На срещите г-жа Д. не е присъствала, само води детето, но
не влиза вътре по време на самите срещи. Води детето, стои и чака детето
извън помещението, където са бащата и детето. Имаме чакалня, коридор,
където тя изчаква. Има стаи, има къде да я поканим, но тя стои и чака в
коридора. Има място къде да се седне, има столове. Чакалнята е в коридора.
Срещите между бащата и детето никога не са били 2ч., но се плануват като
такива. Протичат за около 40мин., толкова беше най-дългата им среща.
Приключват бързо, защото няма комуникация между детето и бащата, г-н Д.
иска разговори с ИЛ., като нейните отговори са само с ,,да“ и ,,не“, има
оскъдна комуникация, като ИЛ. е резервирана. Формата на общуване е с
разговори, но зависи от възрастта на детето, ако е по-малко е с игра. Нямаме
практика да се излиза извън центъра на срещи. В други случаи сме го
правили, но в този не сме, не са излизали в неформална обстановка. Братът на
ИЛ. е идвал един път само. В разговор с брат не съм влизала. Не е имало
случаи г-жа Д. да е инициирала срещи.
на въпроси на адв. К.
От малкото срещи, които са провеждани, г-жа Д. не е възпрепятствала
осъществяването им. Срещите на бащата и детето бяха в събота и неделя,
като дати не помня. Бяха тогава, защото срещите в тези центрове се
16
осъществяват, както е постановено в съдебното решение. Бащата знам, че не
живее във Варна, имаше момент, в който се водеха разговори срещите да се
проведат сряда или четвъртък, но това не се случи. Срещите бяха в съботен
ден. Графикът на тези срещи за случая нямаме, но в практиката го правим.
Срещите се уговарят 3-4 дни по-рано. Позвъняваме на родителите, за да
потвърдят дали ще дойдат на срещите, но във всеки случай е индивидуално,
тук сме го приели да се обаждаме за потвърждение 2-3 дни преди срещата.
Не знам майката е приканвала бащата за срещи.
Срещите до момента са само три, т.к. г-н Д. до момент от последната
среща не е инициирал следваща такава, казвам това, което е споделял и то е
не, че не иска срещи, а защото вижда, че не са ефективни, което от своя
страна демотивира, той с болка го споделя това. На една от срещите бащата
каза пред детето, че няма смисъл да стоят и да си мълчат, след което прекрати
срещата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля АНДР.Ц. р..
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля АНДР.Ц. р..
Адв. К.: Представям кореспонденция между г-жа Д. и свидетеля г-жа
С., моята доверителка е правила запитвания в писмен вид по и-мейл,
представям доказателства в тази връзка. Представям ги за проверка
достоверността на показанията на свидетеля.
Адв.Г.: Те доказва нейното противопоставяне.
Адв.К.: Да се изиска доклада от ЦОП, относно ползването на
социалната услуга. Да ни се даде възможност да го представим.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и
допустимост към предмета на спора,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представената в
17
днешно съдебно заседание от въззивната страна и-мейл кореспонденция.
СЪДЪТ счита, че следва да се изиска и приложи гр.д. № 8449/2016г. по
описа на ВРС, доколкото в него се съдържат данни за изявления на страните
пред държавни органи, имащи касателство към настоящия спор, и това е
свързано с охраняване най-добрия интерес на детето, за който съдът има
задължение да следи служебно. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. №8449/2016г. по описа на
Районен съд – Варна.
ДА СЕ ИЗИСКА социален доклад, относно развитието по случай с №
НП/Д-В-242/21.05.2021г., който следва да бъде представен в срок до
следващо съдебно заседание, от ЦОП ,,Бъдеще за децата на Аспарухово“, гр.
Варна, ул. ,,Народни будители“ № 5, ет 2.
СЪДЪТ намира, че за изясняването на делото от фактическа страна и
попълването му с доказателствен материал производството по делото следва
да бъде отложено за друга дата и час и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 15.02.2022г. от
14:30ч., за която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 19:28
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18