Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.София, 20.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
І-20 състав, в открито заседание на двадесет и първи декември две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При секретаря E. К., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2436 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗПЗП и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Д. Ф. „З.” (Ф.а) твърди в исковата си молба, че сключил с ответника Д.Д.М.
Договор, за предоставяне на кредит и субсидия № 277-ПКТН от 29.11.2006 г., по
силата на който предоставил на ответника инвестиционен кредит по инвестиционна
програма ”Растениевъдство” в размер на 70 900 лева за създаване на
57 445 дка розово насаждение и 33 437 дка насаждения от лавандула,
както и капиталова субсидия в размер на 5 700 лева и субсидия за покриване
на разходите за лихви през гратисния период на кредита за рози в размер на
5 067 лева. Кредитополучателят се задължил да издължи кредита в срок до
28.11.2011 г., като имал 24-месечен гратисен период за издължаване на
главницата. Размерът и падежите на отделните погасителни вноски били уговорени
в Погасителен план към договора, като падежът на всяка вноска бил 25-то число
на съответния месец.
Ищецът поддържа, че на 19.12.2006 г. превел
на ответника 12 800 лева – пряк кредит за рози първи транш и капиталова
субсидия 5 700 лева; на 25.01.2007 г. превел сума в размер на 47 000
лева, а на 12.03.2008 г. – втори транш в размер на 11 100 лева.
Ответникът не заплащал редовно задълженията
си, не заплатил дължимата застраховка за 2010 г. и не представил договори за
реализация на произвежданата продукция след изтичане на гратисия период –
29.11.2008 г. С молба от 19.11.2014 г. ДФ „З.е” е пояснява исковата си молба,
като сочи, че ответникът е заплатил със забава 25-та и част от 26-та и 27-ми
вноски, а изобщо не е заплатил части от 26-та и 27-ма вноски, главниците по
вноски от 28 до 37 и вноските за главница и лихви от 38 до 60 от погасителния план.
Сочи, че за периода 25.12.2008 г. (25 вноска) до 12.01.2010 г. (37 ма вноска),
съгласно погасителния план, дължимите суми са 27 074.21 лева, от които
23 543 лева за главница и 3 531.70 лева лихви. О тях били платени
9 264 лева, с които са погасени 4 332.69 лева за главница,
3 531.70 лева лихви и 1 399.59 лева наказателна лихва върху
просрочията.
Предвид изложените твърдения за неизпълнение,
ищецът превърнал кредита в предсрочно изискуем по решение от 21.04.2010 г. на
заместник изпълнителния си директор А.К., надлежно оправомощен, на основание т.
15.1, б. „б”, б. „л” и б. „м” от договора между страните, считано от 21.04.2010
г. Ищецът уведомил ответника за договорното неизпълнение и го поканил доброволно да възстанови
изискуемата част от кредита, ведно с начислената лихва, с писмо от 29.09.2010
г. В молбата от 19.11.2014 г. е угочнено, че претендираната по делото сума е
само по отпуснатия кредит в общ размер на 70 900 лева, от които
неиздължени към 12.01.2010 г. (датата на последното извършено плащане), е в
размер на 60 867.31 лева. Начислена била лихва в периода 12.01.2010 г. до
21.04.2010 г. върху неиздължената главница в размер на договорената лихва от 6%
годишно, както и неиздължената просрочена част от наказателнат алихва в размер
на 12% годишно. След превръщането на кредита в предсрочно изискуем, от
21.04.2010 г. целият неиздължен остатък е олихвяван със законната лихва, съобразно
т. 21. от договора.
Ответникът
не извършил плащане, поради което Ф.ът депозирал заявление по чл. 417 ГПК пред
СРС, по което била издадена заповед за изпълнение от 04.02.2011 г. по ч.гр.д. №
4070/2011 г. на СРС, 45 състав и изпълнителен лист от 14.04.2011 г. за
60 868 лева – главница и 6 651 лева – лихва за забава за периода
12.01.2010 г. до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва от 01.02.2011 г. до
изплащане на вземането и разноските. Длъжникът депозирал възражение, за което
ищецът бил уведомен на 24.01.2014 г.
Предвид изложеното, предявява иск, с който
иска да бъде установено по отношение на ответника, че последният му дължи
60 868 лева – главница по Договор за кредит и субсидия № 277-ПКТН от
29.11.2006 г. и 6 651 лева – лихва за забава за периода 12.01.2010 г. до
31.01.2011 г., ведно със законната лихва от 01.02.2011 г. до изплащане на
вземането и разноските, за които му е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение п очл. 417 ГПК.
Ответникът Д.Д.М., чрез назначения му особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Твърди, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем надлежно, както и че ако
е обявен – той не е бил уведомен за това, поради което исковете са неоснователни.
По-късно в производството ищецът е взел и лично участие по делото, както и чрез
упълномощен от него адвокат, като с молба от 01.07.2015 г. изрично е заявил, че
на 01.04.2014 г. е сключил спогодба с ищеца за разсрочване на задължението му,
изпълнява стриктно нейните условия, при завеждане на делото не е имало
изискуема и непогасена вноска, а ищецът злоупотребява с правата си и заблуждава
съда. Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато това негово
изявление, тъй като при внимателна проверка редовността на връчване на исковата
молба се установява, че залепеното по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК уведомление не
е редовно оформено – кметът на с. З., който е действал като връчител, е
посочил, че същото е залепено „на вратата на розоварната на г-жа М.”, като не
може категорично да се приеме, че това е именно адреса, посочен в призовката
(с. ************) и чесъобщението е надлежно връчено. Или, изразеното след
формално изтеклия срок за връчване на исковата молба становище на ответника,
следва да се приеме като направено в срок, тъй като всъщност такъв не е
започвал да тече за него към този момент.
Със своя молба от 18.08.2015 г. ищецът е
признал, че е сключил спогодба с
ответника, по силата на която задълженията му са разсрочени, към момента той е
заплатил последно вноската за м. юли 2015 г., като всички плащания прави по
банкова сметка *** „З.е”.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 29.11.2006 г. между ДФ „З.е” и Д.Д.М. –
регистриран земеделски производител по ЗПЗП, е сключен Договор за кредит и
субсидия № 277 ПКТН, по силата на който Ф.ът предоставя на кредитополучателя М.
парична сума в размер на 81 667 лева, част от която е инвестиционен кредит
(70 900 лева), друга част е капиталова субсидия (5 700 лева) и част е
субсидия за покриване разходи за лихви (5 067 лева). Като краен срок за
усвояване на кредита е посочен м. април 2008 г., а усвояването е уговорено да
стане на два транша, като в договора са посочени сроковете, до които се усвоява
всеки тратш. Уговорен е гратисен период от 24 месеца, считано от подписването
на договора.
Уговорено е, че крайният срок за издължаване
на кредита е 60 месеца или до 28.11.2011 г., като издължаването става по
погасителен план, неразделна част от договора.
Според т. 9.1. от договора,
кредитополучателят заплаща лихва за ползване на кредита в размер на 6% годишно,
като олихвяването се извършва на всяко 25-то число на месеца.
Според т. 18.2 „б” от договора, при
неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора, Ф.ът по
своя преценка може да превърне кредита в предсрочно изискуем и да пристъпи към
принудително събиране на вземането си. Право за превръщане на кредита в
предсрочно изискуемо за Ф.а е уговорено и в т. 22 и при всяко неплащане в срок
на уговорените погашения по лихви и/или главница. Според т. 19 от договора, при
просрочие на главница или лихва по кредита, Ф.ът събира наказателна лихва в
размер на удвоената редовна лихва върху просрочието.
Съгласно т. 21. от договора, при обявяване на
кредита за предстрочно изискуем, Ф.ът събира от Кредитополучателя законна лихва
върху размера на неиздължения остатък.
Представен е погасителен план, от който се
установяват уговорените вноски по месеци за периода по договора.
Според платежно нареждане от 19.12.2006 г., в
полза на Д.Д.М. са наредени от ДФ „З.е” 8500 лева по транш I – пряк кредит
рози. С платежно нареждане от 25.01.2007 г. са му преведени 47 000 лева,
като е посочено, че са по 2 част на трети транш, които, видно от представеното
Нареждане за усвояване на инвестиционен кредит са по II транш от кредита. С
трето платежно нареждане от 13.03.2008 г. на Д.М. са преведени 11 100 лева
по II транш.
В Констативен протокол от 12.01.2007 г.,
подписан и от Д.М., е посочено, че е усвоил първи транш по кредита в размер на
12 800 лева (л. 117)
По делото е приет Доклад до А.К., зам.
изпълнителен директор на ДФ „З.е”, изготвен от отдел „Инвестиционни схеми за
подпомагане” относно констатирани просрочени погашения на главница и лихви по
финансирани пряко инвестиционни кредити, като в табличен вид са посочени
договорите и просрочените суми по тях. Под № 23 е вписан договора с Д.М., като са
посочени брой просрочени главници – 13.6 в общ размер на 24 643.31 лева и
лихви в размер на 1 295.51 лева. Направено е предложение докладваните кредити
да бъдат обявени за предсрочно изискуеми от датата на решението за това. В
горния ляв ъгъл на доклада е поставена ръкописна резолюция „ДА” и подпис.
Със Заповед на изпълнителния директор на ДФ „З.е”
№ 01-РД/1371-08-09-2009 г. А.К. е оправомощен да разрешава и сключва договори
за финансово подпомагане на регистрирани земеделски производители и да разрешава
плащания във връзка с дейността на отдели „ИК” и „ККС”.
На 13.10.2009 г. е изпратено писмо до Д.М., с
покана за изплати свои просрочени задължения и да застрахова дадените
обезпечение, с предупреждение, че ако не стори това в срок до 22.10.2009 г.,
кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем.
На 28.04.2010 г. в ДФ „З.е” е депозирано от Д.М.
Заявление за предоговаряне на параметри по финансиран преференциален
инвестиционен кредит № 277-ПКТН/29.11.2006 г. Направено е предложение за
максимално възможно удължаване на срока на кредита и погасяване на равни
вноски. Липсват данни относно становището на Ф.а по това заявление.
Представено е писмо от ДФ „З.е” до Д.Д.М.,***-6500/201111
от 29.09.2010 г., с което Ф.ът уведомява ответника, че поради неизпълнение на
негови задължения по договора за кредит и субсидия е обявил кредита за предсрочно
изискуем, като цялото му задължение по него е в размер на 65 194 лева, от
които главница в размер на 60 868 лева и лихва в размер на 4 326
лева. Отправена е покана за доброволно плащане на сумата в 7-дневен срок от
получаване на писмото. Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка, която
е върната в цялост с отбелязване от пощенските служители, че пратката е
непотърсена.
По делото е представена извънсъдебна спогодба
между страните по делото, подписана на 01.04.2014 г., с която страните са декларирали
желание да уредят доброволно отношенията си, възникнали между тях по повод
принудителното събиране на вземането по изпълнителния лист от 14.04.2014 г.,
издаден по ч.гр.д. № 4070/2011 г. на СРС, 45 състав, след като са приели за
безспорно установено, че Ф.ът е провел заповедно производство и в негова полза
е издадена заповед за изпълнение срещу Д.М.
като длъжник по договор за кредит и субсидия № 277-ПКТН от 29.11.2006 г. за главница
в размер на 60 868 лева; лихва за забава за периода от 12.01.2010 г. зо
31.01.2011 г., както и законната лихва от 01.02.2011 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски в размер на 2 475.58 лева.
Изрично са заявили, че сключват спогодба при условията на чл. 365 и сл. ЗЗД (в
преамбюла й), като приемат, че с подписването й и изпълнението на поетите с нея
задължения, отношенията между Ф.а и длъжника във връзка с вземането, вписано в
изпълнителния лист от 14.04.2011 г. ще се считат за уредени (т. 8). Със
спогодбата Д.М. е приел да изплати изцяло непогасената главница, която е в
размер на 60 867.31, лева, непогасената законна лихва, чийто размер към
датата на спогодбата е в размер на 10 186.35 лева, както и начислената
лихва в размер на 7% годишно, съобразно вноски по приложен погасителен план,
най-късно до 25.03.2017 г. Уговорено е още, че при просрочие на част или цяла
вноска, Ф.ът начислява наказателна лихва равна на двойния размер на редовната
лихва. Посочена е банкова сметка ***, по която длъжникът ще заплаща вноските.
Длъжникът е поел и някои допълнителни непарични задължения.
От своя страна Ф.ът е поел задължение да
поиска спиране на изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения му
изпълнителен лист, а длъжникът – да заплати всички разноски по него, начислени
до момента.
С писмо от 20.03.2014 г. изпълнителният
директор на Ф.а е уведомен за подписаната спогодба от зам. изпълнителния
директор, действал като пълномощник, включително, че Д.М. е заплатил сумата от
2 734.59 лева, представляващи направени разноски на НАП по образуваното
изпълнително дело.
По делото са представени платежни нареждания
от Д.М. в полза на ДФ „З.е” по посочената на Спогодбата банкова сметка ***, извлечения
от банконата му сметка при „Б. ДСК“ ЕАД, платежни нареждания за получени
плащания са представени и от ищеца, видно от които ответникът е заплатил всички
вноски съобразно погасителния план към спогодбата, като последното плащане е на
вноската, дължима към 25.11.2015 г. Ответникът изрично е и признал получаването
на тези вноски с писмени изявления от 18.08.2015 г. , 11.11 и в о.с.з. на
21.12.2015 г.
По делото е изслушано и заключение на ССЕ,
изготвено от вещото лице Л.З., което не е оспорвано от страните, според което Д.М.
е усвоил предоставения му кредит до размер на 70 900 лева, като са
направени три превода от Ф.а. Вещото лице подробно е посочила всички плащания,
направени по кредита от ответника, в общ размер на 21 427.42 лева, от
които по кредита са главница в размер на 10 032.69 лева, възнаградителна
лихва в размер на 9995.14 лева и лихва за закъснение в размер на 1 339.59
лева.
Посочила е още, че към 21.04.2010 г. задължението за главница е в размер на
28 976 лева, от които просрочена е в размер на 24 643.31 лева (вноски
от 38 до 40 изцяло , а вноски от 25 до 28 – частично).
Задължението за лихва е било в размер на
10 592.82 лева, от които платени са 9995.14 лева.
Към 21.04.2010 г. просрочени и неплатени са
лихви в размер на 597.68 лева по вноски 38, 39 и 40, лихва за закъснение - 497.47 лева плюс санкционна лихва върху
просрочената главница - 436.23 лева.
Вещото лице е посочило, че към 31.01.2011 г.
задълженията на Д.М. са: за главница – 60 867.31 лева, договорна лихва в
размер на 597.70 лева, лихва за закъснение плащането на главницата – 497.47
лева , санкционираща лихва за просрочието в главницата – 436.23 лева.
Към момента на изготвяне на заключението,
вещшото лице е предвид сключената между страните спогодба от 01.04.2014 г. и е
посочила, че при съобразяване уговрките в нея, към 15.05.2015 г. (датата на
изготвяне на заключението), остатъкът на задълженията на Д.М. са както следва:
главница – 37 202 лева, при погасени по спогодбата 23 665.31 лева;
начислена лихва – 2 493.76 лева, при погасени по спогодбата 4 004.73
лева. Начислени и платени по спогодбата са 10 18635 лева – лазсрочена
лихва.
Към делото е приобщено ч.гр.д. №
4070/2011 г. на СРС, 45 състав, видно от
което същото е образувано на 01.02.2011 г. по заявление за издаване заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, депозирано от ДФ „З.е” против Д.Д.М., за заплащане
на главница в размер на 60 868 лева, лихва за забава за периода 12.01.2010
г. до 31.01.2011 г. в размер на 6651 лева и законната лихва от 01.02.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от
извлечение от задължение по договор за кредит и субсидия № 277-ПКТН от
29.11.2006 г. В приложеното извлечение е посочено, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, но не е посочена дата на изискуемостта.
На 04.02.2011 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, с която заявлението е уважено изцяло, като са
присъдени и разноски в размер на 2 475.58 лева. С определение от
14.04.2011 г. е допусната очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение,
като е вписана вярната дата на заявлението по чл. 417 ГПК - 01.02.2011 г.
Д.М. е депозирал възражение по чл. 414 ГПК на
15.06.2012 г., а видно от приложената призовка за доброволно изпълнение по
изп.д. № 20121110410054, същата е връчена на Д.М. на 28.05.2012 г. (двата
документа се намират в приложеното към заповедното проидводство ч.гр.д. № 14992/2012 г. на СГС). С
разпореждане на СРС от 07.01.2014 г. СРС е указал на заявителя, че следва да предяви
установителен иск за вземането си в едномесечен срок, като това разпореждане е
връчено на ДФ „З.е” на 24.01.2014 г.
В откритото съдебно заседание на 21.12.2015
г. процесуалният представител на длъжника – адв. П., в присъствието на
ответника лично, е заявила, че ответникът продължава да поддържа депозираното
възражение по чл. 414 ГПК и че го е подал, защото е възразявал срещу
претендирания от него размер, а не срещу твърденията за нередовно плащане от
негова страна. Затова била сключена и спогодба, за да не се събира наведнъж цялата
сума, за която била издадена заповед за изпълнение, по изпълнителното дело
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение, същата да влезе в сила
и издаденият в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист (при допуснато незабавно изпълнение) да запази действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК и чл.
42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
Предмет на настоящото производство е
парично вземане на ищеца ДФ „З.е”, произтичащо от Договор за предоставяне кредит и субсидия № 277-ПКТН, при
условията на обявена предсрочна изискуемост на кредита, за което вземане
именно е издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4070/2011 г. на СРС, 45 състав.
В същото време предявеният от ДФ „З.е” установителен иск е предявен в срока и при условията на по чл. 415, ал. 1 ГПК
(разпореждането на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК е получено на 24.01.2014 г., а
исковата молба е от 20.02.2014 г.)
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е неоснователен,
предвид следното:
Установи се от представените писмени
доказателства, че между ДФ „З.е”, в качеството й на кредитодател и ответника
Д.М. – кредитополучател,
е възниквало валидно правоотношение по
договор за кредит,
сключен по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, като от представеният договор от 29.11.2006 г. и
приложения към него погасителен
план, се установиха
твърденията за елементите на това правоотношение, посочени в исковата молба.
Претендираните от Ф.а
вземания срещу длъжника в заповедното производство при посочените размери, са на
основание обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит към 21.04.2010 г.
Ответникът не оспорва, че получил
инвестиционен кредит в размер на 70 900 лева и че дължи да го върне, ведно
с договорна лихва съобразно условията на процесния договор. Той оспорва обаче
да е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията му, както чрез
депозираното възражение по чл. 414 ГПК, което продължава да поддържа, така и с
отговора на исковата молба, депозиран в настоящото производство.
Отнемането на преимуществото на срока за връщане
на кредита, уговорен в полза на длъжника, е едно право на кредитора, като преценката дали да го упражни и кога е негово, като предсрочната изискуемост на цялото вземане
се предпоставя от настъпването на два юридически факта: обективен -
неизпълнение от страна на длъжника, и субективен - нарочно волеизявление на кредитора, отправено и достигнало до длъжника, за отнемане
на преимуществото на срока. В т. 18 от Тълкувателно решение № 6/18.06.2014 г.
на ОСГТК беше дадено задължително за настоящата инстанция разяснение относно зависимостта между субективния
елемент и настъпването на последиците на предсрочната изискуемост. Макар същите да се отнасят
пряко до банковия кредит, то няма съмнение, че това са принципни разрешения,
които са приложими при всеки кредит, включително този отпускан от ДФ „З.е”
(така и определение № 380 от 29.05.2012 г. по т.
д. № 558/2011 г., ІІ т. о. на ВКС)
Съобразно така дадените
задължителни разрешения, за да стане изискуем предсрочно целия кредит, на първо
място следва обективно да са настъпили условията за това, уговорени от страните.
На следващо място обаче, кредиторът следва да вземе валидно решение за
обявяване на предсрочна изискуемост и да доведе това свое решение до знанието
на длъжника, от който момент именно настъпват последиците н апредсрочната
изискуемост.
По делото не е спорно, че
към 21.04.1010 г. ответникът е имал неплатени просрочени задължения за главница
и лихва, а и това се установи посредством изслушаното заключение на ССЕ.
Следователно, възникнало е правото на кредитора към тази дата да обяви кредит
за предсрочно изискуем, на осн. т. 22, б. „б“ от сключения с ответника договор
за кредит и субсидия. Не се установява обаче, това право да е надлежно
упражнено. Дори да се приеме, че доклада до
заместник директора на ДФ „З.е” за просрочените инвестиционни кредити, съдържащ
предложение за обявяване на предсрочната им изискуемост и волеизявлението „ДА”
върху него на заместник-директора, представлява решение за обявяване предсрочна
изискуемост на тези кредити, включително кредита, отпуснат на Д.М., то това
решение не е досигнало до длъжника. Установи се само, че такова уведомление е
изпратено до длъжника, но не и че същото е получено от него. Във върнатата
обратна разписка пощенските служители са удостоверили, че пратката е
непотърсена. В процесния договор за кредит липсва уговорка за фингирано
връчване на съобщения при достигането им до посочения в договора адрес. Ето
защо, не може да се приеме, че Д.М. е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост нито на 21.04.2010 г., нито в друг момент преди депозираното
заявление по чл. 417 ГПК. Може да се
приеме, че едва след предявяването на иска и връчването на препис от
исковата молба на длъжник
волеизявлението на кредитора е достигнало до него, поради
което моментът на предсрочната
изискуемост настъпва с получаването на преписа от ответника по иска. В тази хипотеза обаче ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е
било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на предявеното
основание с оглед на факти, осъществили се след
подаване на исковата молба. Недопустимостта на изменение
на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение съгласно т.11б на ТР № 4/13г. на ОСГТК, обуславя извода, че искът за
съществуване на вземането би
следвало да се
отхвърли на предявеното основание – поради настъпила предсрочна изискуемост, тъй като към датата на
заявлението по чл. 417 ГПК (01.02.2011 г.) последиците на предсрочната
изискуемост не са настъпили.
В процесния случай е
неприложимо и разрешенито, дадено в Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г.
на ВКС, I, т.о. относно хипотезата, при която волеизявлението е получено от длъжника след подаване на
заявлението, включително в хода на исковото производство. Макар
размера на частта от задължението по кредита, която е била изискуема към датата
на заявлението според уговорените падежи на вноски по кредита, да може да се
установи от представения погасителен план и с помощтта на приетото заключение
на ССЕ, по делото се установи, че след завеждане на иска страните са постигнали
извънсъдебна спогодба, с която преуреждат отношенията си във връзка с кредита. Чрез
спогодбата страните, чрез взаимни отстъпки прекратяват съществуващия
спор и приемат в бъдеще отношенията им да се считат такива, каквито
уговарят, като се съгласяват, че правното положение
между тях е такова, каквото го прогласява спогодбата и занапред ще се въздържат
от всякакво негово оспорване (чл. 365 ЗЗД), в което се състои
правоустановяващото действие на спогодбата. С подписването на
спогодбата страните се задължават да спазват занапред такова поведение, което
отговаря на установеното с нея правно положение - ответникът се е задължил да
плати посочената искова сума, а ищецът да не търси повече от нея и
при условия, различни от уговорените, в което се състои
регулиращото действие на спогодбата. Дори договорно
установеното правно положение да се отклонява от действителното такова, споразумението
го преобразува съобразно със своето съдържание, в което се състои
преобразуващото действие на спогодбата. Вследствие на посоченото действие на
спогодбата, правното положение между страните във връзка с отпуснатия
инвестиционен креит се счита да е било и преди него такова, каквото споразумението го
прогласява. Спогодбата е валидна и макар да е
извънсъдебна, има значението на юридически факт релевантен за
спорното право, поради което съдът не само следва да го вземе предвид, но и да
реши спора, като зачете неговия материалноправен ефект.
От представената по делото спогодба се
установява, че длъжникът е приел да заплати сумите по заповедта за изпълнение и
издадения изпълнителен лист, с което размерите на задълженията се установяват
да са такива, каквито са посочени в нея, но страните приемат, че тези суми се
дължат на части, според уговорен погасителен план, като крайният срок на
издължаване е през 2017 г. В същото време, по делото е доказано, че ответникът
е заплатил всички свои изискуеми задължения към момента на приключване на
съдебното дирене (включително вноската, дължима за м. 11.2015 г.) Следователно,
настоящият състав е длъжен да приеме не само, че към датата на заявлението
изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост не е достигнала до длъжника,
но и че изобщо не са налице условия за предсрочна изискуемост, поради
правоустановяващото и правоизменящо действие на постигнатата между страните
спогодба, както и че нито към датата на заявлението, нито към момента на
приключване на съдебното дирене ищецът има някакаво изискуемо вземане към
длъжникапо процесния договор за кредит, поради което искът е изцяло
неоснователен.
За пълнота следва да бъде отбелязано и, че
дори ако липсваше спогодба, предвид направените от ответника множество плащания
по време на делото и то не по изпълнителното производство, а директно по
сметката на ДФ „З.е”, които плащания надхвърлят по размер задълженията му,
които са били изискуеми към датата на заявлението (01.02.2011 г.), то и при
приложение разрешенията на посоченото по-горе решение на ВКС, искът щеше да
бъде отхвърлен поради плащане, при съобразяване указанията по т. 9 на
Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По разноските: Предвид
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски, тъй като неоснователността на иска се
установява на първо място от липсата на валидно обявена предсрочна изискуемост
към датата на заявлението по чл. 417 ГПК, поради което ответникът е имал
основание да поддържа възражението си срещу вземането на това основание и в
този размер и след сключване н аспогодбата. Същият е доказал разноски за
адвокатско възнаграждение вразмер на 1600 лева, които следва да му бъдат
заплатени от ищеца.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска, предявен от Д. Ф. „З.”*** против Д.Д.М., ЕГН **********,***, при
условията на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 12,
ал. 2 ЗПЗП, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяне съществуването на вземане на ДФ „З.е“ срещу Д.Д.М. по договор за
предоставяне на кредит и субсидия № 277 – ПКТН от 29.11.2006 г., поради
настъпила предсрочна изискуемост на отпуснатия кредит, за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4070/2011 г. на СРС, 45
състав за 60 868 (шестдесет хиляди осемстотин шестдесет и осем) лева –
главница; 6 651 (шест хиляди шестстотин петдесет и един) лева – лихва за
забава за периода 12.01.2010 г. до 31.01.2011 г. и за законната лихва от
01.02.2011 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.
Ф. „З.”*** да заплати на Д.Д.М., ЕГН **********,***,
сумата от 1 600 (хиляда и
шестстотин) лева – разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: