Мотиви
към присъда № 19 от 30.01.2019 год. по НОХД № 4114 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. Варна,
45-ти наказателен състав
Варненска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по ДП № 44/2018 год. по описа на 04 РУП – Варна срещу подсъдимия
Д.Ц.Г. с ЕГН ********** затова, че
на неустановена дата през периода от 20.01.2018г. до 10.02.2018г.
включително, в местност „Лазур" в землището на с. Константиново, обл. Варна, чрез повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот и използване на техническо средство - права лопата и
отвертка, отнел чужди движими вещи -телевизор марка „Самсунг"
/"Samsung"/, на стойност 360, 00 лева и
стойка за монтиране на телевизор на стена, на стойност 68, 39 лева, всичко на
обща стойност 428, 39 лева / четиристотин двадесет и осем лева и тридесет и
девет стотинки/, от владението на Б.К.Б., собственост на К.Й.Б., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195 ал.
1, т.З и т.4 вр. чл. 194 ал. 1 НК.
До започване на разпоредителното
заседание с писмена молба е предявен граждански иск от пострадалия К.Й.Б. срещу
подсъдимия Г. за сумата от 728 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от деянието.Съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения граждански иск и е конституирал като граждански
ищец пострадалия Б.. Със същата молба е
направено искане и за конституиране на пострадалия като частен обвинител в съдебното
производство. Съдът прие, че молбата е своевременно предявена и отговаря на
разпоредбите на чл.76 и следващите от НПК и конституира пострадалия Б., като
частен обвинител по делото.
В разпоредително съдебно заседание
подсъдимия при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК изявява желание да
се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК / съкратено
съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на определението по
чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК съдебното заседание
продължи по реда на глава ХХVII от НПК.
В хода на съдебното производство подс. Г. се явява при условия на водене от органите на ОЗ
Съдебна охрана Варна и и с адв.Ст. Б., ВАК, служебно
назначена по реда на чл.372,ал.2 от НПК.В съдебно заседание , съдът е разяснил
на подсъдимия възможността да се приложи диференцираната процедура за
приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие
в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подс. Г. изрично е заявил в горепосоченото съдебно
заседание, че е запознат с разяснената му процедура и желае делото да се
приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявили е, че се признава за
виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение ,
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание представителят на
Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на
събраните доказателства подсъдимия Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и т.4,вр.чл.194,ал.1
от НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна
при форма на вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят
на обвинението е поискал подс. Г. да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
като при индивидуализацията на наказанието съдът да му наложи наказание от
средния към минималния размер лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
общ режим, тъй като подсъдимият е осъждан с Присъда по НОХД №430/2012 г. на РС
Лом, където му е наложено наказание лишаване от свобода.
По отношение на гражданския иск, намира,
че е допустим и основателен до размера на инкриминираната в обвинителния акт
сума.Прави се и искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия.
Гражданският ищец и частен
обвинител Б. поддържа обвинението и предявеният граждански иск. Относно
наказанието предоставя на съда преценката. Претендира уважаването на
гражданския иск в пълен размер, така както е предявен с молбата.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия,адв. Б., ВАК заявява, че подзащитният и се признава за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.В хода
по същество е поискала от съда при определяне на наказанието, да приеме, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да приложи разпоредбата на
чл.55 от НК, като основания за това посочва младата възраст на подсъдимия, направените
самопризнания, изразеното разкаяние, както и ниската стойност на предмета на
престъплението – под една минимална
работна заплата. Моли да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на
чл.55 от НК в размер на три месеца. По отношение предявения граждански иск
намира, че е неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Според обвинителния акт подс. Д.Ц.Г. живеел в гр.Лом, като в последствие се
преместил да живее при майка си- св. Д.Б. и нейния приятел- св. В.В.,***, находяща се в землището
на с.Константиново, обл. Варна, в близост до
Варненското езеро. Откакто започнал да живее при майка си и нейния приятел, Г.
не могъл да си намери постоянна работа и изпитвал недостиг на парични средства.
За да си набави парични средства на
неустановена дата в периода от 20.01.2018г до 10.02.2018г., подс.Д.Г.
решил да извърши кражба на чужди вещи. За целта на същия ден, минавайки по брега на езерото, той отишъл до недвижим имот,
собственост на св. Б.К.Б., който се намирал в близост до брега на езерото в м-ст „Лазур", находяща се в
землището на с.Константиново, обл. Варна и се състоял
от едноетажна постройка- вила и дворно място. При приближаването си към постройката
под един от прозорците видял права лопата с дървен сап. Взел я и с нея напънал
дървената дограма на прозореца. В следствие на упражнената сила, райберът, с
който отвътре били заключени двете крила на прозореца се изкривил и последният
се отворил. Подс.Г. се качил на прозореца и през него
влязъл в сградата. В едно от трите й помещения той видял на стената закрепен
със стойка телевизор марка „Самсунг" /"Samsung"/, модел „LE32D400E1W" и сериен номер №
B3G43HNC100027X, и решил да го вземе. Телевизорът бил собственост на племенника
на св.Б.Б. - св.К.Й.Б. и бил закупен от него през
2012г. от магазин „Технополис" в гр.Варна. От същия магазин била закупена
и стойката, с която той бил закачен към стената.
От торбичка с инструменти, която
намерил в помещението, подсъдимия взел отвертка и с нея започнал да развива
болтовете на стойката и металните планки на телевизора. След като ги откачил от
стената, заедно със стойката и телевизора напуснал недвижимия имот и се прибрал
в дома си.
На следващия ден, на улицата пред
дома му, Г. видял св.Г.Ж.К., който също притежавал вилен имот в съседство. Той
предложил на свидетеля К. да му продаде телевизора, който бил откраднал от
имота на св.Б.Б., но без да му обяснява откъде и по
какъв начин го е придобил. Св.К. му отговорил, че първо следва да го види и
пробва и след това да реши дали ще го закупи. След около половин час подсъдимия
занесъл телевизора в имота на св. К., той го изпробвал и двамата се договорили
свидетелят да го закупи за сумата от 95 лева.
Свидетелят дал визираната сума на подсъдимия
и той си тръгнал. В последствие подс. Г. изхвърлил
стойката в близост до контейнер на улицата.
През деня на 10.02.2018г. св. Б.Б. посетил имота си и установил липсата на телевизора. На
същата дата бил направен оглед на местопроизшествие, с което било отпочнато и настоящето досъдебно производство. В хода на
същото подсъдимия бил установен като автор на деянието. Бил установен и
свидетелят Г.К., който предал доброволно телевизор марка „Самсунг"
/"Samsung"/, модел „LE32D400E1W" и
сериен номер № B3G43HNC100027X, за което бил съставен и съответния протокол от
дата 12.02.2018г..
Съобразно изготвената по делото
СОЕ, стойността на телевизора била 360, 00 /триста и шестдесет/ лева, а на
стойката за монтиране на телевизора за стената била 68, 39 лева / шестдесет и
осем лева и тридесет и девет стотинки/, или всичко общо -428, 39 лв. / четиристотин
двадесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/.
В конкретния случай наказателното
производство е приключило при условията на диференцираната процедура,
предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия е направил
самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства
относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на
подсъдимия, извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното
производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези
доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че
доказателствата са събрани по законоустановения ред и
е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи
самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание. На
основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с
което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
самопризнанието на подсъдимия Г., събраните в хода на досъдебното производство
и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид изложеното , както и във
връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата
по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка , че
събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът
намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени
доказателства – оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства,
привличане и разпит на обвиняем, протокол за доброволно предаване, протоколи за
разпити на свидетели, съдебно оценъчна експертиза, свидетелства за съдимост,
протокол за разпознаване на лица, постановление на ВРП от 23.02.2018 год.,
приемно-предавателен протокол, приобщени по време на съкратеното съдебно
следствие по реда на чл.283 от НПК .
Горепосочените доказателства са събрани по
съответния процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при тяхното събиране.
Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и
заключението по назначената експертиза. Същите са събрани и приобщени към
делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания
от подсъдимия.
Предвид изложеното и от така
изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК
съдът приема за установено от правна
страна :
С деянието си от обективна и
субективна страна подс. Г. е осъществил състава на
престъпление по чл.
195 ал. 1, т.З и т.4 вр. чл. 194 ал. 1 НК.
Авторството на деянието е доказано
по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия и направеното разпознаване от
страна на св. К..
Изпълнителното деяние е осъществено
чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими вещи от владението на
друго лице без неговото съгласие, с намерение противозаконно да се присвоят.
В случая обекта на престъплението
са обществените отношения свързани със
собствеността на гражданите. Подсъдимия е отнел чужди движими вещи – телевизор марка „Самсунг"
/"Samsung"/, на стойност 360, 00 лева и
стойка за монтиране на телевизор на стена, на стойност 68, 39 лева, всичко на
обща стойност 428, 39 лева от владението на собственика им без неговото
знание и съгласие, и е установил своя фактическа власт.
Субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице. В случая това са : подсъдимия Д.Ц.Г., роден на ***г. в гр.Лом,
български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан, с
адрес за призоваване-с.Константиново, обл.Варна, м-ст „Лазур", парцел №220, ЕГН**********.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –
съзнавал е, че с действията си ще
лиши от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението. Съзнавал е обществено
опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Подсъдимия е действал с престъпен умисъл и характерните за него
престъпна последователност и целенасоченост.
За да е налице престъплението „ кражба” следва
да има следните обективни признаци: деецът да е отнел чужда движима вещ от
владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, а от субективна страна – това престъпление да е извършено умишлено,
тоест деецът да съзнава, че тази вещ е чужда, както и че този който отнема
вещта има намерението противозаконно да я присвои. Формата и видът на вината са
пряк умисъл. Предвидена е и специална цел – своене на
отнетата вещ. За да е предмет на кражба, чуждата движима вещ трябва да разкрива
три особености дадени едновременно: 1. да е чужда; 2. тя да се намира в нечие
чуждо владение и 3. вещта трябва да има стойност. Изпълнителното деяние се
изразява в отнемане на чуждата движима вещ от владението на другиго без негово
съгласие. Отнемането представлява прекъсване на досегашното владение и
установяване на ново владение. Вещта може да бъде открадната от всеки владелец,
без значение дали е собственик или не, но отнемането трябва да стане във всички
случаи без съгласието на нейния владелец. Кражбата е резултатно престъпление –
изразява се в завладяването на движимата вещ.
За да достигнат до вещите предмет
на престъплението подсъдимия е упражнил механично въздействие върху прозореца –
повреждане на прегради, здраво направени за защита по смисъла на чл. 195, ал. 1,
т. 3 НК, като съдът намира, че в настоящия случай са налице и двете
изпълнителни деяния на сложното престъпление “взломна
кражба” - преодоляване на преградите и отнемане на вещите.
За улеснение при осъществяване на
изпълнителното деяние подсъдимия е използвал и средство за извършване на
престъплението / лопата / , което се характеризира като техническо средство по
смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 4 НК, тъй като ,
с нея е упражнил сила върху прозореца, вследствие на което райбера, с
който прозореца е затворен от вътрешната страна е поддал.
Причините за извършване на престъплението се
коренят в незачитане от страна на подсъдимия
на основните правни норми в страната, гарантиращи правото на собственост на
гражданите.
По
определяне на наказанието:
Наказанието предвидено в НК за
престъпление по чл. 195,ал.1,т.3 и т.4, вр.
чл.194,ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок от една до десет години.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс. Г. състава на съда съобрази разпоредбата на
чл.373,ал.2 от НПК и тази на чл.58а,ал.4 от НК и прие,че са налице условията на
чл.55 от НК при определяне на наказанието, като отчете, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства - признаване на вината, критично
отношение, сравнително младата възраст на подсъдимия, невисоката стойност на
причинените щети, тежкото му материално и семейно положение, поради което на
основание чл.55,ал.1,т.1 от НК наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода” за срок от три месеца.
На осн.
чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС така определеното наказание следва да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим.
На осн.
чл.59,ал.1 от НК съдът е зачел, времето, през което подсъдимия Г. е бил с мярка
за неотклонение „ задържане под стража“, считано от 21.12.2018 год..
Настоящият съдебен състав счита, че посредством така определеното и
наложено наказание успешно ще бъдат
реализирани целите, визирани в чл.36 НК.
По предявения граждански иск:
Видно от доказателствата по делото
от общият размер на нанесените щети от 428,39 лв., към момента невъзстановена е
останала само сумата от 68,39 лв., до който размер се явява доказан и е уважен
предявения граждански иск, като същият е отхвърлен за горницата до претендираната сума от 728 лв.
По
отношение направените по делото разноски.
Предвид постановената осъдителна
присъда съдът осъди подсъдимия Г. да заплати в полза на Държавата, по
бюджетната сметка на ОД МВР Варна -
сумата от 105,05 лв., представляваща
разноски по делото и сумата от 50.00 лв. държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск в полза на Държавата по сметка на РС Варна.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: