Определение по дело №129/2012 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 316
Дата: 7 юни 2012 г. (в сила от 15 юни 2012 г.)
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20125240100129
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л № 316

                                                   

 

Година........2012                                                                    Град ПЕЩЕРА

 

ПЕЩЕРСКИ  РАЙОНЕН  СЪД                              граждански  състав

                                

На 07.06.2012г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА                                      

 

СЕКРЕТАР: С.Я.

ПРОКУРОР:

Сложи за разглеждане докладваното от   СЪДИЯ ХАРИЗАНОВА

Гражданско  дело №  129  по описа за   2012   година

На именното повикване в 10.30  часа се явиха :

 

                   Ищецът А.А., редовно призован, се явява лично и с адв. Б., надл. упълн. от днес.

                   Ответницата М. Т., действаща като майка и  законна представителка на малолетното си дете Й.А., редовно призована, се явява лично и с адв. П., надл. упълн. с отговора по чл. 131 от ГПК.

                   За Дирекция „СП” – Пещера, редовно призована, не се явява представител.

                   Съдът докладва: На 30.05.2012г. в деловодството на съда е постъпил социален доклад изх. № ЗД-11/205 от 29.05.2012г., изходящ от Дирекция “СП” – Пещера.

                   АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.

                   АДВ.  П. – Да се даде ход на делото.

                   Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което и на осн. чл. 142 от ГПК

                   О П Р Е Д Е Л И  :

                   ДАВА  ХОД НА ДЕЛОТО :

                   На осн. чл. 143 от ГПК се пристъпи към изясняване на  фактическата страна по спора.

                   АДВ. Б.– Поддържаме предявения иск. Във връзка с първоначалния иск представям допълнително доказателства: 2 бр. графици за работното време на персонал лоби бар в сила 01.01.2012г. и в сила 20.05.2012г. на ответницата и длъжностна характеристика на длъжността „***” – в заверени ксерокопия. По насрещния иск заявявам, че  оспорваме същия и поддържаме отговора по насрещния иск. Бащата е изплатил всичко за една година назад и издръжката за детето за май месец.

                   АДВ. П. – Поддържам отговора си и така предявения насрещен иск. Относно сега представените доказателства моля да ги погледна. Изпълнителното дело относно издръжката беше заведено доста преди да се изплати дължащата сума. Към настоящия момент висящи има 30 лева, които ищеца дължи. В момента на отговора, който съм написала той не е бил в график с изплащането на издръжката. Да се приемат представените  от ищцовата  страна писмени доказателства.

                   На осн. чл. 146, ал.1 от ГПК съдът излага доклада си по делото в следния смисъл:

                   Предявен е иск от А.П.А. *** срещу М.В.Т. *** в обстоятелствената част на който твърди, че като родители на малолетната им дъщеря Й.А.А., които не са встъпили в брак и са разделени, че са преустановили фактическото съжителство и живеят разделени при непостигнато споразумение по чл. 127, ал.1 от СК не са регулирани взаимоотношенията между тях като родители и малолетната им дъщеря. Сочи, че като баща  при желанието му да контактува с дъщеря си винаги му се е поставяло условие кога  ще я върне, при него ли ще бъде или при баба й и неговата майка с която съжителствува, при което при престоя на детето при него и при близките му, с които съжителствува /баба и дядо/ въздействали на детето, като същото ставало неспокойно и това състояние се превръщало в стресова ситуация от факта кога ще се обади майка и за да се разпореди, че веднага трябва да се връща, при условие, че жилището където той живее и родителите му и дъщеря му с майка си са на разстояние – 30 - 40 метра, на една улица. Твърди още, че ответницата винаги му е напомняла, че след като детето живеело при нея тя определяла правилата  кога ще го вижда и как ще контактува с него, както и че детето е нейно и каквото иска това ще прави с него. Сочи още, че ответницата Т. работи в заведение и в часовете след 20 часа й е правил предложение детето да остава при него и при баба си, което е нагнетявало напрежение, от което единствено е страдало детето, както и че я дразни факта, че родителите му поддържат ограничени контакти с детето и винаги му се е  напомняло дали детето е при него или като го вземе го оставя при родителите му, които се грижат за него като за свое дете.

                   Моли съдът да предостави упражняването на родителските права върху малолетната му дъщеря Й.А.А. да предостави на него – ищеца А., местоживеенето на детето – при него в гр. Брацигово,  ул. „***” № **, заедно с баба и дядо, като няма претенции за определяне режим на майката за контакт с дъщеря им – по всяко време, когато й е удобно.

 

                   Предвид очертаната фактология и формулираното искане, съдът счита, че е сезиран с иск по чл. 127, ал.2 от СК.

                   Ответницата М.Т. е упражнила правото си по чл. 131 от ГПК и в дадения й едномесечен срок е депозирала писмен отговор по така предявения иск, в който сочи, че петитума в искането на ищеца А. е неясен: дали той иска упражняването на родителските права на дъщеря им, ведно с последиците от това или иска да му бъде определен режим на лични отношения между него и дъщеря им становището й е следното: Ако ищецът А. иска дъщеря им да живее при него, той да упражнява родителските права  като на нея се определи режим на лични контакти и тя да дължи издръжка, то всички тези искове са допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, тъй като с ищеца са живеели при условията на извънбрачно съжителство от месец юли 2005г. до 29.08.2010г., като на 0***. се е родила дъщеря им Й.А.А. и от 29.08.2010г. тя живее в собствената си къща в гр. Брацигово, ул. „***, а той в къщата на майка си в гр. Брацигово, ул. „*** като разстоянието между двете жилища е около 30 метра. Сочи още, че след раздялата им непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на дъщеря им се полагат от нея – ежедневни грижи за храна, облекло и други необходими разходи, хигиена, битови условия, топлина през зимния период, здравословно състояние, трудови навици съответстващи на възрастта й и задоволяване на други потребности на детето от всякакъв характер, че живеят с детето в собствения й дом – къща, че работи като „*** – ***” във фирма „***” ЕООД – гр. Брацигово, че получава средно месечно трудово възнаграждение в размер на 250 лева, като работното й време  е всеки ден от 08.00ч. до 16.00ч. с два почивни дни в седмицата и че има жена – К. С.С.– съседка, която в краен случай най – много за около два часа през деня срещу заплащане е готова да гледа децата  и на която й има доверие, като миналата година я е викала за около два часа през деня  три - четири пъти, но тази година не я е викала. Ответницата Т. сочи още, че с ищеца А. имат уговорка, която всеки един от тях спазва: той да заплаща първите шест месеца от годината таксата за детската градина на детето в размер на 30 лева, а вторите шест – тя, която полага грижи и за първородната си дъщеря Ю.– К.Г. Т., която не е дете на ищеца, а е от друг баща, като връзката на Й. и сестра й е много силна и счита, че двете й деца следва да живеят и растат заедно, тъй като между тях са развити чувства на привързаност и взаимопомощ, което би способствало за пълноценното им развитие, както и че съществува и силна емоционална връзка между Й. и нея като всяка вечер четат приказки, спят заедно, прави и прически за датската градина, допитва се до нея за цветовете на дрехите, ходят през почивните дни в планината на хижа, на риболов, на пикник с приспиване, в гр. Пловдив на ***. Счита, че притежава необходимия родителски капацитет, грижи се за дъщеря им адекватно, ежедневно, своевременно и всеотдайно, тя е момиченце, на ниска възраст, поради което е по – пригодния родител за упражняване на родителските права по отношение на детето. Оспорва твърдението в Молбата, че работи на смени, че децата остават сами, че създава пречки за контакти на дъщеря й с баща й, че въздейства на детето, че тя определя правилата  кога бащата да контактува  с дъщеря им, че детето е нейно и че я дразни контакта на детето с родителите на ищеца и твърди, че между не я и ищеца има трайно установени отношения – всеки петък и събота с приспиване  дъщеря им е с ищеца и родителите му, понякога и в неделя, както и по друго време когато се разберат.

                   Моли съдът да отхвърли искането на ищеца А. за определяне на местоживеенето на детето при него и за предоставяне на родителските права върху дъщеря им, като й се присъдят и направените по делото разноски и алтернативно, ако ищецът А. иска дъщеря им Й. да живее при нея – ответницата Т. и тя да упражнява родителските права, като на него се определи режим на лични контакти с детето и той да дължи издръжка на дъщеря им – всички тези искове са допустими и основателни  и моли да бъдат уважени.

                   С вх. № 871/15.03.2012г. ответницата Т. е предявила насрещен иск срещу ищеца А., в който сочи, че въпросът за издръжката на детето е уреден по гр.д. № 39/2012г. по описа на РС – Пещера, като е пределен размер на месечна издръжка за детето в размер на 90 лева, считано от 14.11.2011г., която следва да плаща бащата, но до настоящия момент ищецът не е изплатил нищо, нито е направил връзка с нея за да се уточнят за плащанията.

                   Моли съдът да постанови решение, с което да определи малолетното им дете Й.А.А. да живее при нея – майката М. Т., като адреса, на който ще живее детето е гр. Брацигово, ул. *** да предостави упражняването на родителските права  на малолетното им дете на нея, като се определи режим на лични отношения на бащата А.А. с детето, а именно: всеки първи и трети петък, събота и неделя  от месеца от 19.00 часа в петък до 14.00 часа в неделя, като го взима при себе си с приспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, детето да бъде по Великденските празници с майката, а по коледните с бащата, зимните ваканции  и всеки месец август ще бъде при бащата, а пролетните ваканции и месец юли ще бъдат при майката, като през следващите години относно празниците и ваканциите ще се редуват, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата родители.   Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

                   Съдът указва на ищеца по първоначалния иск, че следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своето искане.

                   Съдът указва на ищеца по насрещния иск, че следва да докаже възраженията си по насрещния иск.

                   На осн. чл. 146, ал.3 от ГПК съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си по доклада и да предприемат съответните процесуални действия.

                   АДВ. БАРБОВА – Нямаме възражение по доклада. Водим двама души свидетели, които сте допуснали с определението си от 14.05.2012г.:  Мария Николова Донова и Дафинка Василева Цойкова.

                   АДВ. ПОПОВА – Нямаме възражение по доклада. Водим свидетелката Валентина Христова Ценова.

                   По доказателствата и на осн. чл. 146, ал.4 от ГПК, съдът

                   О П Р Е Д Е Л И :

                   ПРИЕМА като доказателство по делото социален доклад изх. № ЗД-11/205 от 29.05.2012г., изходящ от Дирекция “СП” – Пещера, както и днес представените от пълномощника на ищеца А. – адв. Б.2 бр. графици за работното време на персонал лоби бар в сила 01.01.2012г. и в сила 20.05.2012г. и длъжностна характеристика на длъжността „барман” – в надлежно заверени ксерокопия.

                    На  осн. чл. 145 от ГПК съдът,

                   О П Р Е Д Е Л И :

                   ПРИКАНИ страните към спогодба, която не бе постигната.

                   Сне се самоличността на свид. Д., както следва:

                   СВ. М.Н. Д.– 72г., бълг., бълг. гр., вдовица, неосъждана, роднини сме по сватовство с ищеца.

                   Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.

                   Обеща да говори истината.

                   Пристъпи се към разпит на свид. Д., със снета по делото самоличност.

                   СВ. М. Д.– Съседи сме с ищеца и бившата му съпруга. Трите  къщи  ни дели  една улица. С М. са ни къщите една срещу друга, а с ищеца къщите ни са пак са една срещу друга, но от другата страна. Делят ни 50 метра. Когато се събраха в началото живееха в дома на М.. Нямаха много добри условия и малко преди да роди се  преместиха в къщата на ищеца.  Свекър й и свекърва и им дадоха целия  етаж. През месец май тя роди. Свекърва и приготви всичко за бебето.  Освободиха младите от всички грижи по подготовката на бебето.  Тя дойде с другото дете. Съдбата на Маринка и бе отредило добри родители:  нейния баща и родителите на ищеца. Четири години живееха заедно. През това време тя трябваше да се  разведе с първия съпруг и две години водиха дела, за да може детето да носи неговата фамилия. След раздялата М.за да не ги притеснява тя отиде да живее с двете си деца в къщата на родителите си и оттогава не пускаше  въобще детето да отиде при ищеца. Когато тя реше тогава тя го пуска детето да отиде при баща си. И бащата и бабата и дядото - те умират за детето. Детето също е много привързано към бащата. Скандалите стават  като тя казва  на ищеца: „ще  го гледаш през макарони детето”. Аз съм била лично свидетел на скандали. На 19.05. тази година  бабата идва разтревожена и вика: „ела да видиш какво има  на шийката на детето”. Видях, че има смучено от  устички.  Каза, че ще  го води  на лекар при  д - р .  Детето каза,  че голямата  й дъщеря на М. го е смучела. Казах на бабата: „Д., недей да ходиш на лекар, поговори с М.  да направи забележка на каката  да не го смуче”. На другия ден М.казва: „те са си играли”. Бабата казва: „това е, играли са си те, утре и друго може да му направи”. М. работи в хотела на смени. Работи целодневна, първа и втора смяна. Първите няколко месеца тя водеше детето с нея  в хотела. Бабата казва: „ти  не можеш да го водиш детето  в хотела”! Маринка казва: „аз съм му майка  ще го водя където си искам. Даже и цяла нощ ще стои”. Така става  скандала. Когато тя е  на смяна и след като стана така тя го пращаше детето в дома на бащата. М. е самичка - няма родители.  Живее с детето, и другото дете от гръка, има си и приятел. Фактически тези са им разправиите. Н. беше отишъл да работи. Тя се обажда в последния момент, че ще доведе детето. Свекървата в момента е на работа и ми се обажда да кажа на дядото, че М. ще доведе детето. Аз съм била  медицинска сестра в училищата 7 години. Той ищеца дойде  при мен, беше много разтревожен и каза, че тя  му казала, че ще го прати детето в дома.- Казах му да не се притеснява, че вече домовете  ще се разпаднат и ще се закрият. Тя си е млад човек и си има приятел, който живее в нейната къща. Най - малко една година живеят заедно двамата. На 19.05. тази година  беше - ден събота. Бабата ме извика - тази синина беше сега. Другото дете е на 12 години. Бабата искаше да го води детето на доктор. Й. ходи редовно на детска градина и приспива в дома в дома на ищеца когато се наложи. Детското парти два пъти го прави бабата в сладкарницата в Брацигово. Аз също присъствах. На две детски партита аз съм присъствала. Аз от името на  червения кръст на 20 деца съм раздала подаръци с играчки. М. понеже няма къде да остави детето го води в хотела на работата. Водела го е тогава когато не е пожелавала да го остави детето. Тук се намесиха закрила на детето и й направиха забележка. Детето има нужда и от татко и от мама.

                   АДВ. Б.– Нямам повече въпроси към свид. Донова.

                   АДВ. П. – Нямам повече въпроси към свид. Донова.

                   АДВ. Б. – Ищеца е тук и нека да отговори по реда на чл. 176 от ГПК дали в момента работи.

                   СЪДЪТ

                   О П Р Е Д Е Л И :

                   ДОПУСКА изслушване на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК.

                   ИЩЕЦА А. по реда на чл. 176от ГПК:

Работя в Несебър в строителството от месец март тази година. Сезонна е работата и на граждански договор съм. Към 15 - 30 юни забраняват строителството там. След това ще се намеря работата.  Евентуално там  пак  може  да се продължи работата след месец септември, след активния сезон.

                   Сне се самоличността на свид. Ц., както следва:

                   СВ. Д.В. Ц. – 65г., бълг., бълг. гр., омъжена, неосъждана, без родство, със страните по делото. Съседи сме.

                   Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.

                   Обеща да говори истината.

                   Пристъпи се към разпит на свид. Цойкова, със снета по делото самоличност.

                   СВ. Д. Ц. – Ние виждаме неща, чули сме, видяли сме. Тя какво иска от тези хора? Тези хора са толкова добри!. Четири години тя не работеше. Н. работеше, тя си живееше като С.. Между тях са имали скандали за детето. Бях на улицата. Един път го видяхме Н. да чука на вратата й, тя не му даде детето. Тя вдигна скандал. Вика: „няма да Ви го дам детето”! И той има нужда от детето. До днес той не и казал толкова на нея.  Само М., М.. Скандали повече не знам какви е правила. Тя сега живее с приятеля си - то си е нейна работа. Не знам как се държи нейния приятел към детето – не съм виждала. Един път приятеля й казал на бившата й свекърва, че няма право тя да се меши за детето. Тя й е внучка иска да го види. Бащата се грижи за детето и когато той го вземе детето е  щастливо. Бабата  винаги е купувала неща и на двете деца – не ги е делила двете деца. Това тя М.няма да го намери. Четири години тя си стоеше в къщи. Тя живя при него, не е работила. Откакто  се махна тя започна работа. Той работеше тогава пак в строителството. Чудя се какво тя иска от това момче. Първа жена му е, взема си ерген. М.се грижа като майка за Й.. Като е при нея детето трябва да се грижи за него. Не мога да кажа нищо за храната и отоплението. Когато тя има някакви неща да върши тя праща детето при него. Тя когато трябва да иде някъде и работи до късно го дава детето и го праща при бащата. Един път съм видяла, че той отиде да тропа на вратата й и тя не му го даде детето. Не мога постоянно да стоя на оградата и да гледам.

                   АДВ. Б. – Нямам повече въпроси към свид. Ц.

                   АДВ. П. – Нямам повече въпроси към свид. Ц..

                   Сне се самоличността на свид. Ц., както следва:

                   СВ. В. ХРИСТОВА ЦЕНОВА – 39г., бълг., бълг. гр., неомъжена, не осъждана, без родство със страните по делото. без родство

                   Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.

                   Обеща да говори истината.

                   Пристъпи се към разпит на свид. Ц., със снета по делото самоличност.

                   СВ. В. Ц. – Познавам М.. От един град сме. Познати, приятелки сме и ходя при нея - пием кафе. Ходя често в заведението където работи. Повече от три години сме приятелки двете. Двамата с ищеца имат съвместно дете. Повече тя се грижи за детето.  Виждам бабата да се разхожда понякога с детето. Иначе тя  М. много добре се грижи за детето. Повече аз ходя в заведението. Майката си взима детето от детската градина. Тя има още едно момиченце. Отношенията между двете деца са много добри. Марина работи в хотел „***  като  барманка на смени, а понякога работи и като сервитьорка.  В седмицата е  един път втора смяна. Понякога се пада втората смяна събота и неделя. Не мога да кажа дали го дава детето, но съм виждала свекърва й да  разхожда детето. Когато М.е втора смяна бабата го гледа, но не съм чувала детето да спи там. Марина живее с друг човек на съпружески начала от много отдавна – може да няма година, но дълго време живее с него. Виждала съм нейния приятел три, четири пъти да пазарува за къщата. Виждала съм го в М.да играе с децата. Не съм го виждала  да ги води из града. Чувала съм, че ходят на пикник, на пазар, на *** заедно с децата. Много рядко съм ходила у тях. Един път в месеца все ходя  в дома на М. на гости. Като работя  до 5 часа зимата е по – трудно, а аз  работя като шивачка - малко е по – трудно да ходя у тях на гости и предимно ходя там където тя работи. Виждала съм отношенията й с човека, с който живее.  Двете деца много добре се разбират, даже аз им подарих хамстерчета. В града бабата съм виждала да разхожда детето. – ходи и при бащата и при майката.

                   АДВ. Б. – Нямам повече въпроси към свид. Ценова.

                   АДВ. П. – Нямам повече въпроси към свид. Ценова.

                   Съдът отново прикани страните към спогодба:

                   АДВ. П.  - Предлагам на ищеца да сключим спогодба, като оттегляме така предявения насрещен иск и моля да прекратите производството по делото в тази му част.

                   С оглед изявлението на пълномощника на  ответницата Т. – адв. П. и на осн. чл. 232 от ГПК, съдът

                   О П Р Е Д Е Л И :

                   ПРЕКРАТЯВА производството  по гр.д. № 129/2012г. по описа на РС – Пещера в частта на  предявения насрещен иск по чл. 127, ал.2 от СК  предявен от М. В.Т. срещу А.П.А. поради оттеглянето му.

                   Определението е неокончателно и може да се обжалва в едноседмичен срок от днес, пред Пазарджишкия окръжен съд.

                    АДВ. П. – Правя  предложение за спогодба на ищцовата страна, по силата на която да определите малолетното дете Й. да живее при майка си М. и адреса, на който  ще живее  детето е гр. Брацигово, ул. “*** Да предоставите упражняването на родителските права на малолетното дете Й. на майката Марина, като на бащата  А.А.  определите режим на лични контакти както следва:   всеки петък от 17 часа до 12 часа в неделя от месеца с приспиване, както и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск, както по всяко друго време по споразумение и взаимно съгласие между двамата родители на детето. Въпроса с издръжката  не следва да се разглежда, тъй като е уреден с влязло в сила решение по гр.д. № 39/2012г. по описа на РС – Пещера. Оттегляме така предявения насрещен иск и моля да прекратите производството по делото в тази му част.

                   АДВ. Б. – Съгласни сме да сключим спогодба при тези условия.

                   ИЩЕЦА А. – Съгласен съм с така предложената спогодба.

                   ОТВ. Т. – Съгласна съм да сключим спогодба при тези условия.

 

 

                                             С П О Г О Д  И Л И  :

 

ИЩЕЦ :......................                                            ОТВЕТНИЦА:..................

        / А.А. /                                             / М. Т. /

 

 

                   Съдът счита, че така постигнатата спогодба не противоречи на закона и морала  и е изцяло в интерес на малолетното  дете на страните по делото, като счита, че интересите на детето са изцяло защитени при така постигнатата спогодба, поради което същата следва да бъде одобрена от съда и  производството по настоящето дело следва да бъде прекратено.  Ето защо и на осн. чл. 234, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 145, ал.3 от ГПК

 

                   О П Р Е Д Е Л И  :

 

                   ОДОБРЯВА постигнатата между А.П.А. ***, ЕГН – ********** от една страна и  от друга ответницата М. В.Т. ***, ЕГН – **********,  спогодба, по силата на която ищецът А.П.А. е съгласен:

 

                      - малолетното му дете Й.А.А., родено на ***г***, ЕГН – ********** да живее при майка си М.В.Т., ЕГН – ********** ***. 

 

                       Страните са съгласни родителските права върху малолетното  дете Й.А.А., ЕГН - ********** да се упражняват от майката М. В.Т., ЕГН - **********, като определя режим на свиждане на детето Й.А. с бащата А.П.А., ЕГН – ********** всеки петък, събота и неделя от месеца от 17 часа в петък до 12 часа в неделя с приспиване, както и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск, както по всяко друго време по споразумение и взаимно съгласие между двамата родители на детето.

                      

                   ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.78, ал.9 от ГПК на ищеца А.А. да се върне половината от внесената държавна такса, а именно сумата от 15.00 лева.            

                   ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 129/2012 година по описа на Пещерския районен съд по отношение на първоначалния иск.

                   Определението в частта на спогодбата е окончателно и не подлежи на обжалване, а в частта, с което е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес, пред Пазарджишкия окръжен съд.

                   Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.30 часа.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                  СЕКРЕТАР: