РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Харманли, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20215630101238 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от „Вал Марг Стоун
99“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул.
****, представлявано от М. И. С. против Н. Д. Г., ЕГН ********** от гр.
Харманли, кв. **** с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът Н. Д. Г. е работил по
трудово правоотношение при ищеца, възникнало съгласно Трудов договор
№1 от 30.03.2018г. в исковия период 01.01.2019г. – 30.10.2020г.
По силата на Запорно съобщение изх. № 3621/12.04.2016 г. по изп. д.
№ 419/2016 г. на ЧСИ Н. К. per. № 929 район Окръжен съд – Хасково,
работодателят е правил удръжки от трудовото възнаграждение на работника,
които е превеждал по банковата сметка на съдебния изпълнител за периода
09.05.2016г. – 29.10.2020г. в общ размер на 2467,16 лева. По жалба на
работника на работодателя е извършена проверка от Д „ИТ“ - Хасково, като с
Протокол за извършена проверка peг. № ПР2118942/17.06.2021 г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Хасково, в което е констатирано, че направените
удръжки от трудовото възнаграждение на работника са в нарушение на
действащото законодателство-КТ и ГПК и без съгласие на работника, и е дала
предписание, което е задължително за работодателя, да изплати изцяло
трудовото възнаграждение на работника, включително с направените
удръжки, които са преведени за погасяване на задължения на работника на
ЧСИ (без да прави удръжки, въпреки, че те са преведени на ЧСИ и с тях е
погасен частично негов дълг). Сочи се, че ответникът е получил нещо повече
1
от това, което има право да получи, тъй като получава изцяло трудовото си
възнаграждение, на което има право, както и сумите, платени на съдебния
изпълнител от работодателя, който е платил за задължения на работника,
което увеличава актива на неговото имущество и намалява пасива му с
платените вноски за горепосочения период. Това очевидно водело до
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, тъй като
последният ще е превел нещо повече, от това, което дължи по трудовото
правоотношение-трудовото възнаграждение, което работникът получил
изцяло без удръжките, като реално е получил и удържаните суми, които сега
работодателят ще трябва да възстанови, с които е намален неговия дълг по
изпълнително дело. Неоснователното обогатяване се изразявало в получаване
на работника на нещо повече от това, което е реално дължимо – преведените
на ЧСИ вноски, които не му се следват в този случай и които той не е
възстановил на работодателя. В приложената по делото уточняваща молба,
ищцовото дружество определя произтичането на правния си интерес от
нежеланието на ответника доброволно да възстанови сумите, които няма
правно основание да получи, а именно удържаните и преведените от
работодателя суми на ЧСИ, възлизащи на 994, 66 лева за периода от
01.01.2019г.-30.10.2020г. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца – „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД,сумата от 994,
66 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане сумата, както и сторените разноски по делото.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор. В него ответникът оспорва предявения иск по допустимост и
по основание. Счита предявеният спрямо него граждански иск за
процесуално недопустим поради липса на правен интерес у ищеца. Относно
основателността на иска, ответникът признава възникналото трудово
правоотношение с ищеца по силата на трудов договор №1 от 30.08.2018г. до
м. октомври 2020г., като подчертава, че в чл.4 на същия е посочен размерът на
основното месечно възнаграждение, при дневно работно време от 4 часа. Не
оспорва задълженията си по изп.дело №419/2016г. по описа на ЧСИ Н. К. с
рег. №929 на КЧСИ. Съгласно получено запорно съобщение по горното изп.
дело за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, удръжките се
правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 ГПК. Работодателят,
„Вал Марг Стоун 99” ЕООД, не е спазил това изискване на закона и без
негово съгласие е удържал съответните суми, вкл. и тези през исковия
период, така както са посочени в исковата молба, като тези суми са
постъпили по сметка на ЧСИ Н.К.. Счита, че това действие на ищеца е
неправомерно и в тази връзка е подал жалба в Д „ИТ“ - Хасково. В протокол
за извършена проверка от 17.06.2021 г. са дадени задължителни предписания
на работодателя за изплащане на посочените суми, вкл. и тези удържани през
исковия период, а именно: 01.01.2019г.-30.10.2020г.
Твърди, че от издаване на тези предписания от Дирекция „Инспекция
по труда“ - Хасково, до настоящия момент, не е получил сумата, за която
2
ищеца претендира и която е следвало да му бъде изплатена в посочения
период. В този смисъл, прави извод, че към момента на подаване на исковата
молба, не се е обогатил, тъй като не е получил сумите, така както са посочени,
в даденото предписание на административния орган, и в определените
срокове. Моли съдът, да приеме Писмо изх.№21083875/16.12.2021г. на Д
„ИТ“ – Хасково като му бъде дадена възможност, в съдебно заседание да
ангажира и други писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
От Трудов договор № 1 от 30.03.2018г. се установява, че Н. Д. Г. е
работил по трудово правоотношение при ищеца „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД
гр. Харманли по силата на трудово правоотношение, възникнало съгласно
Трудов договор № 1 от 30.03.2018г. в исковия период 01.01.2019г. -
30.10.2020г.
От запорно съобщение изх.№3621/12.04.2016г. по изп.д. №419/2016г.
на ЧСИ Н. К. рег.№ 929 район Окръжен съд Хасково работодателят е правил
удръжки от трудовото възнаграждение на работника, които е превеждал по
банковата сметка на съдебния изпълнител и за процесния период 01.01.2019 -
30.10.2020г. е в размер на 994,66лв.
В Протокол за извършена проверка peг. № ПР2118942/ 17.06.2021 г.
на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Хасково е констатирано, че
направените удръжки от трудовото възнаграждение на работника са в
нарушение на действащото законодателство по КТ и ГПК и без съгласие на
работника, и е дала предписание, което е задължително за работодателя, да
изплати изцяло трудовото възнаграждение на работника, включително с
направените удръжки, които са преведени за погасяване на задължения на
работника на ЧСИ (без да прави удръжки, въпреки, че те са преведени на ЧСИ
и с тях е погасен частично негов дълг).
По делото е назначена на основание чл.195 ал.1 ГПК
съдебносчетоводна експертиза. От заключение на вещото лице, прието и
неоспорено от страните се установява, че минималната работна заплата
съгласно изменението и с постановление на Министерския съвет за периода
от 01.01.2019г. до 30.10.2020г. За периода 01.01.2019г. - 31.12.2020г. съгласно
ПМС №320 от 20.12.2018г минималната работна заплата е 560лв, а за периода
01,01.2020г. - 30.10.2020г съгласно ПМС №350 от 19.12.2019г размера и е 610
лв. От анализ на предоставените по делото документи — копия на платежни
нареждания, банкови извлечения, справка от ЧСИ Н. К., както и
допълнително предоставените от счетоводството на ищеца документи се
установи, че „ВАЛ МЕРГ СТОУН 99“ ЕООД е превеждал суми по сметка на
ЧСИ Н. К. за погасяване на задължения на Н. Д. Г. по изпълнително дело
419/2016г. за периода 01.01.2019г — 30.10.2020г.като за процесния период
ищецът е превел сумата от 997,16 лв по сметка на ЧСИ Н. К. за погасяване
дълг на Неделни Д. Г. по изпълнително дело №419/2016г. Според
3
заключението на вещото лице на Н. Д. Г. за периода 01.01.2019г-30.10.2019г.
са му начислени отработените трудови възнаграждения, приспаднати са
дължимите осигуровки и данъци и преведените суми по сметка на ЧСИ са
отчислени след приспадане на дължимите осигуровки и данък. За процесния
период ищецът е превел сумата от 997,16 лв по сметка на ЧСИ Н. К. за
погасяване дълг на Н. Д. Г. по изпълнително дело №419/2016г. като за
периода ежемесечно са постъпвали суми в размер на 50лв, като на дата
23.06.2020г постъпилата сума е 25,03 лв, а на дата 29.10.2020г е постъпила
сума 219,63 лв.
Установено е, че за процесния период са начислени и осчетоводени
възнагражденията, удръжките и суми за получаване. Кодекса на труда в чл.
270 КТ регламентира начина, по който се изпълнява от работодателя това
парично задължение. Съгласно ал.3 на същия член от Кодекса на труда,
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка. В Представените ведомости не са положени
подписи в колони „Подпис за получен аванс“ и „Подпис за получаване на
остатъка“. При така представените документи има начисление на работни
заплати за процесния период, но не и подпис, които да удостоверява
получаването на начислените суми за периода 01.01.2019- 30.10.2020 г.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Правото на обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква при наличието на
следните кумулативно предвидени предпоставки: обедняване на ищеца,
обогатяване на ответника, връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, липса на правно основание за обогатяване на
ответника и липса на друга възможност за обеднилия се да се защити.
Не се спори между страните, че е сключен Трудов договор № 1 от
30.03.2018г. между Н. Д. Г. и „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД гр. Харманли и
същият е изпълнявал длъжността „машинен оператор изделия от камък” с
основно трудово възнаграждение в размер на 302,00 лева за 4 часов работен
ден, което е валидно и през исковия период 01.01.2019г. - 30.10.2020г.
Не се спори между страните, че съгласно запорно съобщение изх.
№3621/12.04.2016г. по изп.д. №419/2016г. на ЧСИ Н. К. рег.№ 929 район
Окръжен съд Хасково работодателят е правил удръжки от трудовото
възнаграждение на работника, които е превеждал по банковата сметка на
съдебния изпълнител и за процесния период 01.01.2019 - 30.10.2020г. в общ
размер на 994,66лв.
Не се спори между страните, че „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД в
качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е прекратил
трудов договор №1 от 30.03.2018г, сключен с работника/служителя Н. Д. Г. с
ЕГН **********, считано от 01.12.2020г. въз основа на своя заповед
№2/30.11.2020г. на основание чл.328(1), т.12 от Кодекс на труда /с
предизвестие от страна на работодателя/ поради обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор, без да връчи на работника/служителя
4
съответното предизвестие от 30 дни с изтичането на които трудовия договор
да се счита за прекратен, С оглед на горепосоченото са нарушени
изискванията на чл,335(2), т.1 от Кодекс на труда.
От Протокол за извършена проверка peг. № ПР2118942/ 17.06.2021 г.
на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Хасково, неоспорен от страните е
констатирано, че „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД в качеството на работодател по
смисъла на §1, т, 1 от ДР на КТ не е изплатил, уговореното трудово
възнаграждение в цялост в полза на работника Н. Д. Г. за престой от 12
/дванадесет/ работни дни през месец март 2020г, не по вина на работника,
съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ във връзка с чл.267(1) от КТ.Също
така не е изплати, уговореното трудово възнаграждение в цялост в полза на
работника Н. Д. Г. за престой от 18 /осемнадесет/ работни дни през месец
Април 2020г. не по вина на работника, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от
КТ във връзка с чл.267(1) от КТ.
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Хасково е дала предписание
„ВАЛ МАРГ СТОУН 99" ЕООД в качеството на работодател по смисъла на
§1, т.1 от ДР на КТ да изплати „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД в цялост /в т.ч. без
да прави удръжка от 50,00лв /уговореното трудово възнаграждение в полза на
работника Н. Д. Г. за изработеното през месеците от м. януари 2019г. до м.
октомври 2020г. вкл., съгласно изискванията на чл.128, т.2 от Кодекс на
труда.
От заключение на вещото лице, прието и неоспорено от страните се
установява, че „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД е превеждал суми по сметка на
ЧСИ Н. К. за погасяване на задължения на Н. Д. Г. по изпълнително дело №
419/2016г. за периода 01.01.2019г — 30.10.2020г. както следва: за периода от
м. Януари до м. Декември 2019г. за всеки месец от по 50,00 лева, в общ
размер на 600,00 лева и за 2020г. е извършен превод на 16.01.2020г -50 лв.;
20.02.2020г.- 50лв; 25.03.2020г.- 50лв; 23.06.2020г.-25,03 лв. ; 29.10.2020г.-
219,63 лева в общ размер на 394,66 лева или всичко 994,66 лева.
От заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните
се установява още, че „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД със седалище гр.Харманли
не е изплатил трудовото възнаграждение на ответника Н. Д. Г. от гр.Харманли
за периода от
01.01.2019г. до 30.10.2020г., тъй като макар и да са начислени и осчетоводени
възнагражденията, удръжки и суми за получаване не са изплатени на
ответника. Това е така, тъй като от представените ведомости не са положени
подписи в колони „Подпис за получен аванс“ и „Подпис за получаване на
остатъка“, следователно има начисление на работни заплати за процесния
период, но не и подписи, които да удостоверява получаването на начислените
суми за периода 01.01.2019- 30.10.2019г. Този факт не се оспорва от ищеца, а
и от представеното писмено доказателство писмо от 16.12.2021г. от Дирекция
„ Инспекция по труда” – Хасково се установява, че работодателят „Вал Марг
Стоун 99“ ЕООД със седалище гр.Харманли не е представил писмени
5
доказателства пред Д”ИТ”–Хасково за изпълнение на дадените му
задължителни предписания, поради което е констатирано неизпълнението
им,с което не са изплатени дължимите трудови възнаграждение на ответника.
Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се
обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него - от
страна на работника/служителя - предоставяне на работодателя на работната
си сила, от страна на работодателя - заплащане на трудово възнаграждение,
представляващо цената на работната сила. Работникът/служителят е длъжен
да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то точно и добросъвестно
/чл. 124 и чл. 125 КТ/, като работодателят му дължи уговореното трудово
възнаграждение /чл. 128 КТ/ за извършената работа. При непрестиране на
работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в
случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на
работника/служителя.
Извършените плащания от страна на „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД,
съгласно запорно съобщение изх.№3621/12.04.2016г. по изп.д. №419/2016г. на
ЧСИ Н. К. рег.№ 929 район Окръжен съд Хасково в случая представлява
изпълнение на задължението на работодателя да заплаща трудовото
възнаграждение,като в случая е налице частично изпълнение за заплащане на
трудовото възнаграждение на ответника за периода от м. януари до м.
декември 2019г. за всеки месец от по 50,00 лева, в общ размер на 600,00 лева
и за 2020г. на 16.01.2020г -50 лв.; 20.02.2020г.- 50лв; 25.03.2020г.- 50лв;
23.06.2020г.-25,03 лв. ; 29.10.2020г.-219,63 лева в общ размер на 394,66 лева
или общо в размер на 994,66 лева.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗЗД,
съгласно която всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице,
дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес от личното
изпълнение на длъжника. Изпълнението от третото лице погасява вземането
на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би
изпълнил. След изпълнението кредиторът, не може да иска от длъжника
сумите за периода от м. януари до м. декември 2019г. за всеки месец от по
50,00 лева, в общ размер на 600,00 лева и за 2020г. за 16.01.2020г -50 лв.;
20.02.2020г.- 50лв; 25.03.2020г.- 50лв; 23.06.2020г.-25,03 лв. ; 29.10.2020г.-
219,63 лева в общ размер на 394,66 лева или общо в размер на 994,66 лева,
тъй като тази облигационна връзка за посочените суми престава да
съществува,тъй като тя е погасена от изпълнението.
Следователно по изложените по- горе аргументи не са налице
първата и втората предпоставка за уважаване на иска с правно основание
чл.59 ЗЗД, тъй като не е налице обедняване на ищеца, както и обогатяване на
ответника.
Предвид това и доколкото не се установи наличието на всички
предпоставки по чл.59 ЗЗД съдът намира, че предявеният от „Вал Марг Стоун
99“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул.
6
****, представлявано от М. И. С. против Н. Д. Г., ЕГН ********** от гр.
Харманли, кв. **** иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 994,66 лева, произтичаща
от заплатена сума от „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Харманли, ул. **** по сметка на ЧСИ Н. К. за
погасяване на задължения на Н. Д. Г. с ЕГН ********** от гр. Харманли, кв.
**** по изпълнително дело № 419/2016г. за периода 01.01.2019г —
30.10.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на иска 08.12.2021г.
до окончателно изплащане на вземането.
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника се дължат разноски по делото в пълния им размер, но същият нито
е направил искане за присъждането им, нито е представил писмени
доказателства за направени разноски по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.235, ал.5 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. ****, представлявано
от М. И. С. против Н. Д. Г., ЕГН ********** от гр. Харманли, кв. **** иск с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 994,66 лева,
произтичаща от заплатена сума от „Вал Марг Стоун 99“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. **** по сметка на
ЧСИ Н. К. за погасяване на задължения на Н. Д. Г. с ЕГН ********** от гр.
Харманли, кв. **** по изпълнително дело № 419/2016г. за периода от
01.01.2019г до 30.10.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска 08.12.2021г. до окончателно изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7