Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __ .10.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на дванадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 15733 по описа за
2020 г.:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Ч.Р.Б.“ АД, *** срещу „К.“ ЕООД, *** в условията на обективно
кумулативно съединяване искове, както следва:
1./ иск с правно осн.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 176, 03 лв., претендирана като платена
при начална липса на основание по изпълнително дело № 121/2020г. по описа на
ЧСИ Г.К.с район на действие СГС, образувано въз основа на молба на „К.“ ЕООД и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 60761/2017г. по описа на Районен съд – София,
156 – ти състав, от която 135, 96 лв. главница по фактура №
*********/30.09.2013г. и законна лихва от датата на издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.04.2017г. до деня на
плащането 04.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 08.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата
от 344, 73 лв., претендирана като
обезщетение за вреди, вследствие противоправното
поведение на взискателя „К.“ ЕООД по изпълнително
дело № 121/2020г. по описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС, който преди
образуването му е получил плащане на сумата от 176, 03 лв., от която 135, 96
лв. главница по фактура № *********/30.09.2013г. и законна лихва от датата на
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –
10.04.2017г. до деня на плащането 04.03.2020г. по изп.
дело № 2511/2019г. по описа на ЧСИ М.П., включваща 230 лв. разноски и 114, 73
лв. такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 08.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението;
3./ иск с правно осн.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 1 574, 76 лв., претендирана като
платена при начална липса на основание по изпълнително дело № 125/2020г. по
описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС, образувано въз основа на молба на „К.“
ЕООД и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 39420/2017г. по описа на Районен съд –
София, 81 – ти състав, от която 1 216, 55 лв. главница по фактура №
*********/30.09.2013г. и законна лихва от датата на издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.04.2017г. до деня на
плащането - 05.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 08.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
4./ иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата
от 646, 64 лв., претендирана като
обезщетение за вреди, вследствие противоправното
поведение на взискателя „К.“ ЕООД по изпълнително
дело № 125/2020г. по описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС, който преди
образуването му е получил плащане на сумата от 1 216, 55 лв. главница по
фактура № *********/30.09.2013г. и законна лихва от датата на издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.04.2017г. до
деня на плащането - 05.03.2020г. по изп. дело №
2511/2019г. по описа на ЧСИ М.П., включваща 369, 94 лв. разноски и 276, 70 лв.
такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 08.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението;
В исковата молба, ищецът „Ч.Р.Б.“ АД твърди,
че през 2017г. в Районен съд – София срещу него по молба на заявителя „К.“ ЕООД
са издадени заповеди за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в
следните производства, както следва:
1./ по ч.гр.д. № 34437/2017г. за заплащане
на сумата от 143, 04 лв., представляваща сума по фактура № **********/31.08.2013г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 10.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата;
2./ по ч.гр.д. № 39420/2017г. за заплащане
на сумата от 1 216, 55 лв., представляваща сума по фактура №
*********/30.09.2013гг., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата;
3./ по ч.гр.д. № 37421/2017г. за заплащане
на сумата от 135, 96 лв., представляваща сума по фактура №
*********/31.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата;
По повод постъпили възражения от длъжника „Ч.Р.Б.“
АД, „К.“ ЕООД е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване със сила
на пресъдено нещо сумите, обективирани във всяка една
от процесните заповеди за изпълнение.
Образуваните дела са съединени в едно, като
в производството по гр.д. № 60761/2017г. на СРС е постановено едно общо
решение, с което са установени вземанията на „К.“ ЕООД спрямо „Ч.Р.Б.“ АД,
обективирани в заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадени по ч.гр.д. №
34437/2017г., ч.гр.д. № 39420/2017г. и ч.гр.д. № 37421/2017г., всички по описа
на СРС.
Ищецът „К.“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен
лист в производството по гр.д. № 60761/2017г. на СРС.
Въз основа на него и молба е образувано изп. производство по изп. дело №
2511/2019г. по описа на ЧСИ М.П., в която длъжникът по изпълнението е заплатил
сумата от 1 495, 55 лв. /143, 04 лв. + 1 216, 55 лв. + 135, 96 лв./,
както и законните лихви върху всяка главница в общ размер на 397, 04 лв.,
дължими за времето от 10.04.2017г. до деня на плащането – 21.11.2019г.
Въпреки, че вземанията на взискателя са били погасени чрез плащане по изп. дело № 2511/2019г. по описа на ЧСИ М.П., същият е
успял да се снабди с изпълнителни листове и в производството по ч.гр.д. №
60761/2017г. по описа на Районен съд – София за сумата от 143, 04 лв. по
фактура № **********/31.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2017г. до окончателното
изплащане на сумата и по ч.гр.д. № 39420/2017г. за сумата от 1 216, 55 лв.
по фактура № *********/30.09.2013г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2017г. до окончателното
изплащане на сумата.
Въз
основа на издадения изп. лист по ч.гр.д. №
60761/2017г. на СРС е образувано изпълнително производство по изп. дело № 121 /2020г., а въз основа на изпълнителен лист
ч.гр.д. № 39420/2017г. на СРС изпълнително производство по изп.
дело № 125/2020г. и двете по описа на ЧСИ Г.К..
Вземанията по посочените изпълнителни дела
са погасени повторно чрез плащания, извършени на 04.03.2020г. и на 05.03.2020г.
Сумите за главници и законни лихви са недължимо заплатени при начална липса на
основание и подлежат на връщане от ответника.
Исковете по чл. 49 ЗЗД почиват на твърдения,
че с противоправното си поведение, изразяващо се в
повторно пристъпване към принудително събиране на вземания, които вече са
погасени, взискателят „К.“ ЕООД е причинил вреди в
размер на таксите и разноските по Тарифата към ЧСИ, които „Ч.Р.Б.“ АД, е
следвало да заплати по двете изпълнителни дела.
Въз основа на изложеното се настоява за
уважаване на осъдителните претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от „К.“ ЕООД, в който са изложени твърдения за недопустимост на
производството. В условие на евентуалност се настоява за отхвърлянето им.
Твърди се, че всички изпълнителните
производства по описа на ЧСИ Г.К.и ЧСИ М.П. са образувани законосъобразно, въз
основа на издадени изпълнителни листове по чл. 407 ГПК и молби на взискателя. Длъжникът по тях не е обжалвал разпореждането
за издаването им, поради което всички възражения относно дължимостта на сумите,
следва да се считат преклудирани. Сумите са получени
от ответника на годно правно основание – влязло в законна сила съдебно решение
и изпълнителен лист.
Искането за възстановяване на заплатените
разноски по изпълнението е недопустимо, тъй като те са законосъобразна
последица от проведеното принудително изпълнение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не са спорни следните
релевантни за делото факти:
1./ в производството по ч.гр.д. №
34437/2017г. по описа на Районен съд – София, в полза на „К.“ ЕООД е издадена
заповед без номер от 21.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с която „Ч.Р.Б.“ АД, е осъден да заплати на заявителя сумата от 143, 04 лв., представляваща платена
сума за услуга „достъп електроразпределителна мрежа“ от С.Б. на отпаднало
основание, което вземане в прехвърлено с договор за цесия от 08.02.2017г.,
ведно със законната лихва от 10.04.2017г. до окончателно й изплащане и
сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 325 лв.;
Длъжникът
е възразил, а заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД на 01.09.2017г.;
2./
със заповед без номер от 22.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 39420/2017г. на СРС, „Ч.Р.Б.“ АД, е
осъден да заплати на „К.“ ЕООД сумата от 1
2316, 55 лв., платена на отпаднало основание по фактура от 30.09.2013г.,
което вземане е прехвърлено с договор за цесия и сторените съдебно – деловодни
разноски в размер на 325 лв.;
Длъжникът
е възразил, а заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД на 02.10.2017г.;
3./
в производството по ч.гр.д. № 37421/2017г. на СРС, „Ч.Р.Б.“ АД е осъден
да заплати на „К.“ ЕООД сумата от 135,
96 лв., платена на отпаднало основание по фактура от 31.08.2013г., която е
придобита с договор за цесия, ведно със законната лихва от 10.04.2017г. до
окончателно й изплащане и сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 325 лв., съобразно заповед без номер от
14.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Длъжникът
е възразил, а заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД на 02.10.2017г.;
4./
исковете по реда на чл. 422 ГПК са съединени в едно общо производство по гр.д.
№ 60761/2017г. на Районен съд – София, в което е постановено решение №
524865/05.11.2018г., влязло в законна сила на 21.12.2018г., с което е прието за
установено, че „Ч.Р.Б.“ АД ДЪЛЖИ на „К.“
ЕООД, следните суми:
143, 04 лв., представляваща
сума за достъп до електроразпределителна мрежа, платена от С.Б. на отпаднало
основание, което вземане в прехвърлено с договор за цесия от 08.02.2017г., ведно
със законната лихва от 10.04.2017г. до окончателно й изплащане, която е
обективирана в заповед без номер от 21.06.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 34437/2017г. по описа на
Районен съд – София;
1 216, 55 лв., представляваща
сума за достъп до електроразпределителна мрежа, платена на отпаднало основание
по фактура от 30.09.2013г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
01.11.2016г., ведно със законната лихва от 10.04.2017г. до окончателно й
изплащане;
135, 96 лв., представляваща
сума за достъп до електроразпределителна мрежа, платена на отпаднало основание
по фактура от 31.08.2013г., която е придобита с договор за цесия от
08.02.2017г., ведно със законната лихва от 10.04.2017г. до окончателно й
изплащане;
Ответникът
е осъден да заплати и сторените в производството съдебно – деловодни разноски в
размер на 750 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
5./
след връщане на заповедните производства по молба на заявителя са издадени
следните изпълнителни листове:
в производството по ч.гр.д. №
37421/2017г. на СРС, изпълнителен лист от 08.05.2019г. за присъдените главници в общ размер на 1 495, 55 лв. /143, 04 лв. +1 216, 55 лв. +135, 96 лв. /,
съобразно влязлото в сила решение и
изпълнителен лист за 325 лв., представляваща
разноски по заповедното производство, издаден на 02.01.2020г., видно от отбелязванията в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК;
в
производството по ч.гр.д. № 39420/2017г. на СРС за сумата от 1 216, 55 лв. на 09.05.2019г.;
в
производството по ч.гр.д. № 37421/2017г. на СРС за сумата от 135, 96 лв., също на 09.05.2019г.;
Въз
основа на така установените и безспорни между страните факти, следва да се
приеме, че заявителят „К.“ ЕООД е съумял да се снабди с три броя изпълнителни листове,
с последния от който за сумата от 1 495, 55 лв., представляваща сбор от
всички главници.
6./
въз основа на издадения на 08.05.2019г., изпълнителен лист в производството
по ч.гр.д. № 34437/2017г. на СРС, по молба на взискателя
от 30.10.2019г. е образувано
изпълнително производство по изп. дело №
20198510402511 по описа на ЧСИ М.П., приключило с прекратяването му на 22.11.2019г., поради пълното погасяване
на задълженията, вкл. освен главниците и законните лихви и 381 лв. разноски по изп. дело и 313, 92 лв. такси по Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
7./
след като взискателят е бил удовлетворен за всички
свои вземания по трите заповедни производства, същият е образувал на 19.02.2020г. изпълнително
производство по изп. дело № 20209240400121 по описа
на ЧСИ Г.К., въз основа на издадения на 09.05.2019г. изпълнителен лист в
производството по ч.гр.д. № 37421/2017г. на СРС, което също е приключило с
прекратяването му, поради пълно погасяване на дълга, вкл. и сумата от 230 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 114, 73 лв. такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Разпореждането
за издаване на изпълнителен лист не е обжалвано от длъжника по изпълнението в
срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, изтекъл на 11.03.2020г.;
8./
в същия ден – 19.02.2020г. въз
основа на издадения на 09.05.2019г. изпълнителен лист в производството по
ч.гр.д. № 37420/2017г. на СРС взискателят е образувал
изпълнително производство по изп. дело №
20209240400125 по описа на ЧСИ Г.К., което е приключило с прекратяването му,
поради пълно погасяване на дълга, вкл. и сумата от 369, 94 лв. разноски и 276,
70 лв. такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Разпореждането
за издаване на изпълнителен лист не е обжалвано от длъжника по изпълнението в
срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, изтекъл на 11.03.2020г.;
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че погасяването на задълженията по изп. дело № 20209240400121 и изп.
дело № 20209240400125 и двете по описа на ЧСИ Г.К., е извършено с основание – изпълнителни
листове, издадени въз основа на изпълнителни основания по чл. 404, т. 1 ГПК -
заповеди за изпълнение, разпорежданията за издаването на които не са обжалвани
по реда, предвиден в чл. 407, ал. 1 ГПК и са влезли в законна сила.
Изложеното
е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради липса на една от предпоставките от
фактическия състав на предявените искове.
Исковете
по чл. 49 ЗЗД също следва да бъдат отхвърлени, тъй като поведението на взискателя макар и морално укоримо,
не е противоправно. Образуването на изпълнителните
производства е извършено въз основа на надлежни молби и изпълнителни листове,
разпорежданията за издаването на които, не са обжалвани и са влезли в сила.
Отсъствието
на една от предпоставките на предявените искове за вреди по чл. 49 ЗЗД има за
последица отхвърлянето им.
По
разноските
При
този изход на спора с право на разноски разполага ответната страна „К.“ ЕООД, чиито
размер възлиза на 421, 95 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.Р.Б.“ АД, *** срещу „К.“ ЕООД, *** иск
с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за връщане на сумата от 176, 03
лв. /сто седемдесет и шест лева и три ст./, представляваща платена при
начална липса на основание по изпълнително дело № 121/2020г. по описа на ЧСИ Г.К.с
район на действие СГС, образувано въз основа на молба на „К.“ ЕООД и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 60761/2017г. по описа на Районен съд – София,
156 – ти състав, от която 135, 96 лв. главница по фактура №
*********/30.09.2013г. и законна лихва от датата на издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.04.2017г. до деня на
плащането 04.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 08.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.Р.Б.“ АД, *** срещу „К.“ ЕООД, *** иск
с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 344, 73 лв. /триста четиридесет и четири
лева и седемдесет и три ст./, представляваща обезщетение за вреди,
вследствие противоправното поведение на взискателя „К.“ ЕООД по изпълнително дело № 121/2020г. по
описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС, който преди образуването му е получил
плащане на сумата от 176, 03 лв., от която 135, 96 лв. главница по фактура №
*********/30.09.2013г. и законна лихва от датата на издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.04.2017г. до деня на
плащането 04.03.2020г. по изп. дело № 2511/2019г. по
описа на ЧСИ М.П., включваща 230 лв. разноски и 114, 73 лв. такси по Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 08.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.Р.Б.“ АД, *** срещу „К.“ ЕООД, *** иск
с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за връщане на сумата от 1 574,
76 лв. /хиляда петстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и шест ст./,
представляваща платена при начална липса на основание по изпълнително дело №
125/2020г. по описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС, образувано въз основа
на молба на „К.“ ЕООД и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 39420/2017г. по описа на
Районен съд – София, 81 – ти състав, от която 1 216, 55 лв. главница по
фактура № *********/30.09.2013г. и законна лихва от датата на издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.04.2017г. до
деня на плащането - 05.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 08.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.Р.Б.“ АД, *** срещу „К.“ ЕООД, *** иск
с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 646, 64 лв. /шестстотин четиридесет и шест
лева и шестдесет и четири ст./, представляваща обезщетение за вреди,
вследствие противоправното поведение на взискателя „К.“ ЕООД по изпълнително дело № 125/2020г. по
описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС, който преди образуването му е получил
плащане на сумата от 1 216, 55 лв. главница по фактура №
*********/30.09.2013г. и законна лихва от датата на издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.04.2017г. до деня на
плащането - 05.03.2020г. по изп. дело № 2511/2019г.
по описа на ЧСИ М.П., включваща 369, 94 лв. разноски и 276, 70 лв. такси по
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 08.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.“
ЕООД, ***1, 95 лв. /четиристотин
двадесет и един лева и деветдесет и пет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: