Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Галина Георгиева и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
КНАХД №2856 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от „Садко - БМВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *********, представлявано от управителя С.А.А.,
депозирана чрез пърномощника адв. С.Н. ***,
против решение № 260452 от 23.11.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 2435/2020
г., по описа на ВРС, с което е
потвърдено Наказателно постановление № **********-12/10.06.2020г. на
Директора на РОСВ - Варна, с което на осн. чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО за
нарушаване нормата на чл. 136, ал.2, т.3 вр. чл. 35, ал.1, т.1 от същия закон на
дружеството е наложена имуществена санкция размер на 7000 лв. и е осъдено да
заплати сумата от сто лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната
жалба се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Твърди се, че наказващия орган е издал НП без да обсъди обстоятелствата във
връзка с извършеното нарушение, не е взел предвид възраженията и представените
доказателства. ВРС неправилно е тълкувал факти и обстоятелства и решението се
основава на предположения. Не става ясно защо съда е кредитирал едни
свидетелски показания, а други не. Отправя искане за отмяна на въззивното
решение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява
становище по касационната жалба и съществото на спора.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва касационната
жалба. По съществото на спора отправя искане решението на РС - Варна като правилно, законосъобразно, мотивирано,
постановено при безспорни доказателства за извършено нарушение да бъде оставено
в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Счита, че установената
дейност по разглобяване на автомобили се потвърждава и от показанията на
управителя на дружеството. В разпоредбата на чл. 35, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците ясно е
регламентирано за кои дейности не се изисква разрешение, като разрешение не се
изисква за дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, като има някои изключение за дейностите по разглобяване на
автомобили, разкомплектоване и получаване на части. Безспорно е установено, че
дружеството извършва именно такава дейност, за която следва да притежава и
необходимия документ, издаден по реда на Закона за управление на отпадъците.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като
извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата
касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно
чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно
оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в
жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК.
По аргумент от чл.220 от АПК, проверката за приложението на материалния
закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания във
въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС е установил, че на 19.02.2020
г. в частен имот, находящ се на *********, била извършена проверка от инспектор
към ОД на МВР, при която се установило, че дружеството извършва дейности по
разглобяване на цели автомобили с цел получаване на части с последващото им
съхранение и/или продажба. В момента на проверката, в имота са били налични около
40 броя МПС, които са разглобени и множество от получените части се съхранявали
около тях. При проверката били
представени договори за покупка на МПС, но не са били представени
документи, удостоверяващи произхода на наличните в имота авточасти. Констатациите
от извършената проверка били отразени в протокол за полицейска проверка, който
бил представен в РИОСВ-Варна с вх. № С-51/А1/27.02.2020 г., ведно с Докладна
записка с рeг. № 365р-12344/20.02.2020 г. и сведение, снето от управителя на
„Садко БМВ“ ЕООД.
От
приложеното към протокола сведение, дадено от управителя на дружеството, се
установило, че „Садко БМВ" ЕООД не притежава документи за съхраняваните в
имота части, тъй като същите са получени в резултат от разглобяването на
закупените МПС. Получените авточасти дружеството съхранявало в имота и
използвало при ремонт на други автомобили.
Въз
основа на тези постъпили в РИОСВ документи св. К. съставила АУАН, като приела,
че извършваната дейност по разглобяване е дейност по оползотворяване обозначена
с код R 12, съгласно Приложение № 2 към параграф 1, т. 13 от допълнителните
разпоредби на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и се класифицира като
дейност по „Третирането на отпадъци“, по смисъла на параграф 1, точка 44 от ДР
на ЗУО.
Видно
от гореописаното и водените от инспекцията регистри на издадените документи по
реда на глава пета, раздел I от ЗУО, било установено, че за извършваните
дейности по разглобяване на автомобили с цел, получаване на части, детайли и
вещества за последващото им съхранение и/или продажба, дружеството не
притежавало необходимия документ по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
Актът
бил съставен в присъствие на управителя на дружеството нарушител, връчен му
лично и подписан от него на 09.04.2020 г.
В
съставения АУАН нямало вписани възражения. Писмени възражения не постъпили и в
законоустановения срок.
АНО
възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и след проверка на събраните
доказателства, и след като приел за смекчаващи отговорността обстоятелства, че
управителят признал за дейността, а дружеството било санкционирано за подобно
нарушение за първи път, приел, че не е налице „маловажност на случая“, по
смисъла на чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9 от НК и издал наказателно
постановление за нарушение на разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3, във връзка
с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.
В
хода на въззивното производство била разпитана св.Т.К.– актосъставител, която
пред съда възпроизвела възприятията си от извършената проверка с нужната
конкретика. Посочила, че нарушението е установено изцяло по документи и
докладни записки от полицейските служители.
Като
свидетел показания дал и С. Д. – полицейски служител, извършил фактическата
проверка на място в обекта. Същият заявил, че е била извършена проверка в
търговския обект, стопанисван от дружеството от органите на МВР, съставени били
документи по този повод, които след това били изпратени в РИОСВ. Сочи, че бил
взел писмени обяснения от присъствали на проверката лица.
В
хода на производството показания дал и св.А. Б.. Последният заявил, че познава
управителя на санкционираното дружество, като посочил, че пред къщата му има
две, три коли, които му били оставени за ремонт, замърсяване около двора му
нямало, не е чул и оплаквания от съседи за вдигане на шум и т.н.
За да потвърди процесното НП, ВРС
приел, че е издадено от компетентен орган, при липсата на процесуални нарушения
и такива на материалния закон.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие
на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за
неоснователна.
Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на
процесното НП. Административнонаказващият орган е определил правилно, че следва
да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството,
нарушението е подробно описано от фактическа страна, както и нарушените правни
норми, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения на
административно производствените правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Както в акта, така и в наказателното
постановление са посочени всички съставомерни признаци, изложени са всички
относими правни норми, като по този начин не само, че не е ограничено правото
на защита на нарушителя, а е гарантирано в максимална степен. Ясно е посочено
кога е извършено нарушението, мястото, както и описанието на нарушението и доказателствата, които го установяват.
Безспорно е факт отразяване на датата и мястото на извършване на
процесното нарушение, както в акта, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, които съдържат описание и на останалите
обстоятелства по извършване и установяване на нарушението, като същите
кореспондират с доказателствата по преписката.
Санкционната
разпоредба на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО предвижда налагане на имуществена
санкция в размер от 7 000 до 20 000 лв. на ЕТ или юридическо лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци или
извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент
(ЕС) № 1257/2013 без разрешение или регистрационен
документ, когато такива се изискват.
Съгласно
чл. 35, ал. 1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци...,
се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I (т. 1), или
комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона
за опазване на околната среда (т. 2), вкл. за дейност по оползотворяване на
отпадъци – ИУМПС, (арг. и от чл. 35, ал. 2 на ЗУО).
Съгласно
§ 1, т. 44 от ЗУО „третиране на отпадъци“ са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.
Съгласно
§ 1, т. 13 от ДР на ЗУО „оползотворяване“ е всяка дейност, която има за основен
резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други
материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция,
или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция. В изречение второ на
разпоредбата е посочено, че Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на
дейностите по оползотворяване.
Обвързано и относимо към съдържанието на цитираната нормативна
рамка в НП е прието във връзка с установеното по фактите, че дружеството
извършва, без да притежава съответното разрешение, дейност – третиране, във вид
оползотворяване (§ 1, т. 44 от ДР на ЗУО).
Изложеното
обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на
административно нарушение, като правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган.
От материалноправна
страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление са
проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства и се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. Не се твърди от касатора
различна от приетата от ВРС фактическа обстановка. Правилно ВРС е кредитирал
свидетелските показания, които са взаимно допълващи се.
За
инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил налагане на имуществена
санкция в размер от 7 000 до 20 000 лв.
Определената
имуществена санкция в предвидения минимум от 7 000 лева съответства на тежестта
на допуснатото нарушение, с което се осъществяват изцяло целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или
отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опасност на този вид
административно нарушение. Определената имуществена санкция е справедлива,
съобразявайки, че нарушението е за първи път и би изпълнило целите на
наказанието да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.
С оглед горното, настоящият състав на съда
приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което
същото следва да се остави в сила.
С
оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното искане от ответника
по касация на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради
което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260452 от 23.11.2020 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 2435 по описа на
ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА „Садко – БМВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *********, представлявано от управителя С.А. да заплати в полза на РИОСВ – Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по
делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: