Решение по адм. дело №391/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по жалба на Б. М. Д., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], [адрес], ет 1, ап. 27, чрез адвокат А. М. – САК против отказ за включване на землището на [населено място] в обхвата на необлагодетелствените планински райони обективиран в писмо № 94-474/18.05.2022 г. на министъра на земеделието.

Жалбоподателят оспорва обжалвания административен акт изцяло като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Сочи, че по съществото си обжалваният отказ е втори поред с идентично съдържание, след като с Решение № 40 от 08.03.2021 година, постановено по административно дело № 446 по описа за 2020 година на Административен съд - Перник, потвърдено с Решение № 1799 от 24.02.2022 година, постановено по адм. дело № 5125 по описа за 2021 година на Върховен административен съд е била обявена неговата нищожност. За да обоснове доводите си за незаконосъобразност на обжалвания отказ, жалбоподателят посочва, че от изготвената в рамките на административно дело № 446/2020 година на Административен съд - Перник СТЕ се било потвърдило, че средната надморска височина на землището на [населено място] е 731.934, като това само но себе си било напълно достатъчно землището да бъде включено в Приложение № 1 към чл.3, ал.3 от Наредбата. Посочва също така, че самостоятелен независим критерий за включване в списъка по наредбата, който не е коментиран изобщо в обжалвания акт е посочен и в чл.3, ал.2 от Наредбата, а именно – хомогенизират се землища и групи от землища, съседни на планинските, които имат минимум 90% обща граница с планински землища, като се посочва, че общата граница на [населено място] с такива планински землища е около 93-95%. Жалбоподателят излага съображения за това, че при постановяване на отказа, министъра на земеделието не се е съобразил с проекта на Постановление на МС за изменение и допълнение на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с Постановление № 30 на Министерски съвет от 2008 година. С тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който отказът да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 16.10.2025 година, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А. М., който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага и списък по чл.80 от ГПК. В представената по делото писмена защита развива съображенията си за отмяна на акта.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен не се явява, представлява се от Л. Л. – директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ при Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], която оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на съдебни разноски. Подробни съображения по законосъобразността на оспорения акт развива в представените по делото писмени бележки.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени, приетите по делото писмени доказателства, включващи и материалите по адм. дело № 241 по описа за 2022 година на Административен съд - Перник и адм. дело № 10173 по описа за 2023 година на Върховен административен съд, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първонистанционния съд е повторно, след като с Решение № 7359 от 13.06.2024 година, постановено по адм. дело № 10173 по описа за 2023 година на Върховен административен съд на основание чл. 221, ал.2, предл.2 и чл.222, ал.2, т.1, от АПК е отменено Решение № 123 от 06.07.2023 година, постановено по адм. дело № 241 по описа за 2022 година на Административен съд - Перник и Определение № 419 от 22.08.2023 година, постановено по адм. дело № 241 по описа за 2022 година на Административен съд - Перник и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, като са дадени задължителни указания.

Производството пред административния орган е започнало по повод на подадено Заявление с вх. № 94-474 от 06.07.2020 година от Б. М. Д. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица][адрес] до Министъра на земеделието, храните и горите, с което е поискано определяне на средна надморска височина на землището на [населено място] с [ЕКАТТЕ], община Р., област Перник и включването му в Приложение № 1 към чл.3, ал.3 от Наредбата за определяне на критериите за неблагоприятните райони и териториалния им обхват, приета с Постановление № 30 на Министерски съвет от 2008 година /лист 22 от адм. дело № 241/2022/. Към заявлението били приложени: Геодезическо заснемане в землището на [населено място], община Радомир, област Перник, изпълнено от „С. г.“ ЕООД - [населено място] от 18.02.2020 година, в което се приема че най-високата точка в землището на [населено място] е 721.734 м. и отчет от геодезическото измерване на надморска височина на точки от територията на землището на [населено място], община Радомир, изготвено от „П. К.“ ООД, в което се посочва, че средната аритметична стойност на измерените надморски височини на 15 броя точки е 739.55 метра.

Във връзка с така подадено заявление и издадено разпореждане от страна на заместник - министъра на Министерство на земеделието, храните и горите на място са изпратени представители на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“ със задача да извършат теренни измервания на надморската височина в процесните землища на [населено място]. След направен анализ, становището на лицата, извършили измерванията е изготвено и обективирано в Писмо с изх. № 13-29 от 10.03.2020 година /лист 58 от адм. дело № 241/2022/, в което се посочва, че за землището на [населено място] надморската височина е в диапазон от 622.439 до 824.919 в границата на землището с площ 1553.964 ha.

Освен до ИПАЗР „Н. П.“, такова разпореждане е било изпратено и до „Военно-георгафска служба“ при Министерство на отбраната на Република България, която в свое Писмо с изх. № 24-09-471 от 25.03.2020 година посочва, че средната надморска височина на [населено място] е 672,00 метра /лист 152 от адм. дело № 241/2022/. Междувременно до министъра на земеделието, храните и горите е постъпило ново Писмо с изх. № 13-41 от 03.04.2020 година от страна на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.“, в което се посочва, че средно претеглената надморска височина на землището на [населено място] е 684.183 м. /лист 153 от адм. дело № 241/2022/.

Позовавайки се на така получената информация от страна на ИПАЗР „Н. П.“ и „Военно-географската служба“ до настоящият жалбоподател е изпратено Уведомително писмо с изх. № 94-474 от 24.04.2020 година, в което е обективиран отказ землището на [населено място] да бъде включено в обхвата на необлагодетелстваните планински райони, тъй като не отговаря на изискванията, предвидени в разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони /лист 74 от адм. дело № 241/2022/.

Срещу изричния отказ, обективиран в това уведомително писмо от страна на Б. М. Д. е депозирана Жалба с вх. № 94-474 от 11.06.2020 година до Административен съд - Перник /лист 14 от адм. дело № 241/2022/. С Решение № 40 от 08.03.2021 година, постановено по адм. дело № 446 по описа за 2020 година на Административен съд - Перник е обявена нищожността на отказа, обективиран в писмо изх. № 94-474 от 24.04.2020 година на заместник-министъра на земеделието, храните и горите /лист 10 от адм. дело № 241/2022/. С Решение № 1799 от 24.02.2022 година, постановено по адм. дело № 5125 по описа за 2021 година на Върховен административен съд, Решение № 40 от 08.03.2021 година, постановено по адм. дело №446/2020 на Административен съд- Перник е оставено в сила /лист 8 от адм. дело № 241/2022/.

На 18.05.2022 година във връзка с така постановеното решение на Върховен административен съд, министъра на земеделието е изпратил Писмо с изх. № 94-474 от 18.05.2022 година до Б. Д., в което отново използвайки мотивите на предходното писмо е постановил изричен отказ землището на [населено място] да бъде включено в обхвата на необлагодетелстваните планински райони, тъй като не отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелствани райони, доколкото е прието, че средната надморска височина на землището на [населено място] е 684.199 метра, като същата е определена въз основа на теренни измервания, цифров модел DEM (4х4м.) и топографски карти на терен с мащаб 1:25 000 /лист 6 от адм. дело № 241/2022/.

Във връзка с така постановения изричен отказ, обективиран в Писмо изх. № 94-474 от 18.05.2022 година е депозирана жалба с вх. № 1839 от 06.06.2022 година пред Административен съд - Перник. По повод на нея е образувано административно дело № 241 по описа за 2022 година, като с Решение № 123 от 06.07.2023 година, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. Решението на Административен съд - Перник е обжалвано пред Върховен административен съд, който с Решение № 7359 от 13.06.2024 година, постановено по адм. дело № 10173/2023 година е отменил решението на Административен съд - Перник и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания, а именно да бъде допусната нова, повторна тричленна съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение по същите задачи и да бъде извършена от други вещи лица, а така също и след съвкупен анализ на всички събрани доказателства да направи извод за наличието или липсата на предпоставки по чл.3, ал.1 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват и да се съобрази с ал.2 от цитираната разпоредба, която предвижда, че се хомогенизират землища и групи от землища, съдени на планинските, които имат минимум 90% обща граница с планинските землища.

В изпълнение указания на Върховен административен съд и с цел установяване на релевантните по делото факти, настоящият съдебен състав е допуснал и приел, изготвена тройна съдебно-техническа експертиза, като за вещи лица са определени: инж. В. Я., инж. Н. Х., инж. Х. Ч.. От заключението на вещите лица се установява, че общо за землището на [населено място] е изчислена средна надморска височина като среднопретеглена величина в размер на 697.19 и среден наклон от 8.78%, но с направени уточнения, че са използвани топографски карти в много едър мащаб (1:25000) и че при изобразяване на терена чрез хоризонтали на ЕТК в такъв голям мащаб те се генерализирали, т.е. не могат да се визуализират всички чупки по продължение на хоризонтала, което води до по-голямата му реална дължина спрямо отчетената, поради което се посочва, че средната надморска височина на землището на [населено място] следва да бъде закръглена стойност, а именно 700 м. Експертите посочват, че дължината на землищната граница на землището на [населено място] е 24 756.24 метра, а дължината на землището на [населено място], граничеща с планински землища е 12 389.78 метра. Вещите лица са определили процент обща граница на землището на [населено място] с планински землища като съотношение на дължината на землищната граница, отнесена към дължината на границата, граничеща с планински землища, а именно 50,05%. На следващо място са констатирали, че землището на [населено място] няма средна надморска височина от 500 метра в комбинация със среден наклон от минимум 15%. Според вещите лица, землището на [населено място] отговаря на изискванията на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелствани райони и териториалния им обхват, доколкото има надморска височина от 700 м. В заключението се посочва, че използваният от страна на Военно-географската служба метод на измерване, като чисто средноаритметичната стойност на средната надморска височина, чрез измерване от стереомодел на 521 броя точки е в разрез със заложеното в действащата нормативна уредба - §2 от ДР на Наредбата, тъй като няма обективен характер, защото при избор на друг брой точки или при промяна на тяхното положение, получената стойност би била различна. Вещите лица посочват, че при определяне на средния наклон е използван метод, изразяващ се във функция, при която средния наклон се получава като резултат от височината на сечението умножено по сумата от дължините на хоризонталите в разглеждания участък, разделени на площта на участъка. В заключението се посочва и какво е значението на морфометричните показатели, а именно че те са средни стойности, които дават точна характеристика на релефа или на част от местността, определени като средно претеглени величини. Посочва се, че основните морфометрични показатели са средна надморска височина, среден наклон и направление и посока на средния наклон, чийто стойности са включени в чл.3, ал.1 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Така дадено заключението настоящият съдебен състав не го кредитира в частта, в която се посочва, че средата надморска височина на землището на [населено място] е 697.19 м, но същата стойност се закръгля на 700 м. Това е така, защото именно размерът на средната надморска височина се явява спорния по делото въпрос и той трябва да бъде решен с точност. Освен това съдът не кредитира заключението и в частта, в която се посочва, че землището на [населено място] отговаря на критериите, посочени в чл.3, ал.1, т.1-3 от Наредбата, тъй като това е въпрос по правото, на който само съдът може да отговори. В останалата част заключението следва да се кредитира като обективно, компетентно и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

По отношение на представените по делото заснемания от двете геодезически фирми „С. г.“ ЕООД и „П. к.“ ООД, съдът намира, че не следва да ги кредитира, тъй като по правната си природа представляват частна, т.е /неизготвена във връзка с делото/ експертиза, поради което се явяват недопустимо доказателствено средство, съгласно нормата на чл. 39, ал. 2, във вр. с чл. 49 от АПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи.

По допустимостта на жалбата:

В настоящият случай съгласно Определение № 14873 от 02.12.2021 г., постановено по адм. дело № 11362/2020 г. по описа на Върховния административен съд на Република България, което е задължително за настоящия състав, се приема, че жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, против подлежащ на пряк съдебен контрол, административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните аргументи:

Предмет на оспорване в настоящото производство е писмо № 94-474/18.05.2022 г. на министъра на земеделието, с което Б. Д. е уведомен, че землището на [населено място], община Радомир не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват /Наредбата/ и не може да бъде включено в обхвата на необлагодетелстваните планински райони. По съществото си оспореният административен акт представлява отказ постановен по конкретно искане за провеждане на процедура по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредбата, за включване в Приложение № 1 към същата разпоредба на [населено място], община Радомир.

Съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗПЗП министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните с участието на Националното сдружение на общините в Република България, определя с наредба критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват в съответствие с правото на Европейския съюз. Следователно правомощието за иницииране на процедура за включването в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата, респективно в обхвата на необлагодетелстваните райони на землището на [населено място] е представено на министъра на земеделието и храните. Доколкото в случая е налице предложение за изменение на подзаконов нормативен акт, компетентен да направи това предложение, респективно да постанови отказ е именно министъра на земеделието и храните. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган.

Процесния отказ е обективиран в писмена форма, отговаря по съдържание на предвидените в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК изисквания. Посочен е издателят и адресатът му, изложени са фактическите основания послужили за постановяването му, съдържа ясна разпоредителна част и е подписан.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С приложимата Наредба за определяне на критериите за необлагодетелствани райони и териториалния им обхват се уреждат показателите и критериите за определяне на необлагодетелствани райони по чл. 2, а именно: 1. планински райони и 2. райони с ограничения, различни от планинските. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата са посочени критериите на землищата на населените места, на които трябва да отговарят (поне на един от критериите), за да бъдат определени като планински райони, като изискванията са както следва: 1. средна надморска височина минимум 700 m; 2. среден наклон на терена минимум 20 %; 3. средна надморска височина минимум 500 m в комбинация със среден наклон на терена минимум 15 %. В ал. 2 на цитираната разпоредба е посочено, че се хомогенизират землища и група от землища, съседни на планинските, които имат минимум 90% обща граница с планинските землища. Изрично следва да се посочи, че от съществено значение в случая е приложението на разпоредбата на § 2 от ДР на Наредбата, а именно, че показателите за средна надморска височина, среден наклон и средна категория на земеделската земя се определят като средно претеглена величина за територията на землище.

При така очертаната правна рамка и в изпълнение указанията на Решение № 7359 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело № 10173/2023 г. на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав следва да обсъди в съвкупност всички събрани доказателства, като въз основа на тях да направи изводите си за наличието или липсата на предпоставките по чл. 3, ал. от Наредбата.

За изясняването на спорните факти по делото са допуснати и приети следните съдебно-геодезически експертизи с конкретно формулирани въпроси, както следва:

1. Каква е средната надморска височина и средната денивелация на землището на [населено място] и има ли землището средна надморска височина 700 м. като изчислението се извърши спрямо денивелацията на населеното място и денивелацията на земеделските земи в землището?

2. Отговаря ли землището с оглед надморската височина и денивелацията на [населено място] на условията на планински район, включително по критерия за средна надморска височина и среден наклон на терена и има ли землището среден наклон на терена минимум 20 %?

3. Съседните землища на [населено място] планински землища ли са и какъв е процента на обща граница на землището на [населено място] със съседните планински землища?

4. Има ли землището на [населено място] средна надморска височина от 500 м в комбинация със среден наклон от минимум 15 %?

5. Отговаря ли землището на [населено място] на критериите за планински район, изрично изброени в чл. 3. ал. 1. т. 1-3 и ал. 2 от Наредбата за определяне на критериите за неблагодетелстваните райони и териториалният им обхват?

I. Единична съдебно-геодезическа експертиза, допусната в съдебно заседание на 05.07.2022 г., по която е изготвено заключение от вещото лице Р. Г. /лист 196 от адм. дело 241/2022 г./.

На въпрос № 1 от това заключение е даден отговор, че на база на извършено измерване на място на 19 бр. точки, подбрани на характерни места, разпределени в най-високата, средната и най-ниската част на землището на [населено място] е изчислена средната надморска височина на 734.762 м.

На въпрос № 2 от това заключение е даден отговор, че землището на [населено място] отговаря на условията за планински район по критерия за средна надморска височина, която е 734.762 м.

На въпрос № 3 от това заключение е даден отговор, че землището на [населено място] е заобиколено от землища, които са включени в Приложение № 1 към чл.3, ал.3 от Наредбата, като процента на общата граница с тези землища е около 85-90%.

На въпрос № 4 от това заключение е даден отговор, че землището на [населено място] има по високи показатели за средна надморска височина от 500 м. в комбинация със среден наклон от минимум 15%. Средната надморска височина на землището е 734.762 м., а средния наклон е 20.14%.

На въпрос № 5 от това заключение е даден отговор, че землището на [населено място], отговаря на критериите за планински райони, изрично изброени в чл.3, ал.1, т.1-3 и ал.2 от Наредбата.

В съдебно заседание от 17.01.2023 г. вещото лице Р. Г. поддържа изготвеното заключение, като е уточнил, че произволно е определил 19 броя точки, съобразно местонахождението и топографската карта. При измерването е използвал GPS, както и една топографска карта от АГКК, публично достъпна. Според него 19 бр. точки са достатъчно за определянето на средната надморска височина, дори и по-малко са достатъчни. Също така твърди, че при изготвяне на заключението не се е ръководил от становището на геодезичното заснемане от „С. г.“ ЕООД и от „П. К.“ ООД. По математически начин е определил наклона на землището. Процента на общата граница на землището на [населено място] със съседните планински землища, като се е съобразил с граничните землища с това на [населено място].

II. Тройна съдебно-геодезическа експертиза, допусната в съдебно заседание на 17.01.2023 г., по която е изготвено заключение от вещите лица П. М. и Р. И., постъпило в съда с вх. №1061/12.04.2023 г., както и депозирано особено мнение на вещото лице Л. М. с вх. № 1127/20.04.2023 г.

На поставените въпроси вещите лица П. М. и Р. И. дават следното заключение:

На въпрос № 1 е даден отговор, че средната надморска височина на землището на [населено място] е по-ниска от 700 м.

На въпрос № 2 е даден отговор на въпроса, че землището на [населено място] не отговаря на условията на планински район, включително по критерия за средна надморска височина и среден наклон на терена и землището няма среден наклон на терена минимум 20 %.

На въпрос № 3 е даден отговор, че [населено място] граничи със землищата на [населено място], [населено място], [населено място] лаг и [населено място], включени в Приложение 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват.

Процентът на общата граница на землището на [населено място] със съседните планински землища е 50.04 %.

На въпрос № 4 от заключението е даден отговор, че землището на [населено място] няма средна надморска височина от 500 м в комбинация със среден наклон от минимум 15 %.

На въпрос № 5 от това заключение е даден отговор на въпроса, че землището на [населено място] не отговаря на критериите за планински район, изрично изброени в чл. 3, ал.1, т. 1-3 и ал. 2 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват.

По депозирано особено мнение от вещото лице Л. М. с вх. №1127/20.04.2023 г., на поставените въпроси експертът е дал следните отговори:

На въпрос № 1 - средната надморска височина на землището на [населено място] е 731.934 м.

На въпрос № 2 - средна надморска височина на землището на [населено място] е далеч над 700 м.

На въпрос № 3 - землището на [населено място] е заобиколено от землища, които са включени в Приложение №1 към чл.3, ал.3 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, от което следва извод, че процента на общата граница с тези землища е около 90%.

На въпрос № 4 и № 5 е даден идентичен отговор, а именно че средната надморска височина на землището на [населено място] е 731.934 м., като са изброени изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 от Наредбата с уточнението, че следва да отговарят на поне един от посочените показатели:

- Средната надморска височина - 700 м.

- Среден наклон на терена, минимум - 20%

- Средната надморска височина минимум - 500 м. в комбинация със среден наклон на терена, минимум - 15%.

В съдебно заседание от 06.06.2023 г. вещите лица П. М. и Р. И. поддържат изготвеното заключение, като са посочили, че по делото са приложени заснеманията на три фирми, два диска с информация и 22 листа разпечатки, в които се съдържат данните от измерването и начина по които са направени съответните измервания. Конкретизират, че не оспорват точността, а оспорват начина по който са избрани точките от двете фирми и това, че са средни аритметични, а не средно претеглени стойности. Извършили са справки в министерство на земеделието от където са се снабдили с цифров модел на релефа на [населено място] и [населено място]. Има протокол от трите фирми, които са присъствали на заснемането.

Посочват каква е разликата между средно аритметична и средно претеглена стойност. В § 2 от Наредба за определяне критериите за не облагодетелстваните райони и териториалният им обхват, приложение 3 е посочен метода за определяне на средно претеглена величина. Когато има средно претеглена величина, има коефициент и тежест.

Вещото лице Р. И., представя по делото изготвена от нея карта в мащаб 1:5000, където е направила затворени контури на хоризонталите с надморска височина 700 м. със землищната граница, като единия контур е вътре в самото землище, след което е пресметнала площите на двата затворени контура. Цялата площ на землището е 100% и въз основа на това изчисление е посочила процентите на надморска височина над 700 м. и под 700 м. Двете вещи лица сочат, че при изготвяне на заключението не са използвали стереомодел, а са използвали едромащабна топографска карта с мащаб: 1: 5000. Също така са уточнили, че най-ниската кота е 622 метра, както е посочено и в заключението. Конкретизирали са, че при извършеното заснемане от двете фирми - „С. г.“ ЕООД и „П. к.“ ООД при определяне на средната надморска височина фирмите са използвали средна аритметична стойност на измерените надморски височини.

В съдебно заседание от 06.06.2023 г. вещото лице Л. М., сочи, че изготвил особено мнение, защото не е съгласен с експертизата на другите две вещи лица. Счита, че експертизата трябва да се изготви по преки измервания, тъй като това е най-точния вариант при определяне на координатите и височините на точките. От друга страна твърди, че в Наредбата е написано средна надморска височина, не е написано средна претеглена надморска височина. Не е съгласен с § 2 от Наредбата, където е посочено, че следва да е средно претеглена надморска височина. Счита, че текста на наредбата - чл. 3, ал. 1 от наредбата, височината да бъде над 700 м.

При изготвяне на особеното си мнение е извършил измерване на място и е направил измерване на най-високата, средната и най-ниската част, въз основа на които е определи средната надморска височина и счита, че тази надморска височина е далече над 700 м. Счита, че стереомодела, трябва да бъде придружен с регистър с координатите на подробните точки, от които е определена средната надморска височина. При измерването, избраните от него точки са по КВС и топографска карта в мащаб 1: 5000 . Твърди, че е запознат със съдържането на 2 бр. CD, приложени по делото от министерството на земеделието, като излага становище, че в тези дискове няма пряко геодезическо заснемане, а само извадки от цифрови модели на землището на населените маста. Сочи че, средната надморската височина се определя съгласно геодезично заснемане. Категорията на земята се определя от института „Пушкаров“, а наклона се изчислява, определя се по просто тройно правило, чисто математически. Според вещото лице Л. М. денивелацията има значение при определяне на средната надморската височина, но в конкретния случая денивелацията е изчислена от най-ниската и най-високата точка.

По делото са събрани и гласни доказателства. Като свидетели са разпитани доц. Д-р В. К., гл. експерт Н. М. и гл. експерт Х. К., представители от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията “Н. П.“, които са участвали в комисия на 18.02.2020 г. за измерване на средната надморска височина на землището на [населено място], община Радомир. От разпита на свидетелите се установява, че на 18.02.2020 г., са посетени 15 бр. точки, които са определени от местните земеделски стопани.

Направени са необходимите измервания с GPS. Тримата свидетели заявяват в съдебно заседание от 28.03.2023 г., че не са геодезисти и не могат да кажат дали 15 броя точки са достатъчни за определяне на средната надморска височина за землището на [населено място]. За резултат от извършеното заснемане е съставен протокол от 18.02.2020 г., подписан от представителите на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията “Н. П.“, представители на собственици и ползватели на земеделски земи в землището на [населено място], както и представителите на лицензирани фирми за геодезическо заснемане - „С. г.“ ЕООД и „П. К.“ ООД.

III. Тройна съдебно-геодезическа експертиза, допусната с определение №1247/09.07.2024 г. по адм. дело № 391/2024 г. по описа на Административен съд - Перник, по която е изготвено заключение от вещите лица инж. Х. Ч., инж. Н. К. и инж. В. Я., постъпило в съда с вх. № 1088/ 05.05.2025 г.

В това заключение вещите лица са посочили, че има голяма площ и разнообразен терен и следва да се определят морфометричните показатели. В землището има три хълма, които оформят две вододелни линии и една водосливна. Землището е разделено на пет зони, като морфометричните показатели на тези зони са обобщени в таблица. Общо за землището е изчислена средна надморска височина 697.188 м и среден наклон под 10% .

Така представеното заключение настоящият съдебен състав е приел за непълно и немотивирано, поради което е възложил на вещите лица да допълнят същото.

Тройна съдебно-геодезическа експертиза, по която е изготвено допълнително заключение от вещите лица инж. Х. Ч., инж. Н. К. и инж. В. Я., депозирано в съда с вх. № 2411/ 08.10.2025 г.

На въпрос № 1 от това заключение е даден отговор на въпроса, че общо за землището на [населено място] е изчислена средна надморска височина като средно претеглена величина в размер на 697.19 м и среден наклон 8.78%.

На въпрос № 2 от това заключение е даден отговор на въпроса, че землището на [населено място] удовлетворява условията на чл.3, ал.1, т.1, а именно има средна надморска височина минимум 700 м.

На въпрос № 3 от това заключение е даден отговор на въпроса, че процентът на общата граница на землището на [населено място] с планински землища като съотношение на дължината на землищната граница, отнесена към дължината на границата, граничеща с планинските землища е 50.05 %.

На въпрос № 4 от това заключение е даден отговор на въпроса, че землището на [населено място] няма средна надморска височина от 500 м в комбинация със среден наклон от минимум 15 %.

На въпрос № 5 от това заключение е даден отговор на въпроса, че землището на [населено място] отговаря на критериите, заложени в чл. 3, ал.1, т. 1 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват, а именно има средна надморска височина минимум 700 м.

На въпрос № 6 от това заключение е даден отговор на въпроса, че отговорът е предоставен в отговора на въпрос 3.

На въпрос 7 - правилно ли е изчислена от Военно - географската служба средната надморска височина за землището на [населено място], община Радомир, както и на Въпрос 10 - от кога са изчисленията от Военно - географската служба, по какъв метод са получени чрез аерофото снимки или чрез измерване на терен и от какъв времеви период са, както и съобразени ли са със съвременните методи на изчисление е даден следния отговор: За изчислението на средната надморска височина Военно-географска служба е удостоверила, че е използвала измерените от стереомодел 521 броя точки с точност по-малка от 1 метър. На база на тях е получена като средноаритметична стойност средната надморска височина в размер на 672 м (височинна система ЕVRS). Използваният брой от 521 не се характеризира като представителна извадка въз основа на използваните изходни данни, тъй като от средата на 90-те години на миналия век ВГС разполага с цифров модел на терена, от който могат да се извлекат /определят котите на множество точки, повече от 521. Определянето на морфометричните показатели по използвания от ВГС метод чрез осредняване на надморските височини на определен брой точки няма обективен характер. При избор на друг брой точки или при промяна на тяхното положение, получената стойност би била различна.

На Въпрос 8 от това заключение е даден отговор на въпроса, че средния наклон за землището на [населено място] е определен като осреднена величина от изчислените за всяка фигура средни наклони, представени в табличен вид в отговор на Въпрос 1.

На Въпрос 9 от това заключение е даден отговор на въпроса, че морфометричните показатели представляват средни стойности, даващи точна характеристика на релефа или на част от местността, определени като среднопретеглени величини. Основните морфометрични показатели са средна надморска височина, среден наклон и направление и посока на средния наклон, чиито минимални стойности са включени като критерии за определянето на землищата на населените места като планински в чл.З, ал.1 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват.

Към заключението са приложени схема на разположение на зоните и извадка от използвани материали, а именно: Ръководство за упражнения по геодезия.

Относно събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да обсъди единствено и само тези, които са изготвени съобразно изискванията на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, а именно: показателите за средна надморска височина, среден наклон и средна категория на земеделската земя се определят като среднопретеглена величина за територията на землище.

В тази връзка следва да се посочи, че Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. П.” е национален център за научна, приложна и обслужваща дейност в областта на почвознанието, хидромелиорациите, механизацията на земеделието и защита на растенията. Видно от представените по делото материали се устанвява, че при определяне на средната надморска височина на землището на [населено място], са обработени статистически 971 205 броя точки, които са получени от цифровия модел на релефа (DEM) е размер на клетката 4x4 м. След приложен геостатистически анализ на цялата редица от точки са получени следните стойности: средна надморска височина (м) 684.199, средно претеглена надморска височина (м) е 684.183.

По делото са представени с писмо изх. № 11-310/30.01.2023 г. на Министерство на земеделието и 2 бр. CD, относно методологията и начина на изчисление на средната надморска височина за землището на [населено място], община Радомир, като от съдържанието на CD1 се установяват следните данни:

Обработка на данни 57964_58311.ppt Табл. 1 Статистическа обработка в ГИС среда за определяне на : средна надморска височина (м) и средна претеглена надморска височина (м) са обработени статистически 971 205 броя точки, които са получени от Цифровият модел на релефа (DEM) с размер на клетката 4х4 м. След приложен Геостатистически анализ на цялата редица от точки са получени следните стойности: средна надморска височина (м) е 684.199, средно претеглена надморска височина (м) е 684.183

Изчисляването на средната надморска височина на землището като среднопретеглена величина, изисква данни за надморската височина на всяка точка и съответната площ, която тя заема. В тази връзка се приема, че най-точният начин за получаване на данни за надморската височина, позволяващ детайлни изчисления е използването на цифров модел на релефа (DEM). Методът включва разделяне на територията на участъци (клетки от растерна карта), определяне на височината на всеки участък и претегляне на тази височина с площта на участъка.

Министерство на земеделието е представило доказателства, че средната надморска височина на землището на [населено място] е по-ниска от 700 м. и че средната надморска височина е изчислена като среднопретеглена величина, каквото е изискването на §2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещите лица Р. И. и П. М. съгласно което, средната надморска височина на землището на [населено място] е по ниска от 700 м. От дадените отговори на поставените въпроси, се установява, че землището на [населено място] не отговаря на условията на планински район, включително по критерия за средна надморска височина и среден наклон на терена и землището няма среден наклон на терена минимум 20 %. Процентът на общата граница на землището на [населено място] със съседните планински землища е 50.04 %. Землището на [населено място] няма средна надморска височина от 500 м в комбинация със среден наклон от минимум 15 %, както и че землището на [населено място] не отговаря на критериите за планински район, изрично изброени в чл. 3, ал.1, т. 1-3 и ал. 2 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват.

Следва да се има предвид, че при съпоставка със заключенията на вещите лица инж. Х. Ч., инж. Н. К. и инж. В. Я., се установява, че по отношение на показателите посочени в чл. 3, ал. 1, т. 2, 3 и ал. 2 от Наредбата е налице съвпадение на експертизата, а именно, че землището на [населено място] не отговаря на условията на планински район, по критерия за среден наклон на терена минимум 20%, както и не е налице средна надморска височина минимум 500 м в комбинация от среден наклон на терена минимум 15 %. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата се хомогенизират землища и група от землища, съседни на планинските, които имат минимум 90% обща граница с планински землища, като няма спор, че и този критерии не изпълнен, тъй като съгласно заключенията на вещите лица и по двете експертизи определеният процент обща граница на землището на [населено място] е 50,05 %.

Както вече се посочи, настоящият съдебен състав не кредитира заключението на вещите лица в частта досежно приетата закръглена стойност на средна надморска височина от 700 м. Разпоредбата на чл. 3 изрично посочва средна надморска височина минимум 700 м., като не случайно е посочен в § 2 от ДР на Наредбата метод за определяне на показателя средна надморска височина като средно притегателна величина, доколкото същият е по прецизен и точен в изчисленията. Това обстоятелство се потвърждава и в последната експертиза, в която вещите лица посочват, че за определянето на средната надморска височина на [населено място], същата е необходимо да определи като притегателна спрямо площта, като за целта са използвани тежестни коефициенти на база площите, като съобразно приложената формула са изчислили притегателна стойност 697,188м., която стойност предлагат да бъде закръглена. Експертите, както в заключението си, така и в съдебно заседание на 16.10.2025 г., твърдят, че средната надморска височина за землището на [населено място] е изчислена като среднопретеглена величина, съгласно изискването на §2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, като в същото време сочат, че това е неправилен начин, като намират, че следва да се приложи научния метод. Изчисляването на средната надморска височина по метода на морфометричните показатели, не може да бъде споделен. Съгласно приложеното към заключението Ръководство за упражнения по геодезия морфометричните показатели са числа, които характеризират особеностите на част от релефа. Този начин на характеризиране е удобен за строителството, тъй като релефът със своите особености може да вземе участие в аналитичните пресмятания. Това означава, че определянето на морфометричните показатели има значение за проектирането на различни строителни обекти, като този начин на характеризиране е неприложим при определяне на средната надморска височина, като среднопретеглена величина за цяло землище. Извършеният анализ води до извод, че землището на [населено място] не покрива нито един от показателите съдържащи се в разпоредбата на чл. 3 от Наредбата.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че писмо изх. № 94-474/18.05.2022 г. на Министъра на земеделието, с което е уведомен жалбоподателя Б. Д., че землището на [населено място] не отговаря на изискванията на чл.3, ал.1, т. 1 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват и не може да бъде включено в обхвата на необлагодетелстваните райони е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед своевременно направеното от страните искане за присъждане на разноски и съобразно указанията на ВАС, съдът следва да присъди такива, както за първоначалното разглеждане на делото от първоистанционният съд, така и за касационното производство. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ответникът има право на разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на 144 от АПК, налагат извод, че под „разноски“ в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия /държавни такси, възнаграждение за вещо лице, адвокатски хонорар за представителство в процеса и юрисконсултско възнаграждение/.

В касационното производство при разглеждане на делото ответника е представляван от пълномощника си - директора на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ при Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] /удостоверение за юридическа правоспособност л. 35 от адм. дело № 10173/23 г. по описа на ВАС/, който е представил писмен отговор на касационната жалба и не претендирал разноски в съдебно заседание, поради което такива не следва да се присъждат. По отношение на първоистанционното производство пред Административен съд – Перник по адм. дело № 241/2022 г., ответникът не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но това обстоятелство не освобождава съда от задължението да се произнесе по тази претенция, а единствено го лишава от правото да иска изменение на решението в частта за разноските. В тази връзка следва да бъдат присъдени доказаните с бюджетни платежни нареждания разноски представляващи възнаграждения за вещи лица по допусната тройна СГЕ в размер [рег. номер]., както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в производството по адм. дело № 241/2022 г. по описа на Административен съд – съд Перник. В настоящото производство извършените разноски са в размер на 1562,50 лв., представляващи доказани разноски за възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение с определен размер от 100 лв.

С оглед на изложеното жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерство на земеделието и храните, съдебни разноски в общ размер на 3957,50 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. М. Д., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], [адрес], ет 1, ап. 27 против отказ за включване на землището на [населено място] в обхвата на необлагодетелствените планински райони обективиран в писмо № 94-474/18.05.2022 г. на министъра на земеделието.

ОСЪЖДА Б. М. Д., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], [адрес], ет 1, ап. 27 да заплати на Министерство на земеделието и храните, сумата в размер на 3957,50 /три хиляди деветстотин петдесет и седем лева и петдесет ст./, представляваща направени по делото съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.