Р Е Ш Е Н И Е
№ 260098 29.12.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от
съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 410 по
описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата
молба от "В.И К." ЕАД с ЕИК Д.З., със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния
им представител – гл.юк. Д.З.против Р.В.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, *********, с правно
основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се сочи, че
ответникът П. е абонат на
„В.и к." ЕАД с абонатен
№
733512 на собствения му имот, находящ се в гр.*********/л.10/. Твърди, че ищцовото дружество е завело ч.гр.д. № 1104/2019г. по описа на
РС-гр.Несебър, по което е издадена Заповед № 522 от 25.11.2019г. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника
П.. Издадената срещу длъжника П. заповед за
изпълнение е била връчена на същия по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя възможността да предяви установителен иск за
вземането си в едномесечен срок от уведомяването им. В изпълнение указанията на
съда и на основание чл.415, ал.1, т.2 вр. ал.3 от ГПК
ищцовото дружество е предявило иск, с който
моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника П., че същият им дължи сумата в размер на 223,08 лева /двеста двадесет и три
лева и осем стотинки/, представляваща стойността
на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 25.08.2017г. до 27.08.2018г. с отчетен
период по фактури от 20.06.2017г. до
13.08.2018г. и за сумата в размер на 24,46
лева /двадесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение за периода от 26.09.2017г. до 15.11.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане
на съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Молят
да бъде изискано
и приложено,
като доказателство по настоящото дело
ч.гр.д. № 1104/2019г. по
описа на РС-гр.Несебър. Претендират присъждане на заплатените
разноски по настоящото и по заповедното производство.
В срока
по чл.131 ГПК, ответникът П. не е депозил писмен отговор. Подал е молба с вх.№ 260225 от
19.08.2020г., с която моли да му бъде дадена отсрочка от двадесет дни до окончателното изплащане на задълженията и моли
за прекратяване на делото след окончателното изплащане на сумата. Прилага
разписка от 17.08.2020г. за платена в полза на ВиК ЕАД сума в размер на 88,01
лева /л.28/.
По повод депозираната
от ответника П. молба и разписката за заплатени от същия суми ищецът
потвърждава, че по партидата на абонатен № 733512 има постъпили 88,01 лева по
сметката на дружеството, но тази сума не погасявала процесните фактури, а други
задължения, които ответникът имал спрямо Водния оператор.
С последваща молба с
вх.№ 261494 от 12.10.2020г., подадена от ответника П., същият представя по
делото нови два броя касови бележки за заплатени задължения към ВиК ЕАД на обща
стойност от 200 лева /л.42/ и моли производството по делото да бъде прекратено.
С молба вх.№ 262091
от 28.10.2020г., подадена от процесуалния представител на ищеца, ведно със
счетоводна справка за извършени плащания от ответника П. в полза на ВиК ЕАД
/л.57/, от която се установява, че с извършеното от П. плащане на 17.08.2020г.
в размер на 88,01 лева са погасени задължения по фактури № ********** от
27.07.2020г. и лихвена фактура № ********** от 28.10.2019г., които са извън
предмета на настоящото дело. С извършените от П. плащания съответно на
09.09.2020г. и на 08.10.2020г. в размер на по 100 лева всяко едно от тях, са
погасени задължения, предмет на настоящото дело, както следва: 175,54 лева от
претендираната главница, ведно със законната лихва от 24,46 лева по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Процесуалният представител на
ищеца в съдебно заседание поддържа исковата молба от името на доверителя си.
Оттегля искането си за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи. Депозира молба, с която моли съда да постанови решение при
признание на иска. При условията на евентуалност моли съда да постанови решение
по същество на спора, с което да уважи претенциите им, както и да им присъди
направените по делото разноски.
Ответникът П. не се
явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Не сочи нови
доказателства, освен представените вече такива за извършени плащания общо в размер
на 288,01 лева.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Несебърският районен съд, като взе
предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Дружеството – ищец
следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с
ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание
и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр.Несебър, *********, както
и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла
на Общите условия, тъй като е бил собственик на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК
оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за
водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу
заплащане на територията на гр.Несебър, КК Слънчев бряг.
Между страните по
делото няма спор, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при Общи
условия за получаване на ВиК
услуги, по силата на които ищцовото
дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена от ответника П. в собствения му имот, находящ се
в гр.Несебър, *********.
Съдът,
като взе предвид, че от страна на ответника П. не е правено изрично признание
на иска, счита, че не са налице основания за постановяване на решение по реда
на чл.237 от ГПК и спора следва да бъде разгледан по същество.
По
делото е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство,
съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен №
733512, с титуляр Р.В.П.. Последният от своя страна не оспорва посоченото в
справката отчетено
количество вода.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че след завеждане на исковата
молба, ответникът П. е заплатил част от претендираните от ищеца суми за
главница и лихви общо в размер на 200 лева, отнесени както следва: 175,54 лева
от претендираната главница, ведно със лихва за забава от 24,46 лева по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 522 от 25.11.2019г. по
ЧГД № 1104/2020г. Останала е незаплатена част от претендираната главница в
размер на 47,54 лева, ведно със законната лихва върху тази част, считано от
датата на подаване на заявлението – 22.11.2019г., както и заплатените разноски
по настоящото и по заповедното производство общо в размер на 250 лева.
Предвид така установената фактическа обстановка, за да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане. В настоящият
случай, съдът е указал тежестта на доказване на страните с Определение от
23.09.2020г., постановено по настоящото дело.
По делото не е оспорено от
ответника, че е титуляр на партида
с абонатен № 733512 в имот гр.Несебър, *********, по отношение на които
се претендира незаплатена стойност по издадени фактури
за ползвани ВиК услуги за
периода от 25.08.2017г. до 27.08.2018г. с отчетен период
по фактури от 20.06.2017г. до 13.08.2018г. Не е спорен фактът,
че имота е включен към водопреносната
мрежа. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за
същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
Ответникът по спора не е ангажирал
доказателства за цялостно плащане на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница, обосновава извода за основателност на предявения от
ищеца иск за остатъка от същата в размер на 47,54 лева
/четиридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/, ведно със законната
лихва върху тази част, считано от датата на подаване на заявлението –
22.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед на това и на
основание т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, издадената Заповед № 522 от 25.11.2019г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 1104/2019г. по описа на РС-гр.Несебър, следва да бъде обезсилена в частта й досежно присъдената на ВиК ЕАД главница в размер на 175,54 лева и лихва за забава в размер на 24,46 лева, за
периода от 26.09.2017г. до 15.11.2019г.
С
оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото в
исковото производство в размер на 175
лева, от които 75 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, както и заплатените
по заповедното производство разноски – общо в размер на 75 лева. В тази част
решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответникът П. дължи разноски,
тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящето дело.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Р.В.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, *********, че
съществува вземането на "В.И
К." ЕАД с ЕИК Д.З., със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т. по Заповед № 522 от 25.11.2019г. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1104/2019г. по описа на
РС-гр.Несебър, за сумата в размер на 47,54
лева /четиридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи остатък от задължение за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.08.2017г. до 27.08.2018г. с отчетен
период по фактури от 20.06.2017г. до
13.08.2018г., за абонатен номер
733512, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението – 22.11.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната
главница над уважения размер от 47,54 лева до претендирания такъв от 233,08
лева, както и иска за лихва за забава в размер на 24,46 лева за периода от
26.09.2017г. до 15.11.2019г., поради
заплащането на сумите след завеждане на исковата молба.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
№ 522 от
25.11.2019г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 1104/2019г. по описа на
РС-гр.Несебър, в частта й досежно
остатъка от главницата в размер на 175,54 лева и
лихвата за забава в размер на 24,46 лева, за периода от 26.09.2017г. до
15.11.2019г.
ОСЪЖДА Р.В.П. с ЕГН **********, с адрес: ***,
********* да заплати на "В.И К." ЕАД с ЕИК Д.З., със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т. А.А.М., сумата общо в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляващи направени разноски
по настоящото и по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: