Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 22.07.2020г.

                                              

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Ваня Ружина като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1736 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, евентуално чл. 647, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ТЗ.

 

С искова молба вх. № 107871/30.08.2018г., подадена по пощата на 28.08.2019г., ищецът „Н.Е.С.“ ЕООД е изложил твърдения, че с Решение  от 28.08.2018г. по т.д.н. № 1907/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, обявено по партидата на „Е.ф.г.“ АД в търговския регистър на 31.08.2018г., е било открито производство по несъстоятелност на дружеството. Със същото решение за начална дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността на „Е.ф.г.“ АД е била определена 31.12.2015г. Молбата по чл. 625 от ТЗ, въз основа на която е било постановено решението, е била подадена на 30.05.2017г., видно от публично достъпното електронно досие на т.д. № 1907/2018г. в Софийски градски съд.

Ищецът е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност в размер на 3 310 244 лева. Вземането е било включено под т. 18 от изготвения от синдика Допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите, обявен по партидата в търговския регистър на 27.12.2018г. с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.  Допълнителният списък е бил одобрен без промени с Определение № 2927 от 29.05.2019г. на Софийски градски съд по т.д.н. № 1907/2018г. и обявен по партидата на търговския регистър на 30.05.2019г. Изложеното обосновава активната процесуална легитимация на ищеца да предяви исковете по делото, за което е спазен и срокът по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. От синдика или друг кредитор с прието вземане не са били предявени подобни искове.

Във връзка с исковете ищецът  излага още, че между ответниците „Е.ф.г.“ АД  и „А.К.“ ЕАД на 26.06.2013г. е бил сключен Договор за продажба на електрическа енергия № ********* при общи и специални условия, по силата на който „А.К.“ ЕАД е доставял на „Е.ф.г.“ АД електрическа енергия. Към 15.12.2017г. натрупаните непогасени задължения на „Е.ф.г.“ АД за доставената електрическа енергия са били в размер на 6 812 991. 64 лева по издадени за времето от 16.06.2017г. до 30.11.2017г. девет данъчни фактури, конкретно индивидуализирани с исковата молба. Задълженията са били необезпечени до 20.12.2017г.

На 20.12.2017г. между ответниците е бил сключен безвъзмезден Договор за залог на вземания в размер на 7 397 975. 64 лева. Договорът за залог е бил вписан в Централния регистър на особените залози под № 2017122101851. Заложени са били вземания от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД за доставената на това дружество електрическа енергия. Обезпечаването на вземанията е било условие за подписването на Споразумение за разсрочване на задълженията от 28.12.2017г. с три приложения, което споразумение е било и подписано. От Приложение № 3 към споразумението също се установява, че Договорът за залог на вземания от 20.12.2017г. е сключен за обезпечение на необезпечените дотогава вземания на „Е.ф.г.“ АД.

На основание споразумението и договора за продажба на електрическа енергия „А.К.“ ЕАД е предявило вземанията в производството по несъстоятелност (за суми по част от фактурите и за част от вземанията по тях, конкретно посочени в исковата молба). Предявените вземания също са били приети  в производството по несъстоятелност, видно от Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД, обявен в търговския регистър на 15.11.2018г. и определението от 29.05.2019г. на съда по несъстоятелността.Вземанията са били приети с привилегирован ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ въз основа на Договора за залог на вземания от 20.12.2017г.

Съгласно чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ, по иск на синдика или кредитор могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността учредяването на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника до тогава вземане срещу него, извършено след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. В случая сключеният между ответниците Договор за залог на вземания от 20.12.2017г. попада в хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ. Това е договор, сключен след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността  на „Е.ф.г.“ АД – 31.12.2015г. и е за обезпечаване на необезпечено от длъжника до тогава вземане. 

В чл. 647, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ, е предвидено, че по иск на синдика или кредитор могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността безвъзмездни сделки, извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, като това правило се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Договорът за залог от 20.12.2017г. попада и в тази хипотеза, тъй като е безвъзмездна сделка, сключена в периода между подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

В случай, че Договорът за залог на вземания от 20.12.2017г. бъде обявен за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността, както ищецът така и другите кредитори ще могат да се удовлетворят от вземанията, получени от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, а не само „А.К.“ ЕАД.

При изложеното ищецът иска да бъде обявен за недействителен спрямо кредиторите на „Е.ф.г.“ АД (в несъстоятелност) сключеният между ответниците Договор за залог на вземания от 20.12.2017г., вписан в Централния регистър на особените залози под № 2017122101851, на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ,   евентуално да се обяви за недействителен договорът на основание чл. 647, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ТЗ, с присъждане на разноските по делото.

  Според ищеца неотносими са други сключени на 20.12.2017г. договори за обезпечение на вземанията (те са били сключени на същата дата и дотогава вземането е необезпечено), както и характерът на договора за залог като възмезден или безвъзмезден  се определя като се изследва конкретното правоотношение.  

 

 В подаденото от И.В.В., първоначален синдик на „Е.ф.г.“ АД (в несъстоятелност), становище, както и това на И.В.Р., назначен за синдик на дружеството в хода на настоящото дело, в срока за допълнителна искова молба, се поддържа основателност на предявените искове. 

 

Ответникът „Е.ф.г.“ АД (в несъстоятелност) не е дал отговор на исковете.

 

Ответникът „А.К.“ ЕАД оспорва исковете, като също претендира направените разноски.

Исковете се оспорват като недопустими поради неспазване на срока по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, предявяване на вземанията на ищеца „Н.Е.С.“ ЕООД в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ и липсата на иск по чл. 694 от ТЗ срещу вземанията на този ответник и обезпеченията.

Главният иск се оспорва от ответника като неоснователен поради това, че не се касае за необезпечено до тогава вземане, както и договорът не е бил сключен в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.

Залогът е бил за обезпечаване на вземане срещу длъжника за продажба на електрическа енергия при специални условия, всичките към Договор № ********* и Споразумение за разсрочване на задължения от 28.12.2017г., което вземане към датата на сключване на договора за особен залог вече е било обезпечено с други два договора за особен залог, вписани в ЦРОЗ (вписване № 2017122201030 и № 2017122101837). Обстоятелствата са били отразени и в определението от 29.05.2019г. по т.д. № 1907/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав. При тези два залога вземането е било прието обезпечено и срещу тях не е бил предявен иск по чл. 694 от ТЗ.

Същевременно договорът за особен залог върху вземания, вписан в ЦРОЗ под № 2017122101851, не попада в едногодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 30.05.2017г. Единствено в хипотезата на чл. 647, ал. 2 от ТЗ са изчерпателно изброени случаите, в които учреденият залог след датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ може да бъде обявен за недействителен. Видно от текста на чл. 647, ал. 2 от ТЗ, същият не включва хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ. 

Не е налице и хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ТЗ. Не е осъществено изискването атакуваната сделка да е безвъзмездна. Съгласно задължителната съдебна практика, договорът за особен залог няма характер на безвъзмездна сделка и не е такава. В този смисъл е Решение № 187 от 19.03.2010г. по т.д. № 135/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от ТЗ изчерпателно са посочени хипотезите, в които учреден залог може да бъде обявен за недействителен и това са единствено хипотезите на т. 5 и т. 6. Т.е. чл. 647, ал. 1, т. 2 те обхваща залога като сделка, подлежаща на отмяна.

Ответникът не оспорва вписването на залога под № 2017122101851, тези с вписване № 2017122201030 и № 2017122101837, както и че е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност.

 

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

С решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ от 28.08.2018г. по т.д.н. № 1907/2018г. от Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, е било открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, на „Е.ф.г.“ АД, с начална датата на неплатежоспособността от 31.12.2015г. Решението е влязло в сила след потвърждаването му от състав на Апелативен съд – гр. София по т.д. № 3397/2019г., при липса на подадена касационна жалба.

Производството по несъстоятелност е било открито по молба на „К.Е.“АД от 30.05.2017г.

С ново решение от 10.10.2019г. по чл. 710 от ТЗ на СГС, ТО, VІ-2 състав  дружеството „Е.ф.г.“ АД е било обявено в несъстоятелност, включително  с прекратяване на дейността на предприятието, постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото му и започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

Междувременно с молби вх. № 118249/14.09.2018г. и вх. № 123565/28.09.2018г., в срока по чл. 685 от ТЗ, ответникът „А.К.“ ЕАД е предявил вземания срещу „Е.ф.г.“ АД за 1 901 793. 20 лева и 2 069 365. 21 лева въз основа на Договор за продажба на електрическа енергия № ********* 26.06.2013г., при общи и специални условия № 119, 120, 121, 122 и 126, и Споразумение за разсрочване на задълженията от 28.12.2017г., като обезпечени с договор за особен залог, с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

С обявен в търговския регистър при Агенция по вписванията списък от 15.11.2018г. вземанията са били посочени от синдика като необезпечени и непривилегировани.

С възражение вх. № 150676/16.11.2018г. „А.К.“ ЕАД е оспорило списъка в частта на непризнатото обезпечение и привилегия.

С определение от 29.05.2019г. на съда по несъстоятелността по чл. 692 от ТЗ,  по възражението на „А.К.“ ЕАД, е било променена поредността в привилегията, с която кредиторът разполага по отношение на предявените от него вземания, които вземания са обезпечени със сключени три договора за особен залог, а именно договор за особен залог върху вземания, вписан в ЦРОЗ под № 2017122101851, договор за особен залог върху движими вещи, вписан в ЦРОЗ под № 20171221001837, и договор за особен залог върху вземания, вписан в ЦРОЗ под № 20171222201030, като същата се счита вместо по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, такава по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Със същото определение от 29.05.2019г. изцяло е бил одобрен Допълнителен списък на приети от синдика вземания на кредиторите на „Е.ф.г.“ АД (в несъстоятелност), предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в търговския регистър на 27.12.2018г., включително  на ищеца  „Н.Е.С.“ ЕООД  - общо 3 310 244 лева, неустойки по договори за продажба на електрическа енергия от 17.12.2015г. и 19.12.2017г., необезпечени, с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

Не се установява по делото след постановяването на определението по чл. 692 от ТЗ на съда по несъстоятелността да са били предявявани искове по чл. 694 от ТЗ във връзка с основанието и размера на вземанията на „Н.Е.С.“ ЕООД и  „А.К.“ ЕАД, както и техните привилегии и обезпечения.

Обезпечението на вземанията на „А.К.“ ЕАД е било по три договори за залог на вземания от 20.12.2017г., сключени между това дружество и  „Е.ф.г.“ АД (два от договорите), съответно между „А.К.“ ЕАД *** АД (третия договор), за задължения на „Е.ф.г.“ АД, включително  по договор за продажба на електрическа енергия до максимална сума от 7 397 975. 64 лева, с предмет учредяване и вписване на особен залог в съответствие със ЗОЗ върху: движими вещи - осем далекопровода на средно напрежение, конкретно индивидуализирани по волтаж, местонахождение, инвентарен номер, код ЕКОС и дължина, енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ, собственост на „Е.ф.г.“ АД; вземания по Споразумение от 31.07.2015г. с допълнително споразумение  и меморандум, между „Е.ф.г.“ АД  и „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, както и вземания на „Заводски строежи – Козлодуй“ АД от „Е.“ ЕАД по договор от 06.07.2017г., последното  предмет на третия договор за залог, сключен със  „Заводски строежи – Козлодуй“ АД.

Към датата на сключване на договорите за залог заложените вземания са били посочени в размер на 2 131 913. 33 лева (към „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД) и 1 890 000 лева -  към „Е.“ ЕАД.

Договорите за залог са били вписани в Централния регистър на особените залози с вписвания съответно под № 2017122101837 (относно движимите вещи), № 2017122101851 (относно вземанията с длъжник „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД) и с вписване № 2017122201030 относно  вземанията на „Заводски строежи – Козлодуй“ АД към „Е.“ ЕАД.

След вписване на залозите, на 28.12.2017г., между „А.К.“ ЕАД и „Е.ф.г.“ АД е било сключено Споразумение за разсрочване на задължения – 6 812 991. 64 лева, платими, съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора на 18 равни вноски с краен срок на погасяване 30.06.2019г. В споразумението изрично е било посочено, е „Е.ф.г.“ АД е инициирало обезпечаване на непогасените си задължения чрез учредяване на особени залози по реда на ЗОЗ върху вземания и движими вещи в полза на „А.К.“ ЕАД. Също съгласно клаузите на договора за обезпечаване на паричните си задължения „Е.ф.г.“ АД  е предоставяла на “А.К.“ ЕАД оригиналите на документите, удостоверяващи осигуряване на обезпеченията, одобрени между страните, представляващи Приложение № 3 към споразумението. Потвърдена е била стойността на вземанията, предмет на залога.

Обстоятелствата се установяват от представените по делото писмени доказателства, вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на „Е.ф.г.“ АД (в несъстоятелност), обявени от съда за общоизвестни по чл. 155 от ГПК, и делото по несъстоятелност на дружеството, обявено за служебно известно на съда с доклада по делото (чл. 155 от ГПК).

При вписването на договора за залог върху движими вещи не е била посочена цена на заложеното имущество електрически далекопроводи (чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗОЗ). Такава цена не е била посочена и в договора за особен залог и в споразумението от 28.12.2018г., за разлика от  вземанията, предмет на особения залог, чиято стойност е била посочена в договора и споразумението.

Такава цена се установява и по делото, съответно, че тя е по-висока от размера на предявените и приети в производството по несъстоятелност срещу „Е.ф.г.“ АД вземания на „А.К.“ ЕАД от поне 3 971 158. 41 лева.

 

При тези установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, може да предяви включително иск по чл. 646 от ТЗ.

Хипотезите на чл. 646, ал. 2 от ТЗ, след изм. ДВ, бр. 20 от 3013г., обхващат, освен другото, възможността да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на  необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок  преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността (чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ). С този иск се цели  преодоляване на преферентния ефект на договорите за ипотека или залог (Решение № 224 от 18.12.2017г. по т.д. № 513/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 59 от 28.01.2020г. по т.д. № 792/2019г. на ВКС, ТК, І т.о.) по отношение на предявено и прието в производството по несъстоятелност вземане, тъй като обезпечението е учредено след началната дата на неплатежоспособността на длъжника (но в общия случай не по-рано от една година преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност). Обявената относителната недействителност на обезпечението има за последица непризнаване на обезпечението при осребряване на предмета му – непризнаване на привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, включително по ЗОЗ (чл. 16).

В случая  между ответниците  „Е.ф.г.“ АД в несъстоятелност) и „А.К.“ ЕАД е бил сключен  Договор за залог на вземания от 20.12.2017г. по чл. 2 от ЗОЗ със заложно имущество вземания на „Е.ф.г.“ АД към „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД. С конститутивното вписване на залога в Централния регистър на особените залози под № 2017122101851, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОЗ (изм. ДВ, бр. 105/2016г., в сила от 30.12.2016г.), залогът е бил учреден.

 Това  е било след окончателно определената в производството по несъстоятелност срещу „Е.ф.г.“ АД дата на неплатежоспособността – 31.12.2015г., както и след 30.05.2016г. – една година преди датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, без предявеното и прието в производството по несъстоятелност вземане на „А.К.“ ЕАД да е било обезпечено изцяло.  При изложеното са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ.

Неоснователно е възражението на ответника, че искът не може да бъде уважен, тъй като залогът е бил учреден на 21.12.2017г. – след подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Периодът по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ е  една година преди молбата по чл. 625 от ТЗ и до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.  Това следва от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ във връзка с тази на чл. 646, ал. 1, т. 2 от ТЗ - учредяването на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността след датата на  решението за несъстоятелността  е нищожно. Няма основание за изключване на периода от датата на молбата по чл. 625 от ТЗ до  датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност от т.нар.“подозрителен период“, обосноваващ  изключване на преферентния ефект на обезпечението, без значение разпоредбата на чл. 647, ал. 2 от ТЗ, на която се позовава ответникът  „А.К.“ ЕАД. В този смисъл са Определение № 459 от 17.06.2015г. по т.д. № 754/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 646 от 19.11.2015г. по т.д. № 956/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 124 от 21.07.2017г. по т.д. № 2137/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. 

Действително преди учредяването на залога с вписването под № 2017122101851, вече е бил учреден залогът върху движимите вещи  осем далекопровода на средно напрежение, собственост на „Е.ф.г.“ АД, но при липсата на установяване, че цената на заложените електрически далекопроводи, компоненти на електроснабдителната мрежа, предназначена за пренос на електрическа енергия,  е по-висока от размера на предявените и приети в производството по несъстоятелност срещу „Е.ф.г.“ АД вземания на „А.К.“ ЕАД от поне 3 971 158. 41 лева, не може да се приеме, че вземането на ответника  „А.К.“ ЕАД преди учредяването на спорния по делото залог вече е било обезпечено. Съгласно възприетото от фактическа страна самите договори за особен залог са били сключени за обезпечаването на общо задължение на длъжника до пълния му размер, като предпоставка за разсрочване на задълженията.  Съществуването на остатъчна сума, извън стойността на заложното имущество по залога с вписване под № 2017122101837, и за която сума ще има значение процесния учреден залог със заложно имущество вземане към „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД го прави такъв за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него. В доклада по делото на ответника  „А.К.“ ЕАД е било указано, че в тежест на дружеството е да  установи обезпечаване на вземането преди залога с вписването под № 2017122101851, предмет на оспорване по делото, но възражението е останало недоказано.

Третият залог с вписване № 2017122201030 е учреден след процесния (на 22.12.2017г.), както и не се касае за обезпечаване от длъжника, а от трето лице, при което е без значение за делото.

Искът  по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ е предявен в преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, при бездействие от страна на синдика, и е допустим.

Той е допустим и при останалите направени от „А.К.“ ЕАД възражения по допустимостта, на които съдът е отговорил в доклада по делото, но се отговаря и в решението по същество на спора.

Без значение е липсата на предявен иск по чл. 694 от ТЗ срещу ответника „А.К.“ ЕАД с оспорване на неговото вземане, размер, обезпечение и привилегия – последното е за съществуване на съответното обезпечение и прави недопустим евентуален установителен иск по чл. 124, ал. 1  от ГПК извън производството по несъстоятелност, но не и специалния иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ.

Същевременно ищецът „Н.Е.С.“ ЕООД  е с предявено и прието вземане в производството по несъстоятелност и е кредитор на несъстоятелното дружество в производството, активно легитимиран да предяви иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ.

Предявяване на неговото вземане в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ не е от значение за легитимацията му при воденето на иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ. Ограниченията в правата на кредитор  по чл. 688, ал. 2 от ТЗ са изрични и целят единствено да не се забавя производството по несъстоятелност поради късното предявяване, като  се стимулират кредиторите своевременно да предявяват вземанията си, възниквали да датата на откриване на производството по несъстоятелност. Ограниченията се свеждат до невъзможност кредиторът да оспори вземане, което вече е прието (относно неговото съществуване, размер, обезпечение и привилегия като съществуващи) с предявяване на възражение по чл. 690 от ТЗ или иск по чл. 694 от ТЗ, вр. чл. 726 от ТЗ, след изтичане на сроковете за тези процесуални действия преди предявяване на вземанията от кредитора по чл. 688, ал. 1 от ТЗ;  да се оспори извършено вече разпределение, като кредиторът се удовлетвори от остатъка от имуществото при осребряването, и невъзстановяване на разноските  по приемане на вземането.    В случая такива обстоятелства не са налице.

Или предявеният иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ е допустим и основателен и следва да бъде уважен. 

Предявеният при условията на евентуалност иск по  чл. 647, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ТЗ следва да бъде оставен без разглеждане.

 

По разноските  

При изхода на делото от ответниците е  дължимо заплащането на  държавна такса съгласно чл. 649, ал. 6 от ТЗ. Тя следва да бъде определена върху стойността на вземанията, обект на оспорения залог – 2 131 913. 33 лева,    или  дължимата държавна такса по иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ,  е  85 276. 53 лева (чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 73, ал. 3, чл. 69, ал. 1, т. 4   от ГПК). 

Ищецът „Н.Е.С.“ ЕООД  е поискал присъждане на разноски – 9 500 лева разноски за адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 10.12.2019г. С оглед изхода на делото тези разноски са дължими изцяло (чл. 78, ал. 1 ГПК). 

Не е налице прекомерност на разноските, тъй като те са под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие  и на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението на  ответника “А.К.“ ЕАД за прекомерност на разноските за адвокат е неоснователно.

Ответникът  “А.К.“ ЕАД също е поискал присъждане на направените разноски на адвокат, но при уважаване на главния предявен иск, разноски на страната по чл. 78, ал. 3 от ГПК не са дължими.

Воден от горното съдът                                         

                                                     

 

                                                       Р Е Ш И:

 

 

 

ОБЯВЯВА за относително недействително, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Е.ф.г.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,  по иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ на „Н.Е.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***. 6, кредитор, с конституиран по делото съищец по чл. 649, ал. 3 от ТЗ  синдикът на „Е.ф.г.“ АД (в несъстоятелност), срещу „Е.ф.г.“ АД (в несъстоятелност) и „А.К.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, учредяването на залог с Договор за залог на вземания от 20.12.2017г., вписан в Централния регистър на особените залози под № 2017122101851, като ОСТАВЯ без разглеждане предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Е.ф.г.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, и „А.К.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,  да заплатят на „Н.Е.С.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***. 6, сумата от 9 500 лева (девет хиляди и петстотин лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. 

ОСЪЖДА „Е.ф.г.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, и „А.К.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплатят по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, сумата от 85 276. 53 лева (осемдесет и пет хиляди двеста седемдесет и шест лева  и петдесет и три стотинки) държавна такса по исковата молба.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

                                                          

                                                        

                         

                                                                                  Съдия: