Решение по дело №933/2018 на Районен съд - Ловеч

                                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                         №

                                            гр.Л., 13.12.2018 г.

                 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

   ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на   тринадесети ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря…………………...……..РУМЯНА  БАЕВА……..…………...и в присъствието на

прокурора………………………...………………………………….като разгледа докладваното от

съдията  гр.дело № 933 по описа за 2018год, за да се произнесе съобрази:  

             Иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС.

             Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от  Ц.Д.С., К.Б.Х. и В.Б.Ц.,***, чрез адв.Г.Ш., съд.адрес:*** против Ц.И.Ц., с адрес: ***.

             Ищците излага в исковата молба, че първата от тях -Ц.Д.С. и съпругът й Б.С.С., поч. на 05.03.2015 г., б.ж. на гр.Л., са живели и ползвали съвместно от 26.10.1999 г. до настоящия момент, недвижи имот, а именно: 300/479 ид.части от поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на гр.Л., с адрес на имота: ул.”Х.Д.”№7 с идентификатор №43952.513.1732, целият с площ от 479 кв.м. заедно и реално с попадащата в имота сграда – северен близнак, с идентификатор № 43952.513.1732.1 със ЗП 62 кв.м, брой етажи 2, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, както и попадащата в имота сграда – допълнителна постройка, с идентификатор № 43952.513.1732.3 със ЗП 30 кв.м, брой етажи 1.

             Наведени са твърдения, че през м.април 2018 г. ищците разбрали, че за същия недвижим имот ответникът се е снабдил с Нот.акт за собственост на недвижим имот по давностно владение/ констативен/ №129, том ІІ, рег.№ 1906, дело № 205 от 27.10.2017 г.на Младен Дойнов, Нотариус с рег.№ 173 на НК с р-н на действие РС – Л..

             Считат, че с оглед на така изнесените факта за тях възниква правен интерес и молят съдът да приеме за установено, че са собственици по давностно владение при 4/6 ид.части за Ц.Д.С. и по 1/6 ид.части за дъщерите й К.Б.Х. и В.Б.Ц. в качеството им на наследници на Б.С.С., на гореописания недвижим имот.

             МОЛЯТ ответника да бъде осъден да предаде на ищците владението на съсобствения им недвижим имот.

             МОЛЯТ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът да отмени Нот.акт за собственост на недвижим имот по давностно владение/констативен/ №129, том ІІ, рег.№ 1906, дело №205 от 27.10.2017 г., издаден от Младен Дойнов, нотариус с рег.№ 173 на НК.

             Претендирани са и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

             Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на всеки от ответника е изпратен препис от исковата молбата заедно с приложенията, като е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът Ц.И.Ц., чрез пълномощника си – адв.В.Н. е депозирал писмен отговор, в който  е изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорва предявените обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани. Счита, че в случая не е налице нито една от задължителните предпоставки на чл.108 от ЗС. Излага довод, че ищците нямат качеството собственици на имота, описан в ИМ, а твърдението им, че са живели и ползвали имота от 26.10.1999 г. до настоящия момент не отговаря на обективната истина. Твърди, че в случая ищците не само не владеят имота фактически и със субективното отношение към вещта като своя, но и не живеят в този имот.  С отговора на ИМ се признава факта на упражняване на фактическата власт върху имота от страна на ответника Ц.Ц., като се твърди, че владее имота въз основа на придобито право на собственост в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност повече от 10 години, а именно от 31.12.1998 г., а на следващо място такава е била и волята на собственика на имота С.Л. изразена в саморъчно завещание от 23.11.1998 г. Счита, че не са налице основания за уважаване и на акцесорната претенция на ищците по чл.537 от ГПК, тъй като за да бъде отменен КНА е необходимо да бъде уважен иск срещу лицата, които се ползват от правата, създадени с акта, а в случая не са налице задължителните предпоставки за уважаване на такъв иск.

             Ищцата Ц.Д.С. се явява лично в с.з., а другите две ищци В.Б.Ц. и К.Б.Х. не вземат лично участие в процеса. И тримата се представляват от представител по пълномощие адв. Г.Ш.. Поддържа предявените искове и моли като основателни и доказани да бъдат уважени, като подробни съображения са изложени в писмена защита.

            Ответникът Ц.  И.Ц. не взема лично участие в процеса, като се представлява от  адв.В.Н..  Оспорва предявените искова, като неоснователни и недоказани, като фактически и правни доводи са развити в писмени бележки.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             По делото не е спорно, че на 27.10.2017 г. ответникът Ц.И.Ц. се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 129, том ІІ, рег.№ 1906, дело № 205 от 2017 г. на Младен Дойнов – Нотариус с рег.№ 173 на НК, с който е признат за собственик на следния недвижим имот, а именно: 300 / 479 идеални части от Поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на гр.Л., с адрес по скица: гр.Л., ул.”Х.Д.”№7, с идентификатор № 43952.513.1732 по КККР, одобрени със Заповед № РД 18 – 10/ 17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК, целият с площ по скица от 479 кв.м., Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване – Ниско застрояване/до 10м/, Номер по предходен план – 5011732, заедно и реално с попадащата върху имота сграда – СЕВЕРЕН БЛИЗНАК, с идентификатор № 43952.513.1732.1, със ЗП по скица 62 кв.м, брой етажи – 2, Предназначение – Жилищна сграда, еднофамилна,, Номер по предходен план – няма, при съседи на имота по скица: 43952.513.1734, 43952.513.1733, 43952.513.9528, 43952.513.1731, 43952.513.1730 и 43952.513.1729.

             По искане на ответника съдът е приобщил като доказателство по делото копие от преписката по съставяне на горецитирания Констативен нотариален акт № 129, том ІІ, рег.№ 1906, дело № 205 от 2017 г. на нотариус Мл.Дойнов. Установява се, че към материалите по нотариално дело № 205/2017 г. е приложен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 11, том VІ, дело № 1606/1975 г., който удостоверява, че за собственик по давност на процесния  недвижим имот, описан като 300/450 ид.части от дворното място, парцела ІІ, пл.№ 2101 в кв.185 и реално цялата стара паянтова къща и северния двуетажен близнак от двуетажната жилищна сграда в парцелата, е  била призната М.М.К.от гр.Л.. Съгласно удостоверение за наследници с Изх.№ 2412/14.09.2017 г. на Община-Л., М.М.К.е починала на 08.07.1987 г., като след смъртта си е оставила за свой единствен наследник по закон дъщеря си С.Л.Д.. Към преписката е приложено саморъчно завещание от 23.11.1998 г., с което С.Д.се е разпоредила с имуществото си за след своята смърт в полза на ответника Ц.И.Ц., като е завещала „къщата си на ул.”Х.Д.”№7 и дворното място, на което е построена, в гр.Л.. С.Л.Д. е починала на 31.12.1998 г. Тъй като завещанието не е било обявено, нотариусът го е счел за  начало на давностно владение.

             Видно от изпратения от Община Л. разписен лист имотът е бил записан на М.К.– 2/3 ид.част с посочен документ за собственост Нот.акт №11/28.03.1975 г.  и впоследствие записана и дъщеря й С.Л.Д..

              Установява се, че ответникът Ц.И.Ц. е декларирал имота като собствен с Декларация по чл.14 от ЗМДТ с дата на подаване 18.05.2013 г., като е плащал дължимите данъци и такси сгради.

             В рамките на настоящия процес тримата ищци претендират те да са собственици на процесния имот на основание давностно владение в качеството си на наследници на Б.С.С., като твърдят, че последният заедно със съпругата си – първата ищца Ц.С. са живели и ползвали имота от 26.10.1999 г.

             От представеното и прието удостоверение с Изх.№ 3372 от 23.11.2016 г. на Община – Л. е видно, че Б.С.С. е починал на 05.03.2015 г., като след смъртта си е оставил като наследници по закон трите ищци – съпругата Ц.Д. С. и двете си дъщери В.Б.Ц. и К.Б.Х..

              По делото са изискани справки от НБД”Население”, от които е видно, че към момента на смъртта си Б.С.е бил адресно регистриран в гр.Л., ул.”С.” №6. На същия адрес в гр.Л. е адресната регистрация  /постоянен и настоящ адрес/ на трите ищци, където живеят и към настоящия момент. Този факт е установен безспорно в процеса.

             По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: В.Г.Б.Г.А.С.Н.П.Н. допуснати по искане на ищците, и К.Ц.Ц.М.Й., допуснати по искане на ответната страна.            

             Св.Б. заявява, че семейството на ищците се нанесло да живее в процесния имот късно есента през 1999 г. Преди това там живяла възрастна жена, на която наследодателят на ищците понякога помагал. Сочи, че когато Б. починал през м.март 2015 г., тя предложила на ищците да не се изнасят от къщата. Заявява, че не познава ответника Ц.Ц..

             От показанията н св. Г.С.се установява, че е работила като пощенски раздавач и във връзка със службата си познава голяма част от хората в града. Твърди, че многократно е минавала покрай жилището на ищците – и на ул.”С.” и на ул.”Х.Д.”, където се намира спорния имот. Ц. и Б.помни от 1999 г., като ги виждала на адреса. Освен тях виждала и Н.Н./, но други хора не е виждала. Посочва, че докато били живи С. и майка й за всяко нещо  все Б. ходел да им помага. Свидетелката твърди, че в момента не вижда никой да живее в имота, тъй като преди няколко години Ц. се разболяла и отишла да живее при дъщеря си. Твърди, че  единият от внуците на Ц. и Б. отраснал при тях  на ул.”Х.Д.”.

             Св.Н.Н.също познава ищците. Сочи, че от пролетта на 2008 – 2009 г. живее на ул.”Х.Д.”№7А/представено е у-ние за промени на настоящ адрес/. Доколкото е в известност, къщата била на леля на Б., която е починала и след смъртта й семейството на Б. се преместило да живее там. Заявява, че при Ц. и Б. живеело и внучето им К. за което се грижели. Свидетелят излага, че след като починал Б. през 2015 г. съпругата му-ищцата Ц.С. получила инфаркт и се преместила да живее при дъщеря си на ул.”С.”№6. Твърди, че в момента в имота не живее никой.

             Св. К.Ц.дава показания, че познава ответника Ц. служебно, тъй като в периода от 2008 г. до м.май 2012 г. работела в административно-правния отдел при Община- Л.. Посочва, че в този период ответникът дошъл с молба да му съдействат да влезе в имота, тъй като иска да направи ремонт на покрива, а имал информация, че ключът е в общината. Такъв ключ обаче нямало в общината. Твърди, че по това време имало решение на ОС да бъдат ремонтирани всички къщи – общинска собственост и затова се наложило  да събере информация за имота. Няколко пъти посещавала имота/северния близнак/, но било затворено и тъй като никой не бил открит на адреса, било залепено съобщение до собствениците, че следва да се явяват в общината. По нейни думи, ответникът твърдял, че в имота имало хора, които го заплашвали.

             От показанията на св.П.П.  се установява, че от 1987 г. е ръководител на Сдружение Ловно-рибарско дружество – Л., което се намира на ул.”Х.Д.”№7Б и граничи с къщата на баба С.. Заявява, че приживе виждал Ц. в имота. На погребението на С. разбрал, че Ц. е купил южния дял и втория етаж на къщата, но не може да уточни годината. Твърди, че преди време Ц. е правил ремонти в имота, но сега всичко е запустяло. Не знае колко време след като е починала баба С. ищците са живели в къщата . Спомня си, че там е живяло и едно от внучетата на ищцата и св.Н., който бил приятел на третата ищца В.. Не знае дали същите са живеели там със знанието на Ц..

             Св.Й. Й. заявява, че познава ответника повече от 20 години. Последният го е викал, за да чисти покрива и улуците. Сменял е цигли на покрива, помагал е при рязането на липата в двора. Спомня си, че около 3-4 пъти е помагал на ответника в имота. Първият път преди около 10 години, след това още няколко пъти, а преди две години помогнал да отрежат липата.  Твърди, че когато е бил с него, там не е имало други хора.

 

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Съдът е сезиран с иск за ревандикация на недвижим имот, находящ се в гр.Л., с административен адрес: ул.”Х.Д.”№7. Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС
ищците следва да установят
 кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на активна материално-правна легитимация, установяваща качеството им на собственици на соченото основание - давностно владение, както и че имотът се владее от ответника, без последният да има валидно правно основание за това.  

              По делото не е спорен единственно фактът, че към момента процесният имот се владее от ответника.

С оглед въведеното от ищците оригинерно придобивно основание, същите при условията на пълно и главно доказване следва докажат, като установят началото и продължителността на владението. Придобивната давност е въздигнат от закона факт, с осъществяването на който се свързват настъпването на правните последици по чл.79, ал.1 от ЗС – придобиване право на собственост с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението може да бъде упражнявано както лично, така и чрез друго лице – държател, което няма намерение да държи имота като свой съгласно чл.69 от ЗС. Във всички случаи владението следва да бъде непрекъснато, продължително, несъмнено, спокойно и явно. Ето защо, в исковата молба следва да бъде конкретизиран периодът, през който ищецът е упражнявал владението и е изтекъл срокът на придобивната давност – най-късно към момента на предявяване на иска за собственост. В настоящия случай ищците твърдят, че наследодателят им Б.С.С. и съпругата му са живели и ползвали имота от 26.10.1999 г. до настоящия момент. За да докажат обаче състава на продибивната давност по чл.79, ал. 1. от ЗС ищците следва да докажат, освен че те, респ.техният наследодател са ползвали имота, още и че са променили намерението си и са своили имота, което е намерило външна изява в конкретни действия, изпълващи съдържанието на правото на собственост. Ако такива действия не са осъществени, промяната в намерението има характера на скрито, а владението бива опорочено, което препятства настъпването на последиците по чл.79, ал.1 от ЗС.

             Съдът намира, че по делото ищците не успяха да проведат успешно доказване на елементите не придобивната давност. Доказан е единствено обективният признак на владението, посочен в разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗС, изразяващ се в упражняване на фактическа власт върху вещта, но не и субективният елемент  – че фактическата власт е упражнявана с намерение за своене.

             По делото е установено, че действително през 1999 г. Б.С.С. и неговото семейство са били допуснати да живеят в имота и да го ползват, както самите те твърдят още в исковата молба. Това обаче е било в израз на взаимопомощ, като основанието за ползването в случая носи белезите на заем за послужване и респективно определя качеството им на държатели . Тъй като ползувателите нямат качеството  владелец, то  същите не могат да придобият имота по давност, независимо от срока на упражняване на фактическата власт. Когато някой започне да държи една вещ за друго лице, се предполага , че държането продължава на същото основание. Тази презумпция, макар и неуредена изрично в закона, може да бъде оборена, за което тежест носят ищците. Ето защо, за да се легитимират като съсобственици на имота, ищците следваше да докажат, че е изменено основанието на държането  и праводателят им се е превърнал от държател във владелец, чието владение са присъединили към своето при условията на чл.82 от ЗС. В Решение № 136 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 774/2010 г., ІІ г.о., е прието, че за да настъпи промяна в основанието на държането с едностранни действие, е необходимо държателят да извърши действия, с които да прояви активност, която по смисъл и съдържание отрича владението на владелеца. На следващо място, съдържателят да престане да държи вещта за другиго и да започна да я държи за себе си – към фактическата власт, която упражнява да прибави и намерение да свои вещта. Освен това, действията на държателя, с които демонстрира промяната в основанието следва да са стигнали до знанието на владелеца.

            Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът счита, че в настоящия казус няма категорични данни, че държането на ищците е превърнато във владение, т.е. че е настъпила промяна в намерението. От страна на ищците не са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че те, респ. наследодателят им са извършили конкретни  и недвусмислени действия  по начин, че да не будят съмнение относно факта на отричане на чужда власт върху вещта. Напротив, установява се, че в периода, в който твърдят, че са владеели имота и в тяхна полза е текла придобивна давност, единствено ответникът е извършвал действия по стопанисването му, което е демонстрирал чрез извършване на различни действия по запазването и подобряване на сградата и двора, деклариране на имота и плащане на дължимите данъци и такси.  В депозираните пред съда показания св.Й. е категоричен, че както ремонта на покрива, подмяната на улуците, още и премахването на липата в двора по настояване на енергото, са извършвани в северния близнак, който се намира в съседство с Ловно-рибарското дружество. Заявява, че не е виждал в имота други хора и никой не ги е безпокоил.  По делото от страна на ищците нито са въведени твърдения, нито са представени доказателства  наследодателят им или самите те да са извършвали конкретни действия по отношение на имота, които ясно и недвусмислено да обективират променено отношение на своене, както и действия по отричане/отблъскване фактическите действия на ответника и довеждане до знанието му намерението им за своене. Фактът, че ответникът бил заплашван и препятстван да влезе в имота с оглед извършване на ремонт, за което свидетелства св. Цанкова, не  налага извод, че  това са действия на ищците, насочени да бранят владението, а по-скоро следва да се окачествят като неправомерни действия, осъществени от държатели.  Не без правно значение в случая е и фактът, че след смъртта на праводателя Б. С.съпруга му, ищцата Ц.Д.С., е заявила намерение да се изнесе от имота и да преустанови ползването му, в каквато насока са дадените показания от св.Б.. Според съда, това обстоятелство само подкрепя извода, че ищците са имали качеството държатели на имота и не са упражнявали фактическа власт за себе си.

             С оглед на изложеното, съдът намира, че щците не доказаха първия елемент от състава на разпоредбата на чл.108 ЗС – че  на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност са съсобственици на процесния имот. Недоказването на първия елемент от главното доказване по иска – правото на собственост върху недвижимия имот, води до недоказаност, а оттам и до неоснователност на иска по чл.108 ЗС. По изложените съображения съдът счита, че предявения ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            С оглед отхвърлянето на главния иск,  съдът следва да отхвърли и акцесорната претенция по чл.537 от ГПК, обусловена от уважаването на главния иск – за отмяна  на  Нот акт за собственост на недвижим имот по давностно владение/ констативен/ № 129, том ІІ, рег.№ 1906, дело №205 от 27.10.2017 г., издаден от Младен Дойнов, Нотариус с рег.№ 173 на Нот.камара с район на действие района на РС – Л..

           Предвид изхода на настоящото производство и с оглед отхвърлянето на предявения ревандикационен иск,  на основание чл.78 ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените по настоящото производство разноски в общ размер на 1336.40лв, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

             Мотивиран от горните съображения ,съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :      

 

             ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Д.С., ЕГН **********, К.Б.Х., ЕГН **********, В.Б.Ц., ЕГН: **********, и  тримата с адрес: ***, чрез адв. Г.И.Ш., със съдебен адрес:*** против Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.108 от ЗС –с искане да се приеме за установено, че ищците са съсобственици по давностно владение при 4/6 ид.части за Ц.Д.С. и по 1/6 ид.части за дъщерите й К.Б.Х. и В.Б.Ц. в качеството им на наследници на Б.С.С., на недвижим имот, а именно: 300/479 ид.части от поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на град Л., с адрес на имота: Х.Д.”№7, с идентификатор №43952.513.1732 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-10/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК, целият с площ от 479 кв.м., предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване/ до 10м/, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 5011732, заедно и реално с попадащата в имота сграда – северен близнак с идентификатор №43952.513.1732.1 със застроена площ 62 кв.м, брой етажи 2, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, заедно и реално с попадащата в имота сграда – допълнителна постройка, с идентификатор №43952.513.1732.3 със застроена площ 30 кв.м, брой етажи 1, предназначение – хангар, депо, гараж, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, при граници и съседи на имота:  43952.513.1734, 43952.513.1733, 43952.513.9528, 43952.513.1731, 43952.513.1730, 43952.513.1729 и искане  ответника да бъде осъден да предаде на ищците владението на гореописания имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

             ОТХВЪРЛЯ, предявения иск с основание чл.537, ал.2 от ГПК – за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение/констативен/ №129, том ІІ, рег.№ 1906, дело №205, 27.10.2017 г., издаден от Младен Дойнов, Нотариус с рег.№ 173 на Нотариалната камара с район на действие района на РС – Л.,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Ц.Д.С., ЕГН **********, К.Б.Х., ЕГН **********, В.Б.Ц., ЕГН: **********, и тримата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1336.40лв / хиляда триста тридесет и шест лева и 40ст/– сторени разноски по делото.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: