Р Е Ш Е Н И Е
№….........../05.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16690 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Ц.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Е.О.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищцата е собственик на пералня “Hotpoint Ariston RSG 825 JS EU“ и
за осъждането на ответника да й предаде
фактическата власт върху вещта, както и да й заплати сумата от 410 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствената й пералня
за периода от 21.09.2018 г. до 02.11.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 02.11.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението.
По твърдения в исковата молба,
страните са били във фактическо съпружеско съжителство, по време на което
ищцата е закупила със свои средства и чрез договор за стоков кредит №
278755/20.07.2017 г. пералня “Hotpoint Ariston RSG 825 JS EU“ на стойност 569 лв. Ищцата твърди,
че цената на вещта е изплатена изцяло с нейни лични средства, като в месеците,
когато не е имала възможност да отиде до банката, е давала парите на ответника,
за да ги внесе по съответната банкова сметка ***. Излага, че след раздялата на
страните, настъпила на 17.01.2018 г., не е взела собствената й движима вещ и
към настоящия момент пералнята се ползва и владее от ответника в неговия дом,
находящ се в гр. Варна, ***, ап. 52. Твърди, че с писмо от 20.09.2018 г. е
поканила ответника да й върне вещта, но в отговор от 26.09.2018 г. същият е
отказал, поради което намира, че ответникът й дължи обезщетение за лишаване от
ползването на пералнята в размер на средната наемна цена – 10 лв. на ден,
считано от датата на получаване на поканата – 21.09.2018 г.
По изложените аргументи по същество моли да бъде осъден ответника да й
предаде владението върху пералнята, както и да й заплати сумата от 410 лв. като
обезщетение за лишаване от ползването на вещта за периода от 21.09.2018 г. до
02.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
02.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на предявените искове. Не оспорва, че страните са живели заедно
в дома му в гр. Варна около пет месеца, както и че раздялата им е настъпила на
17.01.2018 г. Твърди, че ищцата не е харесвала пералнята в жилището му, поради
което е изявила желание да закупят нова, като уговорката била ответникът да
изплаща вноските по стоковия кредит, тъй като доходите му били по-големи.
Твърди, че той е заплатил част от цената на вещта, а именно сумата от 271 лв.,
поради което счита, че е станал съсобственик на пералнята, наред с ищцата, и не
дължи нейното връщане. Намира също, че следва да му бъде възстановена
заплатената сума по стоковия кредит. Отделно излага, че в периода на съпружеско
съжителство между страните ищцата е живяла в собственото му жилище и не е
заплащала наем, нито консумативи, с което счита, че същата се е обогатила неоснователно
за негова сметка. В тази връзка изрично заявява, че между страните не е имало
сключен договор за наем.
По тези съображения
моли за отхвърляне на предявените искове и предявява насрещни искови
претенции с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ищцата по
първоначалния иск да му заплати следните суми, а именно: сумата от 271 лв.,
представляваща недължимо заплатена част от продажната цена на пералнята; сумата
от 750 лв., представляваща обезщетение за ползваната стая от Ц.Н. в периода от
01.07.2017 г. до 30.11.2017 г., както и сумата от 340,49 лв., представляваща
припадащата се ½ част от разходите за консумативи (ток, вода, кабелна
телевизия и интернет) за периода от 01.07.2017 г. до 30.11.2017 г., с които
суми Ц.Н. неоснователно се е обогатила за сметка на Е.С..
В предоставяния срок ответникът
по насрещните искове депозира отговор, в който излага становище за
недопустимост и неоснователност на насрещните претенции. Твърди, че заплатената
от Е.С. сума от 271 лв. по стоковия кредит е предоставена от Ц.Н., като С. е
имал задължение само да внесе паричните средства. Поддържа, че разходите за
съвместното съжителство на страните са били поделени помежду им, като Ц.Н. е
купувала продукти и консумативи за дома, а Е.С. е заплащал режийните разноски.
Излага, че системно заплатата на С. е била разходвана за гориво за неговия
автомобил, цигари, алкохол и издръжка на непълнолетната му дъщеря, поради което
Ц.Н. е осигурявала средствата за неговата прехрана, което е станало и една от
причините за тяхната раздяла. Оспорва дължимостта на претендираната сума като
обезщетение (наем) с твърдения, че апартаментът е собственост на Е.С. по
наследство от неговата майка, респ. същият не е заплащал наем и не е обеднял
при ползването на жилището от неговата фактическа съжителка, нито последната се
е обогатила. Отделно поддържа, че за претендирания период е имало няколко
раздели между страните и Ц.Н. се е изнасяла да живее при нейните родители.
Потвърждава, че жилището е ползвано съвместно от страните, при липса на наемно
правоотношение между тях. Счита, че заплатените суми във връзка с фактическото
им съпружеско съжителство е извършено в изпълнение на нравствен дълг, поради
което връщане на даденото не се дължи.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявените насрещни искове.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалните й представители,
поддържа исковата молба и отговора на насрещните искове и претендира разноски
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител,
поддържа отговора на исковата молба, насрещните искове и становището си по
същество на спора и претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С
изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Ц.А.Н. е сключен договор
за стоков кредит № 278755/20.07.2017 г. за заплащане на продажната цена на
пералня “Hotpoint Ariston
RSG 825 JS EU“. Същото се потвърждава от представения договор (л. 9). Според т.
1 от договора банката се е задължила да отпусне на Ц.Н., в качеството й на
кредитополучател, стоков кредит в размер на 489 лв. за закупуването на
продаваната от търговеца „Технополис България“ ЕАД пералня с продажна цена от
569 лв. срещу насрещното задължение на ищцата да върне предоставените й
средства на шест месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план – приложение № 1 към договора, с падеж на първата погасителна
вноска 15.08.2017 г. и краен срок на издължаване – 20.01.2018 г. Съгласно
погасителния план (л. 11 – гръб) първите пет погасителни вноски са в размер на
87,56 лв., а на последната – 85,99 лв. Според т. 3 от договора сумата по
кредита, предоставена за закупуване на посочената стока, се усвоява еднократно
и безкасово по сметка на търговеца.
Видно
от приложената гаранционна карта и фискални бонове, издадени от „Технополис
България“ ЕАД (л. 16), кредитът е усвоен, респ. продажната цена на пералнята е
заплатена в полза на продавача на 20.07.2017 г.
От
приетите операционни бележки (л. 6-7, 36 и 94) се установява, че по стоковия
кредит са извършени плащания, както следва: ищцата Ц.Н. е внесла в „Банка ДСК“
ЕАД сумата от 190 лв. (с вносни бележки от 15.08.2017 г. и 17.10.2017 г.), а
ответникът Е.С. е внесъл общо сумата от 268 лв. (с вносни бележки от 15.09.2017
г., 27.11.2017 г. и 21.12.2017 г.). От страна на ответника е представен и
документ с идентификационните данни на кредита и разплащателната сметка за
неговото погасяване (л. 37). Безспорно
между страните е, че фактическата власт върху пералнята в периода от 21.09.2018
г. до 02.11.2018 г. и понастоящем се упражнява от ответника Е.О.С..
От
приложената покана от 20.09.2018 г. (л. 4) се изяснява, че ищцата е отправила
искане до ответника да й предаде доброволно владението върху пералнята. По
делото не са представени доказателства за получаването на поканата. Съдът
приема, че същата е достигнала до знанието на адресата най-късно на 26.09.2018
г., когато ответникът е отговорил на поканата с писмо от посочената дата (л.
5), с което е отказал да върне вещта с аргумент, че половината от вноските по
кредита са заплатени от него.
Страните
не спорят също, че Е.О.С. е собственик на апартамент № 52, находящ се в гр.
Варна, ***, както и че страните са били във фактическо съпружеско съжителство,
като са обитавали собствения на ответника апартамент. От съдържанието на обсъдената
по-горе кореспонденция между страните се установява, че към
Приобщени
към доказателствения материал са фискални бонове за заплатени далекосъобщителни
услуги за клиентски № *** с титуляр Е.О.С. за периода от м. юли 2017 г. до м. ноември 2017 г. в общ размер на 252,48 лв.
(л. 40); фискални бонове за заплатена електроенергия за обект с клиентски № ***,
находящ се в ж.к. „Чайка“, ***, с
титуляр Е.О.С. за същия период в общ размер на 327,68 лв. (л. 41-42), както и
фактури за заплатени ВиК услуги и такси за абонатен №
*** за обект в ж.к. „Чайка“ с титуляр на партидата Е. Ст. С. в общ размер на 145,77
лв. (л. 43-47).
По
делото са събрани и доказателства относно получаваните от страните доходи.
Видно от приложения трудов договор № 117/30.01.2017 г. (л. 8), през 2017 г. Ц.Н.
е работила като сервитьор в „Рибни ресторанти Немо“ ЕООД с основно месечно
трудово възнаграждение от 460 лв. От приобщената справка от НАП (л. 115-116) се
изяснява, че в периода 31.01.2011 г. – 01.05.2019 г. Е.С. е бил в трудово
правоотношение с „Роял хаус“ ООД, като през 2017 г.
осигурителният му доход е възлизал на средно 486,74 лв.
От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение
на съдебно-икономическата експертиза (л. 95 и сл.) се установява, че пазарната
наемна цена за ползване на процесната пералня “Hotpoint
Ariston RSG 825 JS EU“ за периода 21.09.2018 г. –
02.11.2018 г. е в размер на 32,80 лв., а пазарният наем за стая от апартамент,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, за периода 01.07.2017 – 30.11.2017 г. – в
размер на 475 лв. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л.
107) експертът Ж.Б. пояснява, че е определила пазарната наемна цена на стаята
съобразно предлаганите на пазара стаи под наем, ведно със санитарно помещение,
като е съобразила и площта на конкретно ползваните от страните помещения в
процесния период.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на ангажираните
от страните свидетели (л. 108-110).
От показанията на разпитаната по инициатива на ищцата свидетелка с.г.(без
дела и родство със страните) се изяснява, че съвместното съжителство на
страните не е било безпроблемно, като ищцата се е изнесла от дома на ответника,
след което се е върнала обратно там. Свидетелката споделя, че по данни на Ц.Н.
разходите за общото домакинство на страните, в това число и сметките за
комунални услуги, са били поети от ищцата. Последната е закупила и пералня на
изплащане за дома на ответника, като вноските са заплащани с нейни
средства. Свидетелката излага, че е
виждала как ищцата, когато е на работа, давала пари на ответника, за да внесе
вноската за пералнята.
От показанията на
ангажирания от ищцата свидетел С.П.(без родство и дела със страните) се
потвърждават обстоятелствата, че през 2017 г. страните са живели на семейни
начала в жилището на ответника в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, че ищцата е заплащала
консумативите и е закупила пералня на изплащане. Свидетелят излага, че от
лятото на 2017 г. до началото на 2018 г. страните не са живели постоянно заедно,
като ищцата се е изнесла веднъж от дома на Е.С., след което се е върнала
обратно.
От свидетелските показания на св. Й.И.(без родство и дела със страните),
разпитана по инициатива на ответника, се установява, че ответникът е работел
като сервитьор в ресторант „Дивайн“ в гр. Варна, като е получавал месечно
възнаграждение от 1000 лв. и отделно е получавал и бакшиши в размер на около
50-100 лв. на работна смяна.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.
108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това.
Следователно основателността на ревандикационния
иск е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: че ищцата е собственик на процесната вещ на твърдяното придобивно основание, както и че ответникът упражнява
фактическата власт върху вещта. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
С оглед релевираните от ответника възражения, в
негова тежест е да установи, че владее вещта на правно основание.
От обсъдените по-горе
писмени доказателства се установява, че ищцата е закупила процесната пералня от
„Технополис България“ ЕАД, поради което е станала титуляр на правото на
собственост върху вещта. Договорът за покупко-продажба е консенсуален,
респективно за сключването му е достатъчно съгласие на страните относно съществените
елементи на продажбата, като от този момент сделката поражда транслативното си действие. Плащането на
цената не е елемент фактическия състав на посоченото придобивно
основание, а е относимо към изпълнението на договора. По изложените съображения
възраженията на ответника, че притежава идеални части от правото на собственост
върху пералнята, обосновани с твърдения, че е заплатил част от вноските по
стоковия кредит, са неоснователни. Горното налага извод за липса на правно
основание относно упражняваната от ответника фактическа власт върху вещта.
Безспорно по делото е, че пералнята се намира в апартамента на ответника и
същият владее вещта и понастоящем, поради което предявеният ревандикационен
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Обективно кумулативно съединен с него и осъдителен облигационен иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Посочената разпоредба предвижда, че всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като приложението й е
субсидиарно - когато кредиторът не разполага с друг
иск за защита на правата си (арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД). Основателността на облигационната претенция включва три кумулативни
елемента – обедняване на ищцата, обогатяване на ответника и връзка между
обедняването и обогатяването.
Доколкото по делото е доказано, че ищцата притежава правото на собственост
върху процесната пералня, то същата има и правото да ползва вещта като част от правомощията,
включени в сложното абсолютно вещно право.
Страните не спорят, че в процесния период от 21.09.2018 г. до 02.11.2018 г.,
през който страните са били разделени, ответникът е ползвал пералнята, като по
този начин е лишил ищцата от възможността да извлича ползи от собствената й вещ,
респ. се е обогатил неоснователно за нейна сметка. Наличието на неоснователно
имуществено разместване на блага обуславя извод за основателност и на
предявения облигационен иск. Дължимото от ответника обезщетение за ползването
на вещта се равнява на средния пазарен наем на пералнята за претендирания
период. Според заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът
кредитира напълно като правилно и обосновано, обезщетението възлиза в размер на
32,80 лв. До тази сума искът е доказан и по размер и следва да бъде уважен, а
за разликата до пълния предявен размер от 410 лв. следва да бъде отхвърлен.
Предмет на разглеждане са и насрещни обективно кумулативно съединени искове
на ответника с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за негови вземания срещу ищцата,
както следва: за недължимо заплатена част от продажната цена на пералнята; за
обезщетение за ползваната от Ц.Н. в периода от 01.07.2017 г. до 30.11.2017 г. стая в апартамента на ответника,
както и за припадащата се ½ част от разходите за консумативи (ток, вода,
кабелна телевизия и интернет) за същия период.
От приложените по делото писмени доказателства (операционни бележки) се
установява, че ответникът е заплатил част от продажната цена на пералнята в
размер на общо 268 лв. Страните не спорят, че тази сума е внесена по стоковия
кредит от ответника, но ищцата твърди плащанията да са извършени с нейни
средства. За установяване на тези твърдения по делото са ангажирани гласни
доказателствени средства. Със същите обаче не е проведено пълно и главно
доказване на релевантните факти. Макар св. с.г.да твърди, че е виждала лично
как ищцата дава пари на ответника за вноската по кредита, недоказан е размерът
на предоставените средства, както и дали парична сума е предоставена на ответника
веднъж или неколкократно (доколкото от вноските
бележки се установява, че три от вноските по кредита са заплатени от
ответника). Косвените данни за доходите на страните също не оборват
доказателствената сила на писмените доказателства, установяващи извършени от
ответника плащания, тъй като не се доказа твърдението на Ц.Н. да е получавала
повече доходи от Е.С.. Същото освен това не е достатъчно, за да доведе до категоричен
извод за източника на средствата, внесени по кредита.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че Ц.Н. се е
обогатила неоснователно за сметка на Е.С. и в полза на последния е възникнало
облигационно вземане за заплатената част от продажната цена на пералнята в
размер на 268 лв. За тази сума предявеният насрещен иск следва да бъде уважен,
а за разликата до пълния предявен размер от 271 лв. – отхвърлен.
Останалите насрещни искови претенции на ответника с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползваната от Ц.Н. стая в апартамента на Е.С. в периода
на фактическо съпружеско съжителство между тях, както и за половината от
стойността на консумативите за същия
период, съдът намира за неоснователни.
В съдебната практика на ВКС са разяснени особеностите при прилагането на
института на неоснователното обогатяване за уреждане на имуществени отношения,
възникнали от фактическо съжителство на страните – напр. определение № 399 от 20.04.2016 г. по гр.д. № 1221/2016 г. на ВКС, III
г.о., определение № 1298 от 18.11.2015 г. по гр.д. № 3784/2015 г. на ВКС, IV
г.о. и др. В посочените съдебни актове се приема, че отношенията на
живеещите във фактическо съжителство не се различават от тези на лицата,
сключили граждански брак. Тоест, отношенията им са като между съпрузи и всеки
от тях, съобразно възможности, имуществото и доходите си, осигурява нормални
условия за живот на общото домакинство, като участието може да не е единствено
и само чрез влагане на парични средства. Това разрешение съответства на динамиката
на съвременното общество, в което все по-често се срещат хипотезите на фактическо
съжителство с присъщите на семейството (в юридическия смисъл) отношения между
мъжа и жената, основани на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ,
общи грижи за домакинството, материална и морална подкрепа.
Предвид посочената съдебна практика и доколкото самият ищец по насрещните
искове твърди да е бил във фактическо съпружеско съжителство с противната
страна в процесния период от 01.07.2017 г. до 30.11.2017 г.,
общото ползване на собственото му жилище и заплащането на потребените
комунални услуги не е довело до неоснователно имуществено разместване на блага,
поради което предявените искове за тези вземания следва да бъдат отхвърлени.
При този извод съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите възражения
на ответницата по насрещните искове, в т.ч. за периодите на раздяла между
страните в рамките на исковия период.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на
ищцата Ц.Н. следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от
предявените от нея искове, както и съразмерно с отхвърлената част от предявените
срещу нея насрещни искове, или общо сумата от 470,82 лв., включваща държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 18.06.2019 г. (л. 118), ведно с отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой (при материален интерес от 2340,49 лв.
по всички искове и претендирани разноски в общ размер
на 650 лв. съгласно представения списък – л. 119).
В
полза на ответника Е.С. също следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявения срещу него облигационен иск, както и съразмерно
с уважената част от предявените от него насрещни искови претенции, или общо 154,37
лв., включващи държавни такси, депозит за вещо лице, такси за съдебни
удостоверения и адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на
което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 17.12.2018
г. (л. 33), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено
изцяло в брой (при претендирани разноски в общ размер
на 560 лв. съгласно представения списък – л. 120).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата Ц.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и ответника Е.О.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
че ищцата е собственик на пералня “Hotpoint Ariston RSG 825 JS EU“,
сериен номер: *********, и ОСЪЖДА ответника Е.О.С., ЕГН **********, да предаде на ищцата Ц.А.Н., ЕГН **********,
владението върху горепосочената
движима вещ, на основание чл. 108 ЗС;
OСЪЖДА
Е.О.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Ц.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 32,80 лв.
(тридесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на собствената й пералня “Hotpoint
Ariston RSG 825 JS EU“, сериен номер: *********, за
периода от 21.09.2018 г. до 02.11.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 02.11.2018 г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 32,80 лв. (тридесет и два лева и осемдесет стотинки) до пълния
предявен размер от 410 лв. (четиристотин и десет лева);
OСЪЖДА
Ц.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Е.О.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 268 лв. (двеста
шестдесет и осем лева), представляваща недължимо заплатена част от продажната
цена на пералня “Hotpoint Ariston
RSG 825 JS EU“, сериен номер: *********, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 268 лв. (двеста шестдесет
и осем лева) до пълния предявен размер от 271 лв. (двеста седемдесет и един
лева);
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.О.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Ц.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителни искове за сумата
от 750 лв. (седемстотин и петдесет
лева), представляваща обезщетение за ползваната от Ц.А.Н. в периода от
01.07.2017 г. до 30.11.2017 г. стая в собственото на Е.О.С. жилище – апартамент
№ 52, находящ се в гр. Варна, ***, както
и за сумата от 340,49 лв. (триста и четиридесет лева и четиридесет и девет
стотинки), представляваща припадащата се ½ част от разходите за
консумативи (ток, вода, кабелна телевизия и интернет) за периода от 01.07.2017
г. до 30.11.2017 г.;
ОСЪЖДА Е.О.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Ц.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 470,82 лв. (четиристотин и седемдесет лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК;
ОСЪЖДА Ц.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Е.О.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 154,37 лв. (сто петдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: