№ 3794
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. Н.
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. Н. Гражданско дело №
20211110168352 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предложение трето, във връзка
с чл. 439 от ГПК.
Ищецът А. Б. Г. твърди, че срещу него е било образувано изпълнително дело №
20219230400251 по описа на ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 и район на действие СГС, с взискател -
ответника В. М. Х., по което дело е получил покана за доброволно изпълнение. Заявява, че
при наличие на изпълнителен лист, срещу длъжника -ищец, същият винаги има правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Поддържа, че предявения иск е допустим, тъй
като според чл. 439, ал. 2 ГПК, длъжникът по изпълнително дело може да оспорва вземането
на взискателя чрез иск, основан на факти настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството по което е издадено изпълнителното основание (т.е. изпълнителния лист),
като в настоящия случай изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело е
издаден на 19.11.2019 г. (погрешно е отбелязан на 19.11.2021 г. в исковата молба и
проектодоклада, обективиран в Определение № 6515/10.02.2024 г.) въз основа на влязло в
сила решение и разноските по последното са заплатени на 25.11.2019 г., респ. преди
образуване на изпълнително дело № 20219230400251 на 02.11.2021 г. Претендира да бъде
признато за установено, че не дължи сумата от 1994.40 лева, представляваща сбор от
разноските по гражданско дело № 86173/2017 г. по описа на СРС и по въззивно гражданско
дело № 13417/2018 г. по описа на СГС в размер на 1300 лева; от разноските по изпълнително
дело № 20219230400251 в размер на 350 лева и таксите по изпълнително дело №
20219230400251 в размер на 344 лева. Претендира разноски.
Ответникът В. М. Х. е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК е
подал писмен отговор. Заявява, че липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск,
поради това, че след издаването на изпълнителния лист е настъпил правопрекратяващия
1
факт -плащането и в тази връзка е ищеца е следвало да се ползва от специалната хипотеза на
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно която „изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена“, респ. да поиска съдебния изпълнител да се произнесе с
постановление за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че исковите
претенции за сумите от 350 лева, представляваща разноски по изпълнително дело №
20219230400251 и за сумата от 344 лева, представляваща такси по ТТРЗЧСИ са
недопустими, тъй като се претендират срещу ненадлежна страна, като в тази връзка таксите
и разноските в изпълнителното производство не са част от вземането, което е установено по
съдебен ред, а се определят едностранно от съдебния изпълнител. Поддържа че
производството по изпълнително дело № 20219230400251 е прекратено, като в тази връзка
има Постановление за прекратяване на изпълнително дело от 03.05.2023 г. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е признато за безспорно и ненуждаещо от доказване в отношенията между
страните следното обстоятелство: че въз основа на Изпълнителен лист от 19.11.2019 г. е
образувано на 02.11.2021 г. изпълнително дело № 20219230400251 по описа на ЧСИ Г. Н., с
рег. № 923, район на действие СГС.
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото са
установява, че в полза на В. М. Х. е бил издаден Изпълнителен лист от 19.11.2019 г. по
гражданско дело № 86173/2017 г. по описа на СРС и по въззивно гражданско дело №
13417/2018 г. по описа на СГС в общ размер на 1300 лева, представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: 800 лева по гражданско дело №
86173/2017 г. по описа на СРС и 500 лева по въззивно гражданско дело № 13417/2018 г. по
описа на СГС.
По делото е приложено копие на Изпълнително дело № 20219230400251 по описа на
чси Г. Н., с рег. № 923 и район на действие СГС.
От изпълнително дело № 20219230400251 се установява, че е подадена Молба (вх. №
3302/02.11.2021 г.) от В. М. Х. за образуване на изпълнително дело въз основа на
Изпълнителен лист 19.11.2019 г., издаден по гражданско дело № 86173/2017 г. по описа на
СРС и по въззивно гражданско дело № 13417/2018 г. по описа на СГС. Направени са нарочни
искания за предприемане на действия по извършване на справка за банковите сметки на
длъжника и обезпечаване на събиране на задължението, чрез налагане на запори върху
същите.
По гореспоменатото изпълнително дело № 20219230400251 е изпратена Покана за
доброволно изпълнение (изх. № 5280/09.11.2021 г.), получена лично от последния на
2
18.11.2021 г.
Съдебният изпълнител е отправил искания до НАП - за наличие на осигурителни
доходи и трудови договори, подадени годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ или ЗКПО,
за наличие на недвижими имоти и моторни превозни средства.
С Разпореждане (изх. № 5282/09.11.2021 г.) е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С Разпореждане (изх. № 5283/09.11.2021 г.) е наложен запор върху всички сметки на
длъжника, до размера на сумата от 1994.40 лева, в „Първа инвестиционна банка“ АД.
С Разпореждане (изх. № 5284/09.11.2021 г.) е наложен запор върху всички сметки на
длъжника, до размера на сумата от 1994.40 лева, в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
С Разпореждане (изх. № 5285/09.11.2021 г.) е наложен запор върху всички сметки на
длъжника, до размера на сумата от 1994.40 лева, в „УниКредит Булбанк“ АД.
С Разпореждане (изх. № 5286/09.11.2021 г.) е наложен запор върху всички сметки на
длъжника, до размера на сумата от 1994.40 лева, в „Юробанк България“ АД.
С Определение № 10875/14.12.2021 г. постановено по настоящото дело на основание
чл. 389, ал. 1 от ГПК е допуснато обезпечение на предявения иск, чрез налагане на
обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело №
20219230400251 по описа на чси Г. Н., с рег. № 923 на Камарата на ЧСИ и район на действие
СГС.
С Постановление от 24.01.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК, е спряно
изпълнителното производство.
С Постановление от 03.05.2023 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, е
прекратено изпълнителното производство.
Прието по делото е Платежно нареждане от 25.11.2019 г., с което А. Б. Г. е превел по
банковата сметка на В. М. Х. сумата от 1300 лева с основание „разноски по гр.д. № 86173-
800 лева и по гр.д. № 13417 - 500 лева“.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
При преценка допустимостта на този отрицателен установителен иск, съдът взе
предвид разясненията дадени с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълкувателно
дело № 8/2012 г. на ОСГТК при ВКС, съгласно които при предявен отрицателен
установителен иск, ищецът следва да докаже фактите, с които обосновава правния си
интерес от иска. За да е допустим иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването респ. несъществуването на едно право или правоотношение, за ищеца
следва да е налице правен интерес от исканото установяване. Наличието на правен интерес
от иска е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да
следи служебно. В противен случай, производството се прекратява. Обратното би
означавало да се защитава право, което може и да не съществува. На изследване трябва да
3
подлежи въпроса дали това вземане се претендира, дали ответникът иска от ищеца то да
бъде заплатено. Именно тогава ищецът би имал правен интерес от предявяване на иска по
чл. 124, ал. 1 от ГПК. За да бъде уважен предявеният иск ищеца следва да докаже
твърдението си за извършване на плащане на всички свои задължения по влязлото в сила
Решение № 483784/ 10.09.2018 г. по гражданско дело № 86173/2017 г. по описа на СРС, което
е обжалвано пред СГС, завършило с решение по въззивно гражданско дело № 13417/2018 г.,
с което въззивната жалба е отхвърлена и първоинстанционото решение е потвърдено.
От приетия по делото Изпълнителен лист от 19.11.2019 г. по гражданско дело №
86173/2017 г. по описа на СРС и по въззивно гражданско дело № 13417/2018 г. по описа на
СГС се установява, че А. Б. Г. дължи на В. М. Х. сумата в общ размер на 1300 лева,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: 800 лева
по гражданско дело № 86173/2017 г. по описа на СРС и 500 лева по въззивно гражданско
дело № 13417/2018 г. по описа на СГС.
От приетото по делото Платежно нареждане от 25.11.2019 г. се установява, че на
посочената дата А. Б. Г. е превел по банковата сметка на В. М. Х. сумата от 1300 лева с
основание „разноски по гр.д. № 86173 - 800 лева и по гр.д. № 13417 - 500 лева“. Съгласно
нормата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД това е и датата, на която задължението се счита изпълнено.
Следователно с извършеното плащане дългът на А. Б. Г. към В. М. Х. е изцяло погасен.
От приетия по делото препис от изпълнително дело № 20219230400251 по описа на
ЧСИ Г. Н. се установява, че на 19.11.2019 г. В. М. Х. се е снабдила с Изпълнителен лист
срещу А. Б. Г. по влезли в сила решения по гражданско дело № 86173/2017 г. по описа на
СРС и по въззивно гражданско дело № 13417/2018 г. по описа на СГС. От така изложените
доказателства следва изводът, че предприетите от ответника по настоящото дело действия
по снабдяване с изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело (на 02.11.2021 г.) не
съответстват на неудовлетворения му материален интерес. Последващите действия по
принудително събиране на вземането по изпълнителното дело и неговото приключване са
без правно значение за преценката относно съществуването на изпълняемото материално
право.
Предвид гореизложеното и доколкото в настоящото производство липсва спор
относно извършения на 25.11.2019 г. паричен превод, следователно, вземанията предмет на
Изпълнителния лист, издаден на 19.11.2019 г. са заплатени и в тази връзка предявеният
отрицателен установителен иск следва да бъде уважен за сумата от 1 300 лева.
Относно претенцията на ищеца за направените разноски в размер на 350 лева -
разноските по изпълнително дело № 20219230400251 и 344.40 лева - таксите по
изпълнително дело № 20219230400251 е видно, че с Молба (вх. № 1975/25.04.2023 г.) В. М.
Х. е поискала от чси Г. Н. да предприеме действия по прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 1, т. 2. На 03.05.2023 г. с Постановление за прекратяване, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК производството по изпълнителното дело, водено срещу
А. Б. Г. е прекратено, като няма данни същото да е обжалвано, следователно е влязло в сила.
При тази фактическа обстановка, предявеният иск по чл. 439 от ГПК се явява недопустим,
4
тъй като изпълнителното производство, по което изпълнението е оспорено с иска по
настоящото дело е прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може
да оспори чрез иск изпълнението. В разглежданият случай по изпълнително дело №
20219230400251 по описа на ЧСИ Г. Н., водено срещу А. Б. Г., изпълнение не е налице, тъй
като същото е прекратено по чл.433, ал.1, т.2 ГПК, което е поискано от взискателят писмено
с гореспоменатата Молба (вх. № 1975/25.04.2023 г.). При това положение без правно
значение е обстоятелството, че иска се основава на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По изложените съображения, производството по иска по чл. 439 от ГПК следва да се
прекрати. Претенцията за сторените по изпълнително дело № 20219230400251 по описа на
ЧСИ Г. Н. разноски в размер на 350 лева - разноските и 344.40 лева - таксите следва да се
остави без разглеждане като недопустима, доколкото предмет на настоящото дело са само
вземанията по Изпълнителния лист от 19.11.2019 г. От една страна таксите са предназначени
за частния съдебен изпълнител, а не за взискателя, който не ги претендира за себе си, поради
което ищецът няма правен интерес от установяване на недължимостта им по отношение на
взискателя - ответник, който от своя страна не е пасивно процесуално правно легитимиран
да отговаря по този иск. След влизане в сила на решението изпълнителното дело, което е
образувано незаконосъобразно, без да са налице материалните предпоставки за това, същото
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, след което съгласно разпоредбата на
чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението, включително тези за такси и разноски
в полза на частния съдебен изпълнител, следва да бъдат понесени от взискателя.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Всяка от страните представя списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК.
В полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от
413.45 лева, представляваща разноски за държавна такса от 52 лева и адвокатско
възнаграждение от 361.45 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде присъдена сумата
от 160.16 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Б. Г., ЕГН ********** и адрес:
гр. София, ул. „Симеон Радев“ № 56, ет. 4, ап. 8, срещу В. М. Х., ЕГН ********** и адрес:
5
гр. София, ул. „Христо Максимов“ № 44, вх. Г, ет. 1, ап. 2, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, предложение трето, във връзка с чл. 439 ГПК, че А. Б. Г. не
дължи на В. М. Х. сумата от 1300 лева, представляваща разноски, за които има издаден на
19.11.2019 г. Изпълнителен лист по гражданско дело № 86173/2017 г. по описа на СРС и по
въззивно гражданско дело № 13417/2018 г. по описа на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А. Б. Г., ЕГН ********** и адрес: гр.
София, ул. „Симеон Радев“ № 56, ет. 4, ап. 8, срещу В. М. Х., ЕГН ********** и адрес: гр.
София, ул. „Христо Максимов“ № 44, вх. Г, ет. 1, ап. 2, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, предложение трето, във връзка с чл. 439 ГПК, в частта за
сумата от 350 лева, представляваща разноските по изпълнително дело № 20219230400251 и
344.40 лева, представляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело №
20219230400251 по описа на чси Г. Н., с рег. № 923 и район на действие СГС и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОСЪЖДА В. М. Х., ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. „Христо Максимов“ №
44, вх. Г, ет. 1, ап. 2, да заплати на А. Б. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. „Симеон
Радев“ № 56, ет. 4, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 413.45 лева,
представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Б. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. „Симеон Радев“ № 56, ет.
4, ап. 8, да заплати на В. М. Х., ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. „Христо Максимов“
№ 44, вх. Г, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 160.16 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6