Решение по дело №2479/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 576
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20215220102479
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. П., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102479 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление град София, район Лозенец, ул.“Хенри Ибсен“№15, представлявано от
изпълнителния директор Л. Д. срещу Д. А. Ф. с ЕГН ********** от град П., ул.“Н. П.
К.“№6, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което заявление е
било образувано ч.гр.д.№1018/2021г по описа на РС-П. и е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника Д. Ф. за следните суми: главница в размер на 1227.96лв., лихва за забава в
размер на 263.28лв., от които 250.05лв. начислени за периода от 12.03.2018г до 13.03.2020г
и 13.23лв. начислени за периода от 14.07.2020г до 12.03.2021г. Твърди се, че на 10.06.2015г
между „П. Ф. Б.“ООД с ЕИК ********* и ответника е сключен договор за потребителски
кредит №********* по силата на който дружеството кредитодател е предоставило на
ответника сумата от 1 300лв., а ответникът се е задължил да върне тази сума на 60 бр.
седмични вноски, ведно с уговорените лихви и такси. Крайният срок на договора е
03.08.2016г.Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по този договор. Твърди
се, че на 28.07.2016г. между „П. Ф. Б.“ООД с ЕИК ********* и ищцовото дружество е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания и предмет на този договор е било
и горното вземане по договора за потребителски кредит от 10.06.2015г. Твърди се, че
ответникът е уведомен за извършената цесия. Твърди се, че заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№1018/2021г е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и за ищеца е
налице правен интерес за предявяване на настоящия иск.Моли се съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
1
съществува вземане за сумите по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1018/2021г по
описа на РС-П.. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство
разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът сочи доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е постъпил писмено отговор по така
предявения иск.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище вх.№8815 от 28.04.2022г. , с което поддържа предявяния иск
и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не изразява
становище по иска. Не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът намира направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено
решение по делото за основателно по следните съображения: В конкретния случай,
ответникът не е представил в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор по подадената искова
молба, не се е явил и не е изпратил свой представител в първото по делото заседание, а така
също не е направил и искане за разглеждане делото в негово отсъствие. Приема също така,
че са налице предпоставките на чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като на ответника с
изпратените му съобщения по делото изрично са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. От друга страна,
предявеният иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК е основателен. Тези изводи съдът прави с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства, които обезпечават доказателствено релевантните за спора факти, от които
ищеца черпи своите материални права. Установява се от събраната доказателствена
съвкупност, че на 10.06.2015г.г между „П. Ф. Б.“ООД с ЕИК ********* и ответника по
делото е бил сключен договор за потребителски паричен кредит в размер на 1 300 лв., който
е следвало да бъде върнат от кредитополучателят на 60бр. седмични вноски , всяка в размер
на 43.99лв. Кредитът е усвоен.Вземането по договора за кредит е цедирано на ищеца на
28.07.2016г. Цесията е надлежно съобщена лично на длъжника на 14.10.2016г.Крайният
срок на изпълнение на договора за кредит е изтекъл на 03.08.2016г. Длъжникът е
преустановил обслужването на кредита. За исковите суми „Фронтекс Интернешънъл „ЕАД е
подал заявление по чл.410 от ГПК на 18.03.2021г, по което заявление е било образувано
ч.гр.д.№1018/2021г по описа на РС-П. и е издадена Заповед №572/22.03.2021г, връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
При тези данни и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.238 ал.1 от ГПК и
чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съдът посочва /указва/ на страните, че решението му се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предявеният иск с правно основание чл.415 от ГПК следва да бъде уважен, като се
приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за
следните суми, за които е издадена заповед №572/22.03.2021г по ч.гр.д.№1018/2021г по
описа на РС-П., а именно: главница в размер на 1 227.96лв. , дължима по договор за
2
потребителски кредит №********* от 10.06.2015г, което вземане е прехвърлено на ищеца
по силата на договор за цесия от 28.07.2016г., лихва за забава в размер на 263.28лв., от които
250.05лв. за периода от 12.03.2018г до 13.03.2020г и 13.23лв. за периода от 14.07.2020г. до
12.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението -18.03.2021г до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сумата от 87.69лв. разноски за заповедното производство и сумата от 211.43лв. разноски за
исковото производство.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на Д. А.
Ф. с ЕГН ********** от град П., ул.“Бачо Киро“№3, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на
Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град
София, район Лозенец, ул.“Хенри Ибсен“№15, ет.6, представлявано от изпълнителния
директор Л. Д. за следните суми, за които е издадена заповед №572/22.03.2021г по ч.гр.д.
№1018/2021г по описа на РС-П., а именно: главница в размер на 1 227.96лв. , дължима по
договор за потребителски кредит №********* от 10.06.2015г, което вземане е прехвърлено
на ищеца по силата на договор за цесия от 28.07.2016г., лихва за забава в размер на
263.28лв., от които 250.05лв. за периода от 12.03.2018г до 13.03.2020г и 13.23лв. за периода
от 14.07.2020г. до 12.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението -18.03.2021г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. А. Ф. с ЕГН ********** от град П., ул.“Бачо Киро“№3 да заплати на
Фронтекс Интернешънъл“ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление град
София, район Лозенец, ул.“Хенри Ибсен“№15, ет.6, представлявано от изпълнителния
директор Л. Д. сумата от 87.69лв. разноски за заповедното производство и сумата от
211.43лв. разноски за исковото производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3