РЕШЕНИЕ
№ 1965
гр.
Пловдив, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
Пловдив, Първо отделение, І състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3127 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.166 от ДОПК
и чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.195б ал.1 от Закона за
водите /ЗВ/.
Образувано е жалба
на “Информационни носители“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Драгор, Община Пазарджик „Индустриална зона“, представлявана от *** И.С., със
съдебен адрес: ***, офис център 1, офис 11, против акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПДВ/ №72/26.07.2018 год., издаден от Директора на
„Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ - гр. Пловдив, потвърден
с Решение № 166/20.09.2018 год., на Министъра на околната среда и водите гр.
София,с което на “Информационни носители“АД е определена дължима такса за водоползване
по Разрешително № 31510003/08.03.2007г., продължено и изменено с решение № РР -
1481/13.01.2014 г., издадени от Директора на БД ИБР, на обща стойност:главница
в размер на 150 494,61 лв. и дължимата
лихва за периода на забава общо в размер на 46 488,86 лв. .
По подробно
изложени съображения се поддържа, че оспореният административния акт е нищожен,
при условията на евентуалност се претендира, че същият е незаконосъобразен и в
тази връзка се иска да бъде обявена нищожността или отмяната на АУПДВ.
В жалбата се
твърди,че с Разрешителното за водоползване ,продължено с Решение на Директора
на БД ИБР ,на дружеството-жалбоподател е разрешено водоползване от подземен
обект за питейно-битови цели.Този подземен водоизточник е с изградена
водоснабдителна система, която обхваща не само територията на предприятието, но
и изграден ведомствен жилищен блок (с 4 входа и 54 апартамента), които към
момента са продадени и са частна собственост. Тези апартаменти не са свързани
към В и К мрежата на водния оператор „ВиК-в ликвидация” ЕООД гр.Пазарджик. В
блока има монтирани 3 водомера, с които се измерва потреблението на вода,
отделно от това, което се потребява от предприятието, т.е общото количество
вода, което се ползва е ясно разделено и с ясна цел - за питейно- битово водоснабдяване.
Поддържа се
още,че в посочения период (01.01.2012г.-31.12.2016г.) дружеството е заплащало в
срок годишната такса по 0.02лв/м3, съгласно чл.10,ал.2,т.1 във вр.с чл.3,ал.1
от Тарифа от 2011 г. и ясно определената цел.
Въпреки това, от
БД ИБР се претендира заплащане по 0.75лв/м3, съгласно чл.10, ал.2,т.2 от
Тарифата.
Основните
твърдения в жалбата са ,че по този начин ,на практика, въпреки нежеланието си, “Информационни
носители“АД , представлява воден оператор по смисъла на Закона за водите (ЗВ) и
следва да заплаща годишната такса така, както е заплащало до сега.
Ето защо се
поддържа ,че оспореният АУПДВ е неправилен
(незаконосъобразен и необоснован), издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с чл.146,т.3 - т.5 от АПК и Закона за водите.Независимо,че административният акт е издаден от компетентен орган , в кръга на
правомощията му, като е спазено изискването за писмена форма,то същият е
издаден при липса на реквизити, т.е. не е мотивиран; не са спазени процесуалните
правила при издаването му; неправилно е приложен материалния закон и
разпоредените с акта последици не са съобразени с целта на закона.
Претендират се
разноски по производството ,включително и заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът - Директор на Басейнова
дирекция – „Източнобеломорски район“ - Пловдив, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Пловдивският Административен съд – Първо
отделение, I състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
I.ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.
Видно е,че жалбоподателят ,на първо място,
иска да бъде обявена нищожността на акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ №72/26.07.2018 год., издаден от Директора на „Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ - гр. Пловдив, потвърден с Решение №
166/20.09.2018 год., на Министъра на околната среда и водите гр. София.
Ето защо, съобразявайки разпоредбата на чл.149
,ал.5 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК ,че нищожността на административните
актове може да се оспори с искане за обявяване на нищожността им без ограничение на времето,съдът намира,че
в тази част жалбата е подадена в срок,
от лице имащо правен интерес от заявеното оспорване и то срещу акт подлежащ на
съдебен контрол, поради което се явява и процесуално ДОПУСТИМА.
Не така стоят нещата с жалбата в частта й
досежно евентуалното искане да бъде отменен оспорения АУПДВ като
незаконосъобразен.
Видно е,че АУПДВ е оспорен по
административен ред пред министъра на околната среда и водите.Жалбата е
получена в министерството на 31.08.2018г.Органът е следвало да се произнесе до
14.09.2018г.,което същият не е сторил ,като на 20.09.2018г. е постановено Решение №
166/20.09.2018г.,с което е потвърден като правилен и законосъобразен АУПДВ
№72/26.07.2018 год., издаден от Директора на „Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ /БДИБР/ - гр. Пловдив.Жалбата на “Информационни
носители“АД е подадена в БДИБР на 09.10.2018г.,видно от положения върху същата
печат.
Ето защо жалбата в тази й част се явява
просрочена,поради което следва да бъде оставена без разглеждане и
производството по нея бъде прекратено.
II.ПО СЪЩЕСТВО.
От събраните по
делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На жалбоподателя е издадено Разрешително №
31510003/08.03.2007 г. за водовземане от подземни води (Квартерен водоносен
хоризонт) чрез 2 бр. тръбни кладенци (ТК) - ТК1 „Информационни носители -
Юнаците” и ТК1 „Информационни носители - Юнаците ”, разположени на територията
на поземлени имоти №№ 150003 и 115004 в землището на с. Юнаците, община
Пазарджик. Посочената в разрешителното цел на водовземането е за
„питейно-битови цели“. Разрешеното водно количество е до 204984 куб.м/годишно.
Обектът на водоснабдяване е „Завод за информационни носители“ в землището на с.
Драгор, община Пазарджик. Разрешителното е издадено с краен срок на действие до
08.03.2013 г.
С Решение № РР-1841/13.01.2014 г. на
директора на БДИБР срокът на действие на разрешителното е продължен до
08.03.2019 г. Със същото решение на директора на БДИБР, на основание § 3, ал. 1
от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (обн. ДВ, бр. 50 от 2011; отм. ДВ, бр. 2 от 2017 г.) (Тарифата), е
извършено изменение на разрешителното в частта относно разрешената цел на
водовземането, като текстът „питейно-битови цели“ е заменен със „самостоятелно питейно-битово
водоснабдяване“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Тарифата.
Следва да се посочи,че това решение не е
оспорено от жалбоподателя. По преписката няма данни „Информационни носители“АД да е поискал изменение на разрешителното в
частта, касаеща разрешената цел на водовземането.
Видно от разрешителното за водоползване
жалбоподателят на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Закона за водите
(ЗВ), за правото на водовземане от подземни води заплаща такса, определена
съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6 от ЗВ, а съгласно § 9 от ПЗР на ЗВ, когато
използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или
без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите,
предвидени закона, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от ЗВ,
независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне
на разрешителното му.
В случая относимия подзаконов нормативен
акт е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване /в сила от 01.01. 2012г., отм. считано от 01.01.2017г./ ,но
действаща за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от
Тарифата, таксите за водовземане от подземни води се определят на база отнетия
обем вода и в зависимост от целта на използване на водата, като отнетият при
водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните
изисквания измервателни устройства.
Предвид изискването в чл. 1946, ал. 1 от
ЗВ, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни за
водовземане и/или ползване на воден обект, издадени по реда на ЗВ, следва да
представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от
министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на
басейновите дирекции и на МОСВ.
Титулярят по разрешителното, във връзка с
разпоредбата на чл.194б от Закона за водите, е подавал в БД ИБР декларации за
2012г-2016г.
По данните от монтираното разходомерно
устройство № 9775742, отнетите водни количества са, както следва: за 2012 г. - 32880 куб. м;за 2013 г. - 34853
куб.м;за 2014 г. - 34182 куб. м;за 2015 г. - 50694 куб.м.; за 2016 г. - 53548 куб.м.
По преписката са налични копия от платежни
нареждания и банкови извлечения, от които е видно, че жалбоподателят е превел
по сметка на БДИБР за заплащане на годишните такси за водовземане по разрешителното
следните суми:657.60 лв. (за годишната такса за 2012 г.);697.06 лв. (за
годишната такса за 2013 г.); 683.64
лв. (за годишната такса за 2014 г.); 1013.88
лв. (за годишната такса за 2015 г.);1070.96 лв. (за годишната такса за 2016 г.)
Горепосочените суми, платени от
жалбоподателя, са изчислени съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 1 от
Тарифата, като декларираните отнети водни количества са умножени по 0.02 лв. за
куб.м. (т.е. по единичния размер на таксата за водовземане от подземни води за
питейно-битово водоснабдяване)
Ответният административен орган
поддържа,че неправилно отнетите водни количества са умножени по 0.02 лв. за
куб.м., вместо по 0.75 лв. за куб.м., колкото е единичният размер на таксата за
самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, съгласно чл. 10, ал. 2. т. 2 от
Тарифата.
В тази връзка, при установяване, че
жалбоподателят е внесъл само част от дължимите годишни такси за водовземане по
разрешителното за периода 01.01.2012- 31.12.2016 г.,на същия са извършени
неколкократни проверки,за което са съставени Констативни протоколи- КП) №№ Пз-
153/12.04.2017 г.; Пз-82/10.03.2016 г.; Пз-102/10.03.2015 г. и
Пз-258/19.08.2013 г. на БДИБР.На дружеството многократно е указвано, че
годишните такси за водовземане се изчисляват по единичния размер на таксата в
чл. 10, ал. 2, т. 2 от Тарифата, а именно 0.75 лв./куб.м.
Преди проверките са изпращани писма с изх.
№ № РР-09-133/14.05.2015 г., ПО-02- 40/16.04.2015 г., ПО-02-210/16.12.2013 г.;
ПО-02-147/11.09.2013 г. и КД-05-1530/25.03.2014 г. на БДИБР, като жалбоподателят
е уведомяван ,че следва да заплаща в цялост годишните такси по Разрешително №
31510003/08.03.2007 г., определени по единичния размер на таксата за цел
„самостоятелно питейно-битово водоснабдяване“, а именно по 0.75 лв. за куб.м.
С писмо изх. № ПО-02- 202/16.05.2018 г. на
БДИБР е изпратена покана до дружеството за доброволно изпълнение за заплащане
на задължението му в 7-дневен срок от получаване на писмото, както и
уведомление на основание чл. 26 от АПК, че ще бъде започнато производство по
издаване на АУПДВ, в случай, че задължението не бъде изпълнено в указания срок.
Поканата е получена от жалбоподателя на
21.05.2018 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне.
Последвало е издаването на АУПДВ №
72/26.07.2018 г. от директора на БДИБР , Тъй като жалбоподателят не е заплатил
в срок дължимите суми,
С писмо изх. № ПО-02-202/1/01.08.2018 г.
на БДИБР , съдържащо покана за доброволно заплащане на дължимите такси в
14-дневен срок от получаване на писмото ,АУПДВ е изпратен на жалбоподателя,като
същото е получено редовно на 06.08.2018 г.
По делото по искане на жалбоподателя е
допусната комплексна съдебно техническа
и счетоводна експертиза,която съдът като цяло кредитира като изготвена
обективно ,компетентно и неоспорена от страните.
Въпросите,на които е следвало да отговорят вещите лица са следните:
1.Изградената система за водоползване в
„Информационни носители“ АД, включва ли жилищен блок, с колко входа е и
вътрешни водомери, ползватели на вода за питейно - битови нужди, от кога
съществува?
2.В изградената ВиК система от
водовземането на жалбоподателя има ли включен жилищен блок (с четири входа, 54
апартамента и три вътрешни водомера) за ползване на вода за питейно - битови
нужди, от кога съществува, свързана ли е с ВиК системата на ВиК в ликвидация“
ЕООД гр. Пазарджик?
3.Какво количество вода, с оглед отчетите
на водомерите за блока и за предприятието, от водоснабдяването за посочения
период, е било предназначено за питейно-битови цели и какво за самостоятелно
питейно -битово водоснабдяване;средно какво количество питейно-битова вода е
използвана от жилищния блок преди ремонта, вкл. процесния период 2012-2016 г. и
след ремонта на системата през м. 05.2018 г. респективно цена на потребление
(по години) по цени 0,02 лв./м3, съгласно чл.10, ал.2, т. 1 във вр. с чл.З ,
ал.1 от Тарифата от 2011 г.?
Вещото лице икономист дава заключение
относно цената на потребление на количеството вода,отчетено по години и
месеци по данните от СТЕ за процесния
период.
Комплексната съдебно техническа и
икономическа експертиза дава отговор на въпроси,които не са спорни по делото,а
именно,че жалбоподателят снабдява с вода за питейно-битови цели ведомствен
жилищен блок.Спорът по настоящото дело ,всъщност ,е дали „Информационни
носители“ АД може да прави това съгласно даденото му Разрешително №
31510003/08.03.2007 г. и Решение № РР-1841/13.01.2014 г. на директора на БДИБР,от
тук и да заплаща такса за водовземане съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 2, т.
1 от Тарифата, като декларираните отнети водни количества са умножени по 0.02
лв. за куб.м. (т.е. по единичния размер на таксата за водовземане от подземни
води за питейно-битово водоснабдяване),вместо по 0.75 лв. за куб.м., колкото е
единичният размер на таксата за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване,
съгласно чл. 10, ал. 2. т. 2 от Тарифата.
Ето защо съдът няма да обсъжда приетата експертиза.
При така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган, чиито правомощия произтичат пряко от закона – чл.195б, ал.1 от ЗВ.
АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа
реквизитите, посочени в чл. 59 от АПК. В същия са изложени фактически и правни
основания за неговото издаване. Отразен е алгоритъмът, по който е определена
таксата и правното основание за нейната дължимост. Спазени са и
регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния
закон,противно на твърденията на жалбоподателя.
На жалбоподателят е изпратена ПДИ, редовно
връчена му на 21.05.2018 г.
Дадена е възможност на дружеството да
представи документи и факти, които доказват правата му или удостоверяват
липсата на задължения. В конкретния случай няма данни и твърдения за
представени такива.
Според чл.195б ал.2 от Закона за водите,
актът се съставя въз основа на писмени доказателства - извлечения от сметките,
по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение;
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
В случая актът е издаден въз основа на съставени
Констативни протоколи за извършен
контрол по смисъла на чл.194б ал.3 от ЗВ, вкл. и за изпълнение на задължението
по чл.194 от същия закон, въз основа на декларации по чл.194б от ЗВ от самото
юридическо лице в БД“ИБР“ – гр.Пловдив,както и на база платежни и счетоводни
документи.
Или, в обобщение АУПДВ е издаден в
предвидената писмена форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно
чл.195б,ал.2 от ЗВ.
Отразената в двата констативни протокола
проверка е направена въз основа
на декларации по чл.194б ал.1 от ЗВ .
Съгласно чл.188 ал.1 т.4 от
ЗВ директорът на басейнова дирекция или оправомощени от него
длъжностни лица контролират изпълнението на условията на издадените
разрешителни от вида на процесното.
Основният спор по настоящото дело е
досежно правилното приложение на материалния закон,изразяващо се в твърдението
на жалбоподателя за неправилно изчисление от страна на ответника на дължимите
суми.
Както вече се посочи,поддържа се ,че
оспореният акт е нищожен на основание чл.146,т.4 от АПК-противоречие с
материалноправните разпоредби.
При тези данни съдът счита, че оспореният
индивидуален административен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност,така както твърди жалбоподателят.Нищожността на административния акт
е форма на недействителност. Липсата на компетентност на органа при
издаване на акта и неспазване на
предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато
нарушението на административнопроизводствените правила и материалния закон,
както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки
конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на
административния орган.
Прието е становището, че нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими
недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не
пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на
нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност,
липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет,
несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които
по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да
доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението.
Не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя за противоречие на издаденото решение с материалноправните
разпоредби .
В конкретния случай се претендира
нищожност на оспорения АУПДВ,а за такава може да се говори само при пълна липса
на правно основание, невъзможен предмет и др.,което в настоящия случай не е
налице.Съображенията и претендираните пороци на административния акт в жалбата са основно по законосъобразността
на акта и в тази насока следва да бъде посочено следното.
Във връзка с изложеното в жалбата
твърдение, че жалбоподателят водоснабдява ведомствен жилищен блок, поради
невъзможност местния ВиК оператор да водоснабдява тези потребители, следва да
се отбележи, че с писмо с изх. № 03-00-64 от 04.03.2014 г. на МОСВ на
дружеството е указано, че осъществяваната от него услуга за доставяне на вода
за питейно-битови нужди на жители в бивши ведомствени жилищни блокове и няколко
къщи в с. Драгор е извън разрешената цел на водовземането, поради което
дружеството следва да предприеме действия за изменение на разрешителното в
частта, касаеща целта на разрешеното водовземане, тъй като използването на
водата за цели, различни от посочените в разрешителното, представлява нарушение
на условията на същото. В тази връзка се установява, че от страна на
„Информационни носители“ АД не са предприети действия по изменение на разрешителното,
с оглед приложимостта на по-ниския единичен размер на таксата, прилаган за ВиК
операторите. Също така, съгласно данните от Констативен протокол (КП) №
ПЗ-001/03.01.2017 г. на БДИБР, дружеството не е регистрирано като ВиК оператор.
С оглед събраните по делото
доказателства,съдът в настоящия си състав намира,че таксата за водовземане е изчислена правилно от
ответника съгласно ЗВ и Тарифата,както следва:
-таксата за водовземане по разрешителното
за 2012 г. е изчислена по данни от декларацията на жалбоподателя по чл. 1946 от
ЗВ за отнетото годишно водно количество - 32880 куб.м и по единичния размер на
таксата по чл. 10, ал. 2, т. 2 от Тарифата за цел „самостоятелно питейно-битово
водоснабдяване“ - 0, 75 лв./куб.м, като за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012
г. годишната такса възлиза на 24660 лв. От извлечение от сметката на БДИБР и платежно
нареждане от 19.04.2013 г., приложени към преписката, е видно, че от дължимата
такса за 2012 г. в размер 24 660 лв., дружеството е внесло сума в размер 657,60
лв. След приспадане на заплатената сума, дължимата такса за 2012 г. е в размер
на 24002, 40 лв.;
-таксата за водовземане по разрешителното
за 2013 г. е изчислена по данни от декларацията на жалбоподателя по чл. 1946 от
ЗВ за отнетото годишно водно количество - 34853 куб.м и по единичния размер на
таксата по чл. 10, ал. 2, т. 2 от Тарифата за цел „самостоятелно питейно-битово
водоснабдяване“ - 0, 75 лв./куб.м, като за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013
г. годишната такса възлиза на 26139.75 лв. От извлечение от сметката на БДИБР е
видно, че от дължимата такса за 2013 г. в размер 26139.75 лв., дружеството е
внесло сума в размер 697,06 лв. След приспадане на заплатената сума, дължимата
такса за 2013 г. е в размер на 25442, 69 лв.;
-таксата за водовземане по разрешителното
за 2014 г. е изчислена по данни от декларацията на жалбоподателя по чл. 1946 от
ЗВ за отнетото годишно водно количество - 34182 куб.м и по единичния размер на
таксата по чл. 10, ал. 2, т. 2 от Тарифата за цел „самостоятелно питейно-битово
водоснабдяване“ - 0, 75 лв./куб.м, като за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014
г. годишната такса възлиза на 25636.50 лв. От извлечение от сметката на БДИБР и
приложено платежно нареждане от 05.02.2015 г. е видно, че от дължимата такса
за2014 г. в размер 25636.50 лв.,
дружеството е внесло сума в размер 683,64 лв. След приспадане на заплатената
сума, дължимата такса за 2014 р. е в размер на 24952,86 лв.;
-таксата за водовземане по разрешителното
за 2015 г. е изчислена по данни от декларацията на жалбоподателя по чл. 1946 от
ЗВ за отнетото годишно водно количество - 50694 куб.м и по единичния размер на
таксата по чл. 10, ал. 2, т. 2 от Тарифата за цел „самостоятелно питейно-битово
водоснабдяване“ - 0, 75 лв./куб.м, като за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015
г. годишната такса възлиза на 38020.50 лв. От извлечение от сметката на БДИБР и
приложено платежно нареждане от 29.02.2016 г. е видно, че от дължимата такса
за2015 г. в размер 38020.50 лв.,
дружеството е внесло сума в размер 1013,88 лв. След приспадане на заплатената
сума. дължимата такса за 2015 г. е в размер на 37006,62 лв.;
-таксата за водовземане по разрешителното
за 2016 г. е изчислена по данни от декларацията на жалбоподателя по чл. 1946 от
ЗВ за отнетото годишно водно количество - 53548 куб.м и по единичния размер на
таксата по чл. 10, ал. 2, т. 2 от Тарифата за цел „самостоятелно питейно-битово
водоснабдяване“ - 0, 75 лв./куб.м, като за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016
г. годишната такса възлиза на 40161 лв. От извлечение от сметката на БДИБР е
видно, че от дължимата такса за 2016 г. в размер 40161 лв., дружеството е
внесло сума в размер 1070,96 лв. След приспадане на заплатената сума, дължимата
такса за 2016 г. е в размер на 39090,04 лв.
Определени правилно са и законните лихви за забава,като същите са дължими,
считано от нормативно определения краен срок за заплащане на годишните такси за
водовземане (който съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата е 31 март 2017 г.), като
размерът на лихвата е в зависимост от датата на погасяване на задължението /годишната
такса/.
Мотивиран от горното, при проверката по
чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Водим от горното, Административен съд
Пловдив,Първо отделение,I състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Информационни
носители“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Драгор,
Община Пазарджик „Индустриална зона“, представлявана от ***И.С., със съдебен
адрес:***, офис център 1, офис 11 за прогласяване нищожността на Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДЗ/ №72/26.07.2018 год., издаден
от Директора на „Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ - гр.
Пловдив, потвърден с Решение № 166/20.09.2018 год., на Министъра на околната
среда и водите гр. София.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Информационни носители“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Драгор, Община Пазарджик „Индустриална зона“, представлявана от *** И.С., със
съдебен адрес:***, офис център 1, офис 11 с искане за отмяна Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДЗ/ №72/26.07.2018 год., издаден от Директора на „Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ - гр. Пловдив, потвърден с Решение №
166/20.09.2018 год., на Министъра на околната среда и водите гр. София,като
незаконосъобразен и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,а
в частта на прекратяването има характер на определение,което подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: