№ 14
гр. Бургас , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20202120203311 по описа за 2020
година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.
К. И., ЕГН:**********, с адрес: гр. Бургас, ... против наказателно
постановление № НП 22-0000181/04.08.2020г, издадено от и.д. директор на
РД "АА", Бургас, с което на основание чл. 96а, ал. 3, предл. 2 от Закона за
Автомобилните превози, на жалбоподателя било наложено наказание „глоба”,
в размер на 500лв, за извършено нарушение на чл. 96а, ал. 3, предл. 2 от
Закона за Автомобилните превози и на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
Автомобилните превози, на жалбоподателя било наложено наказание „глоба”,
в размер на 200лв, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999г. на МТ.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно
постановление, като се поддържа, че същото е издадено в нарушение на
материалния закон, при нарушение на процесуалните правила и се излагат
съображения в тази насока. Моли се съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори
пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно
1
постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят не се явява
лично. Изпраща надлежно упълномощен процесуален представител. Същият
поддържа жалбата. Не ангажира доказателства. Прави искане за разноски.
За ответната страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в
съдебно заседание пред настоящия съд. Представят преписката по случая. Не
изразяват становище. Не ангажират доказателства. Не правят искане за
разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена проверка на 09.07.2020 г., около 13.20ч.в гр. Бургас, на
кръговото движение, пред бензиностанция „Лукойл”, на изхода за кв.
„Сарафово”, проверяващите – служители на ИА „АА” гр. Бургас установили,
че жалбоподателят управлявал МПС - автобус „Фолксваген Крафтер” от
категория M2 (20+1 места), с рег.№ ...., собственост на "Димис“ ЕООД.
Автобусът имал табела „Специализиран превоз” и превозвал 12 броя пътници
по маршрут ж.к. „Меден Рудник” - гр.Бургас - кв. „Сарафово” – гр. Поморие -
к.к. „Слънчев бряг”, като водачът превозвал двама пътника от гр. Бургас до
к.к. „Слънчев бряг” - ....ъс служебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска”,
които платили по 6 (шест) лева, без да са получили платежен документ за
превоза от водача, с което извършвал.....междуградска линия под формата на
специализиран превоз и водачър извършвал превоз на пътници - 4 (четирима)
пътници, без карта за специализиран превоз от гр. Бургас до к.к. „Слънчев
бряг”, по данни на пътниците.
Актосъставителят квалифицирал гореописаното като нарушения на чл.
96а, ал. 3, предл. 2 от Закона за Автомобилните превози и чл. 62, ал. 1, изр. 1
от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
2
Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетел по съставяне и
връчване на акта, предявен бил за подпис на нарушителя, който го подписал,
без възражения.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и
обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл. 96а, ал. 3, предл. 2 от
Закона за Автомобилните превози, на жалбоподателя било наложено
наказание „глоба”, в размер на 500лв, за извършено нарушение на чл. 96а, ал.
3, предл. 2 от Закона за Автомобилните превози и на основание чл. 105, ал. 1
от Закона за Автомобилните превози, на жалбоподателя било наложено
наказание „глоба”, в размер на 200лв, за извършено нарушение на чл. 62, ал.
1, изр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и
от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен даваща основание
на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда
спора по същество. Изложените в жалбата доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуални правила при съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление, съдът намира за неоснователни и като защитна теза с цел
3
избягване на административно наказателна отговорност.
Разпоредбата на чл. 96а, ал. 3 от Закона за Автомобилните превози,
гласи: „Водач на моторно превозно средство, който извършва превоз на
пътници по автобусна линия под формата на случаен или специализиран
превоз или превоз за собствена сметка, се наказва с глоба 500 лв.”
Легалните дефиниции на понятията „обществен превоз”, „автобусна
линия” и „специализиран автобусен превоз” са дадени в § 1, т.1, 22 и 23 от ДР
на ЗАвПр. Според § 1, т.1 от ДР на ЗАвПр, „Обществен превоз е превоз,
който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане”. Според §
1, т.22 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози
„Автобусна линия е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози
по утвърдено разписание”, а съгласно § 1, т.23 от ДР на ЗАвПр
„Специализирани автобусни превози са превозите на работници, ученици и
други по договор с определени от клиента маршрут и разписание”.
В конкретния случай, при извършената на 09.07.2020 г. проверка на
жалбоподателя, контролните органи са установили, че същият, като водач на
автобус, превозвал 6 пътника. На предното стъкло имало поставена табела
„Специализиран превоз”. Две от лицата, заплатили билети, за сумата от 6 лв.
От една страна, това че превозното средство е пътувало от гр. Бургас до
к.к. „Слънчев бряг” и обратно не води автоматично до извода, че с него е
осъществяван обществен превоз на пътници, още повече че съгласно текста
на цитираният по-горе § 1, т.23 от ДР на ЗАвПр, специализираните автобусни
превози се извършват по маршрут и разписание, които се определят от
клиента със сключения договор. От друга страна, фактът че две от
превозените лица, са заплатили билети, в размер на 6лв, категорично
потвърждава този факт. Наведените от защитата доводи, че останалите
пътници са били посочени в договорите за „случаен превоз” и качването на
двамата служители, заплатили билет е било случайност, като последните са
били служители на НАП, не води до оневиняване на жалбоподателя, а
потвърждава извършеното нарушение. Горепосоченото нарушение се
потвърждава и от показанията на актосъставителя, чиито показания са
4
последователни, непротиворечиви, съответстват на събрания по делото
доказателствен материал, поради което, следва да бъдат кредитирани.
Нормата на разпоредбата на чл. 96а, ал. 3 от Закона за Автомобилните
превози, съдържа информация за дължимо поведение и е санкционна, като
определеното наказание е с фиксиран размер и не може да бъде изменено от
Съда.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТ указва, че „При специализираните превози всеки пътник трябва да има
карта, издадена от превозвача, по образец (приложение № 10),
удостоверяваща правото му да пътува. Картите са с размери 60 мм x 100 мм, с
черни букви на бял фон.” Картата за „Специализиран превоз“ е по образец и
следва превозвачът да снабди с нея пътуващите. Безспорно е установено, че
автобусът е превозвал 6 пътника, двама от които, служители на НАП.
Останалите 4 пътника, не са представили карти, при поискване от
контролните органи. Задължение на водача на автобуса е, когато пътниците,
за които има договори за специализиран превоз се качват, той да им провери
картите, което същият, не е направил.
Установената с акта фактическа обстановка, относно това нарушение,
също се потвърждава от показанията на актосъставителя и от събраните по
делото доказателства и с оглед липсата на доказателства в обратна насока,
съдът намира, че нарушението е безспорно доказано.
Нарушението на разпоредбата на е обявено за наказуемо с
административно наказание „глоба или имуществена санкция”, в размер на
200 лв. Наказанието е с фиксиран размер и не може да бъде изменяно от съда.
Нарушението на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ е обявено за наказуемо с административно наказание
„глоба”, в размер на 200 лв, посочено в разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗАвтП.
Наказанието също е с фиксиран размер и не може да бъде изменяно от съда.
Съдът счита, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното
наказателно постановление, за реализиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършването на горепосочените
5
административни нарушения и същото следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав, като инстанция по същество след извършена
проверка за законност констатира, че в случая не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, т.е. не е налице маловажен случай,
тъй като не е налице незначителност на вредните последици, точно
обратното, извършването на нерегламентиран обществен превоз, води до
ощетяване на фиска и не са налице смекчаващи обстоятелства, които да водят
до по-ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски. Извършеното нарушение е безспорно доказано и НП е потвърдено,
но АНО, не са направили искане за раноски, поради което, същите остават,
както са направени от страните.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1,
предл. 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП 22-
0000181/04.08.2020г,, издадено от и.д. директор на РД "АА", Бургас против Г.
К. И., ЕГН:**********, с адрес: гр. Бургас, ..., с което на основание чл. 96а,
ал. 3, предл. 2 от Закона за Автомобилните превози, на жалбоподателя било
наложено наказание „глоба”, в размер на 500лв, за извършено нарушение на
чл. 96а, ал. 3, предл. 2 от Закона за Автомобилните превози и на основание
чл. 105, ал. 1 от Закона за Автомобилните превози, на жалбоподателя било
наложено наказание „глоба”, в размер на 200лв, за извършено нарушение на
чл. 62, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7