Определение по дело №105/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260228
Дата: 5 май 2021 г.
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20215000600105
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260228

гр. Пловдив, 05.05.2021 г.,

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

          Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                     ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

 

при участието на секретаря Нина Стоянова и на прокурора Николай Божилов, като разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ, ВЧНД № 105 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

С Определение от 04.02.2021г. по  ЧНД № 23/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик на осъдения С.В.К., на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание по Присъда №40/06.10.2016г. по НОХД № 625/2016г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, влязла в сила на 06.10.2016г. и Споразумение № 238/17.08.2016г. по НОХД № 1678/2016г. по описа на Районен съд – Пазарджик, влязло в сила на същата дата, „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, към което са присъединени „Глоба“ в размер на 1000 лева и 10 месеца „Лишаване от право да управлява МПС“, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на определението.

В жалбата се изразява недоволството на осъдения С.К. срещу неправилното и незаконосъобразно приложение на чл.66 от НК, без да се вземе предвид, че по постановените преди това присъда и определение за одобряване на споразумение му е бил определян изпитателен срок, който отдавна е изтекъл, като се визира, че по последното дело, това е станало на 07.10.2019 г. По този начин с определения му нов изпитателен срок, без да се вземат предвид изминалите по присъдата и споразумението предходни изпитателни срокове, на практика ще следва да изтърпи общ изпитателен срок от 6 години и 6 месеца, което е  в противоречие със закона и влошава правното му положение. В тази връзка се иска от въззивния съд да отмени определението в частта за изпитателния срок, който да се приеме, че започва да тече от изпълнението на наказанието по последното по ред дело, т.е. е изтекъл към 07.10.2019г.

На ОП – Пазарджик е съобщено за подадената частна жалба, но не е взето отношение.

В съдебно заседание осъденият С.К. и неговият защитник – адв. П. не се явяват, редовно призовани, без да сочат уважителна причина. От осъдения е постъпила писмена молба, с която моли съда да даде ход на делото като бъде уважена подадената жалба.

Прокурорът предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

        Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е основателна, макар и не изцяло по съображенията, изложени в нея.

Производството  по чл. 306, ал. 2, вр ал. 1, т. 1 от НПК е образувано по молба на осъдения С.В.К. за определяне на общо наказание по НОХД № 625/2016г. на ОС – Пазарджик и по НОХД № 1678/2016г. на РС – Пазарджик, тъй като е счел, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, за определянето на едно общо най-тежко наказание.

Безспорно от събраните по делото доказателства е установено, че осъденият С.В.К. е бил осъждан, както следва:

1. С Присъда №40/06.10.2016г. по НОХД № 625/2016г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, за престъпление по чл.304а, вр. чл.304 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „Глоба“ в размер на 1000 лева, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено по чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Деянието е извършено на 07.08.2016г. Присъдата е влязла в законна сила на 22.10.2016г. /не както е прието от ПзОС на датата за постановяване на присъдата от 06.10.2016г./.

2. Със Споразумение № 238/17.08.2016г. по НОХД № 1678/2016г. по описа на Районен съд – Пазарджик, за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено по чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. На основание чл.343г от НК му е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца, считано от 07.08.2016г. Деянието е извършено на 07.02.2016г. Споразумението е влязло в сила на 17.08.2016г.   

Окръжен съд – Пазарджик е счел в атакуваното протоколно определение от 04.02.2021г., че са налице условията на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за поисканото от осъдения С.В.К. групиране на наказанията по горепосочените две осъждания, от които последно по ред се явява влязлата в сила присъда по НОХД № 625/2016 г. на ОС – Пазарджик, като деянието по нея е било извършено преди влизане в сила на предходния съдебен акт на РС – Пазарджик. 

Но при така описаната безспорна съвкупност от престъпления, неправилно и незаконосъобразно е определено на осъдения С.К., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо наказание в размера на най-тежкото от тях, а именно наложеното по НОХД № 625/2016г. на Пазарджишкия окръжен съд от 1 година „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено по чл.66 от НК за нов изпитателен срок от 3 години, към което са присъединени „Глоба“ в размер на 1000 лева и 10 месеца „Лишаване от право да управлява МПС“.

Съдебната практика допуска ново произнасяне на съда с определение по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК за извършване на групиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с влезлия в сила съдебен акт с характера на присъда, по делото на съда не са били известни всички предходни осъждания на лицето /справката за съдимост на л. 29 от ДП към НОХД №662/19г./[1]. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.4 от НК, когато по една или всички присъди подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по чл.64, ал.1 или чл.66 от НК, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне. Или когато подсъдимият е освободен от изтърпяването на наказанията по всички присъди на основание чл. 66 от НК, съдът, който определя общото наказание, отново решава въпросът за неговото изтърпяване. И в тези случаи, той може да отложи изтърпяването на общото наказание с определянето на нов изпитателен срок или да постанови ефективното му изтърпяване, наложено за всички присъди с условно осъждане[2].

Същевременно с това реабилитация по право по чл.86 от НК може да настъпи както за лицата, които са осъдени с една присъда, така и тези, осъдени с няколко присъди, но са налице условията за определяне на едно общо наказание по чл.23-25 от НК[3].

Но в конкретния случай сме изправени пред една по-особена хипотеза, при която макар и формално да са налице законовите условия за групиране на наложените с отделните осъждания на С.К. наказания, макар и настоящото производство да е инициирано по негова молба, подобно произнасяне на съда не е в негов интерес, най-вече с определянето на нов изпитателен срок за групираните наказания лишаване от свобода.

Наложените наказания на осъдения С.К. по Споразумение № 238/17.08.2016г. по НОХД № 1678/2016г. на Районен съд – Пазарджик, влязло в сила на същата дата са съответно - „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, отложено по чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, изтърпяно след изтичането му на 17.08.2019г., а „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца, считано от 07.08.2016г. е изтърпяно още към 07.06.2017г. И тъй като в рамките на определения му за това осъждане изпитателен срок осъденото лице не е извършило друго престъпление би следвало да се счита за реабилитирано по право по чл.86, ал.1, т.1 от НК.

Наложените наказания на осъдения С.К. с Присъда №40/06.10.2016г. по НОХД № 625/2016г. на Окръжен съд – Пазарджик, влязла в сила на 22.10.2016г. са съответно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено по чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години и „Глоба“ в размер на 1000 лева. В рамките на определения изпитателен срок, осъденото условно на лишаване от свобода лице отново не е извършило друго престъпление и по принцип има възможност за реабилитация по право за това наказание на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК след изтичането на този срок към дата 22.10.2019г.

Но тъй като е осъдено заедно с това и на наказание „Глоба“, за която има образувано изпълнително производство и до момента не е била заплатена изцяло /Вж. последните страници на НОХД №625/2016г./, неприложими се явяват и нормите за изпълнителската давност, поради забраната на чл. 82 , ал.5, вр. ал.4 от НК.

В тази връзка следва да се има предвид и нормата на чл.86, ал.1, т.3 от НК, която не позволява неговата пълна реабилитация по право, поради неизпълнението на това допълнително по-леко наказание. Последната би била налице само при пълното заплащане на това задължение /с остатък от 99,89 лева/, след което ако в течение на 1 година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер[4].

Този срок би бил още по-голям, ако се вземе предвид и визираната в новата съдебна практика хипотеза за реабилитация, когато имаме неизпълнено наказание глоба, при образувано изпълнително производство, след последователно изтичане на сроковете по чл.82, ал.1, т.5 или чл. 82, ал.4, вр. ал.1, т.5 и тези по чл.86-88а от НК[5].

Всичко това налага изводът, че следва да се уважи жалбата на осъдения С.В.К., като се отмени обжалваното протоколно определение на Окръжен съд – Пазарджик, с което е допуснато групиране на наложените му наказания, както и да се прекрати производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

Предвид на изложеното и на основание чл. 341, ал.1, вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК Пловдивският апелативен съд и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение от 04.02.2021г., постановено по ЧНД № 23/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 105/2021г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                     ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                                                                2.



[1] По аргумент от противното на т.2 от ТР. №3/16.11.2019г. по т.д. №3/2009г. на ОСНК на ВКС.

[2] Вж. т.3 от ТР. № 14/30.04.1987г. по н.д. № 6/87г. на ОСНК на ВС, Р. № 30/2.02.2009 г. по н. д. № 724/2008 г., Р. № 91/5.03.2003 г. по н. д. № 727/2002 г., Р. № 242/28.01.2020 г. по н. д. № 1033/2019 г., всички на I н. о. и Р. № 476/19.01.2009 г. по н. д. № 442/2008 г., II н. о. на ВКС.

[3] Вж. ТР. № 54/1.06.1961г. по н.д. № 34/61г. на ОСНК на ВС, Р. № 462/14.10.2010г. по н.д. № 436/2010г., Р. № 283/27.05.2013г. по н.д. №801/2013г. и Р. № 403/5.12.2014г. по н.д. № 1128/2014г., Р. №127/1.12.2020г. по н.д. №360/2020г., всички на I н.о. на ВКС.

[4] Вж. Реабилитацията по българското наказателно право, Илкова, Р., ИК „Сиби“, 2015г., с. 143 – 144, бел. под линия 188.

[5] Вж. т.4 на ТР. №2/28.02.2018г. по т.д. №2/2017г. на ОСНК на ВКС.