Силистра,
18.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Мирена Стефанова и в присъствието на прокурора Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от съдия Стоева гр. д. № 66 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК
във вр. с чл. 542-548 ГПК във вр. с чл. 38, ал.4 ЗГР.
С решение №
260016/03.09.2020г., постановено по гр.д. № 400/2019г., ТРС е отхвърлил като
неоснователна молбата на И.Б. и Н.П. за установяване по отношение на Община
Главиница, че лицето Осман Б. е родено на *** ***, от баща Акиф и майка Хайрие
и да разпореди на Община Главиница да състави акт за раждане на Осман Б., с
дата, месец и година, както следва: 01.07.1925 година в с. Зафирово.
Недоволни от постановеното решение, са останали И.Б. и Н.П.,
които чрез процесуалния си представител го обжалват в законоустановения срок.
Считат, че същото е незаконосъобразно и неправилно, поради което молят съда да
го отмени и постанови друго, с което да се уважи молбата им.
Заинтересованата страна Община Главиница не изпраща представител в с. з.
и не депозира становище по жалбата.
Заинтересованата страна Окръжна прокуратура гр. Силистра изразява становище за неоснователност на
жалбата.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Пред ТРС молителите са подали молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК за установяване
на факт с правно значение, а именно, че техният починал баща Осман Б. е роден
на ***г***.
Охранителното производство за установяване на факти (глава 50 ГПК) има за
цел да замести със съдебно установяване унищожения официален удостоверителен
документ, за който законът предвижда да се съставя в свидетелство на факт с
правно значение. Решението, с което такава молба се уважава, замества
обвързващата доказателствена сила на унищожения документ.
Поначало няма процесуална пречка наследник да поиска по реда на гл. L
(чл. чл. 542-548) от ГПК съдът да разпореди съставянето на акт за раждане на
неговия наследодател в хипотезите, когато такъв е бил съставен, но е изгубен
или унищожен и няма възможност да бъде възстановен по административен ред и
същевременно страната има правен интерес от това. В този см. и Р. № 134/
22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2252/2019 г., IV г. о.
Настоящият въззивен състав приема, че така подадената молба с правно
основание в разпоредбата на чл. 542, ал. 1 е допустима. В случая молителите обосновават
правния си интерес с необходимостта от уреждане на наследствени правоотношения
в България, както и с придобиване от тяхна страна на статут на постоянно
пребиваващи в България и евентуално българско гражданство. Твърдят, че баща им
е роден в с. Зафирово през 1925г., но актът му за раждане е изгубен. Твърдят,
че при издаване на препис от гражданската регистрация в каймакамство Инегьо, Р.
Турция, са установили че в документа няма вписан № на акта за раждане на баща
им Осман Б., а само е посочено, че е роден на *** г. в гр. Силистра. Твърдят
също, че приживе той им е разказвал, че е роден на същата дата и година, но в
с. Зафирово, като този факт име бил споделен и от техни близки и познати.
Видно от представеното удостоверение от Община Главиница, в регистрите на
актовете за гражданското състояние, които се съхраняват в Общината, липсват
регистри на с. Зафирово за раждане през 1925г.
От представеното по делото писмо от Министерство на вътрешните работи на
Румъния, Национален архив /стр.36 от делото/ се установява, че при проучване на
регистрите и документите в секция Гражданско състояние на окръзите Калиакра и
Дуростор – регистри за гражданското състояние за родените през 1925г., издадени
от Кметство община Сарсънлар /село Зафирово/ - България, не е идентифициран
търсеният акт за раждане на лицето Осман Б., родено на ***г. в с. Зафирово.
От приложените от молителите преписи от документи за гражданска
регистрация на община Биледжик меркез, област Биледжик, село Джумхурийет
махаллеси /стр.9-10/, е видно че в същите Осман Б., с ЕГН в РТурция 34753037204,
е записан като роден на ***г. в
гр.Силистра, с бащино име Акиф, а майчино - Хайрие. Отразено е, че като
гражданин на Румъния, съгл. чл. 6-в от Закона за гражданство № 2510 и въз
основа на решение № 2/1912 от 27.01.1935г. на МС, е приет за турски гражданин.
Във връзка с установяване на факта, че Осман Б. е роден на ***г. в с.
Зафирово, молителите ангажират пред ТРС показанията на двама свидетели. Показанията
на същите обаче са непоследователни и противоречиви, като и двамата свидетели свидетелстват
за лице на име Акиф, а не за лицето Осман. Освен това единият от тях посочва,че
Акиф е бил роден в с.Зафирово, а другият,че е бил роден в с.Коларово. Правилно
ТРС е съобразил, че всъщност Акиф е баща на Осман и свидетелските показания
относно него са неотносими по делото.
Правилно е съобразено от първоинстанционния съд и обстоятелството, че при
положение, че бащата на молителите е роден на ***г. в с.Зафирово, както се
твърди, то ноторно известно е, че към
посочената дата /от лятото на 1913г. до есента на 1940г./ това населено място е
било в пределите на Румънската държавата и към момента на емигрирането на
бащата на молителите в Турция, той е приет в Турция от 27.01.1935г. като
румънски гражданин, както е посочено и в представения по делото на стр. 5
документ, издаден от турските власти.
През 1925 г., когато се твърди, че е роден бащата на молителите, Южна
Добруджа е била под юрисдикцията на румънската държава. Лицата от български
произход с местожителство в Южна Добруджа са били румънски поданици до влизане
в сила на закона за уреждане на поданството в Добруджа, утвърден с Указ №
260/16.11.1940 г., обн. ДВ, бр. 263/21.11.1940 г. Съгласно чл. 1 от Закона и
установения с него принцип на местожителството за приемане на българско
поданство, те стават български поданици от 15.09.1940 г., но към тази дата Осман
Б. вече е бил с местожителство в Турция и приет за турски гражданин като
гражданин на Румъния и по силата на тази разпоредба не може да придобие
българско поданство.
Съобразявайки това, ТРС е приел, че Осман Б. никога не е бил български
гражданин и български орган на власт не е имал право и задължение да издава
актове за неговото гражданско състояние
и съд в Република България не може да издаде решение, с което да задължи
съответната администрация да издаде искания акт за гражданско състояние, тъй
като чл.38 ал. 4 и чл.35 ал. 1 от ЗГР в конкретния случай са неприложими
предвид обстоятелството, че съгласно чл.1 ал. 1 от ЗГрР този закон урежда
условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в България,не
и на граждани на други държави. Следва да се посочи обаче, че съгласно чл.3,
ал.1 ЗГрР в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията
по чл. 1, ал. 2 не само за всички лица, които към момента на настъпване на
събитието са български граждани, но и за лицата, които не са български
граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията
на Република България. Назависимо от това, крайният извод на съда е правилен,
тъй като лицето Осман Б. освен че към момента на раждането си не е бил
български гражданин, то и към момента на настъпване на събитието на неговото
раждане /както се твърди, че е станало в с. Зафирово пред 1925г./ не се е
намирал на територията на Българската държава. В допълнение и не на последно
място следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да е доказателства,
установяващи че лицето Осман Б. е роден на *** ***.
Съобразявайки всичко изложено до тук, СОС счита, че депозираната молба на
И.Б. и Н.П. за установяване по отношение на Община Главиница, че лицето Осман Б.
е родено на *** ***, от баща Акиф и майка Хайрие, се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Като е достигнал до същия краен извод, ТРС е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, СОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260016/03.09.2020г., постановено по гр.д. №
400/2019г. по описа на ТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: