Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

от

20.04.2017 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Козлодуйски районен

Съд

граждански

състав

 

В публичното заседание на двадесети март 2017 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

 

Секретар

М.М.

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело №

973

по описа за

2016

година.

и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

„А.К.“ ЕАД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор И.Т.А., е предявило в условията на обективно кумулативно съединяване против Е.Н.П., ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, с които моли съда да признае за установено спрямо ответника, че същия дължи на ищцовото дружество сумата от 773.32 лв., от които 758.17 лв. главница за неплатена консумирана топлинна енергия и топла вода за месец септември 2015 г., и лихва за забавено плащане в размер на 15.15 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в процеса разноски – платена държавна такса за образуване на заповедното производство в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК в размер на 150 лв., съгласно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 266/22.03.2016 г. по ч. гр. дело № 415/2016 г. на КРС. Претендират се и разноски по настоящото дело.

Копие от исковата молба и доказателствата е връчена на ответника с указание за отговор в месечен срок от получаване на съобщението.  В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба. Не е постъпило и писмено становище по делото.

Исковете са с правно основание чл. 422 и сл. ГПК.

Събрани са писмени доказателства.

           Ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковете.

В първото съдебно заседание по делото процесуалния представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение, при условията на чл. 238 ал. 1 ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, искът е и вероятно основателен. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение ответника Е.Н.П., ЕГН ********** ***, с което следва исковете да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е.Н.П., ЕГН ********** ***, че същия дължи изпълнение на „А.К.“ ЕАД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, по издадената по ч. гр. дело № 415/2016 г. по описа на Козлодуйски районен съд заповед № 266/22.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата от 773.32 лв., от които 758.17 лв. главница за неплатена консумирана топлинна енергия и топла вода за  месец септември 2015 г., и лихва за забавено плащане в размер на 15.15 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Е.Н.П., ЕГН ********** *** да заплати на „А.К.“ ЕАД ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, направените в заповедното производство разноски – платена държавна такса за образуване на заповедното производство в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК в размер на 150 лв., съгласно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 266/22.03.2016 г. по ч. гр. дело № 415/2016 г. на КРС, както и направените в исковото производство разноски в размер на 75.00 лв. за внесена държавна такса и сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.  

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239 ал. 4 ГПК.

 

Районен съдия: