№ 105
гр. Благоевград, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500958 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение №500460/07.07.2022 г. постановено на по гр.дело №461/2021 по
описа на РС-Разлог. С атакуваното решение на основание чл.32,ал.2 от ЗС е разпределено
ползването на два съсобствени на страните имоти.
Във въззивната жалба се излага, че атакуваното решение е „частично неправилно“ и
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Моли съдът да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е прието за
неразделна част от него да се счита приложена скица на вещо лице, като същата бъде
коригирана съобразно доказателствата и материалния закон.Намира, че би следвало да се
извърши корекция върху скицата, която е неразделна част от постановеното и атакувано
решение, като вместо цифрата 6, изписана върху т.н. лице на имота, отредено за ползване от
Н. Т. Е., да се запише друга по-малка цифра, съотвестстваща на квадратурата на отредената
му с решението за ползване част от процесния имот за сметка на увеличаване на лицето на
този имот, предоставено за ползване на Р. Е., съобразно предоставената му част от същия
имот.
Отправено е искане съдът да постанови съдебно решение, с което да уважи изцяло
въззивната жалба и отмени решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част
като неправилно и незаконосъобразно
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК ответника с отговора на въззивната жалба оспорва
1
същата. Излага съображения за правилността на обжалваното решение.Сочи се, че не става
ясно дали в случая се касае за искане за поправка на очевидна фактическа грешка или за
неправилност на първоинстанционното решение, а ако е второто - не е ясно в какво точно се
състои порочността.Въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно и
законосъобразно, като PC Разлог се е съобразил напълно с приетата и неоспорена съдебно-
техническа експертиза. Иска съдът да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да
потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Иска да бъдат
присъдени сторените съдебно- деловодни разноски по делото.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, жалбоподателят Р. К. Е.,
редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв. С.. Същият поддържа искане за
отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на
сторените пред първата инстанция разноски. Претендират се и разноски пред въззивната
инстанция, за които се представя списък.
Въззиваемите -редовно призовани, не се явяват. За всички се явява адв. К., който моли да
се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Посочва, че
цитираната от процесуалния представител на жалбоподателя скица е изготвена от вещото
лице по допусната от първата инстанция експертиза, тази експертиза не е била оспорена и в
настоящото дело не е ясно какво всъщност иска ответната страна - дали поправка на ЯФГ, за
което обаче има друг ред, а не чрез обжалване на решението. Претендира разноски по чл. 38
от ЗА.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока
по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Съгласно чл.269 ГПК,
въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките
на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните
норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.№
1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е
валидно, като е постановено от родово компетентен съд, функциониращ в надлежен състав,
изготвено е в писмена форма, в пределите на правораздавателната власт на съда и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил.При проверката за допустимост на
първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че решението е допустимо,
поради което не се налага неговото обезсилване.
По правилността на решението, съдът намира следното:
Решението е правилно, а въззивната жалба е неоснователна. С оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:Производството пред районен съд - Разлог е
образувано по искова молба на Р. Е. против Д. П. , Ф. П., М. П. и Н. Е. за разпределяне
ползването на два събобствени имота . Правното основание на исковата претенция е чл. 32,
ал. 2 от Закона за собствеността.
2
Решаващия съд е изслушал заключението по назначената съдебно-техническа експертиза,
изпълнението на която е възложено на вещото лице И.К.. В съдебно заседание, проведено на
15.04.2022 г. заключението не е оспорено от страните и е прието към доказателствения
материал по делото. В хода на устните състезания в същото това съдебно заседание
страните, както ищеца така и ответниците са посочили, че желаят съдът да постанови
решение, в което да се възпроизведе II вариант от заключението на вещото лице. Съдът се е
съобразил с волята на ищеца и ответниците и е постановил съдебен акт, като е разпределил
ползването на съсобствените имоти съгласно II вариант от заключението на в.л.. Скицата
от заключението отразяваща II вариант е неразделна част от съдебния акт, санкционирана е
с подписа на съдията постановил същия.
С оглед горното съдът намира, че не са налице основания за уважаване на въззивната жалба
и за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноските: Въззивника трябва да бъде осъден да заплати
възнаграждението на адвокат Я. К. в размер на 400 лева. Ангажирани са доказателства за
предоставена безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита
и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.
38, ал. 1, т. 3 пр.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38,
ал. 1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения
адвокат за осъщественото в настоящото производство процесуално представителство. За да
упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 ЗАдв., като
наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай,
съгласно чл. 38 от ЗАдв. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. /В тази връзка определение № 70/ 08.02.2017 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2445/16 г. второ т. о. и определение № 41/25.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
2127/16 г. първо т. о. /
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 500460 от 07.07.2022 г., постановено по гр.д. № 461/2021 г.
по описа на РС-Разлог.
ОСЪЖДА Р. К. Е., ЕГН **********, с адрес: адрес да заплати на Ф. Д. П., ЕГН
3
********** с адрес гр. П, адрес, М. Д. П., ЕГН **********, с адрс гр. адрес, ЕГН
**********, с адрес адрес направените по делото разноски в размер на 400 лв. адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280,
ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4