Р
Е Ш Е
Н И Е №701
гр.Видин, 29.10.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският
районен съд , гражданска колегия , в публично заседание на тридесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Нина Николова
при
секретаря М.П. като разгледа докладваното от съдия
Нина
Николова гр.дело № 2109 по описа за 2019г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК.
Подадена е искова молба от З.К.Е. *** срещу „У.Б.“ АД и „М.“АД, в която е предявен отрицателен
установителен иск за установяване липсата на облигационни правоотношения
отношение между ищеца и всеки от
ответниците, произтичащи от договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № TR 2485354/19.02.2010г., и за
прогласяване на договор за нищожен поради липса на съгласие.
Излага
се, че договорът е сключен с К.Д.Д. , бивш съпруг на ищеца, а последната е
посочена в договора като солидарен длъжник, но не е сключвала договор с нито
един от ответниците, и не е полагала подпис върху договора. На основание същия
договор е издадена заповед по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1848/2012г.на РС
Габрово, и изпълнителен лист, и че е образувано изп.дело № 20127220401723 на
ЧСИ рег.№722 Г.Б. с район на действие ОС В..По същото дело е изпратена покана
за доброволно изпълнение от 21.01.2013г.
до ищцата за доброволно изпълнение на задължението, като и е указано и
пристъпване към принудително изпълнение, ако не изпълни в посочения срок. Твърди
се, че във връзка с подадена от нея жалба до РП Видин , е образувано
ДП№ЗМ-1/2018г. по описа на ОД МВР Видин по пр.пр.№ 02010/2017г. по описа на РП
Видин, по което е назначена графическа
експертиза, установила, че положения подпис под договора за кредит не е на
ищцата.Производството е прекратено с Постановление от 09.05.2018г. на основание
чл.чл.242, ал.1, вр.с чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.3 НПК, във вр. с
чл.80, ал.1, т.4 НК. Иска се допускане на обезпечение на иска чрез спиране на
изпълнителното производство по отношение на ищеца.Представени са писмени
доказателства.
Исковата молба, заедно с приложенията,
на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответниците, като в срока по същия
текст е постъпил отговор от втория ответник. Прави се възражение, че по
договора са постъпвали доброволни плащания на вноски от ищеца.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Не се спори по делото,
че договор
за банков потребителски кредит на
физическо лице № TR 2485354/19.02.2010г., е сключен между
първият ответник и К.Д.Д. , бивш съпруг на ищеца, а последната е посочена в
договора като солидарен длъжник.Не се спори, и че на основание същия договор е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1848/2012г.на РС Габрово, за сумите 4169.32 евро главница
,ведно със законната лихва,считано от 31.07.2012г. до окончателното
издължаване, 762.12 евро лихва за периода 19.07.2011г.-29.07.2012г. и 450.52
лева разноски, и е издаден изпълнителен лист, и че е образувано изп.дело
№ 20127220401723 на ЧСИ рег.№722 Г.Б. с район на действие ОС В.. Видно от
постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.05.2018г. на РП
Видин , производството е образувано за това , че на 19.02.2010г. в гр.Видин,
пред УникредитБулбанк С., филиал Видин съзнателно е използван неистински частен
документ-договор за банков потребителски кредит на физическо лице№ TR
2485354/19.02.2010г.,, сключен между „У.Б.“
АД като кредитор и К.Д.Д. от гр.Габрово като кредитополучател и З.К.Е. като
солидарен длъжник, на който, в частта на солидарния длъжник, е придаден вид,че
представлява конкретно писмено изявление на З.К.Е. ***-престъпление по чл.316
вр. с чл.309, ал.1 НК. Установено е в досъдебното производство, че подписът в
реквизит солидарен длъжник не е изпълнен от посочената като автор Е.. По делото
е назначена съдебно графическа експертиза, която не е оспорена от страните, и която съдът
възприема като обективно и компетентно изготвена. Заключението на вещото лице
е, че подписите, положени срещу реквизитите солидарен длъжник, изпълнени на
всяка страница в документа Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № TR 2485354/19.02.2010гне са идентични с
представените свободни и нотариално заверени образци от подписа на З.К.Е..
При така изяснената
фактическа обстановка, Съдът намира следното: Безспорно се установява, че
подписите, положени в Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № TR 2485354/19.02.2010г не са идентични с представените
свободни и нотариално заверени образци от подписа на З.К.Е., следователно
същата не е направила волеизявление за сключване на посочения договор, поради
което съдът намира предявеният установителен иск за основателен.
Възраженията на ответниците, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила, и не би могло да бъде оспорвана, тъй
като ищцата не се е възползвала от правните възможности за подаване на
възражение , съдът намира същите за неоснователни. Съдът в доклада си е
посочил, че до ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение, но няма
доказателства в производството връчена ли е и по какъв начин. Съгласно чл.424 ГПК дори при влязла в сила заповед за изпълнение е възможно да се предяви иск
за оспорвае на вземането когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение, които не са могли да бъдат
известни до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Разпоредбата
на чл.439 ГПК също позволява оспорване чрез иск на изпълнението, в случаите , в
които се твърди настъпване на факти след приключване на съдебното дирене в
производството ,в което е издадено основанието за изпълнение.
В случая не се събраха доказателства,
кога и по какъв начин ищцата е узнала за издадената заповед за незабавно
изпълнение срещу нея, с оглед обстоятелството, че не е сключвала договора,
основание за издаване на заповедта. Не се установи кога на същата е връчена
призовката за доброволно изпълнение и дали е връчена по реда на чл.47 ГПК,
както и дали е проведено исково производство по чл.422 ГПК. Не се установиха и
твърденията на ответниците, че ищцата е погасявала суми по договора.
По отношение на иска за прогласяване на
нищожност същият е неоснователен , тъй като не се установи порок на волята, а
липса на такава. При липсата на съгласие волята се
изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи правни
последици. Следователно трябва да съществува някакво волеизявление, но това
съществуване е само формално, тъй като всъщност липсва съгласие на едната или
на двете страни. Липсата на волеизявление трябва да е
пълна, т.е. такова изобщо да не съществува или то да е приравнено на
несъществуващо, защото, ако волеизявлението е опорочено, това е основание за
унищожаемост, а не за нищожност. Възможно е субектът изобщо да не желае
настъпването на правните последици (например при насилие) или пък да желае
правните последици, но поради обективни причини волеизявлението му се счита за
несъществуващо (малолетни, поставени под пълно запрещение).
Липсата
на съгласие следва да се преценява към момента на сключване на договора;
предварителната и последващата липса на съгласие са правно ирелевантни. Липсата
на съгласие трябва да се съдържа в самото волеизявление. Подправянето или
унищожаването на документа не може да доведе до нищожност поради липса на
съгласие .
На ищеца следва да бъдат присъдени и половината
от разноските в настоящото производство с оглед уважената част от исковете в
размер 675.00 лева адвокатско възнаграждение, внесено в брой и по банкова
сметка, ***ствие от 16.09.2019г, 176.02 лева платена държавна такса и 100.00
лева възнаграждение на вещо лице. По отношение възражението за прекомерност,
направено от ответниците, същото е неоснователно.Предявени са два обективно
кумулативно съединени иска, възнаграждението за които съгласно чл.7, ал.1, т.4
и чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата №1 за минималните адвокатски възнаграждения е
860.00 лева за установителния иск и 600.00 за обявяване на нищожност, в
редакцията и към сключване на ДПЗС, при което е видно, че уговореното
възнаграждение е по-малко от минималното. Неоснователно се иска прилагане на
разпоредбите в редакцията на Наредбата за периода 15.05.2020г. до 31.07.2020г.
Ищцата следва да понесе половината от разноските, направени от „М. АД в размер 150.00 лева юрисконсулско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска за обявяване нищожността
на Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № TR
2485354/19.02.2010г, сключен между „У.Б.“ АД, К.Д.Д. с ЕГН: ********** и З.К.Е. с ЕГН: **********, по отношение на последната.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между З.К.Е., ЕГН: ********** и постоянен адрес ***, „У.Б.“ АД,ЕИК
********* и адрес гр.С., район В. , пл.Св.Н. 7 и „М.“АД, ЕИК ********* и адрес
гр.С., район С., ул.Г.С.Р. №147, ап.14, че „У.Б.“
АД,ЕИК ********* и адрес гр.С., район В. , пл.Св.Н. 7 и „М.“АД, ЕИК ********* и
адрес гр.С., район С., ул.Г.С.Р. №147, ап.14 нямат вземане към З.К.Е., ЕГН: **********, за сумите, посочени в Заповед №3422/06.08.2012г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1848/2012г.на РС Габрово, и издадения на
основание същата заповед изпълнителен лист в размер 4169.32 евро главница
,ведно със законната лихва,считано от 31.07.2012г. до окончателното
издължаване, 762.12 евро лихва за периода 19.07.2011г.-29.07.2012г. и 450.52
лева разноски.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД,ЕИК
********* и адрес гр.С., район В. , пл.Св.Н. 7 и „М.“АД, ЕИК ********* и адрес
гр.С., район С., ул.Г.С.Р. №147, ап.14, да заплатят в условия на разделност и поравно на З.К.Е.,
ЕГН: ********** и постоянен адрес ***, сумата от 951.02 лева
разноски в производството.
ОСЪЖДА З.К.Е.,
ЕГН: ********** и постоянен адрес *** да заплати на
„М.“АД, ЕИК ********* и адрес гр.С., район С., ул.Г.С.Р. №147, ап.14, 150.00 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с оригинала
Секретар: