Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 03.02.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и първи
януари 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №5806 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Ц.Г.Ц. твърди в исковата си молба, че е служител на МВР от 1995
год., като от м.11.2016г. до 30.04.2017г. бил държавен служител по ЗМВР на
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Стара Загора, група „ОРТП и ВП“ гр.
Стара Загора. Назначен бил на длъжност „полицай/старши полицай“ - „водач на
служебно куче“. За този период от време изпълнявал служебните си задължения на
смени по график с продължителност от 24 часа.
За периода от 01.03.2017 год. до 31.09.2017 год. бил преназначен в Първо РУ
при ОДМВР - Стара Загора група „ООР“, като за периода изпълнявал служебните си
задължения на смени с продължителност от 12 часа.
За периода от 01.09.2017 год. до настоящия момент отново бил предназначен
на старата си длъжност, а именно в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР -
Стара Загора, група „ОРТП и ВП“ гр. Стара Загора, на длъжност „полицай/старши
полицай“ - „водач на служебно куче“. За този период от време отново изпълнявал
служебните си задължения на смени по график с продължителност от 24 часа.
През трите предхождащи настоящата искова претенция години, изпълнявал
служебните си задължения на сменен режим на работа, като полагал труд на смени
по график с продължителност от 24 и 12 часа, както през светлата част на деня,
така и през нощта от 20.00 часа до 08.00 часа. В този смисъл счита, че е налице
полагане на нощен труд от 22.00 часа
до 06.00 часа на следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му
задължения било в гр. Стара Загора.
Заявява, че служебното му правоотношение се урежда от ЗМВР, който се явява
специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата
на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни - по дневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата от него длъжност през процесния период
полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време
се изчислявало сумарно. Счита, че в отношенията между негои работодателя би
следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Счита, че в конкретния случай, следва да приложи разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд.
В тази връзка според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до
01.04.2015г. действала Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От
01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена е Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.
От 02.08.2016г. и понастоящем действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г.
(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.
3, ал.3 и в трите наредби били идентични, като гласяли, че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съобразно чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69
от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015
г.отм.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143.
В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016
г., приложими към процесния период от 14.10.2016 г. до 14.10 .2019 г., липсвала
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Счита, че
липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че е налице
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл
би следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143.
Във връзка с изложеното, както и предвид това, че основното му трудово
възнаграждение е в размер на 890.00 лева, а почасовото му възнаграждение е в
размер на 05.36 лева счита, че от страна на работодателят е налице неизплатено
възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след
преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му
увеличаване е 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и мораторна лихва за същия.
Организацията и разпределението на работното време, както и неговото
отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се
уреждало от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел
IV“, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени,
при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно
установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се комперсира
като труд извън редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/,
без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл.
23.“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положения труд извън редовното
работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за
месеца, през който е положен, е протокол /приложение 3/. На основание чл.31,
ал. 1 от Наредбата Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа се отчита
с протокол /приложение 6/. В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредбата - “Възнаграждението за труд извън работното време се включва в
месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е
положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова
служба.
В този смисъл счита, че работодателят при едно коректно изпълнение на
приравняването на отработеното от мен време за периодите от 22.00 часа до 06.00
часа, е следвало да отчете и заплати отработеното от него време над редовното,
като това е следвало да се извърши в месеца, в който този труд е положен и
съответно е следвало същия да се заплати с дължимото ми възнаграждение за
положен труд, през месеца следващ месеца в който е положен извънредния труд.
Счита, че работодателят е изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ
месеца в който е положен от мен труд и от първо число на следващия месец дължи
обезщетение за това, а именно :
За 2016 година
1. През месец ноември 2016 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляване с коефициент 1.143 счита,
че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението е 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на
месец декември и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.01.2017 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна
лихва в размер на 13.20 лева.
2.През месец декември 2016 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число
на месец януари 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.02.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 12.81 лева.
За 2017 година
1. През месец януари 2017 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28- мо число
на месец февруари 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.03.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 12.45 лева.
2. През месец февруари 2017 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число
на месец март 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.04.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 12.06 лева.
3. През месец март 2017 год. положил труд на смени, а именно 7 смени с
продължителност от 12 часа от 20.00 часа до 08.00 часа, налице е положен нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143 счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на
месец април 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.05.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 19.34 лева.
4. През месец април 2017 год. положил труд на смени, а именно 7 смени с
продължителност от 12 часа от 20.00 часа до 08.00 часа, налице е положен нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143 счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на
месец май 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.06.2017
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 18.68 лева.
5. През месец май 2017 год. е положил труд на смени, а именно 7 смени с
продължителност от 12 часа от 20.00 часа до 08.00 часа, налице е положен нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143 счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на
месец юни 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.07.2017
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 18.03. лева.
6. През месец юни 2017 год. положил труд на смени, а именно 7 смени с
продължителност от 12 часа от 20.00 часа до 08.00 часа, налице е положен нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143 счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева.Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на
месец юли 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.08.2017
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 17.36 лева.
7. През месец юли 2017 год. положил труд на смени, а именно 7 смени с
продължителност от 12 часа от 20.00 часа до 08.00 часа, налице е положен нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143 счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на
месец август 2017 год. и работодателят е изпаднал в вабава, считано от
01.09.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 16.69 лева.
8. През месец август 2017 год. положил труд на смени, а именно 7 смени с
продължителност от 12 часа от 20.00 часа до 08.00 часа, налице е положен нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143, счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението е 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на
месец септември 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.10.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 16.04 лева.
9. През месец септември 2017 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен от мен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа.
Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с
50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза
в размер на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31 -
во число на месец октомври 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава,
считано от 01.11.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция, дължи мораторна лихва в размер на 09.34 лева.
10. През месец октомври 2017 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен от мен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа.
Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с
50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза
в размер на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-
то число на месец ноември 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава,
считано от 01.12.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова
претенция, дължи мораторна лихва в размер на 08.95 лева.
11. През месец ноември 2017 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31 - во число
на месец декември 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.01.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 08.56 лева.
12. През месец декември 2017 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на
месец януари 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.02.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 08.17 лева.
За 2018 година
1. През месец януари 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28- мо число
на месец февруари 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.03.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 07.81 лева.
2. През месец февруари 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число
на месец март 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.04.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 07.42 лева
3. През месец март 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
ми възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число
на месец април 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.05.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 07.04 лева
4. През месец април 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза на 45.76
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец
май 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.06.2018 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна
лихва в размер на 06.64 лева
5. През месец май 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с продължителност
от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза на 45.76 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец юни
2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.07.2018 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 06.26 лева
6. През месец юни 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им е коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза на 45.76
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31 - во число на месец
юли 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.08.2018 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна
лихва в размер на 05.86 лева
7. През месец юли 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза на 45.76
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец
август 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.09.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 05.47 лева
8. През месец август 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза на 45.76
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец
септември 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.10.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 05.05 лева
9. През месец септември 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза на 45.76
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31 - во число на месец
октомври 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.11.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 04.70 лева
10. През месец октомври 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- во число
на месец ноември 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.12.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 04.31 лева.
11. През месец ноември 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число
на месец декември 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.01.2019
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 03.92 лева.
12. През месец декември 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен от мен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа.
Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с
50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число
на месец януари 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.02.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 03.52 лева.
За 2019 година
1. През месец януари 2019 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28- мо число
на месец февруари 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.03.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 03.17 лева.
2. През месец февруари 2019 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза на 45.76
лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец
март 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 год.,
като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна
лихва в размер на 02.77 лева
3. През месец март 2019 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число
на месец април 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.05.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 02.39 лева
4. През месец април 2019 год. положил труд в размер на 5 смени с продължителност
от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на
месец май 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.06.2019
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 02.00 лева
5. През месец май 2019 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен от мен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа.
Почасовото му възнаграждение е в размер на 5.36 лева, а след увеличението с 50%
е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в
размер на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то
число на месец юни 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.07.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 01.61 лева
6. През месец юни 2019 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число
на месец юли 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.08.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 01.22 лева
7. През месец юли 2019 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева.
8. През месец август 2019 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева.
9. През месец септември 2018 год. положил труд в размер на 5 смени с
продължителност от 24 часа, т.е. налице е положен нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 40 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 6 /шест/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 45.76 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди работодателя ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР Стара Загора да му заплати, неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.10.2016 год. до 01.09.2019 год. общо в
размер 1756,80лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковете до
окончателното плащане, както и лихва за забава за периода от 04.11.2016 г. до
04.11.2019 г. общо в размер на 273,70 лева, подробно посочени по месеци, размер
и период в исковата молба. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Областна дирекция на МВР Ст.Загора представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявените искове по
основание и размер и счита същите за неоснователни.
Заявява, че през периода ноември 2016 год. до септември 2019 год. ищецът е
заемал следните длъжности: командир на отделение във „Водачи на служебни
кучета“, група ООРТПВП на сектор ООРТП към отдел ОП; старши полицай /ВПА/ в
група OOP, сектор ОП към Второ РУ - Стара Загора и старши полицай /ВСК/ група
ООРТПВП на сектор ООРТП към отдел ОП при ОДМВР - Стара Загора, т.е. ищецът е
държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време е полагал труд
на 12 - часови смени по график. При полагането на труда за периода ноември 2016
год. до септември 2019 год. по утвърдения за месеца график служителят е
изпълнявал служебните си задължения, както от 08.00 ч. до 20.00 ч., така и от
20.00 ч. до 08.00 ч. и действително в работната му смяна е налице полагане на
нощен труд — от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Счита, че в процесния случай за държавните служители - полицейски органи,
какъвто е и ищецът /чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР/, приложение по отношение на нормите,
регламентиращи труда и работното време намират специалните разпоредби на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове, като тези актове изключват
приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория
служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на
техния статут. Уреждането на статута на държавните служители по чл.142, ал.1,
т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогира приложението на общия закон, в случая
КТ.
Заявява, че в конкретният случай относима е разпоредбата на чл. 187, ал.9
от ЗМВР, която предвижда редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните работи е издадена
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която е приложима
за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ бр.
14/2015 год.) Съгласно чл.3, ал.1 от посочената наредба - за дейностите, чието
изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се
организира в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попада и
организацията на работното време на ищеца. В ал.З на същия текст е предвидена
възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Сочи, че тук се
проявява и специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР, като
чрез специалния закон се въвежда различна правна уредба спрямо общите
разпоредби на КТ - чл.140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Заявява, че текста на чл.9, ал.2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също
и в цялост Наредба, като и нормите на КТ са неприложими по отношение на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Счита също, че не е налице
непълнота на нормативната уредба по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА. Напротив,
изрично е уредена продължителността на нощния труд при работа на смени за
държавните служители по ЗМВР, налице е и изрична разпоредба по отношение на
полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през нощта, не е налице
разпоредба даваща възможност за преизчисление на положеният нощен труд в
дневен.
Заявява, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е
уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен
нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово
правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност
на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през
деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ).
Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на
правната уредба.
Счита, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и
организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа: 8 часа, което
е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на
1,143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР,
какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла
на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на
министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Заявява също, че в чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които
се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за
извънреден труд. ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на
същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа
извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от
категорията на ищеца — служители, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Сочи, че законодателят ясно разграничава
извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени
в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи.
Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е посочен размера на
възнаграждението за нощен труд през процесния период е заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. В т. 1 и на двете
заповеди е посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.”
Заявява, че извънреден е този труд, който се полага от служителя по
разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя
и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането
на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува
в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща
като нощен по смиела на т.1 от Заповед № 8121 з-791 /28.10.2014 г. и заповед №
8121 з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи.
Счита, че за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния
служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е
необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното
работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно
време (график) от 8 часа е по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и
заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и
доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен,
последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове
за заплащане. Сочи, че следва да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от
29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно
изчисляване на работното време се извършва ежемесечно. В посоченото писмо
изрично било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на
дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден
труд. Според МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което
не е налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането
на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния
труд /в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не
за заплащането на извънреден труд. Заявява, че ОДМВР - Стара Загора е заплащала
на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се установява
от представените платежни бележки - разпечатка от АИС ТРЗ. Положеният от ищеца
през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено. За положения от
ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час,
следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в
дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен
между 22.00-6.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и
заплатен, а не да се трансформира в дневен. Позовава се на писмо с изх.№
94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд
при сумирано изчисляване на работното време.
Заявява, че разпределението на работното време за заеманата от ищеца
длъжност е организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен
от специално натоварен служител и утвърден от началника на районното
управление. Отработените часове за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с
протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално
натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор „Финансово
осигуряване, управление на собствеността и социални дейности” за изплащане.
През исковия период са действали последователно подзаконови нормативни актове -
заповед № 81213-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, с чл.1 на които е изрично
разпоредено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между
22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Предвид горното счита
претендирания в исковата молба размер на възнаграждението за положен нощен труд
от 6,00 лв. за час е необоснован и недоказан. Позовава се на съдебна практика
на различни съдилища.
С оглед изложеното за недължимост на главните вземания (възнаграждението за
положен извънреден труд), счита за неоснователна и претенцията за лихви.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото.
В хода на делото на основание чл.214 ГПК с протоколно определение от 20.01.2020г.
е допуснато изменение на обективно съединените
искове за главница и за лихва за забава, като същите да се считат заведени
за сумите за главница и лихви за
забава, както следва: за сумата от общо 1160,96лв.,
неизплатено възнаграждение за положен нощен труд преизчислен с коефициент 1,143,
нетен размер, за периода м.11.2016г. до м.09.2019г. и за сумата от общо 182,98лв. лихва за забава.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че през исковия период м.11.2016г. – м.09.2019г. и
към настоящия момент ищецът Ц.Г.Ц. е в служебно правоотношение с ответника,
като е заемал следните длъжности: от 01.10.2014г. до 28.02.2017г. „командир на
отделение“ във „Водачи на служебни кучета“ на група „Охрана на обществения ред,
териториална полиция и вътрешни постове“ на сектор „Охрана на обществения ред и
териториална полиция“ към Второ РУ Ст.Загора при ОД на МВР Ст.Загора; от
28.02.2017г. до 04.09.2017г. „старши полицай“ /ВПА/ в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ Ст.Загора при ОД
на МВР Ст.Загора; от 04.09.2017г. до
настоящия момент – „старши полицай“ /ВСК/ в група „Охрана на обществения ред,
териториална полиция и вътрешни постове“ на сектор „Охрана на обществения ред и
териториална полиция“ към Второ РУ Ст.Загора при ОД на МВР Ст.Загора.
Не е спорно също и се установява от представените писмени доказателства /График
за разпределение на работното време, Протокол, Приложение №6 за отчитане на
отработеното време между 22,00ч и 06,00ч, Протокол Приложение №1 за положен
извънреден труд/, че ищецът е работил на смени по утвърден график с
продължителност от 24 часа и 12 часа, като в т.ч. е полагал труд и през времето
от 22,00ч. до 06,00ч.
Със Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед
№8121з-1429 от 23.11.2017г., на основание чл.179
ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР, е определено за всеки отработен нощен час или част от
него между 22,00ч и 06,00ч на държавните служители да се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
По делото да представени 36 бр. платежни бележки за периода м.10.2016г. до
м.09.2019г. за изплатени на ищеца възнаграждения, вкл. и за нощен труд.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, което не е
оспорено от страните се установява, че положеният от ищеца нощен труд по график
от 22,00ч до 06,00ч за периода м.10.2016г. до м.09.2019г. е в общ размер 1342
часа, които часове са начислени във фишовете за работна заплата. Вещото лице
сочи, че нощният труд не е бил преизчисляван с коефициент 1,143 за превръщането
му в дневен; за периода м.10.2016г. до м.09.2019г. след преизчисление на нощния
труд в дневен с коефициент 1,143 се получава 191,91 часа извънреден труд;
дължимото възнаграждение за положен извънреден труд възлиза на брутен размер
1289,95лв., а след приспадане на дължимите удръжки – 1160,96л.; лихвата за
забава за процесния период е общо в размер на 182,98лв. Вещото лице дава
заключение също, че положения и отчетен нощен труд, без преобразуване в
извънреден труд, е начислен във фишовете за работна заплата на ищеца и изплатен
с изплащането на работните заплати.
Като взе предвид така обсъдените доказателства съдът
намира, че по делото не е спорно, че ищецът през исковия период е полагал труд
по служебно правоотношение с ответника като държавен служител в системата на
МВР, работещ на 12-часови и 24-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период, както и че е полагал труд и през нощта
между 22,00ч и 06,00ч.
Спорен по делото е въпроса за приложение на правилото на чл.9 ал.2 от Наредбата
на структурата и организацията на работната заплата /НСОРС/, съгласно което при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, по отношение служебното правоотношение на ищеца.
Съдът намира, че в настоящия случай посоченото по-горе правило не намира
приложение.
Ищецът е държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и статутът му се урежда
със ЗМВР /чл.142 ал.2 ЗМВР/, който е специален спрямо КТ. Работното време на
държавните служители е регламентирано в чл.187 от ЗМВР и приетата на основание
чл.187 ал.9 ЗМВР. Чл.187 ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период; при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч и 06,00ч, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/чл.187 ал.3 ЗМВР/. В чл.187 ал.5 ЗМВР предвидена компенсация за работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно.
За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. по отношение редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. (отм, бр.40 от
02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. /отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на
ВАС по адм.д. №5450/2016г., обн. в ДВ бр.59 от 29.07.2016г./ От 02.08.2016г.
действа Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г/. И в трите Наредби, в чл.3 ал.3 е предвидено, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч и 06,00ч, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В Наредба № 8121з-407/11.8.2014г. /неприложима към настоящия случай, тъй
като е отменена преди процесния период/, в чл.31 е било предвидено, че отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч. се отчита с протокол; при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. тази регламентация
липсва. Предвидено е, че отработеното време между 22,00 и 06,00 часа се отчита
с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. Наредбите са издадени на
основание чл.187 ал.9 ЗМВР, който е специален спрямо общата уредба в КТ. Настоящия
състав счита, че липсата в последващите Наредби на изрична норма за
преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен представлява
нова специална уредба, отчитаща спецификата на дейността на държавните
служители, а не празнина и не съставлява липса на регламент за служителите на
МВР /каквото е твърдението на ищеца/. Напротив в ЗМВР и приложимите Наредби
ясно са уредени продължителността, отчитането, заплащането на труда, полаган от
държавните служители. Не е налице празнота в правото, която по силата на чл.46
ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Освен това кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на чл.9
ал.2 от НСОРЗ са: подневно отчитане на работното време; работа на смени;
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. В настоящия
случай две от тези кумулативно изискуеми предпоставки не са налице. Не е налице
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното – в КТ продължителността на работното време през нощта е 7 часа
/чл.140 КТ/, а в ЗМВР – 8 часа /чл.187 ал.3 ЗМВР/. Разлика в общата и в
специалната нормативната уредба относно продължителността на нощния труд спрямо
дневния обуславя и различната уредба в изчисляването и заплащането му, и обяснява
правило в чл.9 ал.2 от НСОРЗ и получаващия се коефициент от 1.143, с който се
умножава броя часове нощен труд на работниците по трудово правоотношение, който
алгоритъм на преизчисляване е неприложим към служебното правоотношение на ищеца
по ЗМВР. Не е налице и работа по трудови норми за определяне на трудовото
възнаграждение. В този смисъл е и правното становище от 27.09.2019г. на
проф.Васил Мръчков, което настоящият съдебен състав напълно споделя.
Изложените по-горе изводи не се разколебават и от уредбата на чл.188 ал.2 ЗМВР, съгласно който държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00ч и 06,00ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Специалната закрила
по КТ се изразява в допълнителни права и повишени изисквания към условията на
труда по отношение на някой категории работници и служители с оглед особените
им качества – непълнолетни, бременни жени, кърмачки, майки с деца до 3 години и
лица с намалена работоспособност, но не и към заплащането на труда. По
отношение на една от тези категории - бременни работнички или служителки, както
и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, нощния труд е
изцяло забранен /чл.313а вр. с чл.140 ал.4 КТ/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените обективно съединени
искове за главница се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъда отхвърлени. С оглед на неоснователността и недоказаността
на исковете за главница неоснователни се явяват и акцесорните искове за
заплащане на лихва за забава.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Г.Ц., ЕГН **********,***. против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР
Ст.Загора, ЕИК *********, гр.Ст.Загора, ул.Граф Игнатиев №16, представлявана от
старши комисар С.С., обективно съединени искове с правно основание чл.178 ал.1
т.3 ЗМВР за сумата от общо 1160,96лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, формиран след преизчисляването на
положения нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване е 50%, за
периода м.11.2016г. до м.09.2019г. и за сумата от общо 182,98лв. лихва за забава в изплащането на главницата
за периода 01.01.2017г. до 04.11.2019г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Ц.Г.Ц., ЕГН **********,***. да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР
Ст.Загора, ЕИК *********, гр.Ст.Загора, ул.Граф Игнатиев №16, представлявана от
старши комисар С.С., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от 04.02.2020г., пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: