РЕШЕНИЕ
№ 3986
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330108000 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Р. Б. П. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
прогласяване за недействителен на договор за паричен заем № ***, поради нарушение на
чл.11, ал.1, т.1 ЗПК, предявен е и иск от ищцата срещу „Файненшъл България“ ЕООД за
прогласяване за недействителен на договор за предоставяне на поръчителство № ***, поради
заобикаляне на законна, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, както и да бъде осъден последният да
заплати на ищцата сума в размер на 350 лева – недължимо платено възнаграждение за
поръчител по чл.3 от договор за предоставяне на поръчителство № ***, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.06.2022 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба и в допълнителни молби от 14.06.2022 г. се излагат твърдения, че
между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за кредит № ***, по
силата на който на ищеца е предоставен заем.. Счита, че договорът е недействителен
доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР, в него не е включено
възнаграждението за поръчител.
Излагат се твърдения, че във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му,
ищцата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл
България“ ЕООД, който да обезпечи задълженията й по договора за кредит. В договора било
уговорено възнаграждение за поръчителя. Счита, че този договор е недействителен ,
доколкото е сключен с цел да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и същото
представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит. Излагат се твърдения, че
по този договор ищцата е заплатила на „Файненшъл България“ ЕООД сума в размер на 350
лева – възнаграждение за поръчител, което е недължимо платено, поради недействителност
на договора и подлежи на връщане.
С оглед изложеното са предявени исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“
1
АД, в който оспорва исковете. Счита, че договорната лихва не е нищожна и не противоречи
на добрите нрави. Счита, че в договора е уговорен ГПР, който не е в противоречие на чл.19,
ал.4 ГПК. Вземанията по договора за поръчителство не са включени в ГПР, доколкото не са
част от него, те не са част от договора за кредит и неформирали ГПР. Излага съображения за
действителност на договора за поръчителство.Счита същите за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Моли за отхвърляне на
исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Файненшъл България“
ЕООД, в който оспорва исковете. Счита, че договорът за поръчителство е действителен и не
страда от сочените от ищеца пороци. Също така договорът бил сключен като обезпечение на
действителна кредитна сделка. Моли за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове по чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД,
както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението
си за недействителност на договорите, както и че е заплатил на ответника „Файненшъл
България“ ЕООД сума в размер на 350 лева – възнаграждение за поръчител. В тежест на
ответниците е да докажат, че са обвързали ищеца с валидни правоотношения, а ответникът
„Файненшъл България“ ЕООД и че има право да задържи сумата от 350 лева.
С определение от 09.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредит № *** с посоченото от ищеца съдържание за обезпечаването на
вземането по който е сключен договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, в
който е предвидено възнаграждение за поръчителя в размер на 914.49 лева. Безспорно е че
по договора за кредит в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя. Безспорно е,
че ищцата е заплатила на „Файненшъл България“ ЕООД сума в размер на 350 лева –
възнаграждение за поръчител по договор за предоставяне на поръчителство № ***.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Същото се отнася и за ответника „Файненшъл България“ ЕООД, който предоставя по
занятие услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит, предвид което
поръчителският договор има качествата на потребителски такъв.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По исковете за недействителност на договора за заем
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за
2
недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно
да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от ищеца.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени
изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в
цитиранaта разпоредба.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:
В чл.2, т. 7 от договор за паричен заем № *** /л.8/ е посочен общият размер на
всички плащания по договора в размер на 1056.51 лева. В чл.2, т.8 е посочен и годишния
процент на разходите на заема 49.01 % – реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер,
както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и
невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също
така обстоятелството дали възнаграждение за поръчител следва да бъде включена в ГПР е
въпрос относим към действителността на тази клауза и договора за гаранция като цяло, а не
на договора за кредит, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която
е в смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях
ГПР ще е повече от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е била именно това,
което се разбира и от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори,
съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по
ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
Следва да се посочи, че задължението за възнаграждение за поръчител не е разход по
кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, а
по своята същност е задължение по друг договор, за предоставена допълнителна услуга от
трето за договора за кредит лице. Друг е въпросът дали не е предвидено това вземане с цел
да се заобиколят ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което също се преценява самостоятелно
и за отделната клауза, а не във връзка с целия договор.
В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая
ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се
променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при
изчисление на ГПР, доколкото такива няма.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49.01 %, ако в него е включена само
възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за
параметрите на договора и задълженията му по него.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на
промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, посочено е и
възнаграждението за поръчителя с фиксирана сума. Други вземания по този договор няма.
Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за
да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, както беше посочено по-горе дали
посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до
недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви
задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи
създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на
чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е
посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени
3
всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по
вид и размер. Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата за
неустойка.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и
изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски
кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и
разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е
недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира
това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Наред с това Законът за защита на потребителите също регламентира неравноправни
клаузи, като при наличие на такива в договора, именно самата неравноправна клауза е
недействителна, а не договорът като цяло.
В този смисъл е и цитираната от ищеца Директива и решение на Европейския съд, а
именно, че при неравноправни клаузи са нищожни клаузите, а не договорът като цяло.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Предвид изложеното този иск се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По иска за недействителност на договора за поръчителство:
Видно от договора за предоставяне на поръчителство № *** /л.14/ за обезпечаване на
задълженията на ищеца по договора за кредит от страна на „Файненшъл България“ ЕООД, в
полза на последното се дължи възнаграждение в размер на 914.49 лева, разсрочено и
платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение
се събират от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Файненшъл България“ ЕООД.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника
се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“
ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото
плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът
плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на
договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на
възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК.
С оглед изложеното този иск като основателен ще се уважи.
По осъдителния иск:
С оглед уважаване на иска за недействителност на договора за поръчителство, всичко
платено по него се явява недължимо платено и подлежи на връщане, съгласно чл.34 ЗЗД.
Като безспорно между страните по договора за поръчителство е отделено, че ищцата е
заплатила на „Файненшъл България“ ЕООД сума в размер на 350 лева – възнаграждение за
поръчител, поради което тази сума подлежи на връщане.
4
По отговорността за разноските:
Ищецът доказа разноски в размер на 150 лева – платена държавна такса /л.27/ и 900
лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени
доказателства, разписка, обективирана в договор за правна помощ и съдействие /л.50/.
Доколкото в договора не е посочено по кой иск какво възнаграждение е предвидено, съдът
приема, че възнаграждението е определено по равно между трите предявени иска, а именно
по 300 лева за всеки иск. Общо платени разноски в размер на 1050 лева, от които на
основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди сума в размер на 700 лева, съразмерно с
уважените искове, които разноски ще се възложат в тежест на ответника „Файненшъл
България“ ЕООД. Ще се присъдят две възнаграждения по установителния и осъдителния
иск, доколкото двата иска са в защита на различни интереси. По договора за поръчителство
има незаплатено възнаграждение за поръчителство, поради което прави иска за нищожност,
предявен в защита на различен интерес от иска по чл.55 ЗЗД.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С. К. – и.
д., иск за прогласяване за недействителен на договор за паричен заем № ***, поради
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като неоснователен.
ОБЯВЯВА за нищожен договор за предоставяне на поръчителство № ***, сключен
между Р. Б. П., ЕГН ********** и Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, като
сключен с цел да се заобиколи закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ДА ЗАПЛАТИ НА Р.
Б. П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 350 лева - недължимо платено
възнаграждение за поръчител по чл.3 от договор за предоставяне на поръчителство №***,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 02.06.2022 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 700 лева –
разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5