Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 01.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1562 по описа за 2020год, за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена по реда на чл.422 от ГПК от „БАНКА ДСК“АД, чрез пълномощника юрисконсулт Иван Бадев, упълномощен от Доротея Николаева Николова и Диана Дечева Митева, в качеството им на изпълнителни директори, заедно представляващи „БАНКА ДСК“ЕАД, съд.адрес:*** против Х.К.Б., с пост.адрес: ***.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че на 16.09.2015 г. кредиторът „Банка ДСК“АД е предоставил револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, предоставен чрез кредитна карта на Красимир Здравков Б. в размер на 1 000 лв. по сметка за целите на допълнителната карта BG40STSA93000022952189. Сочи, че предоставеният кредит се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 21.95% годишно или 0,06% на ден, формиран от стойността на 6 – месечен SOFIBOR/EURIBOR 0.986% и надбавка в размер на 20,964. Отбелязва, че лихвеният процент се променя с промяната на 6 – месечния SOFIBOR, при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. Излага, че годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 24,30, както и че за падежна дата е определено всяко 20-то число на месеца.
Ищецът твърди, че след постъпила информация в банката, че кредитополучателят е починал, същата в качеството си на кредитор е инициирала производство по реда на чл.51 от Закона за наследството, в хода на което по гр.дело № 149/2017 г. по описа на РС – Златоград са конституирани наследниците на починалия кредитополучател Красимир Здравков Б. – Павлина Христова Божкова, Х.К.Б., Димитър К.Б., за да заявят приемат ли или се отказват от оставеното им наследство. Посочва, че съгласно протокол от 28.06.2017 г. по гр. дело № 149/2017 г. по описа на РС – Златоград, наследникът Хриистофор К.Б. приема наследствотопо опис по отношение на три броя договори за кредит между наследодателя и кредитора Банка ДСК ЕАД, един брой МПС, част от къща в с. Александрово, общ. Ловеч, на ул.“Братя Павлови“№1, както и дял от друга къща, находяща се в с.Александрово, общ. Ловеч, бул.“Трети март“№9. Спрямо другите наследници от удостоверение с изх.№ 149/2017 г. от 21.03.2018 г. става ясно, че не се явяват в съдебно заседание и губят правото да приемат оставеното им наследство.
Твърди се, че поради необслужване на кредита от наследника, а именно нереволвиране на четири поредни месеца на кредита – 20.01.2017 г.- 27,62 лв, 20.02.3017 г. – 55,22 лв, 20.03.2017 г. – 82,82лв, 20.04.2017 г. – 110,45 лв, 22.05.2017 г. – 138,10 лв., 20.06.2017 г. – 165,75 лв. и в предвидените срокове Банката е предприела действия за уведомяване на наследника по надлежния ред за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Поради забава в погасяването на задълженията на основание, предвидено в договора за кредит, съгласно т.31 от Общите условия на задълженото лице е изпратено Уведомление за настъпила изискуемост на вземането с изх. № 09-20-00535/15.02.2018 г. На основание чл.47, ал.1 от ГПК е залепено уведомление на 15.03.2018 г. на адреса, като на основание чл.47, ал.3 от ГПК, връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост е извършено и по месторабота на адресата –на 23.04.2018 г. е прието в деловодството на работодателя „Маркан“ЕООД.
Посочва се още, че в чл.31 от Общите условия към Договора за кредитна карта са уговорени санкциите при забавени плащания, а именно: невнесаната част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Наред с това, съгласно раздел III предл.3 от Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти за нереволвираните вноски в гратисния период се начислява по 15 лв. за всяка от тях.
Ищецът твърди, че на 15.06.2020 г. кредиторът е предприел действия за принудително събиране на вземането си, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и вземането за него е осчетоводено изцяло изискуемо на 18.09.2018 г. Заявлението е уважено и срещу наследника Х.К.Б. е издадена заповед за изпълнение № 370 от 16.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 728/2020 г. по описа на РС – Ловеч. Тъй като ответникът е подал писмено възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, на основание чл.415, ал.1 от ГПК за ищеца възниква правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на „Банка ДСК“ АД сумите от 705,78 лв, дължима главница по договор за револвиращ кредит, предоставен чрез кредитна карта от 16.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 536,74 лв. – неплатена редовна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 18.09.2018 г., 113,86 лв. – такси за нереволвиране.
При условията на евентуалност – в случай, че установителният иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли ответника да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД сумите от 705,78 лв. дължима главница по договор за револвиращ кредит предоставен чрез кредитна карта от 16.09.2015 г., ведно със законна лихва, считано от 15.06.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 536,74 лв. – неплатена редовна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 18.09.2018 г., 113,86 лв. – такси за нереволвиране.
Претендирани са и сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Х.К.Б., чрез пълномощника си адв.М.О. *** е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Счита, че искът се явява родово подсъден на настоящия първоинстанционен районен съд, а исковата молба отговаря на изискванията за редовност. Не оспорва, че пред РС – Златоград се е развило производство по чл.51 от Закона за наследството по гр.д.№ 149/2017 г., в рамките на което от наследниците на кредитополучателя само ответникът по настоящия иск е заявил, че приема по опис наследството, оставено от покойния му баща. Изтъква, че по делото не били представени от страна на молителя – „Банка ДСК“ ЕАД каквито и да е документи, удостоверяващи размера на задълженията на Красимир Б. към кредитора. Счита, че поради това не е настъпил падежа на нито една от месечните погасителни вноски по договора за кредит от 30.06.2015 г., след датата на смъртта на кредитополучателя – 20.01.2017 г. Според ответника това е така, тъй като съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Твърди, че след смъртта на Красимир Б. на 20.01.2017 г. Банка ДСК ЕАД не е отправяла покана към нито един от наследниците му, включително и към ответника по иска. Намира, че с такава покана банката е следвало да уведоми наследника какъв е размера на всяка една от погасителните вноски и кога е падежа на всяка от тях. Едва след изтичане на 7 дни от получаването на такава покана, длъжникът би изпаднал в забава, която е обективната предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост. Счита, че след като такава покана не е била отправяна към ответника, банката няма основание да изисква изпълнение на месечна погасителна вноска, за която длъжникът не е уведомен, следователно Х.Б. не е изпадал в забава да погасява задълженията на баща си. Прави възражение за изтекла погасителна давност за дължимите суми за периода от 26.01.2017 г. до 26.06.2017 г.
В о.с.з. ищeцът„Банка ДСК“АД, редовно призована, не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди съдебното заседание, упълномощеният процесуален представител – юрисконсулт Иван Бадев заявява, че поддържа предявения иск. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът Х.К.Б. не взема лично участие в процеса и не е изпратил процесуален представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №728/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Банка ДСК“ЕАД е издадена Заповед № 370 от 16.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът Х.К.Б.,*** да заплати на кредитора “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Московска”№19, представлявано от Изпълнителните директори Доротея Николаева Николова и Диана Дечева Митева сумата 705,78 /седемстотин и пет лева седемдесет и осем стотинки/ - неизплатена главница, 536,74 /петстотин тридесет и шест лева седемдесет и четири стотинки/- редовна лихва за периода от 20.01.2017 год. до 18.09.2018 год., 113,86 /сто и тринадесет лева осемдесет и шест стотинки/ законна лихва за периода от 18.09.2018 год. до 15.06.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата в размер на сумата 705,78 /седемстотин и пет лева седемдесет и осем стотинки/, начиная от 15.06.2020 год. до изплащане на вземането, както и сумата 177,12 /сто седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 27,12 лева платената по сметка на съда държавна такса и 150 лева възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение с вх.№6882/23.07.2020 г., с което е оспорил вземането по издадената Заповед за изпълнение.
С Разпореждане № 1778 от 24.07.2020 г. съдът е указал на заявителя „Банка ДСК“ЕАД, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника Х.К.Б., като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 31.07.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и на 27.08.2020 г./т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил пред РС - Златоград положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК- за установяване на вземането си със СПН. Пред РС - Златоград е образувано гр.дело № 162/2020
г., по което с Определение от 26.08.2020 г. производствотое прекратено на основание чл.113 от ГПК вр. чл.119,ал.3 от ГПК и делото е изпратено по подсъдност на РС – Ловеч.
По делото не е спорно, на 16.09.2015 г. между „Банка ДСК“ЕАД, от една страна като кредитор, и Красимир Здравков Б., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. На кредитополучателя е разрешен кредитен лимит в размер на 1000.00 лв., с дата на усвояване 16.09.2015 г. и дата на 1 – во погасяване – 16.10.2015 г. Сумата е предоставена по сметка за целите на допълнителна карта BG40STSA93000022952189. Съгласно договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,85% годишно или 0,06% на ден, формиран от стойността на 6 – месечен SOFIBOR/EURIBOR 0.986% и надбавка в размер на 20,964. Лихвеният процент се променя с промяната на 6 – месечния SOFIBOR, при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от 20,964%. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 24,30, както за месечна падежна дата е определено всяко 20-то число на месеца.
Неразделна част от сключения договор са Общите условия по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, в сила от 15.07.2015 г. Съгласно чл.31 от ОУ, ако клиентът не погаси задължението си в уговорените размер и срок, ползването на кредитния лимит се прекратява. Вземането на Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че кредитополучателят Красимир Здравков Б. е починал на 20.01.2017 г., като съгласно приложеното удостоверение, към момента на настъпване на смъртта му призовани към наследяване са съпругата му Павлина Христова Божкова и двете му деца – ответникът Х.К.Б. и Димитър К.Б..
На 01.06.2017 г. „Банка ДСК“ЕАД е подала молба до РС – Златоград, с която е отправила искане по реда на чл.51 от ЗН да бъдат призовани наследниците на Красимир Здравков Б. и да им се определи срок за приемане или отказ от наследство. В рамките на образуваното производство – ч.гр.д.№ 149/2017 г. по описа на РС – Златоград наследниците Павлина Христова Бойкова и Димитър К.Б. в дадения им срок не са заявили дали приемат или се отказват от оставеното им наследство , поради което са изгубили правото да приемат наследството. В качеството си на наследник на кредитополучателя ответникът Х.К.Б. е направил изявление, че приема наследството по опис. С протоколно определение № 201 от 28.06.2017 г. РС – Златоград е допуснал приемане на наследството по опис от Х.К.Б. на наследството, оставено от неговия баща Красимир Здравков Б., поч. 20.01.2017 г., което включва: задължения, произтичащи от три броя договори за кредит между него и Банка ДСК ЕАД, както и един брой МПС, част от къща в с. Александрово, общ. Ловеч, на ул.“Братя Павлови №1, както и дял от друга къща в с.Александрово, обл. Ловеч, ул.“Трети март“№9. Приемането на наследството от ответника Х.К.Б. е вписано в особената книга на РС – Златоград под № 25/28.06.2017 г.
Установява се, че от страна на Банката до ответника Х.Б., който е приел наследството по опис, е било изпратено уведомление, с което същият е уведомен, че поради забава в погасяване на задълженията по сключения с наследодателя Красимир Здравков Б. договори, между които и процесният договор за кредит от 16.09.2015 г., Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Посочено е, че към датата на изпращане на уведомлението размерът на задължението по кредита е следното: непогасена главница в размер на 705.78 лв., лихви в размер на 337.02 лв., като непогасените вноски са: от 20.01.2017 г. – 27,62 лв; 20.02.2017 г. – 55,22 лв.; 20.03.2017 г. – 82,82 лв.; 20.04.2017 г. – 110,45 лв; 20.05.2017 г. – 138,10 лв.; 20.06.2017 г. – 165,75 лв. Ответникът е уведомен, че от датата на получаване на писмото непогасените главници по посочените договори за кредит стават дължими и върху тях се начислява лихва в размер на договорния лихвен процент, увеличен с предвидената в съответния договор надбавка за забава. Видно от Протокол от 26.04.2018 г., съставен от ЧСИ Велислав Петров, рег. №879 уведомлението е връчено на ответника чрез работодателя му „Маркан“ЕООД, с адрес: гр. Самоков, бул.“Цар Борис III“№ 107, на 23.04.2018 г.
На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че кредитният лимит е предоставен на разположение по кредитна карта на името на Красимир Здравков Б. на 30.09.2015 г, като последната дата на усвояване е 25.07.2016 г., а общо усвоените суми са 1 058.56 лв. Съгласно заключението, общата сума на погасителните вноски, в т.ч.за главници, договорни лихви и такси към датата на последната вноска /21.12.2016 г./ е 401,80 лв. Тъй като кредитът не е погасяван редовно, са начислени такси за нереволвиране. Вещото лице е установило, че последното плащане е извършено на 21.12.2016 г. Според заключението, размерът на непогасените задължения към датата на подаване на исковата молба /25.08.2020 г./ са както следва: главница – 859,39 лв., договорна лихва – 91,74 лв, такси /за теглене и нереволвиране/ - общо 107,70 лв., сакнкционираща лихва – 226,24 лв. След 27.06.2017 г. кредитът е прехвърлен в просрочие и до датата на исковата молба са начислявани по 0.19605 лв. на ден лихви върху дължимата главница. Експертизата е установила, че размерът на неплатената редовна лихва до датата на подаване на исковата молба е 91,74 лв., а размерът на неплатената санкционираща лихва до датата на подаване на исковата молба е 226,24 лв. Размерът на неплатените такси теглене са 17,70 лв, а на неплатените такси за нереволвиране са 90.00 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ -положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Банка ДСК“АД съществува вземането – предмет на Заповед № 370 от 16.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№728/20 г. по описа на ЛРС, срещу ответника Х.К.Б., в качеството му на наследник на кредитополучателя Красимир Здравков Б..
Установява се, че в настоящото исково производство ищецът е отправил искане за установяване спрямо ответника съществуването освен на вземанията, които са претендирани пред заповедния съд и за които е издадена заповедта за изпълнение /главница от 705.78 лв., редовна лихва – 536.74 лв./, така и за вземания, които не са били предмет на издадената заповед за изпълнение, а именно: 107.70 лв. – такси за нереволвиране, 226,24 лв. санкционираща лихва за периода от 27.06.2017 г. до 15.06.2020 г.
Съобразявайки данните по делото, исковият съд приема, че в частта досежно вземанията, които не са предмет на издадената заповед за изпълнение, предявеният иск се явява процесуално недопустим и като такъв следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да се прекрати. Производството по чл.422 от ГПК е специално исково производство, което се разглежда като продължение на заповедното производство и е обусловено от него. Същото е насочено да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и предполага идентичност на вземанията по заповедта и вземанията, въведени като предмет на исковото производство, т.е. последното не може да има за предмет вземания, невключени в заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като с успешното провеждане на исковото производство, заповедта за изпълнение ще се стабилизира /чл.416 от ГПК/, което означава, че удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена от установителната функция на влязлото в сила съдебно решение. Тъй като основните предпоставки за допустимост на установителния иск са заповедта за изпълнение, издадена за конкретно по основание и размер вземане, оспорване на вземането чрез подаване на възражение от длъжника, респ. връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и предявяването на иск по реда на чл.422 от ГПК в 1-месечен срок, то при липсата на издадена заповед за изпълнение относно вземанията за главницата над сумата от 705.78 лв., 107.70 лв. – такси за нереволвиране, 226,24 лв. санкционираща лихва за периода от 27.06.2017 г. до 15.06.2020 г. в настоящия случай за ищеца не е налице правен интерес от провеждането на такъв иск. След като няма годен предмет на установяване, то за ищеца не е налице и правен интерес от воденето на установителния иск и поради това, като недопустимо, производството по делото в тази му част подлежи на прекратяване.
Следователно, предмет на настоящото дело по предявения установителен иск е съществуването на вземане в размер на 705.78лв– главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, и договорна лихва в размер на 91,74 лв. /след допуснатото изменение по реда на чл.214 от ГПК/ , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 15.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
След анализ на събраните по делото
доказателства съдът приема, че между ищеца и наследодателя на ответника е
възникнало валидно правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на
чл.430 ТЗ. По силата на процесния Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 16.09.2015 г. банката е предоставила на Красимир Здравков Б. револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит в размер на 1000.00лв, като сумата е била преведена по банковата му
сметка, открита в същата банка. Не е спорно, че уговорената сума по кредита е усвоена
по сметка на наследодателя на ответника на 30.09.2015 г. и считано от тази дата
е била на негово разположение. В този смисъл следва да се приеме, че ищецът е изпълнил основното си задължение
по договора за банков кредит, а именно да отпусне паричната сума от 1000 лв.
при уговорените със сключения договор условия.
Съгласно
събраните по делото доказателства, вкл.
ССчЕ, кредитът е погасяван, като общата сума на погасителните вноски възлиза
общо на 401.80 лв. Установено е, че последното плащане е извършено на
21.12.2016 г. От представеното удостоверение за наследници е видно, че
кредитополучателят Красимир Здравков Б. е починал на 20.01.2017 г.
По делото
няма спор, че ответникът Х.К.Б. е законен наследник на кредитополучателя, който
е приел наследството на своя покоен баща по опис. От приобщеното като
доказателство ч.гр.д.№ 149/2017 г. по описа на РС – Златоград се установява, че
другите двама наследника, призовани към наследяване, са изгубили правото да
приемат наследството. При това положение
и с оглед правилото на чл.53 от ЗН тяхната част уголемява дяловете на
останалите наследници, в случая ответникът Хр.Б., който е приел наследството по
опис.
Приемането на наследството по опис е
правно действие, чрез което по силата на закона / чл.60, ал.2 от ЗН/, приелият
наследник цели да ограничи отговорността си за задълженията на своя
наследодател до стойността, който се покрива от наследственото имущество,
включено в описа. В случая приемането е породило действието си от вписването му
в особената книга по реда на чл.49 от ЗН по отношение на ответника. Фактът на
приемане на наследството по описа се отразява на обема на отговорността на
наследника, но не и на съществуването на задължението. Приемането на
наследството по опис единствено препятства възможността кредиторите да се
удовлетворят от имущество на наследника, надвишаващо стойността на приетото по
опис наследство. В производството по предявения срещу него иск за задължения на
наследодателя съдът задължително следва да извърши преценка относно обема на
отговорността на наследника, приел по опис, което има отношение към пасивната
му материалноправна легитимация. В слуачая съдът намира, че с оглед цената на иска и приетото по опис наследство, макар и да не е
установена неговата стойност, ответникът
се явява пасивно легитимиран.
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че поради необслужване на кредита от наследника, а именно
нереволвиране на няколко поредни месеца на кредита в периода от 20.01.2017 г. –
20.06.2017 г. Банката е предприела действия по обявяване на кредита за
предсрочно изискуем съгласно т.31 от Общите условия.
С
отговора на исковата молба ответникът Х.К.Б. е направил възражение, че спрямо
него не е отправяна покана по реда на чл.84 от ЗЗД, поради което не е изпаднал
в забава, респ. не е налице обективната предпоставка за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на допусната забава в плащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обаче, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В конкретния случай по делото не е доказано наличието на основание за упражняване от страна на кредитора на неговото потестативно право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем спрямо ответника, в качеството му на наследник на кредитополучателя.
При определяне на началния момент на забава на изпълнение на задълженията съдът счита, че следва да намерят приложение общите разпоредби на ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичането на 7 дни от поканата. Следователно, за да има действие спрямо наследника разпоредбата на чл.31 от Общите условия, на която се позовава ищецът, то преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем Банката е следвало да изпълни изискванията на чл.84, ал.1 от ЗЗД, като уведоми наследниците за сключения от наследодателя договор за кредит и да покани същите да изпълнят. Едва след поканата и изтичането на дадения на наследниците седмодневен срок за доброволно изпълнение наследникът се счита в забава по смисъла на закона и следва да се преценяват предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора. До момента на изпращане на поканата реално няма забавено изпълнение от страна на наследниците и не може да се ангажира тяхната отговорността спрямо кредитора за виновно поведение.
Допустимо е, а и практиката е наложила, с едно и също писмо Банката едновременно да отправи покана до наследника за изпълнение и да направи изявление, че при неизпълнение в определения срок обявява кредита за предсрочно изискуем. В този случай в поканата следва да се съдържа срокът по чл.84, ал.1 от ЗЗД, с което се удовлетворява изискването на закона първо да се покани наследника и само, ако той не изпълни доброволно в дадения му срок, тогава спрямо него кредитът да се счита за обявен за предсрочно изискуем.
В настоящия случай, по делото не са ангажирани доказателства, които да налагат извод, че предвидения ред в чл.84, ал.1 от ЗЗД е спазен. По делото е приложено уведомлението, което Банката е изпратила до наследника – ответник, с което същият е бил информиран за конкретните размери на задълженията по кредита, както и че от датата на получаването му Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Липсва отправена покана до наследника да изпълни, както и даване на срок, определен от закона, в който да стори това. При това положение съдът намира, че по отношение на ответника вземането не е станало изискуемо и съответно същият не е изпаднал в забава, а Банката неоснователно е обявила кредита за предсрочно изискуем. Ищецът твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради необслужването му в периода от 20.01.2017 г. – 20.06.2017 г., като съдът констатира, че към тази дата кредитополучателят Красимир Б. е починал. При това положение преди да са уведомени и поканени да погасят просрочените вноски по кредита, по отношение на наследниците предсрочната изискуемост не може да породи своето действие. Действително, за пръв път намерение да отправи покана към наследниците, Банка ДСК е изявила в депозираната молба, с която е инициирано производството по чл.51 от ЗН. По образуваното ч.гр.д.№ 149/2017 г. по описа на РС – Златоград препис от приложените договори за кредит, сключени с наследодателя, няма данни да е бил връчен на ответника. От материалите по посоченото дело се установява знание на ответника за процесния договор за кредит, но не се доказва на същия да е предоставена информация, от която същият да може да формира извод за дължимите вноски и падежи. Поради това, в случая не може да се приеме, че в рамките на производството по чл.51 от ЗН е отправена надлежна покана да изпълни конкретни задължения на наследодателя си.
При така изложените съображения съдът намира, че в настоящото исково производство, образувано по предявения по реда на чл.422 от ГПК установителен, ищецът не е доказал, че е осъществено основанието за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като с оглед събраните по делото доказателства приема, че в случая липсва обективната предпоставка за настъпването на изискуемостта на кредита спрямо ответника като наследник на починалия кредитополучател. Необходимо е първо кредиторът надлежно да изпълни изискванията на чл.84, ал.1 от ЗЗД и едва след това биха могли да се разгледат по същество заявените претенции за вземанията за главници, лихви и такси по банковия кредит.
Предвид всичко изложеното дотук, съдът намира, че поради недоказаност по своето основание предявеният установителния иск подлежи на отхвърляне.
Ищецът е предявил в условията на евентуалност осъдителен иск за
неизплатените по револвиращия кредит суми. В случая с оглед отхвърлянето на
главния иск съдът дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск. В настоящия казус следва да се приеме, че изявленията на Банката – кредитор, обективирани в исковата
молба имат характер на покана по чл.84, ал.1 от ЗЗД, независимо от липсата на
нарочно формулиране, доколкото исковата молба съдържа както уведомлението за
предсрочна изискуемост, така и достатъчно информация за длъжника относно
дължимите суми по договора за кредит. Установява се, че исковата молба е
получена на 21.10.2020 г. и респ. 7 – дневният срок е изтекъл на 28.10.2020 г.
Следователно считано от 29.10.2020 г. ответникът е изпаднал в забава. Връчването
на исковата молба и приложените към нея доказателства, има за
последица настъпването изискуемостта към този момент, но променя основанието,
на което е издадена заповедта. Изменението на основанието, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез
предявяване на осъдителен
иск при условията на евентуалност. В този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното, предявеният в условията на
евентуалност осъдителен иск е допустим за разглеждане в производство по чл.422
от ГПК.
По делото е безспорно установено
наличието на валидно правоотношение между страните, като е доказан правопораждащият факт – сключването на Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Изпълнението
на задължението на кредитора –ищец по делото също е доказано. От своя страна до
приключване на съдебното дирене ответникът не е предложил изпълнение на
паричното си задължение по договора за револвиращ кредит, което е придобил в
качеството си на наследник на кредитополучателят. От заключението на вещото
лице се установява че размерът на непогасените задължения към датата на
подаване на исковата молба / 25.08.2020 г./ са, както следва: главница – 859.39 лв., договорна/редовна/лихва
– 91.74 лв., такси за теглене и нереволвиране общо 107.70 лв. и санкционираща
лихва – 226.24 лв.
Съдът намира, че заявените претенции
за главница и редовна/договорна/ лихва се явяват основателни и доказани до
посочения по-горе размер, с оглед на което до този размер предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба /25.08.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Претенцията за заплащане на
санкционираща лихва се явява неоснователна с оглед извода на съда, че
ответникът е изпаднал в забава от датата на получаване на исковата молба, а не
от твърдяната от ищеца в исковата молба дата.
С исковата молба
ищецът е заявил и претенция за заплащане на такси за нереволвиране в размер на
113,86 лв, като в хода на процеса по реда на чл.214
от ГПК размерът е изменен на сумата от 107,70 лв. Съдът намира, че вземането за
такса за нереволвиране на кредита противоречи на императивното правило на
чл.33, ал.1 от ЗПК, според което при забава на потребителя законът признава на
кредитора право на обезщетение за неизпълнението в размер единствено на
законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В конкретния казус, претендираната такса за
нереволвиране е начислена с оглед обявената предсрочна изискуемост поради
забава в плащанията по договора. Съдът счита, че тази такса, предвидена с
договора по същество представляват вземане, дължимо при забава на изпълнението
за заплащане на текущите задължения по кредита. Ето защо, съдът приема, че с
въвеждането на посочената клауза се цели заобикаляне на ограничението на чл.33
от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост
е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21,
ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че
посочената клауза, на която ищецът основава претенциията
си за начисляване на такса за нереволвиране, се явява нищожна и като такава не
поражда права и задължения за страните по процесното правоотношение.
Искането за присъждане на такса за нереволвиране е в противоречие и с императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК, с която е въведена изрична забрана да бъдат събирани такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. Действително, в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. В случая обаче претендираните такси представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя по силата на договора с цел да осигурят изпълнението, вкл.и принудителното такова, а единствено водят до заобикаляне на посочените законови ограничения и обогатяват неоснователно кредитора. При тези съображения претенцията за заплащането име подлежи на отхвърляне, поради противоречие със закона.
Неоснователно е и направеното с отговора от
ответника възражение за изтекла погасителна давност за дължимите суми да
периода от 26.01.2017 г. до 26.06.2017 г.
Съгласно задължителната съдебна
практика по чл. 290 от ГПК вземанията за главницата по договора за кредит се
погасяват с изтичане на общия петгодишен давностен
срок по чл. 110 от ЗЗД, тъй като същите не представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Следва да се отбележи, че за да се
приеме, че едно плащане е периодично, следва да се установи, че се касае до
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви -ТР № 3/2011г. от
18.05.2012г. на ОС на ГК и ТК на ВКС. Плащанията на погасителни вноски по
договор за кредит не се характеризират с посочените белези. В случая е налице
предварително разсрочване на изпълнението на едно задължение - задължение за
връщане на кредита, ведно с уговорените лихви. С оглед на това приложимата
давност за погасяване на процесното вземане за главница, произтичащо от сключен
договор за кредит е общата петгодишна давност. В случая исковата молба е
подадена на 25.08.2020 г, с оглед на което към момента на съдебно предявяване
на вземането не е изтекла петгодишната погасителна давност.
По разноските:
Предвид
отхвърлянето на исковете по чл. 415 от ГПК, в изпълнение указанията на ВКС в т.
12 от 4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да остави без уважение молбата на ищеца
за присъждане на деловодните разноски, направени в заповедното производство.
С оглед изхода на процеса по предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковата
претенция. Съгласно представения списък на разноските съгласно чл.80 от ГПК,
сторените от ищеца в исковото производство разноски са, както следва: 27,12 лв.
– платена държавна такса, депозит за изготвяне на ССчЕ
– 250.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 150.00 лв.
Предвид уважената част от заявената искова претенция, ответникът Х.К.Б.
следва да заплати на ищеца „Банка ДСК“АД разноски в размер на сумата от 314,62
лв.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявените от „БАНКА ДСК“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Московска“№19, представлявана от Доротея Николаева
Николова и Диана Дечева Митева, заедно в качеството им на изпълнителни
директори, чрез пълномощника юрисконсулт
Иван Бадев против Х.К.Б., с ЕГН **********, с
пост.адрес: *** искове с основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК – за
установяване по отношение на ответника, че дължи на „Банка ДСК“АД сумата от 107.70 лв. – такси за нереволвиране
и 226,24 лв. санкционираща лихва за периода от 27.06.2017 г. до 15.06.2020 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тази му част, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“№19, представлявана от Доротея Николаева Николова и Диана Дечева Митева, заедно в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Иван Бадев против Х.К.Б., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** иск с правно основание по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК – за установяване, че дължи на „Банка ДСК“ АД сумите – предмет на Заповед за изпълнение № 370 от 16.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 728/2020 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: 705,78 лв, дължима главница по договор за револвиращ кредит, предоставен чрез кредитна карта от 16.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 91,74 лв. – неплатена редовна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 18.09.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, Х.К.Б., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“№19, представлявана от Доротея Николаева Николова и Диана Дечева Митева, заедно в качеството им на изпълнителни директори следните суми: 859,39 лв. / осемстотин петдесет и девет лева и 39ст/, представляваща главница по Договор за револвиращ кредит, предоставен чрез кредитна карта от 16.09.2015 г., 91,74 лв. / деветдесет и един лева и 74ст/ - неплатена редовна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ /25.08.2020 г./ до окончателното им изплащане, като иска за санкционираща лихва в размер на 226,24 лв. за периода от 27.06.2017 г. до 15.06.2020 г., както и иска за заплащане на такси за нереволвиране в размер на 107.70 лв., като неоснователни и недоказани ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „БАНКА ДСК“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“№19, представлявана от Доротея Николаева Николова и Диана Дечева Митева, заедно в качеството им на изпълнителни директори, за заплащане на сторените в заповедното производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х.К.Б., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Московска“№19, представлявана от Доротея Николаева Николова и Диана Дечева Митева, заедно в качеството им на изпълнителни директори сумата от 314,62 лв. / триста и четиринадесет лева и 62ст/ - разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска.
Банкова сметка, ***дените суми:
IBAN: ***ка ДСК ЕАД
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№728/ 2020 г. по описа на Ловешки РС, VІ с-в.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: