№ 11488
гр. София, 23.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110127734 по описа за 2021 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя следния проекто-доклад по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 2, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът фирма, ЕИК: ........... иска да бъде признато за установено, че ответникът
фирма, ЕИК: ......... му дължи сумата от 474,92 лева – главница по договори за аренда
на земеделска земя, както и сумата от 18,98 лева – обезщетение за забава за периода
02.10.2020 до 22.02.2020 г. Ищецът твърди, че в качеството си на арендодател е страна
по договори за аренда на земелска земя с ответника, в качеството му на арендатор,
като ищецът - арендодател бил изпълнил изцяло и в срок всички свои задължения по
договорите, както следва:
Договор за аренда на земеделка земя от 31.07.2012 г., вписан в службата по
вписванията, с вх. № 5356, акт № 200, том 9 от 31.07.2012 г.
Договор за аренда на земеделска земя от 31.07.2012 г., вписан в Служба по
вписванията, с вх. № 5355, акт № 199, том 9 от 31.07.2012 г.
Договор за аренда на земеделска земя от 16.09.2010 г., вписан в Служба по
вписванията, с вх. № 3441, акт № 60, том 5 от 16.09.2010 г.
Поддържа, че встъпил като арендодател по горепосочените договори за аренда на
земеделска земя на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието като
приобретател по договори за покупко-продажба на отдадените под аренда земеделски
земи, предмет на посочените договори. Твърди, че арендаторът не заплатил дължимите
от него суми по горепосочените договори за аренда на земеделска земя за стопанската
2019/2020 г. с падеж на плащанията 01.10.2020 г. Поради това, моли съда да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумата от 474, 92 лв. – общо дължима главница по
1
горепосочените три договора за аренда на земеделска земя, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.03.2020
г.) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 18,98 лв. – законна
лихва за забава, начислена върху главницата, за периода 02.10.2020 г. – 22.02.2021 г.
Претендира разноски за заповедното и исковото производства, както следва: за
заповедното производство: 25 лв. – държавна такса, и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство – 75 лв. – държавна такса, и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът фирма, ЕИК: ...... в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, в който признава иска по отношение на дължимостта на главницата и
нейния размер. Оспорва иска относно дължимостта на лихвата за забава и разноските.
Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 17, ал. 3 от Закона за
арендата в земеделието и по чл. 3.7 от всеки от горепосочените договори за аренда на
земеделска земя (вх. № 3441, акт № 60, том 5 от 16.09.2010 г.; вх. № 5355, акт № 199,
том 9 от 31.07.2012 г.; вх. № 5356, акт № 200, том 9 от 31.07.2012 г.), а именно – да
уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване по договора. Във връзка с
липсата на уведомяване за заместването се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3,
изр. второ от Закона за арендата в земеделието. С оглед на това, иска съдът да приеме
за установено, че ответникът фирма не дължи претендираната от ищеца лихва. Моли
на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК съдът да възложи направените разноски изцяло в тежест на
ищеца, като претендира заплащането на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже елементите на фактическия
състав на вземането по чл. 2, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието: 1) наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника по гореописаните договори за
аренда на земеделска земя, което е било в сила към процесния период и изпълнение на
поетите от него договорни задължения – предоставяне за ползване на земеделските
земи за процесния период както, 2) размера дължимите арендни плащания, както и 3)
че е уведомил арендатора по процесните договори за настъпилата смята на
собствеността – чл. 17, ал. 3, изр. второ ЗАЗ, за което ищецът не сочи доказателства.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже:
1) наличието на главно задължение; и 2) настъпване падежа на задължението.
Ответникът е направил признание на иска по отношение на изискуемата главница
по процесните три договора за аренда на земеделска земя.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца до датата на първото по делото открито съдебно заседание да
уточни размерите изискуемите главница и лихви по всеки един от процесните
договори, а именно: Договор за аренда на земеделка земя от 31.07.2012 г., вписан в
службата по вписванията, с вх. № 5356, акт № 200, том 9 от 31.07.2012 г.; Договор за
аренда на земеделска земя от 31.07.2012 г., вписан в Служба по вписванията, с вх. №
5355, акт № 199, том 9 от 31.07.2012 г.; Договор за аренда на земеделска земя от
16.09.2010 г., вписан в Служба по вписванията, с вх. № 3441, акт № 60, том 5 от
16.09.2010 г.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 12332/2021 г. по описа на СРС, 169
състав.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
2
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.02.2022 г.
от 10.20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3