М О
Т И В
И
към присъда по
НОХД № 973/2019г. на СГС, НК, 14 с-в
Софийска градска прокуратура е внесла
обвинителен акт против А.Е.Г. за това, че на 30.04.2015г., около
14.00 часа, в гр. София, ж.к. „********Б”, на стълбищната площадка на ет.4,
като непълнолетна, но е могла да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител със С.С.Р., с ЕГН **********,
направила опит умишлено да умъртви малолетно лице Л.Л.Н., с ЕГН ********** -
загасила цигара във врата на Н. и започнала да й нанася удари с ръце по тялото,
а Р. я държала, след което Р. също започнала да нанася удари в тялото и след
това я избутали до парапета и я провесили през същия с главата надолу до
корема, като Р. и Г. я държали за краката и Р. предложила да я прехвърлят, като
изпълнителното деяние е останало недовършено поради независещи от дееца причини
– намесила се майката на Н. – Д.С.С., като същата се развикала, при което Р. и Г.
издърпали Н. и я оставили на площадката - престъпление по чл.116, ал.1, т.4, алт.2, вр. чл.115, вр. чл.63, ал.1,
т.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и против
С.С.Р. за това, че на 30.04.2015г.,
около 14.00 часа, в гр. София, ж.к. „********Б”, на стълбищната площадка на
ет.4, в съучастие като извършител с А.Е.Г., направила опит умишлено да умъртви малолетно
лице Л.Л.Н., с ЕГН ********** – Г. загасила цигара във врата на Л.Н. и
започнала да й нанася удари с ръце по тялото, а Р. я държала, след което също
започнала да нанася удари в тялото на пострадалата, и след това Р. и Г.
избутали Н. до парапета и я провесили през същия с главата надолу до корема,
като Р. и Г. я държали Н. за краката и Р. предложила да я прехвърлят, като
изпълнителното деяние е останало недовършено поради независещи от дееца причини
– намесила се майката на Н. – Д.С.С., като същата се развикала, при което Р. и Г.
издърпали Л.Н. и я оставили на площадката - престъпление по чл.116, ал.1, т.4, алт.2, вр. чл.115, вр. чл. 20, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП не поддържа
обвиненията, като счита, че в хода на съдебното следствие не са събрани
доказателства, чиято съвкупност позволява да се формира категоричен и безспорен
извод, че подсъдимите са осъществили състава на вмененото им престъпление.
Повереникът на
частния обвинител намира, че въпреки противоречивия доказателствен материал,
може да се направи извод, че събраните доказателства подкрепят в достатъчна
степен фактите, изложени в обвинителния акт и счита, че може да се приеме, че
обвинението е доказано по необходимия категоричен начин. Излага доводи, че
следва да бъдат кредитирани показанията на пострадалата и нейната майка, като
непротиворечиви и кореспондиращи с изложената фактическа обстановка в
обвинителния акт. Пледира да не се кредитира заключението на СППЕ по отношение на Л.Н., тъй като същото се
базира на младата й възраст и на данните за налични противообществени прояви на
същата. Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода” по отношение и
на двете подсъдими, като счита, че не следва да бъде изтърпявано ефективно.
Защитникът на
подсъдимата А.Г. излага становище за постановяване на оправдателна присъда,
поради недоказаност на обвинението. В пледоарията си анализира събраните по
делото гласни доказателства, като счита, че следва да бъдат кредитирани
обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелката М.Й., като логични и
еднопосочни в пресъздаването на фактическата обстановка. Счита, че показанията
на Л.Н. и на нейната майка не следва да бъдат кредитирани, като нелогични и
противоречиви.
Защитата на подсъдимата С.Р. също пледира
за постановяване на оправдателна присъда. Намира, че в производството по делото
не са установени по никакъв начин нито обективните, нито субективните елементи
на деянието – опит за убийство, като излага идентични доводи с тези на защитата
на подсъдимата Г., по отношение на доказателствения материал.
Подсъдимата А.Г.
не се ползва от правото си на обяснения по повдигнатото й обвинение.
В последната
си дума категорично заявява, че твърденията на Л.Н. и нейната майка се неверни.
Подсъдимата С.Р.
също не се ползва от правото си на обяснения по повдигнатото й обвинение.
В последната
си дума заявява, че е влязла в конфикт с Л.Н., като счита, че следва да бъде
оправдана, тъй като е не е извършила деянието, за което е обвинена.
Съдът, като взе
предвид всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства и на
основание чл.14 и чл.18 от НПК, ги съобрази в тяхната цялост приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимата А.Е.Г.
e родена на ***г***,
българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата С.С.Р. e родена на ***г***, българка, българска гражданка, със средно
образование, неомъжена, неосъждана, с ЕГН **********.
Към
инкриминираната дата, Л.Н. и нейната майка Д.С. ***.
Подсъдимата С.Р.
*** заедно с майка си – свидетелката С.Р., сестра си Д. и баба си. Апартаментът
им се намирал на четвъртия етаж. На същия имало три апартамента, като те
живеели в средния, срещу стълбите. Дължината на стълбищната площадка било 3.10
метра, а широчината – 1.20 метра. Между стълбите и междустълбищните площадки
имало просвет с широчина около 0.50 метра, като това разстояние било еднакво за
цялата височина на стълбището в сградата. От вътрешната страна на стълбището,
от дясната му част, от първия до четвъртия етаж на сградата, имало парапет с
височина 0.75 метра, изграден от гладки и релефни пръчки от арматурно желязо. На
стълбищната площадка на четвъртия етаж, парапетът бил разположен пред входната
врата на жилището на подсъдимата Р., до края на площадката. Апартаментът нямал
прозорци или тераса към междублоковото пространство с бл.424, в който живеели Л.Н. и майка й Д.С.. Разстоянието
между блоковете било около 10 – 20 метра, като между тях имало площадка за
паркиране на коли, тревна площ и пейки. От входната врата на жилището на
подсъдимата Р. и от площадката пред него нямало видимост към междублоковото
пространство, нито към първите етажи на жилището на Л.Н..
Л.Н., майка й Д.С.,
подсъдимата С.Р. и майка й С.Р. се познавали от много време.
Към инкриминираната дата Л.Н. била на 11
години.
На
30.04.2015г., малко след обяд, Н. излязла да си играе в градинката на
междублоковото пространство между бл. 423 и 424. Майка й Д.С. си била вкъщи по
това време и чистела терасата на жилището си, от която имала видимост към градинката.
Л.Н. играела със сестрата на подсъдимата С.Р. – Д.. Двете се скарали и Н. я
бутнала с ръка. Д. се разплакала и се прибрала вкъщи. Н. започнала да звъни на
звънеца на ап. ********, който бил на таблото на входа. На прозореца на входа
се показала подсъдимата С.Р. и й казала да престане да звъни. Н. й отвърнала,
че няма да престане. Подсъдимата Р. се прибрала вкъщи, след което и Н. също се
прибрала. Малко след това Н. установила, че си е изпуснала играчка и отново
излязла. Решила да отиде в дома на подсъдимата Р. и сестра й Д., за да си
поиска играчки, които по-рано била дала на Д.. По това време Р. и сестра й били
вкъщи, сами. След като Н. позвънила, те отворили вратата. Двете сестри и Н.
започнали да се карат. В това време, по стълбите се качвали подсъдимата А.Г. и
свидетелката М.Й., и чули викове. Когато стигнали стълбищната площадка на
четвъртия етаж, видяли подсъдимата С.Р., сестра й и Н., която към този момент
не познавали. Свидетелката М.Й. видяла, че подсъдимата Р. се карала с
непознатото момиче и решила да заснеме видеоклип с мобилния си телефон. Р.
пушела цигара, но я подала на подсъдимата А.Г.. Л.Н. започнала да псува
подсъдимата Г., а последната й казала да си ходи. Н. обаче продължила и наплюла
Г. по косата. Тогава А.Г. посегнала да удари Н., загасила цигарата във врата й
и й ударила три шамара по лицето. В резултат на това Н. започнала да пищи.
Подсъдимата Г. й запушила устата, а подсъдимата Р. прибрала сестра си в
апартамента. Л.Н. тръгнала да слиза по стълбите, но подсъдимата Г. я спряла,
като я дръпнала за косата, след което й ударила още три шамара. Подсъдимата А.Г.
дръпнала Н. за косата, така че я повалила на земята. Л.Н. започнала да вика
„мамо, мамо”. В този момент двете подсъдими и свидетелката М.Й. чули някой да
се качва по стълбите и влезли в апартамента на Р..
Междувременно,
майката на Л.Н. – свидетелката Д.С. чула виковете и отишла в блока на
подсъдимата Р.. Докато се качвала по стълбите, двете подсъдими и свидетелката М.Й.
влезли в апартамента. С. блъснала входната врата, успяла да влезе вътре. Ударила
на подсъдимата Г. шамар и ритнала С.Р. между краката. В същото време
забелязала, че дъщеря й не се чувства добре и двете си тръгнали. Завела Н. на
преглед, но тъй като нямала възможност да заплати поисканата й такса, такъв не
бил извършен.
След това отишли във 02 РУ-СДВР, където С.
подала заявление, заради нанесени изгаряния със запалена цигара и удари на
дъщеря й.
Същият ден,
бил проведен разпит на Л.Н., в качеството й на свидетел. На този разпит
присъствала и майка й – свидетелката С..
С. също
била разпитана в качеството на свидетел, като разпитът й започнал пет минути
след приключване на разпита на Л.Н..
Свидетелката
М.Й. изтрила записа от мобилния си телефон.
Двете подсъдими и свидетелката М.Й. били
задържани.
В хода на
разследването било проведено процесуално следствено действие – разпознаване на
лица, при което Л.Н. посочила подсъдимата А. Г., като момичето което я е изгорило
с цигара, опитало се е да я хвърли от стълбите, запушило й е устата, удрало я е
и ритало.
Проведен
е бил и следствен експеримент, при който са използвани долнище и горнище на
анцуг. Горнището било провесено от парапета на четвъртия етаж. При експеримента
е установено, че от площадката на първия етаж е видяно само горнището на
анцуга.
В хода на
съдебното следствие беше допусната и изслушана КСППЕ, от заключението на която
се установява, че подсъдимата А.Е.Г., въпреки непълнолетието си към
инкриминираната дата, е могла да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
Допусната
и е изслушана в хода на съдебното следствие графическа експертиза, от
заключението на която се установява, че подписите в протоколите за разпит на
свидетел от 30.04.2015г. и от 06.04.2016г. са положени от свидетелката М.Й..
В хода на
досъдебното производство е назначена и е изслушана съдебнотехническа експертиза
/л.30-36, т.2 от ДП/, от заключението на която се установява, че в резултат на
проверката на мобилнния телефон не са установени снимков и видео материал,
съдържащи образи на деца и лица от женски пол с дата 30.04.2015г.
От
заключението на СМЕ /л.95-96, т.2 от ДП/ е видно, че при прегледа на Л.Н. са
установени следните травматични увреждания: кръгловато изгаряне по кожата на
шията, отляво; кръвонасядания по лицето; контузия на главата. Според
експертите, травматичните увреждания са причинили на Н. временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Кръгловатото изгаряне на шията се дължи на
действието на суха висока температура и по време, и начин може да бъде
получено, както е съобщила Н.. Кръвонасяданията по лицето и контузията на
главата се дължат на действието на твърди тъпи предмети /каквито са и частите
на човешкото тяло – ръка, крак/ и по време, и начин могат да бъдат получени,
както съобщава Н..
По
делото е изготвена и е приета КСППЕ /л.99-104, т.2 от ДП/. Въз основа на
събраните по делото материали и след преглед на Л.Н., вещите лица са дали
заключение, според което същата е психично здрава. Има правилно развитие в
ранна детска възраст и във възрастта на подрастването. Съзряването на психичния
апарат съответства на нормативно фиксираното за онтогенезата. Не са
констатирани нарушения в интеректуалното развитие, физически или психически
недостатъци, които биха затруднили или направили невъзможно правилното
възприемане на фактите, имащи значение за разследването. Независимо, че в периода
на инкриминираното деяние е била в малолетна възраст, нивото на развитие и
функциониране на когнитивните й процеси е позволявало достатъчно адекватно, с
оглед характера на случая, възприемане, осмисляне и репродуциране на фактите и
взаимовръзките им в реалността. Експертите считат, че при Н. е налице психична
годност да възприема явленията, които имат отношение към извършеното деяние,
както и годността да дава показания, които вярно отразяват обективната
действителност. При нея е налице психическа годност да дава свидетелски
показания.
Според
заключението, психичното й състояние, към момента на изследването, не се явява
пречка за участието й във всички фази на наказателното производство и тя може
да дава достоверни отговори, ако желае.
Вещите лица са констатирали протестно,
опозиционно поведение и склонност към субективно отразяване на истината, поради
което препоръчват показанията й да се кредитират, след съпоставката им с други
доказателства.
При
изслушването на вещите лица в хода на съдебното следствие, същите уточняват, че
констатираното опозиционно и протестно поведение при Н., следва да се приемат
като личностнови особености, които определят повишена склонност за
противопоставяне на авторитети. Малко склонна е да се подчинява на възрастните,
на институциите и е склонна да нарушава правилата. Според вещите лица, същата е
склонна да излъже в нейна полза и го прави съвсем съзнателно, поради липса на
респект от възрастните и институциите, без да е налице патологична лъжливост в
психиатричния смисъл на думата. За възрастта си има нормално развитие и
интелектуални способности, като по принцип контстатираното при нея поведение е
характерно за по-ниска възраст, но при нея е и като личностови характеристики.
Възрастта и опозиционното, и протестно поведение са два различни фактора, които
се натрупват.
От
заключението на КСППЕ /л.108-113, т.2 от ДП/ се установява, че Д.С. /майка на Л.Н./
е психично здрава. Вещите лица не са установили преки или косвени данни за
актуална зависимост към алкохол или други психоактивни вещества.
Същата е
споделила пред експертите за експериментална употреба на кокаин в миналото. В
съдебно заседание, вещите лице уточняват, че под „експеримента”, същата е имала
предвид, че е употребявала наркотични вещества, без да е било налице по-често
приемане или ежедневно приемане, и няма формирана зависимост.
По делото е
приложено писмо от д-р Б.Е., от което е видно, че Д.С. е била пациент на ЕТ
„АСМП – ИПСМПП -д-р Б. Екова” – Програма за лечение с опиеви агонисти и
агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди в периода 14.03.2013г. –
04.04.2013г. като е приемала метадон.
Приложено
е и писмо от д-р А. – „З..– 2010 – АГПСМПП – ООД, в качеството си на
ръководител програмата, от което се установява, че Д.С. е била пациент на
програмата за лечение с агонисти и агонист-антагонисти на лица, зависими към
опиоиди към 18.08.2015г., като е приемала метадон.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
именно: показанията на свидетелите Л.Н., дадени в хода на съдебното следствие,
приобщените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК – л.90, том 1 от ДП,
както и приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК – л.120, том 1 от ДП, Д.С.,
дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда чл.281, ал. 4, вр.
ал.1, т. 2 от НПК – л.100, том 1 от ДП, както и приобщените по реда на чл.281,
ал. 4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК – л.103, том 1 от ДП, М.Й., както и приобщените
по реда чл.281, ал. 4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК – л.106, том 1 от ДП, С.Р.,
дадени в хода на съдебното следствие; заключението на съдебно почеркова
експертиза, допусната в хода на съдебното следствие – 267 от съдебното дело,
СМЕ – л.96, том 2 от ДП, техническа експертиза – л.30, том 2 от ДП, СППЕ – л.99
– 104, том 2 от ДП, КСППЕ – 108 – 113, том 2 от ДП, КСППЕ, допусната в хода на
съдебното следствие – л.311 – 317 от съдебното дело, писмените доказателства и
свидетелства за съдимост.
Горната фактическа обстановка съдът прие въз
основа само на безспорно установените по делото факти. Преди да приеме така
описаната фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в събраните по
делото доказателствени материали. Относно обстоятелствата, включени в предмета
на доказване по делото и значими за правилния изход, съдът констатира
съществени противоречия между гласните доказателствени средства. Съществените
противоречия в посочените източници се отнасят до наличието на престъпление и
участието на подсъдимите в извършването му. В показанията на свидетелката М.Й.
се излагат твърдения, че единствените действия на агресия от страна на
подсъдимите, са нанесените на два пъти по три шамара на Л.Н. от подсъдимата А.Г.,
изгарянето с цигара и дърпане за косата. По отношение на липсата на извършени
действия от страна на подсъдимите - опит за прехвърляне на Л.Н. през парапета
на 4 етаж, показанията на свидетелката Й. се подкрепят косвено от протокола за
оглед на местопроизшествие и протокола за следствен експеримент. Противоположна
е информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите Л.Н. и Д.С., които
заявяват, че подсъдимите са направили опит да прехвърлят Н. през парапета на 4
етаж.
Извън така посочената несъвместимост на
информацията, съдържаща се в гласните доказателства, съдът не констатира
съществени противоречия относно останалите, включени в предмета на доказване,
обстоятелства.
Фактите, относно местоживеенето на Л.Н.,
майка й Д.С., подсъдимата С.Р., сестра й Д. и майка й – свидетелката С.Р., разположението
и разстоянието на двете жилищни сгради, в които живеели, както и познанството
им към инкриминирания период, се установяват по несъмнен начин от всички
доказателствени средства.
Разположението на жилището, в което живеела
подсъдимата Р. /на четвъртия етаж/, броя на апартамените на етажа, дължината и
широчината на стълбищната площадка, наличието на просвет между стълбите и
междустълбищните площадки, неговата широчина /около 0.50 метра/, наличието на
парапет и неговата височина /0.75 метра/, както и разположението му пред
входната врата на жилището на подсъдимата Р. се установяват безспорно от всички
доказателствени източници.
По отношение на датата и мястото, на които Л.Н.
и сестрата на подсъдимата Р. си играели, скарването по между им, последвалото
решение от страна на Н. да отиде в жилището на Р. и причината за това,
възникналият конфликт между Н. от една страна и подсъдимата Р. от друга,
присъединяването на подсъдимата А.Г. към конфликта, заснемането му с мобилен
телефон от свидетелката М.Й., причиненото изгаряне с цигара и нанасянето на
шамари на Н. от страна на подсъдимата Г., идването на свидетелката Д.С., изтриването
на записа от мобилния от страна на Й., доказателствените източници са
еднопосочни.
Еднопосочни са и по отношение на фактите,
относно отиването на Д.С. и Л.Н. до болнично заведение и след това във 02
РУ-СДВР, както и подаването от страна на С. на заявление, заради нанесени
изгаряния със запалена цигара и удари на дъщеря й.
От всички
гласни доказателства и от протокола за проведено процесуално следствено
действие – разпознаване на лица, се установява, че именно двете подсъдими са
лицата, които са участвали в конфликта с Л.Н..
От
заключението на допусната и изслушана в хода на съдебното следствие КСППЕ се
установява, че подсъдимата А.Е.Г., въпреки непълнолетието си към
инкриминираната дата, е могла да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
От
заключението на СМЕ, безспорно се установиха по делото нанесените на Л.Н.
травматични увреждания и механизма на нанасянето им.
Психичното
състояние на Л.Н., развитието й към инкриминираната дата, съзряването на
психичния й апарат, липсата на констатирани нарушения в интеректуалното
развитие, физически или психически недостатъци, които биха затруднили или
направили невъзможно правилното възприемане на фактите, имащи значение за
разследването и наличието на психична годност да възприема явленията, които
имат отношение към извършеното деяние, както и годността да дава показания,
които вярно отразяват обективната действителност, се установяват от
заключението на КСППЕ. От същото заключение се установява и констатираното от
експертите протестно, опозиционно поведение и склонност към субективно
отразяване на истината.
Опозиционното
и протестно поведение при Н., като личностнови особености, които определят
повишена склонност за противопоставяне на авторитети, малката склонност да се
подчинява на възрастните, на институциите и склонността да нарушава правилата,
да излъже в нейна полза, се установяват от изслушването на вещите лица,
изготвили заключението по КСППЕ, в съдебно заседание.
Фактите,
относно психичното състояние на Д.С., споделеното от нея за експериментална
употреба на кокаин в миналото, се установят от заключението на КСППЕ
Зависимостта
от наркотични вещества от Д.С. и лечението й към периода 14.03.2013г. –
04.04.2013г., както и към 18.08.2015г., с приемането на метадон, се установяват
по несъмнен начин от приложените писма от д-р Б.Е. - ЕТ „АСМП – ИПСМПП и от д-р А. – „З..– 2010 – АГПСМПП – ООД.
Както бе
посочено по-горе, съществените противоречия в доказателствените източници са
относно осъществяването на изпълнителното деяние. В показанията на свидетелката М.Й. се излагат твърдения,
че единствените действия на агресия от страна на подсъдимите, са нанесените на
два пъти по три шамара на Л.Н. от подсъдимата А.Г., изгарянето с цигара и
дърпане за косата, както и липсата на извършени действия от страна на
подсъдимите в опит за прехвърляне на Л.Н. през парапета на 4 етаж. Противостояща на описаното е изложената в показанията на
свидетелите Л.Н. и Д.С.,
които заявяват, че подсъдимите са направили опит да прехвърлят Н. през парапета
на 4 етаж.
Извън тези,
друг доказателствен източник, са не преки доказателства, единствено гласни такива
– показанията на свидетелката С.Р., които възпроизвеждат разказаното от дъщеря
й.
Поради
това, при формирането на изводите си по фактите, съдът обсъди показанията на
свидетелите М.Й., Л. Н. и Д.С., с оглед на тяхната вътрешна убедителност,
изводима от логичността и последователността им, както и с оглед на тяхната
подкрепеност от останалите събрани по делото преки доказателства и несъмнено установените
в случая факти.
Извършвайки
посочения анализ за достоверност на противоречивите способи за събиране на
доказателства, съдът прие за съответни на обективната истина показанията на
свидетелката М.Й., като непротиворечащи на останалия, събран по делото,
доказателствен материал, респ. не кредитира показанията на свидетелите Л.Н. и Д.С.
относно наличието на
престъпление „опит за убийство” и участието на подсъдимите в извършването му, тъй като
намери същите за недостоверни.
На първо
място, показанията на свидетелката М.Й. следва да бъдат преценени с оглед на
тяхната вътрешна убедителност, изводима от тяхната последователност, логичност
и коректност, на непосредствените впечатления на решаващия орган при събирането
им, както и като кореспондиращи с безспорно установените по делото факти.
При
съобразяването на тези критерии, съдебният състав даде вяра на показанията на
свидетеля М.Й. и ги възприе за сигурна основа на фактическите констатации.
Показанията й са последователни в хода на целия наказателен процес, отличават
се с вътрешна логическа устойчивост и житейска достоверност. Конкретно, ясно и
еднозначно свидетелката описва поведението на всяко едно от лицата, участвало в
конфликта, конкретните действия, извършени от тях и тяхната последователност. Действително,
при разпита в хода на съдебното следствие, свидетелката заявява, че по
отношение на някои детайли няма спомени, което е обяснимо, с оглед изтеклия
период от време, но след приобщаването на показанията й, дадени в хода на
съдебното следствие, същата заяви, че категорично поддържа казаното от нея, в
разпита си проведен, непосредствено след инкириминираната дата.
Освен
това, индиция за достоверността на показанията на тази свидетелка е
качествената характеристика на източника на доказателства, тъй като към
инкриминираната дата, свидетелката Й. е била близка приятелка на подсъдимата А.Г.,
в каквито отношения не е била с подсъдимата С.Р., поради което излагането на
факти от нейна страна, касаещи проявена агресия единствено от приятелката й -
подсъдимата А.Г., не може да бъде обяснено по друг начин, извън установяването
на обективната истина по делото.
На следващо
място, показанията й са в противоречие единствено с показанията на свидетелките
Л.Н. и Д.С., които съдът прие за недостоверни.
Съдът
намери показанията на свидетелката Л.Н. за
вътрешно противоречиви и непоследователни в хода на целия наказателен процес. В
конкретния случай, съдът намери, че констатираните противоречия не се дължат на
възрастта й, тъй като в проведените в хода на досъдебното произовдство разпити,
свидетелката е давала подробни показания, като е посочвала конкретните действия
на двете подсъдими, описвайки ги детайлно. Освен това, съдът съобрази и
становището на експертите, според което свидетелката е била с ниво на развитие
и функциониране на когнитивните й процеси, което е позволявало достатъчно
адекватно, с оглед характера на случая, възприемане, осмисляне и репродуциране
на фактите и взаимовръзките им в реалността. Експертите считат, че при Н. е била
налице психична годност да възприема явленията, които имат отношение към
извършеното деяние, както и годността да дава показания, които вярно отразяват
обективната действителност.
Предвид
това, съдът вниматело обсъди показанията й, с оглед на тяхната логичност и
последователност и намери, че именно посочените от нея действия на подсъдимите,
дават основание на съда да приеме показанията й за недостоверни. Още в първия си
разпит, проведен на инкриминирата дата, свидетелката заявява, че двете
подсъдими са се опитвали да я прехвърлят през парапета, като Н. се държала за
него, а двете подсъдими й затискали устата и носа, за да не вика, така че Н. не
можела да диша. В този момент, тъй като „половината от тялото й било извън
парапета“, видяла майка си на първия етаж и я чула да вика. В резултат на това,
двете подсъдими я пуснали. В показанията си обаче, свидетелката не посочва по
какъв начин двете подсъдими са я държали, така че половината от тялото й било
провесено през парапета, а в същото време са запушвали устата и носа й. Такива
твърдения се съдържат в показанията й, дадени повече от една година по-късно,
пред съдия. В тези показания, свидетелката заявява, че първоначално е чула
майка си, поради което се е навела през парапета, за да я види и тогава
усетила, че някой я хваща за краката, като чула една от двете подсъдими да
предлага, да я прехвърлят. Обърнала се и видяла и другата подсъдима. В същото
време, тялото й било провесено, някъде до около кръста. Двете подсъдими
започнали да я удрят и тя се хванала се за парапета. За първи път, в хода на
съдебното следствие, свидетелката заявява, че двете подсъдими са вдигнали
краката във въздуха и я провесили през парапета.
Така
описаните действия на всяко едно от лицата, както на подсъдимите, така и
нейните, съдът намери за взаимоизключващи се. Както беше посочено, в първия си
разпит свидетелката съобщава, че докато са се опитвали да я прехвърлят, в
момент в който тялото й било провесено през парапета, двете подсъдими са
запушвали устата и носа й, така че не можела да диша, което изключва
възможността подсъдимите да са вдигнали краката й във въздуха, с цел да я
прехвърлят през парапета. Такова твърдение е налице едва при втория проведен
разпит, където свидетелката съобщава за такова действие извършено от
подсъдимите, но не не и за запушването на носа и устата, като твърди също, че
докато била провесена, започнали да я удрят.
Посочените
противоречия, а също така и констатираното надграждане в детайлите по отношение
действията на двете подсъдими, във всеки следващ разпит, съвкупно анализирано с
констатираното от вещите лица по КСППЕ протестно, опозиционно поведение и
склонност към субективно отразяване на истината, както и склонността й да
излъже в нейна полза, съвсем съзнателно, поради липса на респект от възрастните
и институциите, без да е налице патологична лъжливост, дават основание на съда
да не приеме показанията й за достоверни.
Съдът не прие
за достоверни и показанията на свидетелката Д.С., в частта относно твърденията
й за опита за прехвърлянето на Н. през парапета от страна на двете подсъдими.
При
проведения в хода на съдебното следствие разпит, свидетелката заявява, че не е
съобщила първоначално на полицейските служители за „провесването“ на дъщеря й,
през парапета, с обяснението, че вероятно това не й се е сторило „най-страшното
нещо“. За такива действия, извършени от подсъдимите, свидетелката съобщава едва
в разпита си като свидетел, проведен непосредствено след разпита на Л.Н., на
който С. е присъствала, в качеството си на майка и законен представител на
малолетната си дъщеря, в който разпит Н. заявява, че двете подсъдими са се
опитали да я прехвърлят през парапета.
Освен това,
показанията на тази свидетелка са в противоречие с констатираното при
проведения следствен експеримент, в резултат на който се установява, че през
просвета на стълбите и междустълбищните площадки, от площадката на първия етаж,
свидетелката е могла да види единствено горната част, но е и долната, на тялото
на Л.Н., а при проведения разпит в хода на съдебното следствие дава
противоречиви показания, като веднъж твърди, че е видяла подсъдимите да я
държат за краката /в областта на колената/, а впоследствие, че не е заявявала
това, а че е видяла подсъдимите до краката на Н..
В
показанията си заявява също така, че е видяла двете подсъдими да стоят от двете
страни на Л.Н., като А.Г. била от дясната страна на Н., а С.Р. – от лявата й.
Съдът намери, че и тази част от показанията на свидетелката за недостоверни,
тъй като същите са в противоречие с данните от протокола за оглед на
местопроизшествие, в който е отразено, че просвета на стълбите е бил около 0.50 метра, което
изключва възможността, Д.С. да е видяла трите лица едновременно едно до друго.
Тези
противоречия дават основание на съда да приеме показанията на свидетелките Л.Н.
и Д.С., в тази им част, за тендеционни и недостоверни, поради което не ги
кредитира.
За да
възприеме изложената по-горе фактическа обстановка съдът обсъди
доказателствата, имащи връзка с предмета на делото.
От правна страна:
При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимата А.Е.Г. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението,
за което й е повдигнато обвинение,
а именно за това, че на 30.04.2015г., около 14.00 часа, в гр. София, ж.к. „********Б”, на
стълбищната площадка на ет.4, като непълнолетна, но е могла да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие
като съизвършител със С.С.Р., с ЕГН **********, направила опит умишлено да
умъртви малолетно лице Л.Л.Н., с ЕГН ********** - загасила цигара във врата на Н.
и започнала да й нанася удари с ръце по тялото, а Р. я държала, след което Р.
също започнала да нанася удари в тялото и след това я избутали до парапета и я
провесили през същия с главата надолу до корема, като Р. и Г. я държали за
краката и Р. предложила да я прехвърлят, като изпълнителното деяние е останало
недовършено поради независещи от дееца причини – намесила се майката на Н. – Д.С.С.,
като същата се развикала, при което Р. и Г. издърпали Н. и я оставили на
площадката - престъпление по
чл.116, ал.1, т.4, алт.2, вр. чл.115, вр. чл.63, ал.1, т.1, вр. чл. 20, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, както и че подсъдимата С.С.Р. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което й е повдигнато обвинение, а именно за това, че на
30.04.2015г., около 14.00 часа, в гр.
София, ж.к. „********Б”, на стълбищната площадка на ет.4, в съучастие като
извършител с А.Е.Г., направила опит умишлено да умъртви малолетно лице Л.Л.Н.,
с ЕГН ********** – Г. загасила цигара във врата на Л.Н. и започнала да й нанася
удари с ръце по тялото, а Р. я държала, след което също започнала да нанася
удари в тялото на пострадалата, и след това Р. и Г. избутали Н. до парапета и я
провесили през същия с главата надолу до корема, като Р. и Г. я държали Н. за
краката и Р. предложила да я прехвърлят, като изпълнителното деяние е останало
недовършено поради независещи от дееца причини – намесила се майката на Н. – Д.С.С.,
като същата се развикала, при което Р. и Г. издърпали Л.Н. и я оставили на
площадката - престъпление по
чл.116, ал.1, т.4, алт.2, вр. чл.115, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18,
ал.1 от НК.
Противното, а именно признаването на подсъдимите Г. и Р. за виновни по повдигнатите обвинения, би представлявало съществено
нарушение на принципа, че осъдителната присъда не може да почива на
предположения. Същината на този принцип е, че всяко съмнение следва да се
тълкува в полза на подсъдимото лице, чиято виновност следва във всички случаи
да бъде доказана по категоричен и непораждащ съмнения начин. Тоест събраните и
приобщени по делото доказателствени материали следва да доказват извода за
виновност по начин, изключващ всякакви съмнения в правилността и обосноваността
на постановения съдебен акт - хипотеза, каквато в процесния случай не е налице,
тъй като по делото не бяха събрани доказателства, от които да се направи категоричен извод, подсъдимите да
са извършили престъплението, за което са привлечени към наказателна
отговорност.
Както беше
отбелязано по-горе, единствените доказателства в подкрепа на обвинителната
теза, са показанията на свидетелите Л.Н. и Д.С., които съдът некредитира,
поради изложените вече съображения.
С оглед извода, че
обвиненията не са доказани от обективна страна съдът намира същите за недоказани
и от субективна страна.
С оглед изхода на делото и постановената спрямо подсъдимите Г. и Р. оправдателна присъда, направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: